Пред празната гробница

Пред празната гробница

© Дневник



Текстът е от портал "Култура".


В тези дни от Страстната седмица на много пъти в църквите ще се четат евангелските разкази за събитието, преобърнало човешката история.


И хората отново и отново, смълчани, ще слушат как жените мироносици отишли много рано, след изгрев слънце, на гроба на Иисус, носейки приготвените благовония, за да помажат тялото Му, както било според обичая.




И как се питали помежду си: кой ще отвали камъка от вратата на гробницата, защото е много голям.


И как намерили камъка, дигнат от гроба.


И как само повивките стояли, и кърпата, дето била на главата Му, свита отделно на едно място, но тялото го нямало.


И как Ангел Господен в бяла дреха им казал: Иисус Назарееца, разпнатия, възкръсна, няма Го тук, ето мястото дето бе положен.


И как светите жени побягнали от гроба, обхванати от трепет и ужас.


И как Мария Магдалина отишла при Симон Петър и при любимия ученик Йоан и им казала: дигнали Господа от гроба и не знаем де са Го турили.


* * *


Така, за краткост, слях четирите евангелски разказа за "празната гробница", в които се съдържа най-съкровеното тайнство на християнството – единението на Кръста с Възкресението, на страданието с ликуването, че смъртта е победена.


Ала как звучи този евангелски разказ в свят, където все по-явно се усеща отсъствието на Бога?


Където камбаните ще бият в дванайсетия час и хората ще излязат с пасхални свещи, но радостта пак и пак ще е съпътствана от трепет и ужас.


Където, въпреки жертвата Му, ние продължаваме да живеем така, все едно, че Него го няма?


Където законите на света са всичко друго, но не и закони на любовта.


Където човешкият род, макар и изкупен от Христос, продължава да живее в "долината на смъртната сянка".


Където човекът пак сее около себе си война и разорение, съзнавайки колко малко истински живот има в него, а пък смъртта го прави подобен на "разлята вода, която не може да се събере" (2 Царств. 14:14).


Как тогава този образ да не изниква неспирно пред взора ни – видението за "празната гробница"? Не се ли крие в него дълбоката тайна на днешното ни битие, на катадневната ни безутешност, щом все някак се озоваваме там, смутено взирайки се в плашещата тъма зад камъка?


Не само сега, в Страстната седмица, а въобще – в хоризонта на дните си. Вярващи и невярващи, атеисти и агностици – всички като че ли незримо сме вперили поглед в отваления камък, в тайната, криеща се зад него.


Защото животът е възсиял чрез Христос от гроба, ала пълнотата на истинския живот тепърва предстои.


Поради което все сме пред "празната гробница". Живеем в силно вътрешно безпокойство и в още по-несигурно и безпощадно време. Ала нали всяко следващо поколение така определя дните си: векове наред всички са повече от убедени, че "преди" е било по-добре. А "преди" е било пак същото. И нашите деди и прадеди пак са живели в същото състояние на война със света, в същия "трепет и ужас", нахлуващ на талази в живота им.


А времето на "празната гробница" е трайно, защото е особено време: то е време, сковано в "челичени скоби", време на болезнена пустота. На запустение и празнота в душите ни. В някакъв смисъл, то е и време на траур. Поради изгубения смисъл, проблемната (смъртна) телесност, безпокойството.


"Празната гробница" е реалността на нашия живот – от люлката до гроба, от очакването до пришествието Му. Тя  е онова, което смущава християнския дух, убеден в победата над смъртта на Живия Бог, доколкото и независимо от всичко ние продължаваме да пребиваваме в смътно очакване.


Нима тъкмо тревогата по тленното ни тяло и липсата на Господа не са в основата на конституирането на Църквата като Тяло Христово, за да се изпълни празнотата на очакването до славното Възкресение?


Докато празната гробница зее, ние сме в траур и продължаваме да го носим, въпреки чудото на Възкресението.


Да, вярно е, че този траур е особен, той не е истинският траур на безвъзвратната раздяла.


Както и "отсъствието на Бога" не е истинско отсъствие, а е само индивидуално усещане за отсъствието Му, което в секуларните времена и на езика на Ницше мнозина определят като "смърт на Бога".


Не е ли по-точно да съзрем в това усещане израз на духовната ни ущърбност?


Един от големите съвременни християнски проповедници, митрополит Антоний Сурожки, го изразява със следните думи: "Ние стоим пред Бога, а викаме към пустото небе, откъдето не идва отговор; обръщаме се навсякъде – а Бог Го няма. Как да живеем така?"


Отговорът, който дава Антоний Сурожки, е наистина забележителен: "Жалваме се често, че Той не прави явно присъствието Си в тези няколко минути, които Му отделяме в денонощието; а какво да кажем за останалите двадесет и три часа и половина, когато Бог, колкото си иска, може да чука на вратата ни, ала ние Му отговаряме: "Извинявай, зает съм", или въобще не отговаряме, защото не чуваме как Той почуква на дверите на нашето сърце, на нашия ум, на нашата съвест, на нашия живот. Ето защо нямаме право да се жалваме от отсъствието на Бога, защото самите ние отсъстваме много повече."


Открехната врата е отговор, който предполага върховна свобода и изключва всяко "насилие".


Но този отговор се отдава на малцина, познали изцяло що е радостта.


Всички останали, в "страх и трепет", продължаваме да сме изправени пред тайнството на "празната гробница".


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1211 Неутрално

    Взорът ни е отправен винаги в миналото, но там не съзираме нищо, освен спомени.

    А бъдещето неможем да съзрем, дори и да обърнем за миг взор към него, защото се движим винаги гърбом, обладани от спомените на миналото, както и от страх да неби там да няма нищо, освен образът на самата ни гибел.

    Така погледнато човек е винаги сам, а това е непоносимо за неговата мисловност, която си създава образи и подобия поносими за самия себеси.
    Но там в това стълпотворение от предполагаеми субекти, можем да открием и Неговия образ, което не всеки е способен да направи.

  2. 2 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3856 Неутрално

    От люлката до гроба.Един мъдрец беше казал че е грешка да гледаме на смърта като на бъдещо събитие ,че всеки ден е една малка смърт която ни приближава до голямата.Че би трябвало да живеем така все едно че това е последния ни ден на тази земя.
    Залисани в ежедневието наистина забравяме за истинските неща.

    klimentm
  3. 3 Профил на ariel28
    ariel28
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Много интересен текст, благодаря!

    Христос Воскресе!

    'Let light surround you' Dream Theater
  4. 4 Профил на GreenEyes
    GreenEyes
    Рейтинг: 2408 Неутрално

    [quote#1:"convince"]Така погледнато човек е винаги сам, а това е непоносимо за неговата мисловност, която си създава образи и подобия поносими за самия себеси. [/quote]
    Ето защо в новооткритото евангелие на Тома (1945г.) се говори, че Човекът, макар и без позна­ние, има все божествен произход, той е сътворен по Божи образ. Или с други думи няма нужда от посредници между нас и Бог, тоест няма нужда от църкви и свещенници. Между другото това е причината на евангелието на Тома да бъде обявено за еретично, заедно с още десетки други евангелия, които са забранени от император Константин.

  5. 5 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1211 Неутрално

    [quote#4:"GreenEyes"]сътворен по Божи образ.......няма нужда от посредници между нас и Бог, тоест няма нужда от църкви и свещенници[/quote]

    Може и да си прав, но все пак ние българите спазваме повече от 1 000 годишна традиция на Българската Православна Църква.....

  6. 6 Профил на Captain Shakespeare
    Captain Shakespeare
    Рейтинг: 542 Неутрално

    До коментар [#5] от "dobrich"+++++

    Правильно говорил Гоголь "В России две беды — дураки и дороги" причём первых ну очень много!!
  7. 7 Профил на historian
    historian
    Рейтинг: 374 Неутрално

    До коментар [#4] от "GreenEyes":

    Това не е основната причина за непризнаването на това "евангелие". Но вие отричате един от стълбовете на християнството за ролята на църквата и свещенничеството - помислете само за смисъла на Тайната вечеря, където Христос показва на апостолите как всъщност трябва да свещенодействат (и да обучават други да вършат това), разкрийвайки им смисъла на тайнството причастие...

  8. 8 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 688 Неутрално

    Моето виждане е,че всеки един от нас носи частица от Бог и ако оставим или сме оставили открехнати вратите на съзнанието и сетивата ни,то винаги можем да позволим на Бог и Исус да ни направляват и да ни помагат да бъдем по-добри!

    Tony
  9. 9 Профил на Schopenberg
    Schopenberg
    Рейтинг: 635 Любопитно

    Дали малкото коментари са израз на съгласие с автора?
    Или Тони Николов ни превъзхожда? Или най-добре е да следим http://kultura.bg/web/ Аз лично го чета с радост.

    Navigare Necesse Est
  10. 10 Профил на historian
    historian
    Рейтинг: 374 Неутрално

    До коментар [#8] от "Free person":

    Според мен, малко се/ни надценявате... Но дори и да сте прав, Христос поставя едно задължително условие - да ВЯРВАТЕ в Него! А това означава, че трябва да Го опознаете... Прочетете евангелията и посланията на апостолите и ще разберете колко много неща ни е поръчал Христос, за да сме истински християни...

  11. 11 Профил на rorikabc
    rorikabc
    Рейтинг: 479 Неутрално

    [quote#5:"dobrich"]Може и да си прав, но все пак ние българите спазваме повече от 1 000 годишна традиция на Българската Православна Църква....[/quote]

    Май не е вярно.
    Т.е . знаели сме още нещо и сме се борили и не сме допускали да се осакатява знанието.
    За това са се опитвали да ни прекръстват.
    Борили сме се да се молим Богу на нашия си език и да пишем молбите си с нашите си букви. И сме го псостигнали.
    Не зная дали сме се преборили за всичкото знание което сме имали. Кой да ти каже?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK