Купуването и продаването на гласове е...нормално

Снимката е архивна. Деца в ромското гето

© Георги Кожухаров

Снимката е архивна. Деца в ромското гето



Преди няколко дни имах късмета да прекарам известно време с изключително топла и приятна компания от десетина цигани.


Докато говорихме за времето, сватбите и колко е важно да не запалиш поляната, докато си стъкваш огън, неизменно стигнахме и до темата за евроизборите.


Когато заговорихме за тях, повечето от тия хора ми казаха без капка фалш или опит да прикрият нещо, че още утре сутринта трябвало да отидат много рано на работа за поредния инструктаж от техните работодатели.




На въпроса ми за какъв инструктаж, те отговориха, че от може би седмица насам всяка сутрин били събирани от своите шефове и на кратка оперативка им се повтаряло многократно да дадат гласа си за еди-коя-си партия.


Хората възприемаха тези инструктажи с доза досада и ги приемаха като нещо напълно излишно. Защо трябва по сто пъти да повтарят едно и също нещо?, възмущаваха се моите нови приятели. Питах ги дали ще гласуват за посочената партия и повечето от тях казаха, че нямат никакво намерение да го направят.


На тези инструктажи работниците не са получавали никакви пари, ами е трябвало само да стоят и да слушат какво имат да им кажат работодателите  - някои представители на партии. Никой от моите хора не им симпатизираше ни най-малко.


Разказваха ми за по-стар случай, в който един от еди-коя-си партия, представлявал я в региона през последните три години, питал работниците дали си спомнят за църквата, която обещал да направи. Работниците отвръщали, че си спомнят за даденото обещание, но църквата изобщо не била направена. На тази забележка представителят на еди-коя-си партия ги уверявал, че стига отново да бъде избран, той ще направи църквата. След това много се смяхме.


Въпреки веселите разговори, настоявах да разбера дали все пак няма случай, в който някой взима пари за политическа активност. Едно от момчетата си спомни, че майка му била в ролята на застъпник. Единственото, което трябвало да прави е щом види някой, да му каже: "И не забравяй! Гласувай за еди-кой-си!". И получавала еди-колко-си лева.


Запознах се с майка му. Тя беше изключително ведра жена и с усмивка, малко шеговито ми подметна и на мен, че трябвало да гласувам и аз за еди-кой-си.


В продължилия разговор моите нови приятели си спомняха и за автобусите на "Атака", които най-безцеремонно изнасяли цялата циганска махала за еди-кой-си протест в столицата. Някои от моите приятели скачали на автобуса, взима ли си петдесетте лева и продължавали да си гледат кефа.


Моите нови приятели, далече от шума на големия град, водеха своите спокойни животи. В тези животи присъстваше единствено онова огромно разочарование от силните на деня и липсата на каквато и да било подкрепа и заинтересованост към тяхното оцеляване. И затова те сами са намерили начини да оцеляват и да припечелват по нещо отстрани, когато дойде време за големите политически манифестации, без да им мига окото, че купуването и продаването на гласове е престъпление или че това била еди-каква-си практика. И макар спокойни, техните животи никога не са били леки. Спокойни със своята истинност и искреност, но трудни и тежки със своята борба за насъщния.


За разлика от големия град, тук нямаше лицемерие, а начин на живот, наложен от еди-коя-си партия, продължен от еди-кое-си управление и съществуващ по нашите земи от еди-колко-си време.


Но на моите приятели им беше останала доброта и топлина. Те ми подариха своето приятелство и своята искреност.


Разделихме сме рано вечерта, защото, както вече стана дума, повечето от тях трябваше да ходят на инструктажа, на който нищо нямаше да получат, ами като ученици щяха да скучаят по масите и да зяпат.


Не съдя моите нови приятели, нито когото и да било. Но тези истории продължават да се повтарят и да се въртят, и да се повтарят, и да се въртят, докато не ни се завие свят. А ония ще продължават да си правят изборите, ще продължават да крещят по площадите и да дават инструкции наляво и надясно.


Само се надявам ние да успее да се запазим и да съхраним оня добър пламък, който намерих в очите на моите нови приятели.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK