Женският пазар през 20-те години на ХХ век. Снимката е от сайта "Изгубената България"
Цветно, многолюдно, шумно, като на пазар. Сергиите са отрупани с цветя, плодове и зеленчуци, отгледани в околността. В 13 ч. те една по една започват да изчезват. Остават боклуци. Само за мигове обаче.
Търговците се изтеглят от единия край, от другия настъпват чистачи. Отпадъците потъват в големите чували. Силните водни струи свършват останала работа. На всяко изчистено и измито място келнерите от околните заведения без забавяне изнасят и подреждат маси. За обед и следобед кръчмите и кафенетата се разширяват върху освободената от сергиите площ. Действието се развива без много шум и много бързо, явно изпълнявано многократно.
Най-подходящо за наблюдателен пункт в случая изглежда "Кафенето на пазара". Сигурно са го кръстили така, за да привлича клиенти. Защото, както пише за тържището на сайт на града, това е истински средиземноморски пазар, пълен с живот.
Градът, за който става въпрос, е Ница, Южна Франция. Там си харесват пазарите.
Пълен с живот беше и Женският пазар в София. Вече не е. Тук пазарите не се харесват.
Тук те биват преустройвани. На мястото на сергиите се появяват някакви павилиони, които никак не се връзват с околните сгради, да не говорим за традициите на мястото.
А Женският пазар е /беше/ най-старият в София. Продавачи на цветя на Женския пазар през 30-те години на ХХ век. Снимката е от сайта "Изгубената България"
Възникнал е преди Освобождението, сменяли са му имената, но оцеляваше. Дори при социализма, когато се казваше "Георги Кирков", кой знае защо.
Беше мръсен, много мръсен, имаше амбулантни търговци, джебчии, настилката беше в окаяно състояние. Но беше живописен. Имаше настроение.
Казват, че български архитекти попитали чуждестранен колега какво според него да се прави с това запуснато място, дразнещо живеещи наоколо, а и загрижените общинари. Получили отговор: Не го пипайте.
Пипнаха го.
И се аргументираха: "Женският пазар беше една изключително тежка язва за центъра на София – изключително мръсно, напукани настилки, амортизирани павилиони, боклуци и т.н. Няма нужда да обясняваме защо трябваше да се направи тази реконструкция – всички сме минавали от там преди година". Думите са на главния архитект на София Петър Диков, цитирани от агенция "Фокус".
Щели да откриват ремонтирания пазар през август.
Интересно не можеше ли преди да се предприеме окончателното му заличаване със строежа на павилиони да се провери как постъпват с подобни тържища на други места? Не можеше ли сергиите да се подновят, ако е нужно, не можеше ли да се чисти редовно, а настилката да се ремонтира?
Или това щеше да излезе по-евтино. "Не мога да кажа точно колко струва целият проект, но е около 7 милиона. Той се направи по програма JESSICA и мисля, че е един добър пример колко добре работи един такъв финансов механизъм", цитатът на арх. Диков пак е по "Фокус".
Финансовият механизъм сигурно е чудесен, но сега за около 7 милиона лева в София ще има няколко павилиона и повече няма да има Женски пазар.
След обществено обсъждане, което предизвикаха през юли миналата година, архитектите от "Група Град" написаха във "Фейсбук":
"Пазар или сгради? Свободно или застроено градско пространство е пазарът? С проектирането на масивни двуетажни сгради отново се повтаря доказаната грешка за изграждане на втори етаж при подобен тип обекти. Практиката от многобройните примери в страната доказва че вторите етажи не работят, а в същото време натоварват значително инвестицията и експлоатационната поддръжка.
В градоустройствен аспект се появява противоречието: по традиция пазарите са свободни градски пространства, естествени продължения на площади и улици, а не застроена територия с масивни сгради."
"По традиция пазарите са свободни градски пространства". Но за да има традиция, трябва да има кой да държи на нея повече, отколкото на нови двуетажни павилиони. © Надежда Чипева, Капитал Проектът се изпълнява
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
