Ако петгодишните вземаха важните решения в България

© Фелия Барух, Горичка

Препубликуваме кратката история на издателя Манол Пейков за разговор с неговата малка дъщеря, споделена във "Фейсбук" профила му и с негово разрешение. Той беше модератор на форум "Заедно" на "Горичка" през отминалата неделя. На него двама чужденци Емануел (Франция) и Муса (Гамбия) отвориха темата какво е да си гост  в нашата страна. Първият идва в България, защото му харесва, вторият – няма друг избор. Прословутото българско гостоприемство има различни проявления спрямо единия и другия. Муса е бежанец, а Емануел е станал приятел на бежанците.
Тя ни припомня колко е важно да говорим с децата (си) за бежанците, за различните. И не само с децата.

Снощи, малко след като приех Фейсбук приятелството, предложено ми от Муса от Гамбия, който дойде от Пъстрогор, за да участва във форум ‪#‎Заедно‬, отидох да приспивам Божана.

Божана беше в залата точно когато разговоряхме с Муса на сцената предния ден. Затова реших, докато си лежим в леглото, да й разкажа как защо е дошъл в България.

– Онзи чернокож мъж, дето беше на сцената с мен – обяснявам – идва от една страна в Африка. Там го гонят и е избягал тук.

– Защо го гонят? – пита Божана.

– Защото там не е като при нас. Тук имаме демокрация, а там управлява... тиранин. И хората нямат свобода да казват каквото си поискат. Ако кажат нещо срещу него – че не им харесва как управлява страната например – тях ги хвърлят в затвора. Дори могат да ги убият.

– Той какво е направил?

– Ами издавал е вестник и е казвал какво мисли. Тайно. Но са разбрали какво прави и са го подгонили. Затова е избягал и е дошъл тук.

– И иска да живее тук?

– Да. Иска да остане тук, защото тук му харесва повече.

– И тук не се карат – отбелязва Божана.

– Ами карат се – признавам – но не се убиват.

– И не се гонят – добавя тя. – Само... ако предложиш да играеш на гоненица.

Щеше да е прекрасно, ако петгодишните вземаха всички по-важни решения в държавата ни. Нали?