За гласуването в чужбина и външните гласоподаватели

© Юлия Лазарова

Периодически изплува темата за гласуването в чужбина. Това обаче, не е точното определение на проблема. По-правилно е да се говори за външните гласоподаватели. Въпреки многото на пръв поглед дискусии не са анализирани различните аспекти на проблема. Ще се опитам по-долу да посоча само някои от тях с данни от Института за демокрация и подпомагане на избори (IDEA). Ще се опитам да не гледам на проблема от партийна гледна точка. Нека си отговорим на няколко въпроса:

Защо е нужно да се гласува в чужбина / външни гласоподаватели?

1. Първата причина е да се даде възможност на хората, живеещи извън страната си, да упражнят своите политически права за участие в управлението. Това разширява политическото представителство и степента на доверие в управлението, което изборите легитимират.

2. Свободата на придвижване и нарастващият брой на мигриращи работници създава една категория избиратели, които не могат да реализират политическите си права нито в страната, която са напуснали, нито в страната, в която са се установили. Това създава проблем със законността на избраната власт, с обществения контрол и устойчивото управление. Има проблем с представителството на тази категория граждани.

Каква е основата на спора за външните гласоподаватели?

Фундаменталните причини за дискусията се крият в разбирането на суверенитета и правната територия, на която той се упражнява. По отношение на правата на гражданите, които живеят в чужбина, има две противоположни гледни точки. Едната твърди най-общо, че след като народът е носител на суверенитета, а всички ние сме част от него, по силата на своето гражданство всеки един от нас носи до края живота си (или на гражданството си) частица от този суверенитет. Тази теория разглежда суверенитета като морално основание на правата, а не като териториално обвързано право. Образно казано, ние възприемаме това като рента, която си върви с нас и независимо къде сме и смятаме, че имаме правото да получим своя дивидент, който материализираме в своето право на глас на избори в страната / страните, на която сме граждани. Това е фундаментът на исканията на българите в чужбина и на някои партии в България (ДПС).

Другата теория, обаче, казва така – вярно е, че суверенитетът принадлежи на народа, вярно е, че ние сме частица от този народ, но този суверенитет и законодателството, което се произвежда от органите, които избираме, се реализира на конкретна правна територия. Това разбиране приема, че избирателното право може да бъде ограничено до хората, които живеят на тази правна територия. Тук може да се допълни  обстоятелството, че изборите са периодичен акт на промяна на властта и следователно освен на определена правна територия законодателството е предмет на промяна в съответствие на политическите програми на партиите в сравнително кратък период от време (мандат на изборните органи). Казано с други думи, право да избират трябва да имат тези, които имат принос (живеят и евентуално плащат данъци) в страната. И, нещо изключително важно, носят последствията от избора си. Този подход намира реализация в някои страни, които позволяват и на чужденци, постоянно или продължително пребиваващи да гласуват за законодателни органи и/или местна власт.

Особено внимание заслужава категорията "гражданство"

Колкото и еретично да звучи, това не е най-добрата категория за определяне на избирателните права. Тя просто е най-удобната за администриране и затова е широко приета. В много страни освен гражданството се прилагат и други категории – уседналост, тип на пребиваване, срокове на пребиваване, предварителна регистрация, начин на придобиване на гражданството. В казуса за двойното гражданство следва да се разгледат и различните форми на придобиване на това гражданство и реалната връзка на лицето със страната, сроковете на пребиваване в страната на придобитото гражданство и др. Следва да се разглежда и хипотезата за избирателните права на лица с множествено гражданство.

От гледна точка на тези разбирания за суверенитета правилата за провеждане на изборите в различни страни са някъде между двете крайни тълкувания.

По данни към 2007 г. от IDEA гласуването в чужбина е възможно в 115 държави и територии, в които се провеждат избори. В Европа те са 41. За отбелязване е, че Армения, в контекста на разрешаването на двойното гражданство от януари 2007 е премахнала гласуването в чужбина. И въпреки голямата арменска диаспора участието в избори е оценено като много ниско и без значение за крайните резултати.

Интересни са данните за страните и видовете избори, в които имат право да гласуват хората, които живеят в чужбина (външни гласоподаватели).

Най-многобройна е групата страни, в които външните гласоподаватели гласуват САМО за законодателен орган. Те са 31 между които Чехия, Германия, Белгия, Япония, Холандия, Турция, Обединеното кралство и страни като Лаос, Зимбабве, Лесото и др.

САМО за президент гласуват в 14 държави.

За президент и законодателен орган външните гласоподаватели гласуват в 20 държави между които България, Кабо Верде, Джибути, Румъния и Сирия.

Като цяло в 45 страни външните гласоподаватели гласуват само в един избор. Има само 6 държави в света, в които гласоподавателите в чужбина гласуват за всички видове избори вкл. референдуми – САЩ, Русия, Беларус, Того, Ирландия и Алжир.

Кои са основните групи външни гласоподаватели по категории и права

Този разрез на проблема показва, че практиката е доста разнообразна. Като компонент от анализа трябва да се включат и разходите по администрирането на процеса. Заради особеностите на гласуването за външните избиратели правата им не са същите като на живеещите в съответната страна.

Най-разпространеното ограничение е по тип на пребиваването. Един немалък кръг страни ограничава правата за гласуване в чужбина само до своите граждани, които изпълняват различни по вид дейности от името на държавата – дипломати, военни, служители в държавни и частни компании, студенти. Такива са Израел и Ирландия, които позволяват гласуване само на своите граждани, които изпълняват дипломатически или военни мисии зад граница.

Външни гласоподаватели по срок на пребиваване

Този разрез е много важен от гледна точка на преценката за степента на принадлежност и обвързаност на избирателя със страната. Като се има предвид, че изборите са периодични, логично е да се предполага, че избирателните права на задграничните избиратели могат както да се губят, така и да се придобиват. В някои страни като Австралия, максималният срок на пребиваване извън страната, след който се губят избирателни права е 6 години, но може да бъде поискано удължаване. В Гвинея е 19 години, в Германия 25 години, в Обединеното кралство е 15 години, а в Канада 5 години. Допреди последните промени в Турция срокът е бил 6 месеца. Особени правила в някои страни могат да обвържат правото на глас с намеренията за завръщане в страната. За съжаление този аспект на проблема изобщо не стои на вниманието на нашите сънародници. В дискусията при Омбудсмана преди 2-3 години една българка, която вече 31 години е свързала съдбата си с Германия, пледираше за избирателните си права.

С особено внимание следва да се анализира въпросът с гражданството на външните избиратели от гледна точка на придобиването му. Една значителна категория външни гласоподаватели са българските граждани, придобили българско гражданство от родителите си, но родени и израснали в чужбина. Голяма част от тях невладеещи български език и нямащи никакво намерение да се връщат в страната. Да не забравяме, че децата на изселниците и емигрантите от преди 1990 г. отдавна са на възраст, която им позволява да гласуват. Преценката за предоставяне на избирателни права на тази категория не е лесна поради изключителната формалност на гражданството и отсъствието на връзка със страната.

Този аспект на избирателните права на външните гласоподаватели в ключов за страни като България. Политическото представителство вътре в страната е свързано с политическата ориентация на голяма група външни избиратели, от съседна страна. Тези избиратели формират 50% от гласовете на всички външни избиратели на парламентарни избори. При цена на мандата 11 – 12 хиляди гласа, това са няколко мандата. Политическите пристрастия на компактния външен етнически електорат на практика значително се разминават с политическите предпочитания на вътрешните избиратели. В резултат на това от допускането до избори на този електорат се деформира политическото представителство. Поради изключителната хомогенност на политическите пристрастия на гласоподавателите в Турция на практика се изкривява/монополизира политическото представителство на външните избиратели. При тази етнически еднородна и затворена група не може да се говори за равнопоставеност на политическото състезание, за равен достъп на партиите в предизборната кампания.

Крайният резултат е производство на легитимност от чужда правна територия. И то без да има принос и без да се носят последствията на избора. Политическата партия, в случая ДПС, получава непропорционално голяма тежест и политическо представителство вътре в страната. Това представителство като брой мандати прави възможно разпределянето на ресурси (порции) в интерес на ограничена група хора. Прави възможно изнудването на останалите политически партии чрез блокиращи действия и овладяване на онези сектори в икономиката и администрацията, в които има пари и ресурси. Както и прави възможно дестабилизирането на страната.

Както констатира проф. Кръстьо Петков: - "Когато партиите в комбинация с олигархията превземат държавата, или я изместват от основни функции, или я подчиняват на своите интереси. Най-добре е овладяла този "занаят" партията ДПС- това е вън от съмнения, доказано е - и сега, и преди, когато участваха във властта като мандатодатели. Всъщност, това е и тяхната формула - приемат мандата, след което го отстъпват срещу сериозни "концесии" от страна на партньорите, били те социалисти, преди това - монархисти или някои други. Една проста аритметика показва, че ДПС контролира най-ресурсните министерства. По този начин те обслужват близки до тях олигарси или корпоративни мрежи. През последните години нашумя името на Делян Пеевски, но той не е единственият, макар да е най-активният, най-настъпателният и в голяма степен най-наглият. Но след като контролираш енергетиката, голяма част от министерството на земеделието, на околната среда и водите, редица агенции и фондове, това показва, че ДПС си е направило много добре сметката какво дава и какво взема срещу отстъпения мандат." Край на цитата.

Ако приемем, че горното е вярно, следва да се запитаме дали избирателните права на външните гласоподаватели наистина произвеждат представителство на техните интереси. Дали техните гласове се връщат при тях като политическа "стока и услуга".

Това важи и за онези вътрешни избиратели, които са обект на купен и контролиран вот. Но това е друга тема.

В следваща публикация инш Аллах, ще разгледаме някои специфични аспекти на проблема с външните гласоподаватели.