Варварин в градината на паметта

Вера Мутафчиева

© Дневник

Вера Мутафчиева



По повод пет години от смъртта на Вера Мутафчиева (починала на 09.06.2009 г.)


Зачената е в планината, под открито небе. Обича да е навън, близо до морето, да я духа вятър. Когато времето е хубаво – хвърчи. Попадне ли в непознат град, търси най-високото място, покачва се, гледа от птичи поглед. Никак не търпи дреха върху себе си, особено пък ако е вълнена. Спомня си, че като малко дете е тичала гола по улиците на Опълченския квартал. Първия път – невиждана атракция, втория – някой улавя детето и се опитва да му говори. То обаче е стиснало устни, стои безсловесно. Челото му е рогато, позата бабаитска, от очите му струи ведър темерутлук. "Господи, защо родих дивак!", всеки път вика майка му преди да го напердаши.


Голото дете, родено през 1929 г., се казва Вера. По-често обаче я наричат Бочка – съкратено от умалителното Жабочка. Прякорът измислил баща ѝ, историкът Петър Мутафчиев. В дома на този строг професор обаче умилението не е норма. Норма е образованието. Уроци по музика, уроци по рисуване, и най-вече уроци по чужди езици, разбира се, с чуждоземни възпитателки – дивото дете трябва да се превърне в питомен гражданин на света. Само езиците потръгват, но и те скокливо. Вече възрастната Вера ще напише, че на прага на пубертета, когато властта на ОФ ликвидира чуждоезиковото обучение в страната, тя била "разноезичен аналфабет".




В което педагогиката не успява, често успява историята. Тя обаче рендосва грубо. През май 1943 г. Петър Мутафчиев умира. През януари 1944 г. съюзниците изсипват върху София хиляди бомби. Вера заминава заедно с майка си и по-малкия си брат Боян за Северна България. В онези години селото обаче не предизвиква у гражданина мисъл за приятна отмора и дивеене. Тук той предимно оцелява, във враждебна среда е. Докато майка ѝ шие и запознава селянките с чудото на сутиена, Вера се опитва да преподава френски. Уроците са пълен провал, затова пък бележи успехи в ръчния труд, който обобщава с думата "копан" (насетне тя ще нарича така всеки усилен труд – телесен и умствен). На село тя постепенно става бивш гражданин. Когато след 9 септември 1944 г. се завръща в София, ще открие, че е


попаднала в категорията на т.нар. бивши хора


Изцяло покорна на Червената армия, новата комунистическа власт налага върху България климата на националния нихилизъм. На всичко българско задължително трябва да се гледа с лошо око като на забавено в развитието си съветско. Българите, останали в Македония, официално са наречени македонци, а онези в Северна Добруджа – румънци. Понеже Петър Мутафчиев е защитавал идеала за държавно единение на всички българи, той е обявен за "великобългарски шовинист". Въпреки че се е сражавал за страната си в три войни, е обявен за "враг на народа". Книгите му са забранени, някои от учениците му започват открита война срещу неговите възгледи – за да направят кариера, развенчават "мутафчиевщината". Върху паметта на историка се стоварва онова, с което цял живот се е борил – damnatio memoriae. Той трябва да бъде опозорен и забравен.


При такива обстоятелства къде от кутсуз, къде от усещане за дълг към баща си, Вера


посвещава своето бъдеще на паметта


Записва се да учи история във факултета по история на СУ, доскоро ръководен от Петър Мутафчиев. Така обучението на нейната обществена памет ще се превърне задълго в изпитание на личната ѝ памет. Всекидневно ще изтърпява обругаването на бащиното си дело. Всекидневно ще се примирява с неистините за своя баща. Всекидневно ще научава върху гърба си, че обективността и предателството към миналото понякога вървят ръка за ръка. Върху полето на дивия исторически реваншизъм обаче нейният темерутлук помага повече от патрицианското достойнство на Мутафчиев. През 1951 г. Вера завършва образованието си по история с отличие.


Тя ще следва могъщата сянка на баща си с малки и премерени крачки. Хората като нея – в политическия жаргон на онова време наричани "безпартийна сволоч" - нямат лесен достъп до държавна работа, камо ли до държавната историография. Но достъпът им все пак не е напълно забранен, условието е невидими да работят в услуга на партийните кариеристи. След един сън Вера е като омагьосана от красотата на арабските писмена. Така решава, че ще се подвизава в османистиката – хем ще е почти невидима, понеже през 50-те малцина се интересуват от историята на османския период, хем почти свободна, понеже партийните историци правят кариера другаде. Интуицията не я лъже. Само четири години след като получава диплома за историк, Вера става аспирант по османска история в БАН. Повече от 30 години тя ще работи в различни институти на академията.


Способността на Вера да се приспособява изглежда удивителна. Но още по-удивителна изглежда


способността ѝ да саботира своя конформизъм


Това се отнася както до личния, така и до професионалния ѝ живот. Омъжи ли се, скоро след това ще се разведе. Захване ли се с някоя историческа теза, скоро ще се отклони от нея, понеже вече се е захванала с друга. В началото на 60-те например се опитва да напасне фактите за османската данъчна система с казаното от Маркс и Енгелс за феодализма. Нищо читаво няма да излезе от този опит – освен желание да кривне от реда в безредието. Следващата ѝ тема е периодът на анархия, настъпил на Балканите в края на XVIII в. - т.нар. кърджалийско време. Но докато събира документи за кърджалиите, обзема я желание да надникне и в душата им. Така през 1965 г. ще се роди нейният пръв роман – том първи от "Летопис на смутното време".


Романът се харесва – онзи човешки вихър, който преобръща могъщата османска държава, блазни българина, потънал до уши в застоялите води на съветското блато. Две години след издаването на "Летописа" Вера вече е създала нов роман. "Случаят Джем" (1967 г.) става любима книга на мнозина. Читателите в България и социалистическите страни, в които романът е преведен, лесно припознават като свое желанието на Джем да свърже Изтока със Запада, някои от тях за пръв път подушват Ориента и пътуват из Европа именно чрез печалния османски принц. Що се отнася до копнежите на самата Вера – тя, както изглежда, описва скиталческата съдба на Джем Султан от тъга по брат си, който е емигрирал на Запад. Единственият начин да го последва и да бди над него, е чрез верния приятел на Джем – поета Саади.


В грижата за паметта като че ли съвсем естествено е заговорило жизнелюбието, в мъртвите факти от миналото – днешните желания и страхове. Обученият летописец, който скептично клати глава и обикновено не вярва, щом се заговори за промяна, се е опитал да повярва в промяната, да мисли и действа тъй, сякаш не познава миналото и живее само в настоящето. "Варваринът умее да върши история, но не умее да я пише", казва Константин Погонат в романа "Предречено от Пагане" (1980 г.). Вера Мутафчиева, оказва се, е намерила начин да бъде по-мъдра от своя мъдър герой. Варваринът, който живее у нея, някак се е превърнал в помощник на историка.


Но ако варваринът може да се превърне в помощник на историка,


дали историкът също може да се превърне в помощник на варварина


През 2008 г. Комисията за разкриване на досиетата оповестява, че през януари 1969 г. Вера Мутафчиева е била вербувана за агент на ДС и почти двадесет години е сътрудничила на службите. След 1989 г. досието ѝ по неясни причини е било унищожено. Самата тя не говори за случая в автобиографията си, не дава отговори и през 2008 г. Единственото известно на мен нейно изказване за отношенията ѝ с ДС се намира в един спомен на писателя Георги Гроздев, публикуван в интернет. "Те просто дойдоха" - ще му каже тя.


Ясно е какво означава "те просто дойдоха" - безпартийна, разведена с две деца, дъщеря на народен враг, сестра на невъзвръщенец, талантлив писател, който иска да види книгите си издадени, човек с урболешка жизненост, Вера е идеален обект за социалистическата политика на прелъстяване чрез страха и съблазните. Не е ясно обаче защо след 1989 г. тя, която ще организира издаване на документи за комунистическите репресии върху паметта, премълчава за най-голямата репресия върху собствената си памет. Може би от желание да спести на възрастта си тревогата от едно признание, може би от срам. А може би напук на дългото си битие в историографията е смятала, че вътре в човека винаги е живеело едно особено същество, което е недосегаемо за историческите обстоятелства и затова неуловимо за паметта и перото на историка.


Според мен Вера е видяла у себе си това неисторично същество една сутрин през 1949 г. в Русе. Ето какво разказва във втория том на "Бивалици": Задето е била в хотел заедно с мъж, който не е неин съпруг, е арестувана. Обвинението е, че е проститутка, прекарва цялата нощ в милицията. Отървава я един от дежурните милиционери, незлоблив бивш студент на баща ѝ. Та на развиделяване тя обикаля из градската градина. На едно място е застанал дрипав възрастен мъж, за ръката на мъжа с дебело въже е вързан сокол, около сокола се е събрала тълпа. Мъжът се гаври със сокола, дано тълпата пусне някоя стотинка в шапката му. Погнусена от хората, Вера се заглежда в птицата. Соколът е млад, с цвят на синкава стомана, полиран и гладък. Очите му са светли, не мигат. Целият излъчва сурова недосегаемост и свобода. Онова, което става около него, не го засяга. "Никога повече не съм срещала тъй поучително по достойнството си създание", заключава Вера.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (35)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4859 Неутрално

    Да труден живот,но чий е бил лек? България не извърши това тъй необходимо осъзнаване на комунистическото си минало за съжаление. Нямаше катарзис на вината и прошката, отвеатителните сенки от миналото витаят още в живота ни.

    klimentm
  2. 2 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2897 Неутрално

    Голямата вина на ДС е,че окаляха много свестни хора.А тогава беше трудно,почти невъзможно да откажеш.

  3. 3 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#2] от "hodounski":
    [quote#2:"hodounski"]почти невъзможно да откажеш. [/quote]
    Всеки отделен случай на съгласие за сътрудничество с ДС, разбира се, е интивидуален. Както и отказа.
    Но аз пък препоръчвам на г-н Георги Гочев да гледа документалния филм "Горяни" на Атанас Киряков, който вече е качен в youtube:

    https://www.youtube.com/watch?v=8liYT4pZHh0

    Там може да видите примери на такъв аристократизъм , такова достоинство, такава скромност и такова величие в тези селски хора, от каквито ние, българите, толкова много се нуждаем днес.
    Невероятни хора, няколко от онези, които са останали живи и които бяха поканени на премиерата на филма, имах честта да ги видя със собствените си очи. Никога няма да ги забравя! Ето това са хората, които трябва да се показват на четящата и зрящата българска публика, за да имаме за какво и с кого да се гордеем.
    Трябва да благодарим и на евродепутата Андрей Ковачев, който е финансирал размножаването на филма на ДВД (имам го, защото свободно се продаваше на касата на Дома на киното), както и е завел тези горяни в Европейския парламент, за прожектирането на филма там.

    The best way out is always through Robert Frost
  4. 4 Профил на acd30520326
    acd30520326
    Рейтинг: 605 Неутрално

    На отказалите вратите се затваряха.

    "Ти какво пожертва, за да има и утре България?" ИЛИЯ МИНЕВ
  5. 5 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#4] от "Ани То":
    [quote#4:"Ани То"]На отказалите вратите се затваряха.
    [/quote]
    Твърде индивидуално!
    Да знаете в кои градове процентът на убитите без присъда и при така наречения Народен съд е най-висок?!
    Ще ви подскажа:
    Радомир и Омуртаг.
    Това ли са градовете, където се е бил окопал фашизма в България, доколкото го е имало?!
    Не, разбира се.
    Случайности. Съдбоносни случайности.

    The best way out is always through Robert Frost
  6. 6 Профил на maren
    maren
    Рейтинг: 497 Неутрално

    Вера Мутафчиева, това е една епоха.
    Интервю на вестник "Сега" с Вера Мутафчиева за българската народопсихология.
    " Проф. Мутафчиева: Българи няма, има разни българи"
    http://www.segabg.com/article.php?issueid=2003&;sectionid=5&id=0001001

    "История на българския народ" труд на баща ѝ, професор Петър Мутафчиев, забранена след 1944 и издадена след 10ти ноември, под редакцията на Вера Мутафчиева ме научи да разбирам историята на България, в собствения ѝ контекст.

    Българска историческа проза:
    http://chitanka.info/person/vera-mutafchieva

  7. 7 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2897 Неутрално

    До коментар [#3] от "Realistka":

    Така е! Всеки случай е различен,но когато имаш семейство нещата са сложни.

  8. 8 Профил на fen_fen
    fen_fen
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Не обичам да съдя другите, защото не съм тях, не знам през какво са минали, въз основа на какъв опит, какви решения са взимали. За Вера знам едно - когато чета нейните "Бивалици" се чувствам по-добър и по-добре. Това, което тя прави с българския език е дар на малцина даден. Дала ми е много и й благодаря вечно.

  9. 9 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#7] от "hodounski":
    [quote#7:"hodounski"]но когато имаш семейство нещата са сложни. [/quote]
    Още по-сложни става, когато искаш да живееш във Виена, например!

    The best way out is always through Robert Frost
  10. 10 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 652 Неутрално

    Това е връх на наглостта! Все едно за втори път е прегазено детето!

    goblenka
  11. 11 Профил на Mark Twain
    Mark Twain
    Рейтинг: 410 Неутрално

    Тази тема няма нужда от коментари, а от лустрация.

    "Мисленето е най-тежката работа и това, вероятно, е причината толкова малко хора да я вършат." Хенри Форд
  12. 12 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#11] от "Mark Twain":
    [quote#11:"Mark Twain"]Тази тема няма нужда от коментари, а от лустрация[/quote]
    Винаги съм споделяла тази представа: лустрация за живите, а за мъртвите само обявяването на имената им. Така картината на нашия преход ще бъде пълна.

    The best way out is always through Robert Frost
  13. 13 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4859 Неутрално

    До коментар [#3] от "Realistka":

    Да мълчаливият подвиг на тези хора е в противовес на мълчанието и конформизма на много от нас. Те са упрек и морален показалец еднакво неудобен както за екзекуторите така и за нас останалите.

    klimentm
  14. 14 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1366 Неутрално

    До коментар [#13] от "klimentm":

    +++++++++++++++

    The best way out is always through Robert Frost
  15. 15 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 2732 Неутрално

    Искам да благодаря на Георги Гочев за написаното, имах нужда от този текст.
    Не знам какъв агент е била Вера Мутафчиева, но твърдо не вярвам да е окаляла или предала някого. Човек с такова достойнство, тя не пожела и дума да обели, когато обявиха, че е сътрудничела на ДС - не е искала да се оправдава, а сигурно не е имало и за какво. Най-отвратителното е, че приравниха всички и престъпници и жертви сложиха в един кюп.
    За мен си остава една изключителна личност, смея да кажа, че е формирала част от личността и светогледа ми с книгите си.
    Поклон.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  16. 16 Профил на 7777
    7777
    Рейтинг: 1984 Неутрално

    Високо ценя приносът на В. Мутафчиева към българската история и литература. И за мен "Бивалици"-те в определен период от живота ми бяха модел за стойностен живот. Докато не се оповести принадлежността на В. Мутафчиева към ДС. Не ме отблъсна самото оповестяване, а нежеланието на Мутафчиева да говори по въпроса. Някои го възприемат като проява на достойнство. Не съм съгласна. Когато пишейки автобиография, каниш читателя да сподели живота ти, му обещаваш откровенност, разкритие на лични качества и постъпки, които той може и да не хареса, но ако авторът е почтен, ще се опита да разбере и прости. Пропускането на този важен момент нарушава този договор с читателя. Още повече, че В. Мутафчиева се изгражда в "Бивалиците" като модел за подражание и възхищение. Основната тема е за умната и талантлива жена (безспорно е такава), която с единия талант, труд и упорство преборва тоталитарните ограничения. Излиза, че историята е по-различна. Особено в третия и четвъртия том на биографията, които са опит, между другото, да обясни защо хем е била толкова мразена, хем толкова привилегирована. И като историк, и като автор на автобиография, Мутафчиева нарушава важен морален договор с читателя.
    Някой по-горе даде линк към нейно интервю в "Сега." Там тя пише за високата стойност на мемоарите и личните свитеделства като извори за историята на времето, особено в страни, където официалната история изпълнява идеологически задачи. България е малка и свидетелствата, които аз лично съм чувала за работата й като доносник, никак не са положителни. Свидетелства на индивиди наистина, но Мутафчиева сама ни призовава да не ги подминаваме. По-великодушните от мен й прощават. На мен ми е трудно.

    A man without faith is like a fish without a bicycle.
  17. 17 Профил на GreenEyes
    GreenEyes
    Рейтинг: 2778 Неутрално

    Съдбата на Вера Мутафчиева, един изключителен самороден талант, е подобна на съдбата на децата на българския елит след съветската окупация и съсипванео на България от руските антибългарски агенти - комунистите. Българската интелигенция, заедно с духовния, военния и политическия елит са заклеймени като великобългарски шовинисти. Хиляди български патриоти, цветът на нацията ни, са изтребени, десетки хиляди са изпратени в лагери, а децата им са прокълнати и дамгосани като прокажени. Спира се естественият път на Възрожденска България, а българският народ е превърнат в покорно стадо. Последиците от тези злокобни действия на антибългарските комунисти се виждат особено отчетливо днес, когато срещу българите се провежда открит геноцид от наследниците на руските агенти.

  18. 18 Профил на Olga
    Olga
    Рейтинг: 381 Неутрално

    Поздравления за автора на текста!

  19. 19 Профил на kas.
    kas.
    Рейтинг: 1574 Неутрално

    Четиво за размисъл и за поука. "Случаят Джем" и "Летопис на смутното време" всеки българин трябва да прочете.
    Що се отнася до принадлежността към ДС, независимо от това колко ще е болезнено, трябва лустрация. Абсолютно необходимо е да се говори за времето на комунизма и да се изучава като историческа епоха. Без да направим това бъдещето ни ще е като настоящето.

    Животът е като руло хартия - дълъг е, но го хабиш за задници
  20. 20 Профил на Коки
    Коки
    Рейтинг: 551 Неутрално

    До коментар [#17] от "GreenEyes":

    +++++++++++++++

  21. 21 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2292 Неутрално

    Не съм познавач на творчеството на Вера Мутафчиева, но разбира се съм чел нейни книги и понеже се споменава "Случаят Джем", мога да кажа че тази книга, съчетана с "Записките.." на Захари Стоянов, със "Стрителите.." на Радев и изследванията на Хаджийски за причините за Априлското въстание, са ми създали една доста доста определена и различна картина спрямо официалните исторически версии за "петвековното робство' и събитията след освобождението, предлагани и преди 89-та, а и лансирани до днес.
    В този смисъл, понеже историята като наука, няма как да бъде изградена само и единствено върху чисто документална основа, веднъж поради липсата и невъзможността да имаме пълния комплект документи и втори път, понеже тези документи също носят конкретно-исторически белези, има необходимост от трактовки и обяснения, върху които се наслагват днешните политически виждания. И доколкото все пак имаме нужда от някаква обща или обобщена теза за това какво е било и защо и как се е случило, приноса на достатъчно интелегентни, просветени и честни автори върху изграждането на общественото виждане по тези въпроси е изключително ценно.

  22. 22 Профил на blame
    blame
    Рейтинг: 435 Неутрално

    Прочетох с удоволствие и респект. Благодаря на автора за красивия текст. Проф. Мутафчиева би казала "Познах се в този портрет на вятъра". А аз бих казала, че тя беше сокол във вятъра.

  23. 23 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1177 Неутрално

    До коментар [#16] от "7777":

    ++++++++++++++++++++++++++++++

  24. 24 Профил на kaliroe
    kaliroe
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Животът на Вера Мутафчиева беше като антична трагедия. Но дори и от този невероятен първообраз, лицето Гочев е сътворило бозав и досаден текст, от който на човек може само да му се додреме.

  25. 25 Профил на bette
    bette
    Рейтинг: 768 Любопитно

    Не знам какъв е бил баща й, но тя не е като него и е излишно, тези страдащи от носталгия към бащиния национализъм да търсят това у Вера Мутафчиева. Може би по-скоро има такива (университетски преподаватели), които са напълно наясно, че тя е напълно лишена от какъвто и да е национализъм и дори за това я харесват, но официалното "отричане" на баща й всъщност доста й е помогнало, а когато то не е било достатъчно е помогнало и съдействието на ДС. "Те просто дойдоха", а тя "просто прие". Тъпо.

    Това е нашата историография, българска историография, и водещи интелектуалци... "те просто дойдоха", естествено че ще има възможност да е професор и известна, когато е била всъщност толкова удобна за БКП, която също има склонност към арабистиката, просто темата е била сложна, не че не е била интересна и тя е хванала "любимото" на червените терористи. Ами честито, съжалявам за скептичното изказване в този ден и най-вече, че пак и отново ще засегна някои университетски личности , които между другото са й фенове. Аз не съм сред тях.

    Има нещо много подтискащо в бг национализъм и връзките му с фашизма, но има и нещо особено подтискащо в българския нихилизъм, като на авторката отгоре.

  26. 26 Профил на bette
    bette
    Рейтинг: 768 Весело

    До коментар [#2] от "hodounski":

    на някои хора винаги им е трудно да имат капка достойнство

  27. 27 Профил на bette
    bette
    Рейтинг: 768 Любопитно

    До коментар [#24] от "kaliroe":

    Харесвам античните трагедии, но какво общо има с тях Вера Мутафчиева. Освен ако не приемем присъединяването й към ДС като един особен вид едипов бунт. Аnyway, текстът на Дневник наистина е ужасен, като всяка нескопосана реклама има съвсем обратния ефект

  28. 28 Профил на yorddj
    yorddj
    Рейтинг: 641 Неутрално

    Комунистите подсъзнтелно чувстват своята духовна несъстоятелност и нищета. Това е причината и до днес да виждат враг във всеки интелектуалец, който не се продал на на жалката им доктрина. Да ''громят гнилата интелигенция'' е основна задача от болшевишки времена.

  29. 29 Профил на minusm
    minusm
    Рейтинг: 506 Неутрално

    Вера Мутафчиева, мир на праха ѝ, беше освен това и страхотен човек. Всеки, който я познава лично, знае, наистина знае, че тя е последният човек, който би давал на комунистите информация, която може да навреди на някого. Нейната "вербовка" е про форма, а и с цел, ако "се объркат нещата", все пак да я "държат под контрол" - стара съветска практика, много любима на нашите местни болшевики до ден днешен. Ние няма да го доживеем, но дано някой ден в България да има поколение, за което Вера Мутафчиева да е светъл пример, а понятията "болшевик" и "Съветски съюз" да са срамни и мръсни думи...

  30. 30 Профил на bette
    bette
    Рейтинг: 768 Весело

    До коментар [#29] от "minusm":

    много любопитни стилистични скокове правиш в коментарите си (прочетох и други)?

    // по темата. *нещата вече се объркаха.* това сигурно е повод да си отдъхнем

  31. 31 Профил на minusm
    minusm
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#30] от "bette":

    С Вас откога сме на "ти", госпожо или госпожице, другарко или каквото там сте?
    Аз мисля, че за завистта и злобата почивен ден няма, така че, опасявам се, за Вас надали скоро ще е възможно да си отдъхнете...
    Но нека Ви напомня, че de mortibus aut bene aut nihil... още повече, че дори не познавате проф. Мутафчиева лично, редно би било да не злословите...

  32. 32 Профил на bette
    bette
    Рейтинг: 768 Весело

    До коментар [#31] от "minusm":

    аз много някога живели хора не познавам лично, като се започне с Платон и стигнем до Гошо Тарабата. Имам мнение, освен това аз пък искам да ви напомня

    The deeds we do, the words we say,
    Into still air they seem to fleet;
    We count them ever past;
    But they shall last —
    In the dread judgment* they
    And we shall meet.

    John Keble, "Early Warnings," from Lyra Innocentium (1846)

    * Денят на Страшния съд

  33. 33 Профил на minusm
    minusm
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#32] от "bette":

    Позволете да Ви обърна внимание, че смисълът на дадения от Вас цитат не е, че трябва да съдим хората, а че всеки човек един ден сам трябва да осъзнае делата си. Приложено в случая, би следвало проф. Мутафчиева сама да носи отговорност, ако е вършила нещо нередно, когато един ден се изправи пред Създателя си, но не нам е да я съдим, нали??? Не виждам, как цитираните стихове оправдават склонността Ви да злословите???

  34. 34 Профил на bette
    bette
    Рейтинг: 768 Весело

    До коментар [#33] от "minusm":

    Нека да обясня някои неща за същността на наказанието (основна тема в правото):

    1) има възпитателен характер - за обществото
    2) има запрещаващ характер - тоест нещо да не се повтаря от извършителя
    3) има възмезден характер - пострадалите се овъзмездяват

    Първото, което не ми харесва във Вера Мутафчиева е натрапването на идеята за мемоарен жанр у нас, мемоарният жанр има смисъл само по отношение на евентуално велики личности като Чърчил и Маргарет Тачър (дори нейните мемоари са скучни), не разбирам кой и защо трябва да пише мемоари у нас?

    Нямам представа, може Вера Мутафчиева да е била страхотен човек (не е мой тип обаче), може просто да е била популярна в университетските среди или обществото, може да е била спусната или наложена, или да са й откликнали на някои "просташки" нотки в текстовете... За мене един романист трябва да има поддържа висока стилистика, от тук и не съм й фен, за това не я "осъждам" все пак. За мене е безинтересна (както и голяма част от съвременната българска литература).

    Осъдителното в случая е вербуването й от ДС и ежегодната "реминисценция" на тази дата за тази направена грешка. Не вярвам, вече, на случайни, прекъснати и временни ДС принадлежности, не и след някои скорошни текстове на Богдан Богданов, който как ли не се кле, разкайва и прочее, че няма общо, че е бил, за сексуална ориентация, принуден и т.н., т.н. Не го вярвам това. Съжалявам, ако греша или сгреша за някого. Богдан Богданов може наистина да не чувства вътрешна принадлежност, но той все така продължава да услужва на тази Държавна Сигурност и то доста забележимо. За това Темида е с везни, Богдан Богданов е основа на огромна част от демократичното мислене в тази страна, но от друга страна...

    Не знам дали Темида трябва да е с превръзка на очите или ... с широко отворени очи всъщност.

    Но аз нямам желание да правя "услуги" на ДС като твърдя, че "това се случва" и че не знам си какво, един вид това било приемливо. Всъщност не е.

    Моята лична позиция е, че Вера Мутафчиева е лансирана от ДС, подвеждащи преподавателското тяло в "дрехите на царя", което от своя страна убеждава публиката, съжалявам, но "Царят е гол", не виждам нищо в стила й, книгите й...?!?

    Повечето хора изпадат в ярост от това, че ДС клюкарели, дрънкали, издрънчавали, доносничели и прочее. Че разкривали "тайните" на хората пред властта. Днес ние сме свикнали да бъдем наблюдавани... буквално отвсякъде, мисля че основният проблем на обвързаността с ДС е _идеологически_. Има нещо в романите й, което идеологически е удобно за ДС и за това то ги пробутва на университетските среди, които от своя страна, вече убедени в ценноста на тези романи ги връчват на читателите.

    Така или иначе то времето ще си покаже, но ми е неприятно Вера Мутафчиева да е 1 от аргументите на ДС, че... "кво пък толкова". В най-добрия случай казваме, че тя е един значим автор, но това е било грешка, която всъщност няма извинение... и може би започваме да четем романите извън-авторово.

  35. 35 Профил на minusm
    minusm
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#34] от "bette":

    Явно темата, съдейки по обема на отговора Ви, е от особен важност за Вас. За мен също е важно да защитя паметта на човек, когото страшно много уважавам от поругаване!
    Винаги съм се питал, защо хората влагат толкова много енергия в отрицание и критика, но много по-малко в положителни неща. Това, разбира се, си е Ваша работа.
    Вера Мутафчиева беше наистина прекрасен човек, и не ми е ясно, Вие как разбрахте, че не "Ваш тип" при условие, че дори не сте имали контакт... Както и да е, няма да обсъждаме тук личния ѝ живот.
    Наистина ли смятате, че ако успеете да очерните всички български интелектуалци, това ще помогне за връщане на тоталитаризма у нас? Ами няма. Има хора, които са били доброволно агенти (Гоце) и хора, които са били насила вербувани. Тази тактика "всички са маскари" вече не работи - това е просто един безсъдържателен болшевишки лозунг, чието време отмина.
    Колкото до критиката Ви на творчеството на проф. Мутафчиева: Тази критика е безпредметна! Тя е един от най-превежданите български автори на Запад. Нали не смятате, че във Франция и Великобритания са я превеждали, защото е лансирана от ДС? Ми то ДС е лансирало поне 100 български писатели, но 99 от тях нямат нито един превод, дори и в СССР, камо ли на Запад...
    Никой не оправдава ДС с Вера Мутафчиева. Но Вие правите от жертвата извършител! Насочете яростта си срещу институциите на тоталитаризма, вместо да громите интелектуалците, чиято съдва е очернена от този режим!
    Не знам, за кои университетски среди говорите, всъщност болшинството "университетски деятели" бяха, а и още са, прости рабфакове, които мразеха и мразят истинските интелектуалци, така че не са преливали от любов към Вера Мутафчиева и бяха на върха на щастието, когато "досие-гейтът" гръмна. Огледайте се в нашите "университети", примерно в "У"НСС, и ще видите, че не проф. Мутафчиева е проблемът, а това, че в нашата "наука" властват и до днес болшевишки кадри, които НИКОГА не са били на ниво над 8-ми клас, но се борят за привилегии, пари и престиж и бетонират положението си с възпроизводство на системата...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK