За късата вина и премълчаното – в отговор на Иван Костов

Иван Костов

© Красимир Юскеселиев

Иван Костов



Иван Костов по БТВ, 15.07.2014: "Обявих се за страж на финансовата стабилност, на което си позволи един журналист, Георги Гочев от "Дневник", да излъже... че възходът на Цветан Василев започнал по мое време..."  (Репликата на Иван Костов и отговорът на Георги Гочев са по повод статията "Случаят КТБ - буржоазна мелодрама с болезнен изход за зрителите" - бел. ред.)


Първо, г-н Костов, не съм излъгал. Вие, изглежда, смятате за факт само онова, което е казано и направено, а аз смятам за факт и онова, което категорично е трябвало да се каже и да се направи, а съзнателно е било премълчано и не е било направено.


В този смисъл е факт, че Вие избягвате да кажете по какъв начин сте свързан с КТБ и Цветан Василев (справка - интервю с Вас на Асен Генов от 2013 г., в което шикалкавите след въпроса за държавните пари в КТБ). Освен това, щом имате депозити в КТБ – което сам заявявате днес в БТВ (точната ви фраза е "пенсията на жена ми") – защо не обявите със съответните документи за каква сума са тези депозити? И ако Вие и Вашето семейство имате депозити в КТБ, според Вас не сте ли в очевиден конфликт на интереси, когато се изказвате за това как банката трябва да бъде спасена?




Второ, човек има право да се обявява за "страж" на нещо, когато умее не само да вижда, но и да предвижда опасностите. Вие сам се обявихте преди дни за страж на финансовата стабилност и имате някакво право на това – никой няма да отрече заслугите Ви за стабилизирането на страната след хаоса, създаден от Виденовото управление. Но по Ваше време, чрез приватизацията и урболешките реформи в банковия сектор, беше изграден един икономически полуред, който по-късно спомогна за грабежа на хора като Цветан Василев; беше въздадена една полусправедливост за грабителите от 90-те, която създаде усещане за неприкосновеност у следващите грабители.


И трето, всички днес истерично искат вината за станалото в КТБ да е къса и кратка. Добре би било да е така – да има само един виновен за грабежа на банката и той чисто и просто да бъде осъден. Само че вината е дълга и сложно разтворена в невинността. Мнозина от политиците и държавните банкери, които днес излизат в медиите и се обявяват за стражи и спасители на финансовата ни стабилност, са участвали в създаването на това, което станаха Цветан Василев и Делян Пеевски. Едни с наливането на много държавни средства в тяхната машина за обществен шантаж, други с мълчанието си за техните злоупотреби, трети с полуреда и полусправедливостта, които създадоха.


В статията, в която съм си "позволил" да Ви намеся, казвам, че всичко друго освен цялата сложна истина за забогатяването на Цветан Василев и Делян Пеевски би било неефикасно обществено плацебо. Ние, гражданите, имаме право на нея, щом ни се иска да платим за спасяването на банката. Но имаме и друго право – абсолютното право да изискваме морална и логическа непротиворечивост от онези, които казват, че ни защитават и работят за нашия интерес. Затова, въпреки че Ви уважавам за много неща, не приемам – именно поради моралното и логическото противоречие, с което сте заобиколен по случая КТБ – да ме защитавате.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK