Необичайни контакти през Студената война (за културната пропаганда на Людмила Живкова)

Протестиращи срещу конференция за Людмила Живкова в Софийския университет през октомври 2012

© Георги Кожухаров

Протестиращи срещу конференция за Людмила Живкова в Софийския университет през октомври 2012



Поглед към българската културна дипломация през 70-те и 80-те години на ХХ век, към опитите да се легитимира режимът, като се пропагандират българската култура и история в контекста на 1300-годишнината от основаването на българската държава. Публична лекция на Теодора Драгостинова и коментар на Пламен Дойнов предлага порталът "Култура".


Какво е характерно за българската културна пропаганда в САЩ през 70-те и 80-те години на миналия век? Става дума за културни прояви, проведени под покровителството на Людмила Живкова, които съчетават класово-идеологически, национални/националистически и своеобразно универсални принципи, базирани на източни философски традиции. Въпреки официалната функция на културните идеи в контекста на "разведряването", конкретното реализиране на тези прояви на локално ниво разкрива редица необичайни контакти, които могат да се интерпретират само в контекста на глобалната културна Студена война. Лекцията на доц. Теодора Драгостинова (преподавател по източноевропейска история в Държавния университет в Охайо) засяга и темата за съвременните "войни за памет". Докато през 70-те години тези културни събития бяха интерпретирани като "културен пробив" или "проникване", наскоро имаше опити периодът на разгърната културна дипломация да се представи като "културно отваряне" на България към света. Лекцията показва как историята на българската Студена война се изучава различно, ако изследователят е базиран в чуждестранна изследователска институция. Прочетете част от лекцията (изнесена в "Червената къща – Андрей Николов" ), както и коментара на литературния историк доц. Пламен Дойнов.


Теодора Драгостинова: Културното проникване на България в САЩ –
баланс между идеологически предпоставки и прагматични решения




След период на изострен конфликт по време на войната във Виетнам българо-американските отношения преминават към период на постепенно подобряване в контекста на разведряването, след като през 1975 г. България – заедно с останалите страни от социалистическия блок – се съгласява да подпише Хелзинкските протоколи. Един от нагледните примери за това подобряване е подписването на споразумение за културно сътрудничество между САЩ и България през 1977 г. Това споразумение е последвано от политически преговори на ниво заместник-министри на външните работи, посещение на американски сенатори в България, а година по-късно Людмила Живкова, тогава председател на Комитета за култура, пътува до САЩ и се среща неофициално с американския председател на държавния департамент Сайръс Ванс, което се определя от Министерството на външните работи като събитие с огромно политически и пропагандно значение. Независимо от това постепенно подобряване на политическите взаимоотношения президентът Картър прилага т. нар. диференциран подход към съветския блок, тоест всяка страна се разглежда сама по себе си, а не сумарно всички страни в контекста на един съветски блок. Този подход поставя България на дъното на американските интереси…


Когато през 1981 г. Роналд Рейгън става новият президент на САЩ, по оценката на българските дипломати той връща отношенията назад към периода на Студената война и преговорите между двете страни замръзват почти окончателно… Предвид динамичното развитие на ситуацията в Полша за американците България е твърде заспала и


те продължават да гледат на нея като на най-лоялния съветски сътрудник


Така че фактически няма интерес за възстановяване на политическите отношения. Стратегията на българските дипломати е да канят отделни благоразположени американски сенатори и политици, с което да подновят някакви политически преговори на индивидуално ниво. Тъй като представителите на Демократическата партия не са съгласни с тезата на Рейгън, че разведряването е приключило след съветската инвазия в Афганистан, има сенатори-демократи, които са склонни да преговарят с България. Оттук идва и стратегията да се търсят контакти с тези конкретни лица. В този контекст културната дипломация играе много важна роля. Предстоящото празнуване на 1300-годишнината от създаването на българската държава става претекст за културни покани. Културната дипломация действително става канал за политическо действие. Често културните връзки стават индикатор на предстоящи политически преговори и споразумения особено в контекста на разведряването.


Когато започнах изследването си, ми направи впечатление силното присъствие на идеологическа фразеология при представянето на всички тези културни събития, които се готвят за консумация в чужбина. Културните експерти се опитват да оправдаят своята дейност чрез прилагането на тези идеологически анализи. Един доклад на Комитета за култура от 1983 г. говори за "прилагане на класово-партийния подход, приспособен към конкретните социално-икономически условия на всяка страна, с постоянни усилия за подобряване на качеството и съдържанието на културния обмен". За културните събития на Запад се предполага, че следват "безкомпромисна, координирана, идеологическа линия". Но независимо от идеологическата фразеология българските културни експерти и дипломати ясно осъзнават, че


културната дипломация е освен това рекламна, или както те я наричат – пропагандна кампания

Всъщност когато говорят за пропагандна кампания, те имат предвид това, което ние днес наричаме пиар. Те осъзнават, че една от целите на културната дипломация е създаването на определен имидж, себерекламирането и себеизтъкването, от което зависи авторитета на България.


Акцентът върху престижа на България е много важен, защото разрешава отклоняване от идеологическите норми и приемане на един по-универсален език при обосноваването на тези културни събития. Когато през 1983 г. Георги Йорданов в качеството си на председател на Комитета за култура се отчита във връзка с 1300-годишнината на България, той отбелязва, че чрез кампанията "светът буквално преоткри културата на стара и нова България". Това обяснява защо някои от най-представителните изложби – от тракийското изкуство до съкровищата на Рилския манастир – обикалят западните столици след 1975 г. През 1980 г. България има културни споразумения с 16 капиталистически страни. Този баланс между идеологически предпоставки и прагматични решения личи много ясно по време на т. нар. културно проникване на България в САЩ.


През 1976 г. Комитетът за култура решава


да осъществи голям културен пробив в САЩ чрез изложбата "Тракийско изкуство" в музея "Метрополитън" в Ню Йорк


Изложбата е показана и в Бостънския музей на изкуствата. Всичко това се концептуализира като "комплексно мероприятие", с други думи изложбата е придружена от научен симпозиум, показване на български филми, излъчване на радиопрограми и разпространяване на книги и други пропагандни, тоест рекламни материали. По единодушната оценка на експертите този пробив е определен като невероятен успех, който показва грижите на социалистическата държава към историческото богатство на страната. Ако се съди по реакцията на американските медии, акцентът е върху историческото и археологическото значение на изложбата. В края на краищата идеологическото значение на този пробив остава за вътрешно-българска консумация, докато навън се показва общочовешкото, универсалното, историческото значение на изложбата. Например, когато Александър Фол говори пред Американския археологически институт в Ню Йорк, неговият акцент чисто професионално пада върху археологията, върху ценността на тази изложба в общочовешки план. В тези доклади, които той изнася за международна консумация, отсъства идеологията.


След тракийското изкуство следват и други събития – седмица на българската книга в Мемориалната библиотека във Вашингтон, фолклорен ансамбъл "Пирин" обикаля САЩ в продължение на три месеца през 1973 г. През 1980 г. председателят на Съюза на българските писатели Любомир Левчев заедно с Георги Джагаров, тогава заместник-председател на Държавния съвет, четат българска поезия в Конгресната библиотека и обикалят още няколко американски университета със същата цел. Всички тези събития са много внимателно планирани и координирани от МВнР, Комитета за култура, Националния координационен комитет "1300 години България", творческите съюзи, културния отдел на ЦК на БКП.


Архивите говорят за огромните бюрократични усилия, свързани с тези прояви – планове, мнения, отчети, координации между различни ведомства. Пределно ясно става, че при реализацията на конкретните събития идеологемите са притъпени, за да бъде привлечено вниманието на американската публика. Според една американска публикация във връзка с четенето на българска поезия в Конгресната библиотека "българи и американци може би живеят в различни части на света, но добрата поезия, която има универсален език, съединява тези хора, принадлежащи към различни култури". Този акцент върху универсалните ценности е много характерен.


Слабо звено при тези събития остава липсата на официално американско присъствие, тъй като


Държавният департамент отклонява всички покани да участва в тези прояви


По тази причина българската дипломация започва усилено да установява контакти с академични институции, тоест фокусът на тези прояви се преориентира към академичната общност. Едно от първите големи културни събития се провежда в университета в Питсбърг – седмици на българската култура в Питсбърг. В Държавния университет в Охайо също се провеждат големи конференции. Крайната цел и кулминацията на всички тези събития всъщност е празнуването на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Като небивал успех се възприема създаването на Национална юбилейна комисия "1300 години България", в която влизат много известни американски политици – например сенаторът Джон Фулбрайт, също така представители на академичните среди – едни от най-добрите балканисти са в този списък, а също и обществени фигури и писатели като Джон Ъпдайк, Ърскин Колдуел, Уйлям Стайрън.


Според окончателната оценка на генералния отчет на Националния координационен комитет празнуването на 1300-годишнината в САЩ е голям успех, въпреки официалното пренебрежение на Държавния департамент, защото проявите водят до широки академични и артистични контакти, които създават положително мнение за България пред американската общественост и българската емиграция в САЩ. Така че оценката е положителна, това е голям успех.


Когато българският комунистически режим организира културни прояви в чужбина, много ясно, че основната част от публиката ще дойде от средите на българската емиграция. Българската емиграция в САЩ реагира по един много интересен начин на тези културни прояви. Искам да ви дам пример с градчето Ню Лексингтън в щата Охайо, известно с това, че е родното място на Джанюариъс Макгахан. През 1978 г. в България се празнува стогодишнината от освобождението от османско иго според тогавашната фразеология. Отново са публикувани дописките на Макгахан, а в Батак е поставен негов бюст-паметник. През същата тази година по случай стогодишнината от неговата смърт се провеждат и тържества в Ню Лексингтън, на които присъстват български представители и български фолклорен ансамбъл. Освен българска делегация на тържеството присъстват и местни българи-емигранти. По време на тези тържества през 1978 г. българските експерти излизат с предложение да се направи подарък от българския народ за жителите на Ню Лексингтън. Подаръкът е реплика на бюста на Макгахан в Батак.


Българските емигранти обаче, които присъстват на тези тържества, са скандализирани, тъй като приемат подаряването на този бюст


като пропаганден акт на комунистическа България


която налага стила си върху едно събитие, което те честват всяка година с български свещеник. Като отговор емигранти от Охайо се свързват се един скорошен български политически бежанец в САЩ – скулптора Любомир Далчев, който емигрира по време на изложба в Австрия през 1978 г. и се установява в Кливланд, Охайо. И те му възлагат задачата да построи друг нов, алтернативен паметник на Макгахан за Ню Лексингтън – това е вторият паметник. Това е един типичен Далчев – социалистически реализъм, не можеш да го сбъркаш. И сега в Ню Лексингтън на площада срещу кметството стои този втори паметник, който е направен от Любомир Далчев, след като той е ангажиран от антикомунистическата емиграция да построи този алтернативен паметник в цял ръст.


Оттогава ежегодно стават невероятни процесии в Ню Лексингтън – първо се минава през гробището, поставят се цветя на гроба, след това се отива пред кметството, където се поставят още един комплект цветя. На това шествие обикновено присъстват както представители на комунистическа България, така и антикомунистически емигранти, български свещеници, представители на български фолклорни ансамбли и местните жители, които се чудят защо всички тези българи са се завтекли в тяхното градче на тази странна процесия.


Така че когато разглеждаме Студената война на локално ниво, на нивото на малкия град в Америка, се виждат едни по-необичайни контакти, които се реализират в резултат на официалната политика на България.

Необичайни контакти през Студената война (за културната пропаганда на Людмила Живкова)

© Георги Кожухаров


Пламен Дойнов: "Културното отваряне" е всъщност добре промислена стратегия
за легитимация на режима


За мен е важен речникът, който използваме при назоваване на процеси и събития. Вие много предпазливо използвате кавички, за да обезопасите преките значения на редица понятия – "културно проникване", "пробив"… Това е тогавашният език от 70-те и 80-те години. А напоследък, за да се размият съвсем историческите граници, се използва понятието "културно отваряне", което преследва тотална нормализация на тази политика от 70-те и 80-те години. Бих казал, че там където е уместно, би трябвало да използваме езика, който е бил използван исторически. А там езикът е еднозначен, там се говори за задгранична пропаганда, тоест можем да кажем културна пропаганда зад граница. Това е терминът, с който работят и Комитетът за култура, и ЦК на БКП, и т. нар. творчески организации. За мен това би изчистило до голяма степен разбирането на този процес.


С други думи, не бих казал, че толкова лесно бихме могли да изравним тези термини със съвременния пиар. Изобщо според мен речникът подлежи на прецизиране. Разбира се, трябва да направя уговорката, че моите тези са свързани предимно с наблюдения върху процесите в областта на литературата, най-вече контактите между писатели, предимно на официално равнище. Много е трудно да определим в тези процеси, особено от българска гледна точка, разликата между официално и неофициално, защото дори неофициалните български представители, които неофициално осъществяват контакти в чужбина, всъщност са официални представители на българската държава. Това също е много важно, тоест няма случайни неофициални български представители, които да осъществяват контакти в чужбина.


Виждал съм това


дърво с идеологически принципи


за което говорите. Доколкото знам, това е документ на Емил Александров, който той изпраща до Людмила Живкова през 1980 г. Там има три принципа на нашите културни отношения със САЩ – комунистическа партийност, пролетарски интернационализъм и мирно съвместно съществуване. Вие чудесно показахте това двойствено отношение за употреба навън и употреба вътре, но аз бих се изразил по-радикално – не става ли дума тук наистина за двойна употреба, целяща легитимация, впрочем тя и досега продължава в някои аспекти – легитимация навън (през един друг език за общочовешкото, за България, която е люлка на цивилизации и т.н.) и легитимация вътре на режима. Тази двойственост е, както се казва, два конгреса една цел, тоест това е разцепване наистина на тази цел, нейното удвояване и нейното инструментализиране чрез тези уж два различни езика.


Ако прочетем речта на Людмила Живкова от откриването на тази прословута изложба на тракийското изкуство в "Метрополитън", ще видим, че това е наистина една революционна реч. Но всичко това е за друга публика и този факт не трябва да се забравя. Разликата в публиките е много важна и би трябвало непрекъснато да имаме това предвид, защото по този начин ще си отговорим и на въпроса доколко изобщо става дума за промяна и за отваряне на България към света и


доколко това е една съвсем друга, промислена стратегия за легитимация на режима


Друг важен въпрос, който усещам, че тлее във вашето изследване, е въпросът – ако това е износ на култура, много е важно да се види точно какво се изнася. Вие го проследявате, но може би било интересно да се изостри това внимание – какво се изнася все пак и съответно какво се внася. Има ли идея за реципрочност. Доколкото ми известно, България предварително се отказва от идеята за реципрочност по много причини – и поради обективната причина, че е малка страна, и заради съветите на специални емисари, които съветват Комитета за култура какво и кого да покани и кого да не покани.


Тук стигам до следващия въпрос, свързан с този обмен – аз предпочитам понятието трансфер, защото обмен създава впечатление за едва ли не диалог, за равнопоставеност – въпросът "Кой?". В един доклад на Вера Ганчева, която е едни от емисарите и която бе разсекретена неотдавна като агент "Ирис", директно се дава


съвет да не се канят американски художници в България, защото оттам можем да очакваме само модернизъм и авангардизъм


Искам да кажа, че има други филтри, които работят, и е много важно кой участва. Вие споменахте писателската делегация от 1980 г., в която участват Любомир Левчев и Георги Джагаров. Участват още Божидар Божилов и Владимир Голев, както и преводачите. Тоест това е висшата литературна номенклатура по това време в България. Мога да изредя длъжностите на всички тези лица. Всичко това говори за един доста добре контролиран и дирижиран от българската държава културен трансфер.


Американските автори, които се канят в България, са изцяло капсулирани, до тях не можеш да се докоснеш. Да кажем Елисавета Ричи, която идва в България през 1979 г., дава списък с имената на млади поети, с които иска да се срещне. Властта й отговаря, че не може да й осигури подобна среща. След това все пак й осигуряват някаква среща, но не с тези поети, чиито имена тя е дала в списъка.


На трето място е въпросът "Как?". Има много строг контрол. Впрочем тези международни писателски срещи, които са гордостта на Съюза на писателите от 1977 до 1986 г. са изцяло затворени за журналисти, както и за неодобрени за участници български писатели.


На тези срещи не може да присъства публика


Как става това? Много е важно и друго, срещал съм директиви, в които са казва, че във връзка с честването на 1300-годишнината трябва да се насочи вниманието именно към икономическата емиграция. Тоест очевидно икономическата емиграция е приоритетна и на нея съвсем грубо, елементарно казано се разчита предимно като на публика на тези представителни мероприятия – ние трябва да каним и да ухажваме икономическите емигранти, трябва да им изпращаме много покани и т.н.


Експозето, което чухме, стига до една стена, една прозрачна стена. От едната страна на тази стена гледа България, а от другата страна САЩ и това, което ме интересува, е дали през тази прозрачна стена, при цялото това следене на кореспонденцията, все пак е било възможно да бъдат осъществени чисто човешки контакти – или това е моя илюзия, – които минават отвъд контролирания туризъм по Черноморието.


Възможно ли е това ставане отдолу да не е непременно контролирано и дирижирано. Затова стената е прозрачна, защото като че ли можем да минем през нея, но всъщност минаваме ли? Или просто водим някакъв диалог през нея, чуваме се, виждаме се, но не се срещаме и основно – не се разбираме.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (49)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1052 Неутрално

    Режимът правеше опити да се рекламира и пропагандира и с култура и със спорт и по всякакъв начин. Само дето един съученик като попита учителката "добре бе другарко, защо всички писатели които учим са писали преди девети септември" оная се чудеше какво да му отговори, а в спорта се наливаха безумни средства и се ползваха още по-безумни способи и химии само и само да се докажем като по-добри от западните държави. И биехме ФРГ на волейбол, нямаха като нашите боксьори и щангисти , а всеки мечтаеше да отиде в командировка във ФРГ за да се сдобие с мизерните 100-200 западни марки.

    Та толкова за соц културата и соц спорта.

    Няма шики-мики.
  2. 2 Профил на BlueWater
    BlueWater
    Рейтинг: 1049 Весело

    Благодаря за тази информация на Теодора Драгостинова, Пламен Дойнов и порталът "Култура"!

    За всеки българин е много важно да научи каква е истинската съвремена история на България.

  3. 3 Профил на tequila_sunrise
    tequila_sunrise
    Рейтинг: 388 Любопитно

    До коментар [#1] от "Черен Гологан":

    "...в спорта се наливаха безумни средства и се ползваха още по-безумни способи и химии само и само да се докажем като по-добри от западните държави."

    А сега нема химии, така ли ?

    и ако нема химии, защо не го можеме сега ?

  4. 4 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1052 Неутрално

    До коментар [#3] от "mad_petko":

    Щото не наливаме средства за най-новите химии

    Няма шики-мики.
  5. 5 Профил на Γαλλα
    Γαλλα
    Рейтинг: 1366 Любопитно

    Ако историята ни разкрие при какви обстоятелства Людмила Живкова "прекъсна" земния си път, ще разберем и кой и защо държеше на власт Тодор Живков, след което го свали, а на мястото му постави негови клонинги...и продължава...

    Писна ми от цирк, на път съм да умрЪ от смях...
  6. 6 Профил на yanne
    yanne
    Рейтинг: 1132 Неутрално

    До коментар [#1] от "Черен Гологан":


    [quote#1:"Черен Гологан"]И биехме ФРГ на волейбол, нямаха като нашите боксьори и щангисти , а всеки мечтаеше да отиде в командировка във ФРГ за да се сдобие с мизерните 100-200 западни марки. [/quote]Так е в комунистическа диктатура.Виж и днес Русия-дрънчат с оръжия и разменят тениски на Ню Йорк с Кримски,ама се избиват за Зелена Карта и са най-многобройните бежанци след Сирия според комисариата за бежанците на ООН .

  7. 7 Профил на kostovism
    kostovism
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Всяка нормална държава пропагандира своята култура и история по света, но явно за нуменклатурните интернационалистчета е по-важно да има от къде да цоцат...

  8. 8 Профил на slq84014722
    slq84014722
    Рейтинг: 1119 Неутрално

    Някои хора толкова ги тресе параноята, че 25 години след смъртта му, още ритат трупа на комунизъма.

  9. 9 Профил на kostovism
    kostovism
    Рейтинг: 388 Неутрално

    До коментар [#5] от "Γαλλα":

    Защото цоциализъма има само един правилен път (съвеЦкия) и всяко действие, възприемано като отклонение се наказва. Доктрината Брежнев, така да се каже.
    А това, че се популяризирва българската култура на запад, че се развива икономическото сътрудничество с Япония и ФРГ и България лека-полека се отдалечава от СССР не е толкова важно. Важното е да се заклеймят всякакви подобни изблици у българския "елит"!

  10. 10 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 945 Весело

    [quote#1:"Черен Гологан"]Режимът правеше опити да се рекламира и пропагандира и с култура и със спорт и по всякакъв начин.[/quote]
    Като всичко това е правено с
    [quote#0:"статията"]прилагане на класово-партийния подход[/quote]

    Готина статия

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  11. 11 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 945 Весело

    [quote#3:"mad_petko"]и ако нема химии, защо не го можеме сега ? [/quote]
    Защото сме социалисти!!!

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  12. 12 Профил на triton123
    triton123
    Рейтинг: 551 Любопитно

    Още като прочетох набраното с дебел шрифт "Теодора Драгостинова: Културното проникване на България в САЩ –
    баланс между идеологически предпоставки и прагматични решения" и ми стана ясно,но хайде,от мен да мине,дочетох до края... Баланси,а? Прагматични решения,а? Ама комунистическите ПРЕСТЗПНИЦИ не сториха единственото прагматично решение да сдадат властта например 1950 или 1960год.,нали?!Аааа,беше ПРАГМАТИЧНО ЗА ТЯХ САМИТЕ да останат удушвачи на страна и народ цял половин век,нали?! Мерси много за културата,прагматиката,клана Живкови и вся остальная..мерси!

  13. 13 Профил на triton123
    triton123
    Рейтинг: 551 Неутрално

    [quote#8:"Отнесен"]Някои хора толкова ги тресе параноята, че 25 години след смъртта му, още ритат трупа на комунизъма.[/quote]

    комунизъм,комунизъм,ама тоз комунизъм кой,КОИ го наложиха,държаха,поддържаха с Калашника,с всичкия там репресивен апарат в строя на НЕСВОБОДАТА и т.н и т.н. ?!
    Комунизъм или друго,но това се прави от ХОРА,от конкретни хора..от конкретни Престзпници! Та..та какво казвате стана след 1989-1990г....изпариха са тези конкретни ПРЕСТЗПНИЦИ ли или с преклонена глава се спуснаха доброволно в огнената Геене и хоп,изчезнаха там изведнъж ?! Трупове,а?! Какви са тия комунистически трупове,които съзирате,след као и до днес ТЕ са навсякъде и начело на страна и народ,които,логично- са ПОСЛЕДНИТЕ в Европа,първенци по заболеваемост,смътност,ниска раждаемост и ДИВОТИЯ,вечната дивотия,но под друга форма ?! Ако има някой ,който е наритан и сторен на труп от комун.престъпници то това е само българският народ и страната му...ПАК ОТ ТЯХ !! Параноя ли са ФАКТИТЕ ?? Аааа,такива като вас са по овчите кожи отгоре и не гледат какви вълчи са отдолу! Макар че всичко е ясно,крещящо ясно,няма нищо отдолу,всичко е на показ! Зарад туй на показ са и съдраните потури на наш Ганю!

  14. 14 Профил на kostovism
    kostovism
    Рейтинг: 388 Неутрално

    "Последният лов"- последните месеци на комунизма у нас
    http://www.youtube.com/watch?v=LVVC71FIFJw

  15. 15 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#12] от "triton123":

    Да добавя към репликата Ви като илюстрация само ЕДНО изречение от речта на Людмила Живкова на 4 декември 1980 г.
    Прочетете тази дивотия, този миш-маш в главата на една жена, на която са поверени милиони от нашите данъци, за да може тя да си въобразява, че провежда някаква културна политика. На хранилката на тази очевидно неграмотна жена са се препитавали армия от филолози, музиканти, философи и т.п. и някои от тях досега плачат за отстраняването им от тази обилна софра.
    Ето обещаното изречение:
    „В цивилизацията на ведите или в епохата на упанишадите, в хармоничната симетрия на Харапа и Мохенджодаро или във величието на египетските пирамиди, в легендарния храм на Соломон или в прочистващия огън от Зороастър, в дворците на Персеполис или в слънчевите пирамиди на маите, в културата от подножието на Килиманджаро или в ритуалните маски от долината на река Конго, в изящното изкуство на древните траки или в красотата на гръцките скулптури, в единството на будистката санхя или математическата космогония на Питагор, в урбанистичното изкуство на древния Рим или в духовния синтез на Византия, в дързновението на Кирил и Методий или в хуманистичния подем на Ренесанса, в героичния епос на Древна Рус или в подвига на Жана д’Арк, в еретичния патос на богомилите или в новата епоха на Реформацията, в устремлението на Парижката комуна или в слънчевата вяра на утопистите, в смелостта на декабристите или в подвига на априлци, в призива на Комунистическия манифест към световния пролетариат или в полета на червените ескадрони, в манифестацията на трудещите се от Чикаго или в червените знамена на Октомврийската революция – векове след векове, десетилетия след десетилетия, години след години знамената на революцията и културата са водили човечеството напред, огънят на победата е посочвал пътя на подвига, светлината на единството е била звездата на героите, красотата и хармонията са били пределът на стремленията."

    The best way out is always through Robert Frost
  16. 16 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1027 Неутрално

    Комунягите ги влече азиатщината. Това обяснява действията на другарката Живкова.

    The best way to predict the future is to invent it.
  17. 17 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1027 Неутрално

    [quote#8:"Отнесен"]Някои хора толкова ги тресе параноята, че 25 години след смъртта му, още ритат трупа на комунизъма.[/quote]

    За съжаление не е труп. Иначе да, ритам го с удоволствие.

    The best way to predict the future is to invent it.
  18. 18 Профил на Γαλλα
    Γαλλα
    Рейтинг: 1366 Любопитно

    [quote#15:"Realistka"]Ето обещаното изречение: [/quote]

    Ох...прочетох го...и твърдя, че в него има известна логика...за разлика от Мариянините...

    Писна ми от цирк, на път съм да умрЪ от смях...
  19. 19 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#15] от "Realistka":
    Изпитвам едва ли не възхищение от това, едно единствено изречение на другарката, за която трябваше да "мислим като за огън".

    Непостижимо е. Четох го няколко пъти, но не мога да се похваля, че го разбрах.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  20. 20 Профил на slq84014722
    slq84014722
    Рейтинг: 1119 Неутрално

    [quote#13:"triton123"]комунизъм,комунизъм,ама тоз комунизъм кой,КОИ го наложиха,държаха,поддържаха с Калашника,с всичкия там репресивен апарат в строя на НЕСВОБОДАТА и т.н и т.н. ?![/quote]
    Добре де, нали комунизма е умрял вече? Какво още искате?

  21. 21 Профил на slq84014722
    slq84014722
    Рейтинг: 1119 Неутрално

    [quote#19:"Lady Zeppelin"]Непостижимо е. Четох го няколко пъти, но не мога да се похваля, че го разбрах.[/quote]
    Дай да видим кое не разбра. Метафорите в края на изречението са малко по-завъртяни.

  22. 22 Профил на Св. влкмч.Тамихнет Вагнеревич
    Св. влкмч.Тамихнет Вагнеревич
    Рейтинг: 1461 Неутрално

    Людмила Живкова е една много проста селска буля с претенции за много ерудирана ( като 80-90% от червените интелектуалци).

    Тая мърла беше пратена на държавни разноски в Англия да учи , но понеже е много тъпа , беше изритана заради слаб успех след 1-та година. За сметка на това много други деца , които бяха по-умни от 99% от англичаните бяха спирани да учат там.

    И след това , понеже вече спомената тъпанарка видя ,че не може да направи нищо се заласна по източни учения и по ограмотяването на България. И нейната културна реформа за 5 години нанесе повече щети , в културен аспект , на милата ни родина от 500 години турско робство.

    15.02.1989 - 07.02.2018
  23. 23 Профил на Св. влкмч.Тамихнет Вагнеревич
    Св. влкмч.Тамихнет Вагнеревич
    Рейтинг: 1461 Весело

    Това става когато "ученото дьети" , от среда на мандраджии и шумкари се окаже с малко повече власт - става КАТАСТРОФА.

    Една много проста и ограничена женица , но заради още по-големите гьотферени около нея си повярва ,че е "интелектуалка" и заради властта на Тодор Цървула дори и изритването й от Англия не й отвори очите за това колко е тъпа

    15.02.1989 - 07.02.2018
  24. 24 Профил на Св. влкмч.Тамихнет Вагнеревич
    Св. влкмч.Тамихнет Вагнеревич
    Рейтинг: 1461 Весело

    Стивън Ашли, коментатор от световните служби на Би Би Си:

    Един оксфордски професор лично ме увери, че Живкова много рядко е посещавала библиотеките в университета.

    15.02.1989 - 07.02.2018
  25. 25 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3620 Неутрално

    Поредното разочарование от интелигентен човек, лакейничел на ДС - Вера Ганчева.
    За хаотичната мисъл на Людмила Живкова имам едно обяснение - комплексираната посредственост има желание да "блесне". Като не може с логична, проста / но не простовата / реч, се излива безсмислието на по-висок стил.
    Започнах да чета книгата на Б. Райнов"Людмила" точно, за да разбера истинско ли е било нейното увлечение по агни-йога. Не можах да я дочета, стана ми гадно от захарния сироп, в който беше "потопена" личността на Живкова. Книжката я свалих от Читанката.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  26. 26 Профил на gl_avatar
    gl_avatar
    Рейтинг: 526 Неутрално

    Пременил се комунистия,
    Погледнал се пак в тия.
    Другарите нищо староне са забравили
    ново не са научили !

  27. 27 Профил на hmc12310991
    hmc12310991
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Така наречената културна политика на Людмила Живкова ежегодно трошеше милиони от държавната хазна главно да хрантути бездарни и средно надарени подмазвачи от така наречената ''интелигенция''.Няма по-голямо светотатство от това да се отбелязва ''годишнина'' от смъртта на червената принцеса в СУ,освен 1 тумба келепирджии(местни и чужди)около нея друго не е имало,може би иронични усмивки на разумните хора.Достатъчно е човек да прочете цитирания по-горе тюрлюгювеч,за да се сети що за'' просветителка ''е прославяла българската култура по света.

  28. 28 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 783 Неутрално

    Кампанията за "културно проникване" си целеше точно легитимиране на режима и не по-малко на онези, които бяха на върха му. Людмила Живкова всячески се опитваше да създаде за себе си представа като за елитен интелектуалец на световно равнище и същевременно дама от най-висока класа. Резултатът беше, че изглеждаше смешна с тюрбаните си и витиеватите си речи. А дали пропагандната кампания е имала резултат, дори само в културен аспект, не е трудно да се прецени - и до ден-днешен американците не знаят почти нищо за нас.

  29. 29 Профил на triton123
    triton123
    Рейтинг: 551 Неутрално

    [quote#15:"Realistka"]До коментар [#12] от "triton123": [/quote]

    мерси,знам ги отлично...за съжаление! ТАКА Е !

    ++++++++++++++++++++++++++++++

  30. 30 Профил на triton123
    triton123
    Рейтинг: 551 Неутрално

    [quote#20:"Отнесен"]Добре де, нали комунизма е умрял вече? Какво още искате?[/quote]

    Вие,червените другарчета сте такива....не щете да разберете или просто е непостижимо да разберете!
    Повтарям като за изоставащи:

    КЪДЕ СА И КАКВИ СА,КАКВО правят "бившите" комунисти,подпори и колони на комунистическата кирпичена постройка ??????
    И те ли умряха ???
    А мултипликацията им...в поредното поколение,че и занапред ??
    Клошари ли са или свинари ??
    Пардон..има един личен свинар пишман-бизнесменски около Пловдив...моя грешка!

  31. 31 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4020 Неутрално

    Всичко беше един голям алабализъм призван да обърне вниманието на Запада върху България! Живковата дъщеря беше обхваната от фикс идеята да стане духовния гуру на нацията разбира се всичко това подплътено с изрядна доза ком.фразеология. Около нея имаше своеобразен кръг от просветени олимпийци .
    Партията обаче не можеше да търпи подобна конкуренция макар и напълно безобидна и прокарвана от дъщерята на Първия!
    Явна беше и подготовката и за наследяване на генералния секретар.

    klimentm
  32. 32 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4020 Неутрално

    До коментар [#25] от "Марина":

    Прелюбопитна книжка която добре показва нравите на партийната интелигенция по онова време. Много си струва да се прочете. Разбира се Райнов превъзнася Людмила и представя себе си като скромен духовен подръжник . При това книгата е писана в новите времена когато нуждата от венцеслава беше изчезнала. Но нали автора някак си трябваше да оправдае и себе си!

    klimentm
  33. 33 Профил на doneva_a
    doneva_a
    Рейтинг: 497 Весело

    [quote#15:"Realistka"]На хранилката на тази очевидно неграмотна жена са се препитавали армия от филолози, музиканти, философи и т.п. и някои от тях досега плачат за отстраняването им от тази обилна софра.
    Ето обещаното изречение: [/quote]

    И после се чудим Марианка Г. как е станала такъв специалист.

    "Цар Самоил во Скопје за 1,5 милиони евра, а во Софија за 50 000 евра и свети!"
  34. 34 Профил на doneva_a
    doneva_a
    Рейтинг: 497 Весело

    [quote#20:"Отнесен"]Добре де, нали комунизма е умрял вече? Какво още искате?[/quote]

    Всъщност, всеки, който твърди, че у нас и или пък в други социалистически държави е имало комунизъм, просто показва невежеството си. Комунизъм, исторически и научно погледнато, не е съществувал. Вземи да почетеш какво точно означава това понятие.

    "Цар Самоил во Скопје за 1,5 милиони евра, а во Софија за 50 000 евра и свети!"
  35. 35 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3620 Неутрално

    "Но нали автора някак си трябваше да оправдае и себе си! "

    Подкрепям изцяло!
    А Б. Райнов като личност е имал поводи да се оправдава, но и да търси опрощение. Дори циник като него.
    Надявам се, че Господ е отсъдил достойно според делата му.

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  36. 36 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 2016 Любопитно

    [quote#15:"Realistka"]Прочетете тази дивотия, този миш-маш в главата на една жена, на която са поверени милиони от нашите данъци[/quote]

    Бих искала да знам името на ИСТИНСКИЯ автор на този маниакален дитирамб в типичния фалшиво приповдигнат стил от онова време. Едва ли Людмилка е била в състояние да роди дори него.

  37. 37 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 2016 Неутрално

    До коментар [#32] от "klimentm":

    Прегледах я веднаж в една книжарница; наистина изглежда любопитна, но за съжаление не знаем докъде се простират достоверността и истината в нея. Ако изобщо ги има...

  38. 38 Профил на doneva_a
    doneva_a
    Рейтинг: 497 Неутрално

    [quote#36:"princess_x"]Едва ли Людмилка е била в състояние да роди дори него.[/quote]
    Абсолютно. Моят зъболекар по друг повод, това не го е правил прост човек, това го е правил някой умен, мисли е.

    "Цар Самоил во Скопје за 1,5 милиони евра, а во Софија за 50 000 евра и свети!"
  39. 39 Профил на doneva_a
    doneva_a
    Рейтинг: 497 Неутрално

    [quote#38:"doneva_a"]мисли е.[/quote]

    мислил

    "Цар Самоил во Скопје за 1,5 милиони евра, а во Софија за 50 000 евра и свети!"
  40. 40 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4020 Неутрално

    До коментар [#37] от "princess_x":

    Това разбира се не можем да знаем,но познавайки нравите и действителноста от ония времена човек може да се опита да пресее кое е "художественна измислица" и кое е близо до истината.Всъщност книгата не разкрива никакви тайни освен разказа за последните и часове.
    Просто закъснял опит за реабилитация на дъщерята на Първия.

    klimentm
  41. 41 Профил на azyty
    azyty
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Долу БКП! Долу СССР! Срам за поддръжниците им!

  42. 42 Профил на iniesta
    iniesta
    Рейтинг: 388 Неутрално

    До коментар [#8] от "Отнесен":

    ами да...стара поговорка е ..този който не гледа напред ,а гледа все назад в миналото си...той няма бъдеще.....!

  43. 43 Профил на gozambo
    gozambo
    Рейтинг: 935 Неутрално

    [quote#2:"BlueWater"]За всеки българин е много важно да научи каква е истинската съвремена история на България. [/quote]


    Ние не знаем и старата си история.

  44. 44 Профил на gozambo
    gozambo
    Рейтинг: 935 Неутрално

    Най-голямата фалшификация в старата българска история е изчистването на византийския елемент. В действителност историята на България и историята на Византия се припокриват.
    Но нека да дам един пресен пример. Чалга-историкът Божидар Димитров се хвали, че в дворците в Плиска и Преслав имало канализация- водопроводи и обратни води по времето, когато в сегашни западни столици нямало. Че по онова време само в България и във Византия имало подобни съоръжения. Това според него е повод за гордост. За мен това е обида, тъй като на територията на днешна България тези съоръжения функционират много, много преди Аспарух. Това е територия на Византия и цивилизацията е тук с всичките си екстри. И българската държава не се образува в степите, където никога не е имало цивилизация, а на напълно благоустроено, застроено и с културни традиции място. Сензация щеше да е, ако българските владетели не са имали канализации, бани и пр. и не са се къпели. Особено при условие, че това е било стандарт във Византийската империя и от тези блага са се ползвали всички. За да направят историците някаква наша история, която е отделна от тази на Византия, прибягват до подобни измислени поводи за гордост, сякаш баните са измислени вследствие съществуването на българската държава и представят нашите владетели като току що опитомени диваци. По нашите земи преди образуването на първата българска държава има не само канализация и бани, но и театри и стадиони и всичко останало. Векове наред тук е Рим, а после Византия. И заслугата, че в дворците в Плиска и Преслав има канализация и водопровод не са нито на българските владетели, нито вследствие българската държава. Това си е стандарт във Византия и тук са и архитектите, и майсторите строители и поддръжката и теляците и всичко. Но нали чалга-историците трябва да отнемат заслугите на Рим и Византия и да ги прехвърлят на сметката на българската държава. Истината е, че дотолкова се припокрива историята ни с тази на Византия, че еднакво можем да се гордеем и че сме били част от Византия, част от най-високата цивилизация за времето си. През цялата стара история децата на цялата българска аристокрация са растнали и учили в Цариград. Има си хас да не са цивилизовани и да не се къпят! Симеон да не е учил в Московския университет? Учил е в Магнаурската школа.
    Като истински комплексари, правим история в която се опитваме да се дистанцираме максимално от историята на Византия и затова се налага да докарват народа ни някъде отвъд Дунава, за да се прекъсне пъпната връв с Византия и античността.

  45. 45 Профил на epoc
    epoc
    Рейтинг: 1366 Любопитно

    [quote#4:"Черен Гологан"]Щото не наливаме средства за най-новите химии [/quote]

    Сладур, понеже ти четох преди малко про-герберската пропаганда, кажи ми с този твой коментар каква е разликата между социализма и герберастията? Мразиш едното и си фен на другото, без да имаш някаква идея защо, но ей така, стига да е първосигнално.....

    Икономедия се превърна в трибуна на тролове ЗА и ПРОТИВ правителството. Очевидно е, че няма какво да се говори или коментира с такива драскачи....
  46. 46 Профил на epoc
    epoc
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    Прочетох коментарите.....

    Явно другарката Живкова доста от коментиращите здраво ги е настъпила по мазола.

    Само че точно за тези като вас Кенеди е казал: "Не питайте какво ние ще направим за вас, а какво вие ще направите за страната си".

    Хубав въпрос, Людмила може и да е потрошила много пари, може и много хрантутници да са висели на хранилката й (всъщност помните ли, че нямаше спортист, който да не е в клуб на МВР (Левски) или МНО (ЦСКА), както и писателите и поетите на щат към заводите?), но вие, супер недоразбраната и недооценена интелиценгия, вие какво направихте за страната си?

    Умишлено няма да питам какво направиха за страната всички политици в нещото, което в момента минава за демокрация.

    Или да изтупаме от прахта готиния лаф: "Направи едно полезно нещо за родината си, емигрирай!"?

    А?

    Икономедия се превърна в трибуна на тролове ЗА и ПРОТИВ правителството. Очевидно е, че няма какво да се говори или коментира с такива драскачи....
  47. 47 Профил на ХАРИ
    ХАРИ
    Рейтинг: 605 Разстроено

    Глупави хора, сбъркана нация...

    Човек - това е една особена болест по маймуните.
  48. 48 Профил на WOI
    WOI
    Рейтинг: 1149 Весело

    Ъпдайк го разглеждаха като "благонадежден" автор, но силно се съмнявам, че разказът му "Българската поетеса" е бил публикуван по онова време... Главният герой, авторът Хенри Бек (алтер его на Ъпдайк) е на посещение за "културен обмен" отвъд Завесата - поредица от досадни, помпозни, повърхностни, предварително режисирани и в крайна сметка безсмислени срещи - но в София му се случва приятна изненада...

    Следват няколко откъсчета:
    . . .
    Past the talking tree was the American legation. The sidewalk, heaped with broken glass, was roped off, so that pedestrians had to detour into the gutter. Bech detached himself from the stream, crossed the little barren of pavement, smiled at the Bulgarian militiamen who were sullenly guarding the jewel-bright heaps of shards, and pulled open the bronze door. The cultural officer was crisper after a normal night's sleep. He clenched his pipe in his teeth and handed Bech a small list. "You're to meet with the Writers' Union at eleven. These are writers you might ask to see. As far as we can tell, they're among the more progressive."

    Words like "progressive" and "liberal" had a somewhat reversed sense in this world. At times, indeed, Bech felt he had passed through a mirror, a dingy flecked mirror that reflected feebly the capitalist world; in its dim depths everything was similar but left-handed. One of the names ended in "-ova." Bech said, "A woman."

    "A poetess," the cultural officer said, sucking and tamping in a fury of bogus efficiency. "Very popular, apparently. Her books are impossible to buy."

    . . .
    Bech's meeting was already waiting in another room. It was the usual one, the one that, with small differences, he had already attended in Moscow and Kiev, Yerevan and Alma-Ata, Bucharest and Prague: the polished oval table, the bowl of fruit, the morning light, the gleaming glasses of brandy and mineral water, the lurking portrait of Lenin, the six or eight patiently sitting men who would leap to their feet with quick blank smiles. These men would include a few literary officials, termed "critics," high in the Party, loquacious and witty and destined to propose a toast to international understanding; a few selected novelists and poets, mustachioed, smoking, sulking at this invasion of their time; a university professor, the head of the Anglo-American Literature department, speaking in a beautiful withered English of Mark Twain and Sinclair Lewis; a young interpreter with a moist handshake; a shaggy old journalist obsequiously scribbling notes; and, on the rim of the group, in chairs placed to suggest that they had invited themselves, one or two gentlemen of ill-defined status, fidgety and tieless, maverick translators who would turn out to be the only ones present who had ever read a word by Henry Bech.

    . . .
    And so it went, here as in Kiev, Prague, and Alma-Ata, the same questions, more or less predictable, and his own answers, terribly familiar to him by now, mechanical, stale, irrelevant, untrue, claustrophobic. Then the door opened. In came, with the rosy air of a woman fresh from a bath, a little breathless, having hurried, hatless, a woman in a blond coat, her hair also blond. The secretary, entering behind her, seemed to make a cherishing space around her with his large curved hands. He introduced her to Bech as Vera Something-ova, the poetess he had asked to meet. None of the others on the list, he explained, had answered their telephones.
    . . .

    “Better racy and sexy than racist and sexist!”
  49. 49 Профил на WOI
    WOI
    Рейтинг: 1149 Неутрално

    Ако някой се интересува, ето го и целият разказ:
    http://www.bookdaily.com/book/127872/bech-a-book

    “Better racy and sexy than racist and sexist!”




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK