Как ще живеем - като глутница или като общество

Путин в демонстрация

© Ройтерс

Путин в демонстрация



Откъде се промъква злото в света? Къде намира пролука, за да се настани между нас?", пита героят на Чарли Шийн в култовия филм на Оливър Стоун "Взвод". 


Знам отговора. Злото влиза в света на човеците чрез езика. Говоренето е онова, което отваря или затваря пролуката, през която злото се намъква сред нас. 


Хората са същества, които живеят на общности. За разлика от глутниците, мравуняците или кошерите човешките общности са говорещи общности. Хората непрекъснато говорят помежду си и от това говорене се ражда светът, в който те живеят. Ако говоренето е грозно – и светът, породен от него, е грозен. Ако не – не. 




Още преди години пуснахме злото да влезе в България


Процепът, станал негов вход, бе отворен в момента, в който публичното говорене престана да бъде дисциплинирано, прибрано и се превърна в разхайтено и разпищолено. 


Когато Бойко Борисов престана да говори за граждани, а заговори за "материал"; когато Волен Сидеров престана да цитира Левски и проговори на език, напълно невъзможен за Дякона ("педерасти", "циганите на Сатурн", "еврогейове"); когато от парламентарната трибуна започнахме да чуваме "идиоти", "мишоци" и подобни; когато главни редактори на медии и водещи на тв предавания обявиха протестиращите български граждани за "пасмина" и "нацистки шпицкоманди" – тогава злото влезе при нас. И се настани трайно. Защото това говорене не само не затихва, но и се засилва – особено при онези, които имитират варварските нрави в путинска Русия, където САЩ са "пиндоси", ЕС – "европедераси", украинците – "хохли", а всички по-мургави (като нас, например) – "чурки".


Виновните са сред всички групи, обитаващи публичното пространство: политици, медии, "говорещи глави", интелектуалци. Сред всички тях се намериха хора, които да минат от дисциплиниран към разхайтен език. И те, оставени да се вихрят на публичната арена, легитимираха грозното говорене. Битовият фашист, дотогава притеснен, че онова, което му е в главата, не бива да бъде споделяно публично, изведнъж си отдъхва. Щом по телевизора казват, че сирийците не са хора, циганите трябва да бъдат направени на сапун, демокрацията е тумор, а европейците педофили – значи може. Доскоро не можеше. Сега може. Казаха по телевизора.


Злото, веднъж настанило се помежду човеците, се превръща в омраза. Тя пък се изразява в насилие и убийства. Сриват се градове, изтребват се цели групи от населението. Това е неминуемият резултат, защото грозното говорене разгражда самата възможност да има общество – т.е. група говорещи помежду си хора, изграждащи свят, съответстващ на говоренето. 


Какъв свят ще градиш с онези, които си обявил за нечовеци?


Как ще обсъждат общото си живеене например онези журналисти, според които всички привърженици на европейския избор на България са "хомункулуси", родени в западни лаборатории – и онези, които чуват това определение за себе си от ефира на националното радио, което издържат с данъците си? Дори "хомункулусите" да простят на обиждащите ги и да искат да дискутират с тях общото си бъдеще, служителите на радиото няма да искат да имат каквото и да е било общо с "хомункулусите". Защото хомункулусът-  това не е човек. А е нещо като евреин в очите на Хитлер. Или – като европедераст в очите на Дугин, изповедника на Путин. Такова същество първо трябва да бъде махнато от националната общност, а чак после да обсъждаме. Когато си останем, както се казва в Русия, само "наши".


Никакъв, разбира се, свят не можеш да правиш заедно с онези, които си обявил за нечовеци. Защото те не са като теб – те са нисши, вредни същества, подлежащи на изтребление. Чак когато се почистиш от тях, ще мислиш какъв свят ще градиш. И той ще бъде само за такива, които са точно като теб. Свят, съставен само от "чисти" – като кметицата на село Розово например. 


Това, разбира се, е пробвано многократно. Хитлер пробва да се отърве от евреите, за да се почисти. В Руанда племената тутси и хуту се изтребват по същата причина. В Донецк всеки, говорещ езика на нацията си, украински, е заподозрян като нечист и подлежащ на изтребление, когато му дойде времето. 


Деградацията на България е вече интимно свързана с деградацията на Русия


искаме това или не. Защото българското грозно говорене, създаващо свят, в който сирийските бежанци са "канибали", намери сериозна опора в руското още по-грозно говорене. А там, в Русия, има и нещо, което тук нямаме, но което е самата опора на грозния свят, роден от грозното говорене – голата, неудържана от никакви закони или морални ценности сила. 


Голият до кръста Путин, гонещ тигри...


Посланието "да убием онези, защото не са като нас", е било разбираемо дори тогава, когато хората още не са имали език – когато още не са били хора. Казвано е било с ръмжене и посочване и е било разбирано. Защо тогава хората са развили език? За какво им е, след като посланията на омразата и насилието не изискват наличието на език?


Езикът е даден на хората, за да престанат да бъдат като животните


С помощта на езика хората престават да живеят на глутници като вълците. А заживяват в говорещи общности, като... хората. От това разбираме, че живеенето в общности не е природна даденост. В природата общности няма. Само хората ги имат, защото са ги изградили със своите усилия на основата на представите, породени от езика. Човешките общности са изкуствени състояния и като всяко изкуствено нещо изискват постоянна поддръжка. Ако не ги поддържаш, се разпадат. Връщат се в природно състояние – както например градовете на Абхазия, изоставени след идването на руската армия, са вече гористи местности. 


Затова, когато се откажеш от усилието да поддържаш приличен език и избереш привидната лекота на грозно-говоренето, това е сигнал, че вече не си готов да полагаш изобщо усилията, необходими за поддържането на онова изкуствено нещо, което е човешката общност. И тази общност по необходимост започва да се връща в природно състояние. Обществата стават глутници. Правилата, които са напълно изкуствени творения, биват заменени от естествената им опозиция – голата сила. Властта се връща там, където е при вълците – при най-силните. 


Затова например в Източна Украйна в момента реалната власт е в ръцете на сепаратистите – затворници, осъдени престъпници, известни бандити и просто лумпени, както ги описва в репортажите си Юлия Латинина. Те са силата просто защото средният рецидивист е по-силен от средния учител по география например. Защото там човешката общност постепенно се връща в природното си състояние на глутница.


Това е


целта и на нашите доморасли грозно говорещи


Затова тяхната цел е изчистването от всички, които (все още) не искат да говорят грозно – които се опитват да поддържат онова прилично говорене, което поражда общности. 


Според списък, наскоро публикуван от грозно говорещи, врагове на българите са:


- Всички неправителствени организации


- Всички природозащитници


- Всички правозащитници и особено защитаващите правата на малцинствата и бежанците


- Всички, които някога са получавали финансиране от фондации като "Отворено общество" или "Америка за България"


- Всички, които общуват с американското посолство


- Всички, които не смятат себе си за чисти славяни


- Всички, които не смятат себе си за православни християни


- Всички, които протестираха срещу олигархията през лятото на 2014 година


- Всички, които предпочитат Европа пред Русия.


Този списък включва над половината от населението на България.


Повечето българи са обвинени, че са антибългари


От тях очевидно трябва да се пречисти клета майка България, за да престане да бъде клета. За да остане само онази част от българите – ръмжаща, мечтаеща за насилие, прекланяща се пред Путин и Хитлер, наричаща българите, избрали Европа, с грозни имена – която е годна да заживее в природно състояние. Да се превърне в глутница.


Цяло чудо е, че след години на ентусиазирани усилия на политици, медии, интелектуалци и пр. да наложат грозно говоренето като норма, все пак повечето българи се оказват на страната на онези, които не искат да живеят в глутница. Затова е все още възможно, когато "чистите" арийци от Розово изгонят някой сирийски канибал, той да намери подслон при по-малко "чистите" българи от Крън, например. И затова "нечистите" от Крън все още не ги е страх, че ако помогнат на хора в нужда, при тях ще се изсипят "чистите" за да им търсят сметка...


Все още повечето българи са на страната на приличието и не искат да заживеят в глутница


Това обаче не отменя дълга на онези, които "ги дават по телевизора", да демонстрират съпротива срещу грозно говоренето. Инак глутницата ни е в кърпа вързана. И тогава, когато отгоре изплуват истинските вълци, никой от тях няма да благодари на сегашните политици, че са отворили пролуката, за да нахлуе злото – че са разчистили пътя на вълците със своите ругатни. 


Защото злото не е благодарно. Изяжда всички. Който не иска да бъде изяден утре – да му противостои още днес. 


Не говорете, прочее, грозни неща днес, защото така каните във вашия свят да нахлуят грозни хора, които утре ще дойдат да ви режат ушите и разпарят коремите. Както направиха в Славянск с депутата от украинската Рада Владимир Рибак. До оня ден говорил човекът от трибуната на парламента ("избори", "конституция", "демокрация", това-онова), а после – намерен в горичка в състоянието на обезобразен труп...


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK