Какво се крие зад увеличения руски бюджет за отбрана

 

© Reuters

 



Заявката на Русия да си възвърне загубения преди две десетилетия статут на регионален хегемон в Източна Европа започва да променя  международната система за сигурност и границите в района. Избраният за това метод напомня на преразпределението на Европа между двете световни войни и изграждането на СССР – военно нападение, подкрепено от подготвяни от самата Русия "вътрешни сили", които да послужат като оправдание и casus belli.


Загубила надпреварата във въоръжаването на Студената война, доскоро всички смятаха руската армия за слаба и неспособна. Видно е, че днес руското управление е много по-уверено във възможностите на своята войска, отколкото преди десетилетие. И с известно право – през последните години руската държава инвестира значителни средства в модернизирането и подобряването на въоръжените си сили. 


Дали тези инвестиции започват да се изплащат още не е съвсем ясно, тъй като операцията на "зелените човечета" в Крим показа една армия, която дори избягва да се обозначи, но предпочита да получава от президента Владимир Путин ордени за победа, без реално да е имало и един изстрел. В този смисъл петдневната война с Грузия през 2008г. разкри по-реална картина за боеспособността на руската армия.




По данни на шведския Stockholm International Peace Research Institute, през последното десетилетие военните разходи на страната непрекъснато се увеличават, като общото увеличение за периода е приблизително 6 пъти – от под 500 милиарда рубли през 2002 г. до над 3 трилиона рубли през 2014 г. Прогнозите сочат, че тази тенденция ще продължава и през следващите години. На пръв поглед изглежда сякаш Русия усилено се е подготвяла за събитията от последните няколко месеца.


Подобно допускане е отчасти вярно. Докато разходите за отбрана на страната се увеличават като абсолютна стойност, то разглеждането им като процент от брутния вътрешен продукт на страната дава доста по-различна картина. През разглеждания период страната преживява доста приличен растеж и в този смисъл увеличаването на финансирането на армията не представлява аномалия в сравнение с другите държавни разходи; тъкмо обратното, от началото на управлението на Владимир Путин до 2008 г. делът на разходите за отбрана намалява значително. 


Промяната в доктрината идва след войната между Грузия и Русия през 2008 г., в която, въпреки победата си, руската войска претърпява значителни загуби, причинени най-вече от остаряла техника и недостатъчна подготовка на войниците. Чак след тази война руското управление започва да инвестира значително повече средства в отбрана, което от своя страна води до частично обновена техника и предполагаеми подобрени възможности на руската армия. 


Другият фактор, който трябва да се има предвид при изчисляването на разширяването на разходите, е инфлацията в страната. За периода между 2004 и 2014 г. по данни на Федералната статистическа служба на Русия инфлацията в страната по индекс на потребителски цени е 141%, иначе казано шесткратното увеличение като абсолютна стойност се приближава до трикратно що се отнася до реалната стойност на инвестициите във въоръжение. 


Какво се крие зад увеличения руски бюджет за отбрана


Увеличението в разходите се "превежда" преди всеки в инвестиции във военна техника и персонал, невиждани от края на Студента война насам. Според разчетите на руското Министерство на отбраната, до 2020 г. постоянната армия на страната ще е достигнала до 1 000 000 войници, повечето с нова, съвременна екипировка. Към войската ще бъдат добавени и 2300 нови танка, 1200 самолети и хеликоптери, 50 нови кораба и 28 подводници, сред които 10 ядрени подводници клас "Борей", въоръжени с междуконтинентални балистични ракети.


Не е известно какво ще е бъдещето на програмата за въоръжаване. Заложените от руското правителство цели са разчетени при годишен растеж на икономиката от най-малко 3.5-4% на година. Доколкото кризата в Украйна послужи като демонстрация на новата "силова" руска външна политика обаче, анексирането на полуостров Крим постави страната в изолация и в бъдеще най-вероятно Западът ще продължава да налага все по-тежки икономически санкции. В края на април министърът на икономиката Антон Силуанов, обяви, че  прогнозата за растеж за 2014 г. е била преизчислена на 0.5%, при това в "оптимистично стечение на обстоятелствата". По оценки на МВФ пък ръстът в Русия вече е спаднал до 0.2%, а до края на годината страната ще се намира в рецесия. 


Ако в бъдеще Русия реши да повтори кримския сценарий в някоя от другите територии, населени с руснаци, изолацията ѝ ще се задълбочава, което неминуемо ще се отрази на възможностите на икономиката да поддържа армията на страната. Парадоксално, поддържането на агресивна и експанзионистична външна политика най-вероятно ще лиши Русия от инструментите, необходими за воденето ѝ.


Невъзможността да продължи с планираното превъоръжаване обаче далеч не е най-големият проблем, пред който ще се изправи икономиката на Русия в резултат на поставянето на акцент върху бюджета за отбрана и агресивната си външна политика. Други отрасли, в които доминира държавното финансиране като здравеопазване и образование вече получават значително по-малко средства отколкото преди смяната на доктрината през 2008 г. Увеличението на разходите за отбрана само по себе си е фактор, който влияе негативно на икономическия растеж – ако оставим настрана заетостта във военно-промишления комплекс, инвестициите във въоръжение и увеличаването на личния състав на войската ограничават ресурсите, насочени към инвестиции които създават условия за растеж – производство, инфраструктура, образование. Що се отнася и до индикаторите, които измерват качеството на живот Русия изостава значително от всички останали европейски държави, и въпреки това управлението ѝ не смята за необходимо да се съсредоточава върху проблемите на здравето и достъпа на ресурси на населението си, а вместо това се отдава на започване на нова надпревара във въоръжаването – сценарий, подобен на този, унищожил икономиката на СССР преди 25 години.


Какво се крие зад увеличения руски бюджет за отбрана

© Reuters


Сред най-важните фактори за растеж в условията на глобализирана икономика са и чуждестранните инвестиции. Агресивното поведение на Москва на международната сцена обаче неизбежно ще се отрази на потоците чужди капитали в страната. Дори и Западът да не въведе преки ограничения за инвестиции като част от икономическите си санкции, отношението на инвеститорите към страна, чиито режим влиза в пряка конфронтация с партньорите си със сигурност ще охладнее. В следствие на анексирането на Крим и действията на Русия в Източна Украйна много фирми ще се изтеглят от страната (немалък брой вече го правят), а значителни капитали – собственост дори на руснаци – ще бъдат пренасочени към други държави. Най-тежкият удар за руската икономика би бил, ако страните от ЕС започнат да ограничават доставките на руски нефт и газ – основният източник на богатството на Москва.


Дори и преди началото на украинската криза растежът на икономиката на Русия беше започнал да се забавя. Тенденциите при цените на природните ресурси също не изглеждат обещаващи, най-вероятно страната няма да е в състояние да финансира новата си армия с пари от нефт и газ а обстоятелството, че ще се намира във все по-задълбочаваща се изолация означава, че  няма да разполага с технологията, необходими за да гради въоръжени сили, сравними с тези, с които НАТО вече разполага.


В дългосрочен план резултатите от действията на Москва през последните няколко месеца ще имат негативно влияние върху Русия. Икономиката на страната ще забави ръста си от последните години, вероятно дори ще има рецесия. Това от своя страна ще сложи край на плановете за изграждане на нова, съвременна войска която да позволи на Русия да проектира по-силно интересите си на международната сцена.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK