© Юлия Лазарова
Управляващите удобно оставиха "Атака" да оглави комисията и да изпълнява задачата (на снимката председателя на партията Волен Сидеров)
Комисия на ръба на конституцията.
Така специалисти по конституционно право определиха създадената в четвъртък по искане на "Атака" "Временна анкетна комисия за изясняване на всички факти и обстоятелства, свързани с дейността на фирмите лицензианти на ДКЕВР за разпределение и снабдяване с електроенергия, а също и дружества концесионери за добив на природни богатства, довели до ощетяване на българските граждани и българската държава, както и нерегламентираните им контакти с представители на държавата и свързани с политически партии лица" (това е пълното име на комисията - бел.ред.).
Комисия за проучване на контакти или за политиканстване срещу президента -
този въпрос повдига внимателният прочит на решението за създаването й. В него неслучайно не се споменава президента Росен Плевнелиев, въпреки че тънката червена линия на дебата в пленарна зала фокусираше именно неговата среща във Виена с австрийската електроразпределителна компания EVN. Неслучайно и предложението дойде от "Атака", която най-гласовито атакуваше Росен Плевнелиев и е в кампанията срещу президента от месеци. Неслучайно и БСП се отказа да номинира свой депутат за председател на комисията, а отстъпи мястото на "Атака". ДПС пък мълчаха по време на обсъждането.
Всичко изброено е неслучайно, защото
заявените цели на комисията не могат да засегнат президента, конституцията не го позволява
Това обясниха конституционалисти, с които "Дневник" разговаря, като се аргументираха с основния закон, както и с решения на Конституционния съд. (Коментар от политолога Антоний Гълъбов четете в карето)
Комисията може да проучи факти, свързани с упражняването на президентските функции, за да установи например какви проблеми произтичат от законодателството и какви законодателни или конституционни промени могат да бъдат направени, ако се налага, но не може да контролира държавния глава, коментира Екатерина Михайлова, бивш депутат от ДСБ, която преподава в Департамента по право в Нов български университет.
Парламентарният контрол се простира само върху изпълнителната власт, а не върху всички представители на държавата, добави тя и се позова на решения на Конституционния съд:
Първото решение №5 от 1995 г. изрично изключва президента, вицепрезидента, конституционните съдии и всички магистрати от кръга на лицата, които Народното събрание - или съответна негова анкетна комисия - може да задължи да се явят и да отговорят на поставени въпроси. Следователно, ако сред "представителите на държавата и свързаните с политически партии лица" (както пише в името на комисията) се визират споменатите в конституционното решение № 5 длъжностни лица, те просто отпадат.
От следващото решение № 6 от 2012 г. (по повод временната парламентарна комисия за проблема с помилванията), става ясно, че парламентарното управление не означава управление на парламента над всичко за което се сетим, а неговата компетентност е изчерпателно определена. Независимо че държавата е парламентарна република, парламентът не може да реши да контролира лицата Х, У, Z. И че търсенето на прозрачност на един държавен орган не може да се тълкува разширително, тоест Народното събрание не може да разпростре компетенциите си върху това как президентът осъществява своите правомощия, коментира Михайлова.
"С две думи - финалът на решението за създаването на комисията - че ще проучва "нерегламентираните им контакти (на ЕРП-тата - бел. ред./ с представители на държавата и свързани с политическите партии лица" би противоречало на конституционните решения, ако се имат предвид президентът и кое да е свързано с политическа партия лице, а те са хиляди", заключи юристката.
По отношение на държавния глава
Народното събрание има правомощие да инициира импийчмънт
но ако целта на "Атака" е такава, решението за създаване на комисията би трябвало да бъде доста различно - в него трябваше да бъдат посочени кои конкретни действия на държавния глава са оспорими от гледната точка на основния закон, та се налага да бъдат обследвани. Такъв коментар направи конституционен съдия.
В конкретния случай такива действия едва ли могат да бъдат посочени, но пък може на воля да се говори каквото комуто е удобно и "Атака" да има ново поле за изява. Задачата на временната комисия добре се пакетира не само с атаките срещу президента, започнали още миналото лято като контра на протестите срещу правителството и поддържани устойчиво особено от партията на Волен Сидеров и Николай Бареков. (След създаването на комисията "новият политик" обяви, че са му откраднали и опорочили идеята и дори обвини, че "Сидеров и ДПС в тандем обслужват Борисов и Плевнелиев, като им повдигат топката с тази комисия". Но ще призная Бареков за прав в едно -определи случилото се за "див популизъм".)
Временната комисия върши работа и на цялата кампания срещу ЕРП-тата, използвана усилно в предизборното надвикване. Управляващите ги обвиняват за високите сметки за ток, готвят отнемането на лицензите им, а "Атака" бележат точки срещу "колонизаторите"...
Бивш конституционен съдия, попитан за коментар на целите на временната комисия, се зачуди
доколко сериозно занимание на Народното събрание е да обсъжда такива срещи на президента
и дали целта не е просто предизборно и следизборно политиканстване. За което обаче се трошат време и грешни пари.
Затова - заради разхождането на политическото мнозинство по ръба на конституцията - БСП не пожела председателското място в комисията, а го остави на "Атака". Защото в БСП има юристи, които добре знаят какво може и какво не може да се постигне.
Така че от тази временна комисия може да прогнозираме само временен политически шум и никакви резултати.
Доц., д-р Антоний Гълъбов: Създава се опасен конституционен прецедент, а подобна комисия би могла да изследва политическата корупция в проекта за "Южен поток"
Народното събрание не изневери на стила си и прие поредната анкетна комисия със заглавие и предмет на работа, които се опитват да прикрият зад многословие истинската й цел.
Първият проблем пред законодателната практика е защо бе необходимо създаването именно на анкетна комисия. Тази особена форма на парламентарен контрол придобива истинския си смисъл, само когато става дума за неочаквано възникнала ситуация, която предполага незабавно ангажиране на народното представителство с проучване, което засяга пряко защитата на публичния интерес. Например, много подходящо би било създаването на подобна комисия по отношение на разпределените 500 000 лв. от страна на Министерството на финансите по Програмата за регионално развитие. Постоянно действащите органи на Народното събрание би трябвало да са в състояние да отговорят на обществените очаквания, свързани с контрол върху действията на изпълнителната власт и на органите, чието ръководство парламентът назначава.
В този смисъл, ако ставаше въпрос за нормална парламентарна дейност, в рамките на Конституцията, Народното събрание би трябвало да адресира всеки въпрос, свързан с почтеността, към Етичната комисия на парламента. Тя е само една от 23-те постоянни комисии на 42-рото Обикновено Народно събрание. Ако се съди по качеството на законодателния процес, нейните двадесет членове, които се занимават едновременно с въпросите на вероизповеданията и на етиката, би трябвало да бъдат изключително заети, но все пак биха могли да разгледат доклад за нечии опасения относно нерегламентирани връзки между висши представители на държавни институции и крупни инвеститори в България.
Но най-същественият проблем е в това, че 42-рото ОНС създаде конституционен прецедент. Народните представители от КБ, ДПС и Атака гласуваха за създаването на анкетна комисия, чиято председателка от "Атака" заяви, че първата й задача ще бъде да призове президента на републиката. Няма значение колко големи са амбициите на един оцеляващ политически елит, нито какво си мислят народните представители за личността на президента.
Няма значение, че името на президента не е включено в неразбираемото заглавие на новата анкетна комисия. Този прецедент обозначава наличието на реален политически риск пред националната сигурност.
А извън всичко това има и нещо позитивно. Новосъздадената анкетна комисия би била много подходяща за проучване и изслушване на министър-председателя и министъра на енергетиката и икономиката по отношение на разрастващия се политически скандал, свързан с взаимоотношенията на правителството с руската държавна компания "Газпром". Подобна комисия би била много полезна при изследването на възможна политическа корупция и приемане на законодателни промени под натиска на чужда държавна компания. Заключенията на подобна анкетна комисия за "Южен поток" биха могли да доведат до оставка на кабинета "Орешарски". Но, целта на тази комисия, очевидно не е такава.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Виж видео 
