Шрьодеризация

Путин и Шрьодер

© Reuters

Путин и Шрьодер



В деня на фарсовите референдуми в Донецк и Луганск германският вестник "Велт ам зонтаг" публикува интригуващо интервю с бившия канцлер на Германия (1998 - 2005) и настоящ храненик на "Газпром" Герхард Шрьодер. Поводът беше, разбира се, възприетото от мнозина като скандално доотпразнуване на 70-ия му рожден ден посред украинската криза в края на април в Санкт Петербург - и сърдечната му прегръдка с руския президент Владимир Путин пред бляскавия Юсуповски дворец.


Наред с обясненията, че двамата все така се посрещали от 14 и кусур години, днешният председател на Съвета на акционерите на газопровода "Северен поток" разсъждава и за опасенията, че Москва може да посегне и на балтийските републики. "Представата, че Русия би имала интерес да се намеси в държави от НАТО, няма нищо общо с реалността. Източноевропейските страни членуват в ЕС и НАТО повече от десетилетие. Впрочем присъединяването им завърши по време на моето канцлерство, без Русия да се противопостави. Тъй че сигурността и суверенитетът им е гарантиран", казва някогашният лидер на германските соцалдемократи.




Друго авторитетно издание - списание "Шпигел" - в същия ден написа, че Берлин се тревожи заради нарастващото руско влияние в България. "Вътрешни документи на федералното правителство предупреждават, че Русия превръща България в предмостие към ЕС. Една трета от икономическата производителност на страната директно или индиректно се контролира от Москва", информира статията.


"Шпигел" посочва, че управляващата коалиция от БСП и ДПС
е смятана за верен помощник на Москва


В тези партии били събрани бивши комунистически кадри, сътрудници на тайните служби и богати олигарси, които въртят бизнес с протежетата на Путин. "Връзките са толкова тесни, че Русия пряко въздейства върху законодателството", разказва иначе лявото списание, като споменава поверителните писма на "Газпром" до българското икономическо министерство, които дават указания как да се изменят законите в полза на проекта "Южен поток".


И накрая отново изниква името на Шрьодер - в близките дни той щял да посети България, за да подпомогне предизборната кампания на социалистическите си другари.


Дума срещу дума: Според бившия канцлер страховете от руска интервенция в натовски страни не са реалистични, докато според германското правителство тази намеса е вече факт в България. Същият между другото се хвали пред "Велт", че бил "абсолютно независим" в решенията си като шеф на надзора на "Северен поток", нищо че "Газпром" държи 51%. Интересно е тогава да узнаем


по чие ли решение
Шрьодер идва в България


Едва ли е по собствена инициатива, след като отдавна не заема никаква позиция в социалдемократическата партия, не се занимава с политика (официално), а видимо се е отдал предимно на осребряване на приятелството си с Путин.


Някогашният министър-председател на Долна Саксония, произлизащ от бедно семейство, надали заслужаваше такова внимание, ако не влагаше свръхусърдие в заработването на милионите от "Газпром". В интервюто за "Велт" Шрьодер се мъчи освен това да убеди публиката, че дълбоката му връзка с Русия се дължала не толкова на приятелството с Путин и осиновяването на две русначета, а най-вече на руско-германското минало. "Моето отношение към страната и хората се корени в историята. През Втората световна война ние, германците, бяхме отговорни за смъртта на 25 млн. души в тогавашния СССР. Помирението с Русия за мен граничи с чудо", споделя левият юрист, когото пресата едно време иронизираше като Genosse der Bosse (Другаря на босовете) заради топлите му връзки с големите предприемачи.


Някой ще повярва ли изобщо, че едва ли не от чувство за историческа вина той се заел да "сдобрява" двата народа, като прокарва газопроводи между тях? И въобще защо е нужно да се обяснява, да ниже трагично-комични оправдания, когато е повече от ясно, че в дъното стоят пари, много пари, взаимни услуги и стари обвързаности по линия на тайните служби и партийните брудершафти /виж карето/?


Малцина си спомнят, още по-малко у нас, че през пролетта на 2002 г. канцлерът Герхард Шрьодер опрости на Русия 7,1 млрд. евро дългове от времената на ГДР. Шрьодер и Путин се договориха тогава на среща във Ваймар, че Москва ще плати на Берлин само 500 млн. евро от цялото задължение в размер на 7,6 млрд. евро (6,4 млрд. преводни рубли). Борчът е натрупан от неплатени доставки на стоки от ГДР за някогашния Съветски съюз. Подобно великодушие няма как да остане невъзнаградено, а само можем да гадаем колко още взаимноизгодни сделки от този род спояват дружбата между двамата. Крилатата фраза на Шрьодер от 2004 г. за убедеността му, че Путин бил "кристалночист демократ", сигурно е една от най-скъпите реплики в историята на политическия пиар.


"Шрьодер опрости дълга на Путин по време, когато приходите на Москва скачаха до небесата заради ръста на петролните цени. Днес Русия няма дългове, а Германия е силно задлъжняла. Като частно лице Шрьодер днес е милионер благодарение на Путин и "Газпром". А бившият президент Кристиян Вулф бе изправен на съд по подозрение в корупция за 700 евро", коментира във Фейсбук журналистът и дългогодишен кореспондент на списание "Фокус" в Москва Борис Райтшустер.


Той допълва, че в руската езикова практика вече се използва терминът "шредеризация" (шрьодеризация) - когато някой продава интересите на страната си. Бившият вицепремиер Борис Немцов пък обяснява неологизма като "приватизация на известни западни политически и бизнес представители".


Заради подобни обвързаности и другарства няма място за еуфория в момента и покрай сгъстените облаци над "Южен поток". Какво решава Европейският парламент или какво мислят повечето българи за проекта е едно, а съвсем друго са съображенията на висшата политика и бизнеса в националните столици. И тук не става дума толкова за Брюксел, колкото за договорките между Берлин, Париж и Москва, с известно участие и на Рим. Основен купувач на газа така или иначе е Германия - най-големият клиент на руско гориво в Европа, а апетитите на могъщи концерни като BASF и "Сименс" са очевадни. Съдейки от страницата на консорциума, "Южен поток" не изглежда спрян, нито обречен. Може да се види например обява за наемане на служител за свръзка между компаниите, базиран във Варна и в руското черноморско пристанище Анапа. А технологичният гигант "Сименс" вече сключи договор за доставка на електронните системи и контролни уреди за офшорната част.


В средата на март на среща със журналисти президентът на германския ортак "Винтерсхал" (дъщерно дружество на BASF) завоалирано намекна, че сътрудничеството с "Газпром" е неизбежно, тъй като компанията няма собствени газови находища, спря добива в Либия и иска да се концентрира върху технологичното развитие. А кой е по-желан партньор за това от богатия на находища, но технологично изостанал с десетилетия руски газов концерн?


От Берлин идват и сигнали, че канцлерът


Ангела Меркел е подложена на силен натиск
от едрия германски бизнес да смекчи тона към Русия


и да не настоява за тежки икономически санкции в украинската криза. Меркел, изглежда, среща бойкот и от собствените си партийни редици, до които стигат попълзновенията на Москва, щом като без нейно съгласие на купона със Шрьодер и Путин в Питер се появи и външнополитическият говорител на християндемократите Филип Мисфелдер.


Трагичният извод е, че бъдещето на "Южен поток" е в правопропорционална корелация със ситуацията в Украйна. Колкото повече се влошават нещата в страната, толкова по-несигурен става проектът. Но успокоят ли се, постигне ли се мир в близко бъдеще, газопроводът ще бъде построен. Най-малкото защото европейското одобрение може да бъде продадено срещу (привидно) умиротворяване на Путин. А това в крайна превръща играта в дяволска, тъй като е повече от ясно, че "Южен поток" заличава преимуществата на Украйна в транзита на руски газ. С други думи: в замяна на спокойствието Украйна може да се окаже пожертвана (за кой ли вече път?).


А за България все по-ярко се очертава въпросът
в каква степен "шредеризацията" вече е необратим процес


Т.нар. освободителка винаги е гледала на нас като предмостие - някога за Константинопол, днес за ЕС. Би било добре нашенските пишман русофили да прочетат един документален сборник, излязъл още през 1935 г.: "Авантюри на руския царизъм в България. Документи от царските архиви" (първо издание в Москва, на бълг. изд. СТЕНО, Варна, 1991). Сред множеството цитирани телеграми и други руски дипломатически източници за заговори, интриги, планове за окупация и полуокупация, убийства и опити за покушения, които "освободителите" приготвят на "освободените", изпъква една изключително откровена бележка от Александър III върху депеша от мисията в Букурещ през юли 1887 г. След абдикацията на княз Батенберг в страната бушува остра политическа криза, управлява регентски съвет, блокиран от борбата между русофили и русофоби, из провинцията вилнеят въоръжени шайки. Върху съобщението за нарастващ хаос и нестабилност императорът собственоръчно написва: "Колкото по-зле е в България, толкова по-добре."


За повече от 120 години отношението към Задунайская явно не се е изменило съществено, след като в наши дни двама руски дипломати говорят, че българите и румънците заслужавали да бъдат наритани с шутове там, където им е мястото. Менят се думите и изразните средства, но не и (нео)имперските нрави. С интервюто си от ноември 2006 г. руският посланик в ЕС Владимир Чижов трайно наложи израза "България като руски троянски кон", ето че сега и в Берлин се осъзнаха, че София действа като руско предмостово укрепление (т.нар. Brückenkopf).


На официално ниво Москва все пак не крие, че гледа на България като на централен елемент в бизнеса си със Стария континент. В концепцията за външната политика на Руската федерация, подписана от Путин през февруари 2013 г., например четем: "Балканският регион има важно стратегическо значение, включително и като основен транспортен и инфраструктурен възел, през чиято територия се осъществяват доставките на нефт и газ за Европа." Дори само това изречение е достатъчно, за да покаже, че Русия няма лесно да се откаже от "Южен поток".


Добрата новина от неделя насам е, че поне в Европа вече нямат никакви илюзии за подценяваното досега руско влияние в България. Но за да го преодолеят или поне ограничат, първо трябва да се справят с техните си шрьодери у дома. Какво ние да сторим с нашите е задача пред тукашното общество. Инак след някоя друга година в руските тълковни речници срещу "шредеризация" току-виж пише: "мягкая форма болгаризации".



Кой е управляващият директор на "Северен поток"
Матиас Варних, колегата на Шрьодер, който също като него се беше строил пред Юсуповския дворец в очакване на Путин, е някогашен щатен служител на източногерманското Министерство на държавната сигурност ("Щази"), офицер за специални поръчения към Първо главно управление (HVA, външното разузнаване) с псевдоними "Икономист" и "Артур". До падането на Стената той шпионира западногермански компании, а според вестник "Уолстрийт джърнъл" познанството му с Путин датира от 80-те, когато днешният руски президент служи като агент на КГБ в Дрезден. Подготвен да инфилтрира западната банкова система, офицерът Варних постъпва на работа в "Дрезднер банк" през 1990 г., а след Обединението създава представителството й в Русия. Първият клон е открит в Санкт Петербург, където Путин, по това време председател на комисията по външноикономически връзки в кметството, отговаря за привличането на чужди инвестиции. До 2006 г., когато отива в "Северен поток", Варних управлява инвестиционното звено на банката за Русия и ОНД "Дрезднер Клайнворт Васерщайн", а според германските медии изключително успешните й сделки в този период се дължат най-вече на близките му връзки с някогашния дрезденски резидент на КГБ.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK