България – изгубена в киберсигурността

България – изгубена в киберсигурността

© Kacper Pempel, Reuters



Авторът е бивш стратегически съветник към Националния координатор за борба с тероризма и за сигурността (NCTV) към Министерството на правосъдието в Хага, Холандия. 

- Всеки ден в мрежата се разпространяват около 150 000 компютърни вируса и 148 000 компютъра биват компрометирани.


- Според Symantec жертвите на киберпрестъпленията в световен мащаб губят около 290 млрд. евро всяка година.


- Според проучване на McAfee приходите за киберпрестъпността са 750 млрд. евро годишно.




- Според Световния икономически форум има 10% вероятност от значителен срив на критична информационна инфраструктура през следващото десетилетие, което би могло да нанесе щети от 250 млрд. щатски долара. 


Това са само няколко факта, които ни напомнят как зависимостта ни от информационните системи нараства, уязвимостите не намаляват, а способността на хакери да се възползват от слабостите в нея се увеличава. Организации вземат все повече мерки, но инцидентите стават все по-чести и по-значителни. Киберзаплахите включват измами с фалшива самоличност, скиминг на кредитни карти, дигитален шпионаж, шантаж, кибервойни (Stuxnet), киберпротести (хактивизъм – Аnonymous), тероризъм и целенасочени атаки.


Киберсигурност накратко

Киберсигурността е устойчивост на информационната система. Тя е и защитата от опасност или от щети, причинени от повреда, отказ или злоупотреби. Няма система, която да е напълно защитена от злонамерени или случайни атаки. Това, което е важно, е системата да минимизира вредите от атаките и да се възстанови максимално бързо, като не блокира важни функции. Това е ключово при "критичните инфраструктури": една мощна хакерска атака би могла да доведе до спиране на електроснабдяването, блокиране или прекъсване на жп и въздушния трафик, на телекомуникациите, до срив на инфраструктурата в банковия сектор или в здравеопазването. Последиците са катастрофични.


Киберсигурността в гражданския смисъл е именно това – да не се допуснат сериозни сривове и тежки последици за гражданите.


Вътрешни и външни политики

В областта на кибернетичната сигурност е почти невъзможно да се поддържа традиционното разделение между вътрешни и външни политики. Този вид престъпност е трансгранична и е от изключителна важност да има високо ниво на международно сътрудничество. Това касае както интернет престъпления с цел организирани схеми за измами, така и престъпления, застрашаващи националната сигурност (шпионаж, тероризъм, хакване на системи от публичната администрация). Възможно е извършителят на конкретна интернет атака да е в една държава, създателят на ботнета (both net - това е мрежата от софтуерни приложения и кодове, които работят в автономен режим и имат за цел кражба на лични данни) да е в друга, жертвите да са в няколко страни, а парите, получени от атаката, да са изпрани и транспортирани в трети държави.

Така границите между правосъдието и вътрешните работи, от една страна, и на външната политика, от друга, изчезват.

Още през 2004 Европейският парламент създава Регламент за създаване на Европейска агенция за мрежова и информационна сигурност ENISA, съсредоточен върху засилването на мрежовата и информационна сигурност в Европа. Целта е да повиши способността на ЕС и бизнес общността, като предупреди, предпази и реагира на проблеми на мрежовата и информационната сигурност.

В България наскоро бяхме уведомени, че правителството е приело поредната стратегия за електронно управление и "пътна карта" за въвеждане му в страната – крачка, която сама по себе си трябва да ни радва. Но готови ли сме за нея, ако дигиталната ни сигурност и доверието в информационните системи на публичната администрация не са обезпечени?


Киберсигурност и има ли тя почва у нас?

Следвайки указанията на ENISA, през 2008 г. в България е създаден GovCERТ.BG - Национален център за действие при инциденти в информационната сигурност към Изпълнителна агенция "Електронни съобщителни мрежи и информационни системи" (ИАЕСМИС) (старо наименование - Държавна агенция за информационни технологии и съобщения (ДАИТС) към министерството на транспорта. Мисията на центъра е да подпомага потребителите в дейностите по намаляване рисковете от инциденти в информационната сигурност и да асистира при разрешаването на такива инциденти, в случай че вече са възникнали, както и да подпомага държавните и областните администрации при евентуални заплахи. Цели на центъра са също: събиране и предоставяне централно на бази данни, свързани с осигуряване на сигурна и защитена информационна среда, провеждане на изследвания и обучения, помощ при възстановяване на инциденти и пр.

С теорията обаче дотук: доколко тези амбициозни цели се осъществяват, може да се види от факта (взет от интернет страницата на GovCERT.BG), че за цялата 2013 г. "предупрежденията за уязвимости и проблеми в сигурността на системите и начини за предотвратяването им" са само 9. Тук не става дума за обработени сигнали, а за генерирани от GovCERT предупреждения. Наивно би било да се счита, че ниският им брой се дължи на липсата на уязвимости, след като в доклад, публикуван през март 2014 г., на фирмата за сигурност Prolexic, специализирана в защитата на ниво мрежови атаки, се опоменава, че в глобален мащаб през 2013 г. се наблюдава 32% повишение на кибератаките спрямо предходната година. Тогава логично възниква въпросът: уязвимостите на националните информационни системи ли са били минимални на брой или - неоткривайки ги -


вратите стават още по-широко отворени за кибератаки?

Само за сравнение: холандският GOVCERT.NL, който от 2012 г. е част от Националния център за киберсигурност (NCSC), има за 2013 г. публикувани 1885 предупреждения за уязвимости (около 5 на ден).

България – изгубена в киберсигурността

© Pawel Kopczynski, Reuters


В момента в действие са над 200 акредитирани CERT (Computer Emergency Response Team) центъра в 40 държави и тъй като киберзаплахите обръщат малко внимание на националните граници, сътрудничеството между всички CERT центрове е от голямо значение, съответно и приносът на всяка държава в тази област е важна. Една страна може да има няколко CERT центъра, като освен правителствен и национален те могат да са академичен, за отбрана, за търговски сектор и пр.


И тук възниква въпросът: какво е сътрудничеството между националният CERT център и сектор "Компютърни престъпления, интелектуална собственост и хазарт" към Министерството на вътрешните работи или Дирекция "Сигурност на информацията" към Министерството на отбраната? Активна ли е ролята на GovCERT в това сътрудничество? Дали поради липса на приоритетност, финанси, експертиза или достатъчно кадри, но изглежда, че националният CERT център функционира все още реактивно (предимно констатирайки) вместо проактивно по управление на уязвимости.

Българската академия на науките също идентифицира проблема по кибернетичната сигурност и е създала "Национален портал за киберсигурност", подразделение на Националната лаборатория по компютърна вирусология към БАН. Например в частта му "Препоръки/атаки" цялата налична информация е следната: "Относно злонамерените атаки: необходими са значителни усилия в компютърно и мрежово зависими национални структури (включително и българските) по отношение квалификацията на потребителите и на системния персонал".

Налага се изводът, че оптимистично погледнато, все пак в България проблемът с киберсигурността вече е актуален, песимистично - все още не се възприема с необходимата сериозност, което може би е обусловено и от неголямата зависимост на икономиката и обществения сектор от безотказното функциониране на компютърните мрежи, каквато е налице в Холандия.


Не закъсняваме ли?

Макар и в България да е започнало изграждането на структури, които да осигурят киберсигурността, все още няма национална стратегия и единна координация. Готова ли е държавата най-сетне да поеме своята част, като изготви национална стратегия за киберсигурността, както и план за реакция при кризисни ситуации в киберпространството? Или снегът пак ще ни изненада посред зима?

Нали вече се "начертаха" пътните карти, по които да се движи електронното управление до крайното си имплементиране? Така мечтаното от всички ни - и с право! - електронно управление, което ще намали административната тежест на гражданите и бизнеса, ще предостави по-бързи и качествени услуги, както и ще доведе до повишаване на прозрачността и отчетността и намаляване на корупцията, а и ще спести разходи на държавата. На 30 април т.г. вицепремиерът Даниела Бобева, цитирана от БТА, посочва, че досега са усвоени 300 милиона евро за електронно управление, а "то практически не функционира". Още близо 380 милиона лева ще инвестира правителството до 2020 г. 

Това, че има политическа воля за превръщането на елекронното управление в приоритет, обаче се опровергава и от доклада на ООН за състоянието на електронните правителства по света "E-Government Survey 2012", озаглавен "Е-правителство за хората", където България е на 60-о място в индекса за развитие на електронното управление. Това класиране е по-лошо, отколкото при предишното проучване през 2010 г., когато страната бе на 44-о място. Спад с 16 места за две години. Холандия заема второто място (след Южна Корея) най-вече с наличието на "единен прозорец", осигуряващ комуникация с държавните ведомства при максимален комфорт за клиента. Освен това в страната е внедрен успешно електронен идентификатор (т.нар. дигитален паспорт - DigiD) за граждани и за фирми. А използването на дигиталното правителство всяка година спестява от 300 до 350 млн. евро.

Но да се върнем в България - в деня, в който "пътната карта" бе обявена, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветлин Йовчев заяви, че паралелно със стратегията за е-управление трябва да "се работи и по изграждането на стратегия за киберсигурността, за да се гарантира, че предоставянето на такъв тип успуга няма да създаде риск за информационните системи".


Изготвянето на стратегия за киберсигурността на България не би ли трябвало вече да е факт?


И естествено следва (риторичният) въпрос: не сме ли вече закъснели много (вижте в инфографиката кратка хронология)?



От дистанцията на времето и вземайки предвид предходните действия (или лиспата на такива!) в тази сфера, се опасявам, че заявката на на вицепремиера Цветлин Йовчев, че "се работи и по изграждането на стратегия за киберсигурността", е поредното голословно намерение. В същото изявление той обявява, че ще се създаде контратерористичен център у нас като част от структурите на ДАНС. Подразбира се, че органът, който ще се занимава с изготвянето на стратегията за киберсигурността и впоследствие ще гарантира сигурността на информационните системи, ще принадлежи към този център.

Отново малък паралел с Холандия: Националният център за киберсигурност (NCSC, в чиято основа лежи GOVCERT.NL) е създаден 2012 г. и е част от структурата на Националния координатор за борба срещу тероризма и за сигурността (NCTV) към Министерството на правосъдието и сигурността. NCTV предпазва от заплахи, които биха могли да нарушат обществения ред, и гарантира за сигурността на холандската "критична инфраструктура" (електроснабдяване, водоснабдяване, жп и авиолинии, метро, телекомуникации). Прави това в партньорство с други правителствени организации, науката и бизнеса.


Така от създаването му NCTV е правителствената организация, занимаваща се анализ, изготвяне на стратегии и координираща борбата с тероризма, киберсигурността, националната сигурност и управлението на кризи. Фокусът е върху предотвратяването и смекчаването на социалния срив, т.е. върху превенцията. NCTV е различна структура от Холандската главна служба за разузнаване и сигурност (AIVD, еквивалент на ДАНС). Холандските служби принадлежат към Министерството на вътрешните работи, докато Националният координатор за борба срещу тероризма и за сигурността (NCTV) е под шапката на министерството на правосъдието. Логиката е да се избегне злоупотреба с правомощия. Естествено NCTV и AIVD са в тясно сътрудничество и обмяна на информация.

И още едно сравнение: Холандия работи вече над третата си стратегия за киберсигурност. Първата национална стратегия по киберсигурността (De Nationale Cybersecurity Strategie 1) е издадена юни 2011, а януари 2012 г. Националният център за киберсигурност вече е оперативен.

Описвам холандския модел не за да вляза в клишето "те, там в ЕС, работят по-добре от нас", а за да дам мотивация на следващия въпрос както по отношение на киберсигурността, така и на темата "антитероризъм", преплитащи се логично:


Създаването на антитерористичен център в ДАНС не звучи ли страховито и полицейско?

Също - ДАНС ли ще гарантира за сигурността на интернет данните? Ефективно противодействие срещу киберпрестъпността може да се постигне само с партньорство на всички нива, включително държава, неправителствени организации и бизнес.


ДАНС с бизнеса ли ще работи? Разрешението ДАНС да рови и следи интернет "по сигнали" не е ли неприемливо? Сигурността на интернет е изключително важен, но технически въпрос, а не на службите. Европейската политика за сигурност в кибернетичното пространство цели да укрепи националната сигурност, без да се прави компромис с демократичните принципи или неправомерно да се нарушават индивидуалните свободи.  

Сигурността в интернет не трябва ли да се поддържа от цивилна техническа структура? А какво ще стане с центъра за реакция при спешни случаи GovCERT. BG? Ще се влее в ДАНС ли? На 10 май беше разспространена новината, че всъщност новият център ще е (засега) звено към ДАНС, което ще се занимава само с анализи и ще работи 24 часа в денонощието. Каква е логиката за неоперативен, единствено аналитичен център да работи в денонощен режим? Да, има логика за "GovCERT България" (а не за аналитичното звено) да е на 24-часов режим, но къде е мястото на центъра в ДАНС, след като един от основните стожери в европейската киберстратегия - по подразбиране съответно и в националните такива - е публично-частното партньорство? ДАНС в "публично-частно" партньорство звучи също страховито.

В това време Европейският съюз работи по нова директива (като част от стратегията на ЕС за киберсигурност), която да разшири обхвата на операторите на критични инфраструктури, които трябва да информират властите за киберинциденти, както и да вземат мерки за подобряване на сигурността на притежаваните от тях мрежи. Неспазването на изискванията ще се наказва с глоби. Един от основните въпроси (се чете в директивата), които трябва да се прецизират преди директивата да стане закон, е: пред кого се разкрива тази информация? Отговорът според последните "планове" на правителството в България ДАНС ли е? 


И това ли е начинът, ако искаме


да работим от реактивно и рестриктивно към проактивно, с фокус върху превенцията?

И не е ли по-логично първо да се генерира национална стратегия, една от целите на която да е именно създаването на център за киберсигурност, и после - този път реално, а не само виртуално в интернет – да се основе самият орган?

Национален център по киберсигурност - не звено към оперативния по характер ДАНС - който чрез сътрудничество между бизнеса и индустрията, правителствата и научната общност да допринася за съвместно повишаване на издръжливостта на обществото ни в областта на дигиталните технологии.

Сектори от няколко министерства имат оперативни отговорности за различните аспекти на киберсигурността (например "Компютърни престъпления, интелектуална собственост и хазарт" към Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" към Министерството на вътрешните работи или Дирекция "Сигурност на информацията" към Министерството на отбраната). Именно поради този факт, е необходима една инстанция, която да не е оперативно-издирвателна и да обединява и координира вече съществуващите инициативи, както и да е връзката между тях.

Като се има предвид и значението на публично-частното партньорство (с телекомуникационни компании, финансов сектор, ИТ компании), координацията между държавните органи на национално равнище следва да бъде максимално регламентирана. По този начин националният център за киберсигурност ще е главен информационнен орган по въпросите на киберсигурността, ще е централно място за докладване на инциденти по сигурността и заплахи за информационните системи, ще координира и ще реагира първи при кризисни ситуации, предизвикани от кибератаки и застрашаващи националната сигурност.


Центърът ще обобщава и анализира цялата текуща информация, ще следи за това сътрудничеството между всички обвързани страни да се подобрява и да бъде на приоритетно ниво, ще изготвя политика и стратегии по въпросите на киберсигурността и ще режисира мерките, които следва да се вземат. Така, работейки заедно, ангажираните с темата публични и частни страни ще допринесат за едно по-сигурно киберпространство за България, без да зависят от търговски интереси или силови ходове на правителството. А в бъдеще такъв орган ще може да подкрепя правителството и организациите, предоставяйки експертни познания и препоръки.

Само споменавам, че не по-малко важна мисия е и повишаването на интернет културата за киберсигурност на потребителите.

Хакери и превенция е като игра на котка и мишка. Очевидно е, че трябва да се действа сега и бързо. И все пак ми се иска да вярвам (не само за да не завърша песимистично), че държавата има целия възможен ресурс да е в ролята на котката.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
Коментари (23)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на BlueWater
    BlueWater
    Рейтинг: 1083 Гневно

    "Това, че има политическа воля за превръщането на елекронното управление в приоритет, обаче се опровергава и от доклада на ООН за състоянието на електронните правителства по света "E-Government Survey 2012", озаглавен "Е-правителство за хората", където България е на 60-то място в индекса за развитие на електронното управление. Това класиране е по-лошо отколкото при предишното проучване през 2010 г., когато страната бе на 44-то място. Спад с 16 места за две години. Холандия заема второто място (след Южна Корея), най-вече с наличието на "единен прозорец", осигуряващ комуникация с държавните ведомства при максимален комфорт за клиента. Освен това, в страната е внедрен успешно електронен идентификатор (т.нар. "дигитален паспорт" - DigiD) за граждани и за фирми. А използването на дигиталното правителство всяка година спестява от 300 до 350 млн. евро.

    ОСТАВКА на това правителство от експерти по НИЩОНЕПРАВЕНЕ и голи обещания за в бъдеще!

    Очевидно де нямат никакво намерение да направят електронно правителство и да го защитят заедно с отделните граждани и фирми от кибер престъпниците!

    ОСТАВКА!

  2. 2 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 1476 Неутрално

    До коментар [#1] от "BlueWater":

    Е-правителството означава по-голяма прозрачност, повече демокрация за гражданите, реформи в администрацията - досега не се е намерил премиер, който да го направи (проект за такова има от времето на Сакскобургготски). Един много съществен аспект, обрисуващ прекрасно последните ни места в класациите в ЕС и съответните предпоставки за бизнес (ниски данъци и евтина работна ръка не са достатъчни; иска се и работеща съдебна система тоже).

    Междувременно милиони са източени по проекта. И остават само приказките и рекламите.

  3. 3 Профил на graham
    graham
    Рейтинг: 571 Неутрално

    Тия доклади като се публикуват в 8 и половина сутринта, трудно се стига до края - още не си се събудил и дран!, милион страници за четене.

  4. 4 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 3450 Неутрално

    До коментар [#1] от "BlueWater":


    [quote#1:"BlueWater"]Очевидно де нямат никакво намерение да направят електронно правителство[/quote]

    Оставам с впечатление, че и да имат намерение, само с намерение работа не се върши. Трябва и можене, и то в големи размери.
    Най-лесно се обещава!

  5. 5 Профил на fpyyh
    fpyyh
    Рейтинг: 1955 Неутрално

    Моля, погледнете какво значи "кибернетика" и спрете да го използвате като термин за информационна сигурност на български. "Кибер" като представка е използвано десетки пъти в текста, без да добави някакъв смисъл, надграждайки термини като "информационна сигурност" или "сигурност на информацията", "защита на информационните системи", които са пределно ясни на български нямат нужда от чужди заемки.
    Иначе статията е много разхвърляна, скача от тема на тема и на мога да разбера какво звено иска да има, къде да е, с какво точно да се занимава, дали да защитава критичната инфраструктура или да информира обществото за открити пробиви в популярни приложения, да разследва престъпления, да е контрашпионаж? Но ми се струва, че идеално отразява състоянието по темата в България - хаотично, на парче, без някаква визия и стратегия, тук-там някой предлага някакви полумерки, за да постигне лични цели.

    за да разберете всичко за белодробния рак, продължавайте да пушите
  6. 6 Профил на Цензуриран от антибългари.
    Цензуриран от антибългари.
    Рейтинг: 567 Неутрално

    "И това ли е начинът, ако искаме
    да работим от реактивно и рестриктивно към проактивно, с фокус върху превенцията?"

    Това на какъв език е написано ?

    Докато говорите на такъв нечовешки език няма да създадете абсолютно нищо.

  7. 7 Профил на Darth Чебуратор
    Darth Чебуратор
    Рейтинг: 627 Весело

    [quote#0:"статията"]Това са само няколко факта[/quote]

    Не, това не са факти, това са само няколко лозунга, с които публиката бива плашена да си купува антивирусни програми и да дава пари за "стратегически съветници" по това и онова.

    Отново в бан за "нарушение" на прогербаджийската агитпроп линия на "Дневник"
  8. 8 Профил на Graf
    Graf
    Рейтинг: 1469 Неутрално

    До коментар [#1] от "BlueWater":
    [quote#1:"BlueWater"]ОСТАВКА на това правителство от експерти по НИЩОНЕПРАВЕНЕ и голи обещания за в бъдеще! [/quote]
    Пак не си чел внимателно. И нищо не си разбрал.
    Както винаги.
    Само крякаш и вдигаш шум.

    [quote#1:"BlueWater"] "E-Government Survey 2012", озаглавен "Е-правителство за хората", където България е на 60-то място в индекса за развитие на електронното управление. Това класиране е по-лошо отколкото при предишното проучване през 2010 г., когато страната бе на 44-то място. [/quote]

    В горното ти казват, че за периода на Боце, Цвъ и другите калинки, докато от БОП преследваха "читанка" и тук са ни сурнали с 16 места надоле.
    Периодът е 2010 - 2012 г.
    Смешник.

    Ecrasez l’infâme
  9. 9 Профил на BlueWater
    BlueWater
    Рейтинг: 1083 Весело

    [quote#8:"Graf"]Пак не си чел внимателно. И нищо не си разбрал.[/quote]Цитирам от статията:
    "С теорията обаче дотук: доколко тези амбициозни цели се осъществяват, може да се види от факта (взет от интернет страницата на GovCERT.BG), че за цялата 2013г. "предупрежденията за уязвимости и проблеми в сигурността на системите и начини за предотвратяването им" са само 9 на брой. Тук не става дума за обработени сигнали, а за генерирани от GovCERT предупреждения. Наивно би било да се счита, че ниският им брой се дължи на липсата на уязвимости, след като в доклад, публикуван през март 2014г. на фирмата за сигурност Prolexic, специализирана в защитата на ниво мрежови атаки, се опоменава, че в глобален мащаб през 2013 г. се наблюдава 32% повишение на кибератаките спрямо предходната година. Тогава логично възниква въпросът: уязвимостите на националните информационни системи ли са били минимални на брой, или - неоткривайки ги - "
    [quote#8:"Graf"]Пак не си чел внимателно. И нищо не си разбрал.[/quote]

  10. 10 Профил на Graf
    Graf
    Рейтинг: 1469 Весело

    До коментар [#9] от "BlueWater":

    Аз статията съм прочел, но ми стана интересно кудкудякането с цитата.
    А времевия период - 2010 - 2012 - на калинките.

    Сега си се втурнал из цялото четиво, но пак не си разбрал къде е сърбежът.
    Не бе, не е това дето го цитираш, а проблемът е в манталитета ви. Да не забравя да припомня, тук му е мястото, че Йовчев е ваш ценен кадър.
    Та дали мястото на още неродената структура е в ДАНС, или както при вас, в периода на класацията дето я забрави, с нея трябва да се мъчат разни от МО, МС или Цвета от ДКСИ?

    ПП
    Подбирай внимателно цитатите. Че се налага да ровиш за други.

    Ecrasez l’infâme
  11. 11 Профил на Darth Plagueis
    Darth Plagueis
    Рейтинг: 1742 Неутрално

    [quote#1:"BlueWater"]"Това, че има политическа воля за превръщането на елекронното управление в приоритет, обаче се опровергава и от доклада на ООН за състоянието на електронните правителства по света "E-Government Survey 2012", озаглавен "Е-правителство за хората", където България е на 60-то място в индекса за развитие на електронното управление. Това класиране е по-лошо отколкото при предишното проучване през 2010 г., когато страната бе на 44-то място. Спад с 16 места за две години. [/quote]


    Тъй, тъй... как му сипа на Тиквата. Дори сам не разбра, нали?
    Ей затова Боце уволни Първан Русинов. За да няма е-правителство.

    Евродепутати от ГЕРБ, БСП и ДПС искат отпадане на мониторинга от ЕК
  12. 12 Профил на BlueWater
    BlueWater
    Рейтинг: 1083 Весело

    [quote#10:"Graf"]Да не забравя да припомня, тук му е мястото, че Йовчев е ваш ценен кадър.[/quote]Каква чудесна опорна точка. Браво Моника!

    Цитирам:
    "Йовчев е близък до бившия зам.-директор на ДАНС, а преди това ръководител на НСС Иван Драшков. В края на 2008 г. той основава фирмата "Регулус Консулт", чиито управител е именно Драшков. От документите в Търговския регистър става ясно, че дружеството ползва услугите на Корпоративна търговска банка. През август 2009 г. Йовчев прехвърля дяловете си от фирмата на Драшков, а през ноември същата година Драшков продава фирмата на столичният адвокат Иглика Мишева-Брусева, чието име се появи покрай конкурса за приватизация на БДЖ. Тогава адвокат Брусева беше купила тръжни документи. Според информация на "Капитал" тя е представлявала руски инвеститор. През юни 2011 г. фирмата е прехвърлена на столичния одитор Росица Тричкова, а точно след година 2012 г. "Регулус" се влива в друго търговско дружество - "Глобал Консултинг".

    Цитирам:
    "Йовчев напусна президентството в края на миналия месец. Тогава той мотивира решението си с "лични причини" и участие в нов проект, който не може да съвместява с длъжността в президентската администрация. Йовчев не пожела да даде повече подробности, но уточни, че не е свързан с политиката и се очакваше появата му в частния сектор."

    След само един месец ЛЪЖАТА НА йОВЧЕВ ЛЪСНА, защото стана ПОЛИТИК в правителството на БСП и ДПС.

  13. 13 Профил на bette
    bette
    Рейтинг: 796 Весело

    "Последиците са катастрофични."

    ---

    Към редакцията: би било хубаво, ако редактирате неграмотните авторчета, които се опитват да списват във вашия вестник. Думата, открай време, е "катастрофални". Не ме убеждава автор и специалист, уж, който се изразява "на български" като в това видео

    http://vbox7.com/show:missjavascript?back_to=%2Fplay%3A37ca000b

  14. 14 Профил на bette
    bette
    Рейтинг: 796 Весело

    "Киберсигурността в гражданския смисъл е именно това – да не се допуснат сериозни сривове и тежки последици за гражданите." (?!?)

    Сериозно, какво ли се е опитвал да каже авторът тук?

  15. 15 Профил на bette
    bette
    Рейтинг: 796 Весело

    Явно неграмотността се е простряла не само върху българския, но и върху английския език:

    "both net - това е мрежата от софтуерни приложения и кодове, които работят в автономен режим и имат за цел кражба на лични данни"

    вероятно botnet - пише се слято, защото both nets e нещо по-скоро като "и двете мрежи"

  16. 16 Профил на bette
    bette
    Рейтинг: 796 Весело

    Май България е изгубена в неграмотността на български, на английски, че и в областта на киберсигурността, а може би като за начало в ИТ-то, защото да напишеш both net вместо botnet трябва да си напълно ненаясно с това какво е бот и съответно бот мрежа.

  17. 17
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  18. 18 Профил на bette
    bette
    Рейтинг: 796 Весело

    До коментар [#3] от "graham":

    Доклад? Ам'че това е някаква шега? Не в 8, а в 5 след запиване ако те събудят да го четеш трябва да го разбереш, ако си нещо като специалист бегинър левъл, за адвансд и профишънси не знам какво да кажа.

  19. 19
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  20. 20
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  21. 21 Профил на джереме
    джереме
    Рейтинг: 233 Неутрално

    [quote#3:"graham"]Тия доклади като се публикуват в 8 и половина сутринта, трудно се стига до края - още не си се събудил и дран!, милион страници за четене. [/quote]

    Същото е положението и в 4 след обед...

  22. 22 Профил на Канасубиги
    Канасубиги
    Рейтинг: 819 Неутрално

    "Също - ДАНС ли ще гарантира за сигурността на интернет данните?"

    Гарантира, гарантира .. колко да гарантира... като ДВА пъти им хакваха сайтчето

    I don't debate. Too much Word, not enough Excel.
  23. 23 Профил на iliander
    iliander
    Рейтинг: 505 Неутрално

    В България демографският срив е факт,IT специалситите предпочитат работа в САЩ,пред същата в страната.
    Напразно изхарчените пари за избори неуспяха да разрешат на младите българи да гласуват от домашните си компютри,като в повечето европейски страни.
    Това,че по традиция изборният ден в България е винаги в неделя-традициите не са това което бяха...,а за традиции в гласуването е негативно да се говори и пише.

    В България,ако не те смачкат циганите ,психиатрите те правят на парцал!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK