БНБ да спре да третира данъкоплатците като шарани

Управителят на БНБ Иван Искров и депутатът от ДПС Йордан Цонев на бюджетна комисия на 11 юли след представяне на одита за КТБ

© Анелия Николова

Управителят на БНБ Иван Искров и депутатът от ДПС Йордан Цонев на бюджетна комисия на 11 юли след представяне на одита за КТБ



БНБ извървя пътя от това да защитава КТБ като системна и перфектно работеща банка до определението "каца без дъно".


Когато затвори КТБ, БНБ някак по инерция каза, че на 21 юли, когато банката отвори отново, ще се платят всички депозити. Тогава БНБ твърдеше, че прокуратурата не е права, че няма капиталова дупка, няма да се пипа Фонда за гарантиране на влоговете, а че има само медийна атака и ликвиден проблем. Съответно след отварянето на банката и с малка ликвидна подкрепа нещата ще се оправят сами. В доказателство на това само два месеца преди затварянето БНБ беше разрешила на КТБ да придобие "Креди агрикол България". Процедурата по издаване на такова разрешение предполага пълна оценка на риска и на двете банки и стрес тест дали придобиващата банка има нужната капиталова база, за да извърши придобиването и да подкрепи и новата банка в случайна нужда. На 30 април 2014 г.  БНБ очевидно е казала, "Да, КТБ има такъв потенциал"?! 


В петък, 11 юли, под натиска на фактите БНБ призна за голяма свързаност с мажоритарния акционер Цветан Василев на огромната част от кредитите (68% по признанието на БНБ, над 75% по данни на вестник "Капитал"). Призна съответно за крупна капиталова дупка, но не каза колко е тя с мъглявата формулировка за изчезналите кредитни досиета за 3.5 млрд. лева, което е нелепо. 




БНБ предложи и изцяло нов план за действие с "добра" - "лоша" банка, но отново за изплащане на всички депозити в "кацата без дъно".


Точно тук е


уловката, с която БНБ третира данъкоплатците


в България като шарани. Българското законодателство не предвижда компенсиране от данъкоплатците/бюджета на депозити над 100 000 евро и би било незаконно това да се направи. 


Законодателството на България за банкова несъстоятелност и банков надзор като логика и принципи е едно от най-модерните в Европа и изцяло съответства на принципите, залегнали в Банковия съюз. Писано е от МВФ при въвеждането на валутния борд след 1997 и е много прогресивно.


След кризата в Кипър и свръхзадлъжняването на правителствата в ЕС беше наложена същата нова доктрина и там, че от 2015 г. няма да има пълно спасяване от страна на данъкоплатците, а акционерите, големите институционални кредитори и големите вложители също носят риск и ще поемат част от евентуалните загуби при банкови фалити. 


За да замаже личната си отговорност за източването на КТБ пред вложителите


в нея, ръководството на БНБ предлага тотална ревизия на всички основни принципи на банковата несъстоятелност и другите банкови закони с т.нар. закон за преструктуриране на КТБ.


От такъв закон няма нужда. Сумата от гарантирани депозити до 100 000 евро е 3.6 млрд. лева. Там и в момента има ясен законов ред, по който да се действа.


Проблемни са депозитите над 100 000 евро - 1.5 млрд. лева депозити на фирми и физически лица и около 500-600 млн. лева от институционални инвеститори - бондхолдъри, междубанкови депозити, пенсионни фондове и др. и дали те ще носят риск от загуби в КТБ.


Има няколко групи видими и невидими причини, които обуславят поведението на централната банка и страховете на нейният управител и подуправители.


1. Част от списъка на персоналните вложители в КТБ вероятно е като витрина на корупцията в България - магистрати, политици (включително бивши премиери), кметове, висши администратори, регулатори, одитори. Все хора, които са били отговорни да контролират и да не допускат подобни крупни схеми на източване да се случват. Лобито на тези хора явно е силно, представено е във всички политически сили и те искат държавата да им плати депозитите в КТБ. 


2. Независимо от всички правила, наредби и т.н. към момента на затварянето в КТБ е имало 440 млн. лева депозити на държавни фирми, общини и различни учреждения. Политиците искат това да се прикрие, защото при загуба на такива суми много кметове и шефове на държавни фирми ще са лично отговорни.


3. Мафията иска да запази контрол върху тайните в КТБ и върху кредитния портфейл на банката. Ако се намеси Фондът за гарантиране (който е на търговските банки, а не на държавата), той би трябвало да има контрол в процеса по несъстоятелност. БНБ и МФ с извънредните закони искат да му отнемат този контрол и да възложат процеса еднолично на финансовия министър, като се надяват, че и следващите министри на финансите ще са част от същата мафиотска група. 


По отношение на активите на КТБ е видимо, че има сценарий на Делян Пеевски, който вероятно се кани да изкупи всичко на ниска цена в процеса по несъстоятелност. Първоначалният му план е бил през Българската банка за развитие (ББР), затова там бяха извършени промени в ръководството, като там водеща роля зае личен приятел на Пеевски. Дупката в КТБ обаче се оказала толкова голяма, че е щяла да повлече и ББР и този план е пропаднал. 


Затова сега се прекрояват всички банкови закони и всички права върху КТБ се концентрират в министъра на финансите, който Пеевски смята, че винаги ще контролира.


4. Системен риск заради верижни фалити, или с други думи, кредиторите на КТБ са системно важни и това ще предизвика верижни проблеми, ако не си вземат парите. Това фактически не е вярно. Още първия ден БНБ обяви, че няма обвързаност на КТБ с другите банки от системата. По отношение на фирмите - ако държавата иска да даде държавна помощ, може да го направи директно към затруднената фирма или община.


5. Системен риск заради недоверие. Това е валиден аргумент. Въпросът е какво биха направили големите вложители в другите проблемни банки? 


Затова трябва да се направи симулация и стрес тест. Тук трябва да се изследва внимателно колко от тези депозити са свързани със собствениците на банките, колко са държавни и могат да се контролират и колко са чисто пазарни. Пазарните депозити вероятно отдавна са намерили надеждни убежища при предишната банкова суматоха. Всъщност статуквото с нищо не се променя.


Ако тези аргументи се изчерпат внимателно, темата за извънредно законодателство и пълно плащане на депозити би следвало да отпадне и да се върви по законовия ред за банкова несъстоятелност в момента. 


Редно е


управителят и подуправителите на БНБ и ръководството на КФН да подадат оставки веднага


защото доверието в тях рухна и те не могат да бъдат част от никакво решение. Те са част от проблема КТБ. По тази причина досега поведението им е неадекватно. Вместо да действат уверено, по закон, те създават психоза и предлагат извънредни действия и приемане на извънредни закони. Тяхна беше идеята за "банковата ваканция" и тотална цензура на медиите, а сега искат закон за КТБ, който отменя цялото банково законодателство. Това е абсурдно. То показва, че ръководството на БНБ е лично отговорно за източването на КТБ и търси начин с извънредни закони да прикрие личната си вина. Другата причина е, че Иван Искров и заместниците му явно са напълно зависими и искат да угодят отново на


Делян Пеевски и ДПС, които с помощта на ГЕРБ и БСП допуснаха "Кражбата на века КТБ"


Амбицията на Пеевски и ДПС сега е да се откраднат каквото е останало от активите на КТБ.


Управителят на БНБ Иван Искров публично намекна, че след два месеца ще поеме отговорност и ще се оттегли от БНБ. Ако се потвърди информацията, че ще се кандидатира като депутат от ДПС, всичко ще си дойде на мястото...


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK