Какво ни интересува нас историята?

Илюстрацията е от www.facebook.com/saprotiva

Илюстрацията е от www.facebook.com/saprotiva



На 2 юни, когато сирените огласиха града, традиционно множество пешеходци и шофьори не намериха за нужно да спрат и да отдадат почит на Христо Ботев. Естествено никой не може да ги вини, тъй като всеки от тях може да има не една уважителна причина, поради която да не се спре за един миг. Естествено коментарите по адрес на тези и други хора заваляха в мрежата и възмущението се надигаше от големите патриоти. "Срам и позор!", "Не мога да повярвам!" са само част от възклицанията, които се лееха секунди след затихването на сирената.


И така до другата година, когато си спомним за жертвите, които страната ни е дала, за да живеем в едно по-добро време, и нереализираните идеали, по които нашите отци са бленували.


Междувременно като на пръсти в мрежата се промъкна една снимка, показваща плакат с лика на Христо Ботев, залепен върху рекламните материали на родните чалга диви. И тоя плакат все едно едвам се е набутал между изобилието от предложения за евтин алкохол и музикални изкусителки.




И нелепо стои той върху тях. Нелепо стои ликът на българския възрожденец. Като че вече много малко място ни е останало да разположим какъвто и да било морал. Като че ли ни отесня вече за ценности и други отвлечени понятия, които все по-често предизвикват смях.


Но това си остава лично мой проблем. Не бих си позволил да занимавам многоуважавания читател с вайкания за изгубените народни ценности, които, както показва историята, още преди много време са се борили да бъдат чути и намерени от многоизстрадалия български народ.


Истината е, че вече просто не е модерно да си говорим за подобни работи. А като едни послушни граждани ние трябва да спазваме модите независимо дали ни харесват или не. И ако нашите приятели са решили да резервират сепаре в известна столична чалготека, то ние безропотно трябва да наведем глави и да ги последваме. Едва след като сложим изгладената си риза и се напръскаме с парфюм.


След това трябва да се избръснем. Задължително. Брадата на революционера, брадата на мъжа, който се е отдал на делото за подобряване на живота на цял един народ, вече не е на почит в столичните заведения. Там се търсят други аксесоари, които да говорят за силата на характер и отдаденост. Аксесоари от типа на еди каква си марка телефон и вкус към определено питие.


Защото всички ние имаме нужда да сме част от групата. Не можем да си позволим социална изолация като ръсим нагоре и надолу някакви патриотични лозунги. Не можем да си позволим да отваряме уста, че нещо не е в реда на нещата и може би трябва да се опитаме да се борим заедно за промяна на всичко това, което не ни харесва.


Просто би било несъобразително от наша страна. Както е несъобразително основаването на Студентския исторически център в Студентски град, за който напомня тоя плакат с лика на Христо Ботев.


За какво ви трябваше, момчета и момичета, да отваряте център "за оживена дейност, свързана с интереса към историческите науки и съпътстващи хуманитарни дирения" с "книжен фонд от разнообразна литература – историческа, учебници, периодика, зала за конференции, обсъждания, прожекция на документални филми"?


Отворете вратите си за силната музика и стековете салфетки, обръснете брадите си, не провеждайте лекции, ами станете част от доброто старо хубаво общество. Иначе ще стоите нелепо като тоя плакат на Ботев върху певиците.


Погледнете тоя сериозен и целеустремен поглед на Ботев, който познаваме от портретите му. Нямаме вече нужда от тоя борчески характер. Имаме нужда от повече гланц за устни и изкусителни погледи. Имаме нужда да сме прегърнати и приети от широката общественост. Защото майната им на всички тия ценности, за които аз като глупак продължавам да говоря. Нека бъдем заедно, пък даже и в очите на малцината да бъдем конформисти.


Защото сме по-силни от шепата хора, които са го видели тоя плакат. И сме по-силни от Студентския исторически център, където се събират да водят скучни разговори за историята. Какво ни интересува нас историята? Какво ни интересува нашето пребогато наследство. Нали имаме днешната вечер? Имаме я, и още как! И след като е наша, ние ще се разтворим в нея, избръснати и усмихнати, с изкусителни погледи и табла евтин алкохол. И нека забравим. И просто бъдем заедно.


О, налейте! Ще да пия!


На душа ми да олекне,


чувства трезви да убия,


ръка мъжка да омекне!



Ще да пия на пук врагу,


на пук и вам, патриоти!


Аз веч нямам мило, драго,


а вий... вий сте идиоти!


В механата


Христо Ботев


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK