
България бе подложена на външен натиск и заради това се отказа от "Южен поток". Ясно е кой оказа и защо оказа този натиск. Само наивник може да не види връзката между посещението на американски сенатори и последвалото изявление на премиера Пламен Орешарски. Но въпросът е за това можеше ли да се предвиди отстъплението на България - нещо, което тя е правила неведнъж от векове насам. "Братушките" са продавали Москва на няколко пъти в историята."
Това пише Пьотр Романов, "журналист и историк", един от анализаторите на държавната агенция РИА "Новости", която през последните месеци се превърна в един от основните рупори на пропагандата на Кремъл в украинската криза.
Статията му под заглавие "Дори Достоевски предвиди, че българите ще ни забият ножа в гръб за "Южен поток" е публикувана в англоезичния всекидневник Moscow Times.
В текста изобщо не се анализират параметрите на проекта за газова мрежа, дали той е изгоден за България или Русия, кой и защо е подписвал договорите по него. За сметка на това подробно се обяснява за това как от векове южните славяни са предавали Русия, която е проливала кръвта си за тях.
"Всеки път действията на България показват на по-големия й брат, че всички руски жертви в името на славянофилството не са нищо повече от неизлечими a лa Достоевски комплекси, нямащи нищо общо с реалната политика и реалните руски интереси. Само си припомнете колко руски живота са изгубени заради българи, сърби, чехи, словенци и черногорци и колко безсмислено изглежда днес всичко това", се казва още в статията.
Авторът припомня, че още по времето на Руско-турската война от 1877-1878 година старият княз Пьотр Вяземский, герой от войната срещу Наполеон (1812), осъдил решението армията да навлезе на Балканите. "Ах, тези прекрасни сърби! Русия отхвърли татарското иго и Наполеон със собствените си ръце и без да се оплаква и проси за помощ от съседите си. Трябва ли ние, със собствените си тела и кръв, да жертваме нашето бъдещо благополучие, за могат да просперират сърбите? Сърбите са си сърби, руснаците са си руснаци. Това е основната ни грешка, основният ни сбъркан подход - че се смятаме повече за славяни, отколкото за руснаци. Руската кръв е по-маловажна от любовта към всичко славянско."
Пьотр Романов цитира и ген. Михаил Скобелев, освободителят на България, който бил написал: "Само Русия може да си позволи подобен лукс - да се сражава от съчувствие".
Статията продължава:
"Вероятно най-подходящият термин за това явление е "достоевщина", в смисъл на "нещо като героите от романите на Фьодор Достоевски". Става дума за човек, който безкористно спасява другите, макар да знае, че няма да получи за това благодарност, а вероятно - само ругатни.
Нека ви цитирам Достоевски: "Русия никога няма да има и никога не е имала някой, който толкова може да мрази, завижда, хули и дори да демонстрира открита неприязън към нея, колкото всичките тези славянски племена в момента, в който Русия ги освободи и Европа приеме да признае тяхното освобождение!" (...) "И няма нужда да ми викате, че съм преувеличавал и че мразя славяните! Напротив, изпитвам огромна любов към славяните!... Те със сигурност ще започнат да твърдят и да се самоубеждават, че не дължат на Русия ни най-малка благодарност; напротив - че те едва се били измъкнали от любовта на Русия към властта като подписали мирно споразумение с намесата на Европейския концерт на силите." (Виенска система, Европейски концерт на великите сили или Конгресната система е рамката на международните отношения, установена след разгрома на Наполеон през 1815г. и просъществувала до избухването на Първата световна война през 1914г. - бел.ред.)
Тук прагматичният чужденец може само да вдигне ръце и да се чуди на "загадъчната руска душа". Трудно е да се разбере как Достоевски едновременно изпитва искрена любов към славяните и истинско отвращение към тези неблагодарни "братя". Но това, всъщност, го прави да бъде Достоевски.
Обикновените руснаци имат по-лесен начин да разрешат този проблем: те просто изтриват тези неприятни епизоди от историята от паметта си - например фактът, че в двете световни войни България е воювала срещу Русия.
Малцина си спомнят този банален факт. И ако им припомниш тази "неудобна истина", те незабавно ще махнат с ръка, сякаш отпъждат досадна муха, и ще кажат: "Е, по-младите ни братя малко са сбъркали. Понякога животът е такъв!"
Вероятно това отношение на безкрайно опрощение кара нашите славянски братя непрекъснато и открито да "отхвърлят" Русия. Междувпрочем диалогът между Москва и София, Белград и Прага често напомня на разговорът между двамата братя в "Облакът атлас" (фантастична книга на Дейвид Мичъл - бел. ред.)
"Нямаш ли съвест! Та ние все пак сме братя!", казва обиденият.
"Няколко хапчета и джин с тоник ще ми помогнат да забравя този злочест факт", отвръща хладно другият.
Руските отношения със славянските й съседи често преминават в този дух.
Ситуацията с "Южен поток" е различна от останалите и е усложнена от факта, че България също има интерес от това да преминава руски газ. Разбира се, София иска да се хареса на Вашингтон, но не може да изкара зимата без парно.
Така че новият "голям доведен брат" или ще помогне на София, което не изглежда вероятно, или България ще трябва с нежелание и макар и временно да се помири с кръвния си роднина. После Москва отново ще разтвори обятията си за нея. Все пак, нали затова сме братя!
Но, за Бога, не са ли ни прекалено в повече подобни братя! Бог да ни е на помощ! Само че ние сме си виновни, че се сприятеляваме с толкова много.
Мнозина от нашите "братя" потърсиха членство в ЕС и НАТО и някои дори се присъединиха към санкциите срещу Русия. Разбира се, те имат правото да участват в "Европейския концерт на силите", дирижиран от американския маестро. И разбира се, те никога няма да свирят първа цигулка в този оркестър, но може да им се повери от време на време да бият малкото звънче.
Единственият верен подход е Русия да седне и да започне да мисли сериозно за собствените си интереси. Не само, че е правилно, но и е жизнено важно да се постъпи така, защото руският народ очаква това прекалено дълго време.
А впрочем повечето руснаци също са славяни, така че московските лидери може да покажат малко любов и към тях."
Пьотр Романов е политически наблюдател на РИА "Новости" и профилът му в агенцията посочва, че до 1995 г. той е имал "дългогодишни командировки в редица западни държави". След завръщането си през 1995 г. работи кратко за "Коммерсант", а след това три години оглавява месечното сп. "Россия". Издал е няколко книги, включително двутомника "Русия и Западът на люлката на историята". Автор е и водещ на телевизионната програма "Внимание, история".
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.