Да си спомним арменския геноцид

Турция настоява, че през 1915г. не е имало геноцид срещу арменците в Османската империя, а много жертви на етнически сблъсъци.

© Reuters

Турция настоява, че през 1915г. не е имало геноцид срещу арменците в Османската империя, а много жертви на етнически сблъсъци.



Препубликуваме текста от портала "Култура", оригиналната публикация е от френския Le Monde 


През 1915 г. след предварителен план и методична подготовка 1 млн. арменци бяха избити в Османската империя с едничката цел да бъде заличен от земята техният народ. Арменците бяха жертви на геноцид, превърнал се в злокобен пример за геноцидите, дошли по-късно.


Оттогава всички следващи турски правителства се борят с всички сили да бъде забравена тази мрачна част от миналото на тяхната страна. Даже днес, особено в Турция, споменаването на тази историческа истина предизвиква яростно противопоставяне и физически заплахи срещу дръзналите да го сторят, понякога се стига и до убийства. Негационизмът подхранва расизма и омразата срещу арменците и другите немюсюлмански малцинства.




Някои вярват, че признаването за геноцида над арменците е атака срещу турците и "турското", докато това е атака срещу негационизма и стъпка към справедливост и демокрация.


Истина и справедливост  


От няколко години насам част от турското гражданско общество дръзва да организира възпоменания за геноцида над арменците. Кръгът на истината и справедливостта постоянно се разширява и обединява все повече индивиди във вълнуваща демонстрация на човечност пред лицето на официалния негационистки дискурс.


Миналата година, за първи път от близо век, чуждестранна делегация, състояща се от ръководители на арменската диаспора и от европейски антирасистки лидери, взе участие във възпоменателна церемония в Турция в отговор на призива за солидарност, отправен от турското гражданско общество.


Тогава, на 24 април 2013 г., ние показахме, че хората в Турция, които признават и възпоменават геноцида над арменците, стават все по-многобройни. Показахме, че една част от турското общество, привързана към ценностите на демокрацията и на правата на човека, е готова открито да се обърне към своето минало.


Тази година всички заедно – антирасистки активисти, дейци от гражданското общество, ангажирани граждани, интелектуалци и творци от Турция и Европа, с различни корени, но обединени от желанието историческата истина да се признае, – направихме възпоменание на 24 април 2014 г. за геноцида над арменците в Турция, който все още е част от настоящето, макар сто години след неговото извършване.


Нашата съвместна стъпка е стъпка на признаване, солидарност, справедливост и демокрация.


Това е стъпка на признаване, която позволява на арменската диаспора и на арменците в Турция, устояли на опитите да бъдат прокудени, да носят открито траура по своите деди, както и позволява на организации и на отделни турци да поискат прошка от потомците на жертвите от името на своите предци.


Общ проект 


Това е стъпка на солидарност между тези, които се борят за историческата истина. Разединението не минава между турци и арменци, а между тези, които се борят за признаването на геноцида над арменците, и онези, които се придържат към негационизма. С една дума, това не е въпрос на корени, а на идеи, на общ проект.


Това е дело на справедливост. Както казва Ели Визел: "геноцидът убива на два пъти: вторият път чрез мълчанието", тоест негационизмът е продължение на геноцида, а това е най-жестокото събитие, до което може да ни отведе расизмът. Да се борим с негационизма, означава да уталожим силата на травмата, предавана в арменската общност от поколение на поколение. Това означава да се борим срещу расизма, за едно по-равно и по-справедливо общество. Означава да дадем на новите поколения възможността да вървят заедно към бъдещето.


И най-накрая, това е стъпка към демокрация. Не само защото снемането на табуто от геноцида е необходимо условие за напредъка на свободата на словото в Турция, но и защото, както напомняше Хорхе Семпрун, демокрацията предполага жизнеспособност на гражданските общества, тоест подкрепа за онези, които се борят за напредъка на демокрацията в Турция, както и в останалата част от Европа.


Шарл Азнавур, певец; Бернар-Анри Леви, философ; Серж Кларсфелд, правозащитник, председател на организацията на потомците на депортираните евреи във Франция; Бернар Кушнер, бивш френски външен министър; Адам Михник, бивш полски дисидент от "Солидарност; Пол Морен, изпълнителен директор на Европейското антирасистко движение; Айше Гюнайсу, председател на истанбулския клон на Дружеството за правата на човека; Абдулах Демирбаш, районен кмет в Диарбекир; Левент Сенсевер, ръководител на "Дурду" (Турция); Алексис Гочван, председател на Арменския благотворителен съюз (Европа); Ара Торанян – директор на сп. "Нувел д’Армени" и др.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK