© Иван Кутузов
Дебатът Трябва ли да има само един учебник по предмет в училище?, който "Дневник" публикува в началото на седмицата, предизвика сериозна дискусия за образованието като цяло. Първата реакция беше на Явор Джонев, според когото въпросът за учебника измества истинския проблем - какво образование искаме да получават децата в България.
След статията му в редакцията на "Дневник" пристигна писмо от Галя Баева - учител по философия в Гимназията за чужди езици в Ловеч. Тя резюмира позиции, изказани на състояла се в края на април в Страсбург конференция на Съвета на Европа. Акцент отново е въпросът "Какво образование ни е нужно"?, но събира тези на специалисти от различни европейски страни. "Дневник" публикува статията с незначителни съкращения, заглавията и подчертаванията са на редакцията.
Конференцията е организирана от програма "Песталоци" към Съвета на Европа, която е средище на инициативи за образователни нововъведения и активна квалификация на учители. Участваха професионалисти от всички нива на формалното и неформално образование, а също и представители на Комитета на неправителствените организации към Съвета на Европа.
"Живеем в свят на радикални промени във всички области, където равновесието на природата, икономиката и обществото са заложени на карта. Неизбежността от преосмисляне на образованието е очевидна". Цитатът е от проекта за Манифест на учителите от 21 век, обсъден на конференцията. Той е съставян в продължение на няколко години от професионалисти в образованието на различни европейски страни.
Преди да започнем разговор за промените в учебното съдържание, методите за преподаване и оценяване, нека отговорим на въпроса "Защо се нуждаем от промяна?", каза професор Йон Торфи Йонасон от Университета в Рейкявик. Той посочи, че освен да следва своя вътрешна логика и традиция, образованието би трябвало да отчита контекста на ситуацията, в която образова.
А в света извън училището промените стават много бързо: променя се пазарът на труда, изключително бързо се променят технологиите, както и тяхното място в обучението, променят се педагогическите теории, очакванията и изискванията на родителите, променя се политическата и културна ситуация.
Съществуващата сега в Европа форма на образование, въпреки историческите, културни, теоретични и юридически различия между образователните системи в отделните страни, е оформена през 18-ти, 19-ти и 20-ти век. Целите на образованието, формулирани от Еразъм, Русо, Коменски, Песталоци, Френе, Монтесори, Фробел, включват ценностите свобода и просвещение, подготовка за работа и подготовка за гражданство.
Добре обмисленото образование не бива да губи връзка с тези корени. Проф. Йонасон обаче сподели наблюдението си, че много училищни системи
следват традициите, без да мислят за настоящето
и бъдещето. Нашата образователна практика отразява ли визията ни за обществото, което искаме?
Педагогиката и методологията не са неутрални: онова, което преподаваме, трябва да отразява ценностите и принципите, които искаме да развием у хората, за да постигнем определена цел. На каква основа ще определяме валидността на учебното съдържание и проверката на резултатите от обучението?
Системите за оценка на резултатите са широко разпространени в наше време като израз на стремежа за по-голяма ефективност на публичното финансиране и политики, основани на проучвания. PISA оповестява резултати от изследвания. Съществуващите начини за оценяване са твърде неприложими към образованието, тъй като там инвестициите са дългосрочни.
Образът на обществото, което бихме искали, не се основава непременно на фактическа информация, която може да се извлече от съществуващото. Отговорът на въпроса "Дали действаме правилно?" изисква прозорливост, политически дебат, основан на ценности и на представи за бъдещето на гражданите. Не може да има бързи решения, независимо дали са основани на утвърдени системи за оценка или на изследвания.
В Манифеста на учителите от 21 век е направен сериозен анализ на потребностите и предизвикателствата на настоящата ситуация в света. Предизвикателствата на глобализма очертават необходимостта от
хора с развити и изявени умения за творчество,
хора, които са способни да мислят "отвъд кутията", да наблюдават и анализират критично и да решават проблемите чрез учене и сътрудничество в многонационални екипи.
Макар някои да твърдят, че основната мисия на училището си остава същата, трябва да се подчертае, че съдържанието, методите, ролята на учителя, структурата на училището и мястото му в обществото трябва да се променят.
Нашата планета е крайна – ограничена природна среда и ограничени икономически ресурси. Обществото се нуждае от доверие, солидарност и сплотеност. Експанзията на дигиталното пространство не само позволява безпрецедентна обвързаност между хората, но съдържа и потенциала за промяна на нашите действия, мислене, отношение един към друг.
Дебатът за ценностите, тяхното дефиниране, съобщаване и насочване е неизбежен и затова задължителен. Длъжни сме да създадем ясна представа за онези нагласи, умения и знания, които са необходими за промяна на поведението в посока на
уважение към демокрацията и многообразието,
на солидарност, взаимно разбиране и зачитане.
Моделите на образование, наследени от миналото, са белязани от елитаризъм, йерархичност и селективност. Може би тези черти са били смекчени с времето, но все още се използват ученето наизуст и фронталното преподаване с учител, който "знае и говори към ученици, които не знаят и слушат". Този подход със сигурност не съдържа демократични послания.
Въпросът за образователното съдържание – какво преподаваме, е немислим извън "А как преподаваме?". Новите педагогически теории насочват към индивидуализирано и
центрирано върху учещите обучение.
Дилемата на Русо - да контролираме без заповеди и поучения, продължава да е предизвикателство за училището. Потребностите от дисциплина не могат да се удовлетворят единствено от педагогиката.
Затова проектът за Манифест включва концепция за ключовите компетентности и образованието на учителите, а също и за превръщане на училището от образователна институция в общност за учене.
Подобна промяна изисква преминаване от изучаването на отделни предмети към "отворена класна стая", към проучвания и мислене за мисленето, към учене за процеса на учене. В областта на необходимите за учителя знания се отрежда основно място на социо-конструктивисткия подход, който дава възможност на ученика да използва собствени наблюдения и опит, да изследва и експериментира.
Сред необходимите компетентности са подходи като учене чрез сътрудничество, учене, базирано на проблем или учене, базирано на проект. Мултикултурната среда изисква познаване и разбиране на природата на предразсъдъците, стереотипите и дискриминиращото отношение. Познаването на човешките права и правата на детето пък е самопонятно в демократичното училище.
Има
умения, без които учителят не може да е фактор
на промяната. Сред тях са: да получава и тълкува информация от различни източници, да разглежда явленията от различни гледни точки; да умее да променя собствената си гледна точка в зависимост от ситуацията и контекста; да може да управлява преговори с учениците относно критериите за оценяване на резултатите, да приема ролята на модератор, който подпомага процеса на общуване и сътрудничество в ученето.
Образованието за демокрация и взаимно разбирателство не би трябвало да се съревновава с изучаването на основни дисциплини като математика и природни науки, история, езици и т.н. То би трябвало да даде на децата и младите хора в съвременния свят важни средства - умения, знания и ценности, с които активно да създават и управляват личния си и обществен живот.
Несъответствието между важната роля, която се отрежда на учителите и оценката на обществото за професията също се обсъждаше на конференцията. Участници коментираха, че в живота на някои ученици единственият модел за учене ще остане учителят и това е достатъчно, за да се признае неговата значимост. Обществените представи обаче са често негативни, професията страда от липса на престиж. Не на шега се обсъждаше и въпросът, как родителите коментират учителите по време на семейната вечеря.
В заключителната си реч г-н Йозеф Хубер, председател на секретариата на програма "Песталоци", очерта идеалния образ на учителя така: "професионалист, който съзнателно образова граждани на глобалния свят, способни на солидарност и на устойчиво развитие. И освен това, не дели учениците на добри и лоши".
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
naiden_pravdev
Рейтинг: 442 НеутралноКак ми се ще визираните теми да станат теми на обществото и на партиите.
izabell
Рейтинг: 1350 НеутралноЗа по-лека учиническа раница и повече знания от учителите
danvan
Рейтинг: 566 НеутралноЗа всяка една партия, която се готви да управлява, трябва да е ясно че следните четири области се нуждаят от реформи с цел подобрение - съдебна, здравна, образователна и социална системи. В противен случай, управлението няма да бъде успешно.
Българите са малък, но изключително прост народ. Sapienti Satloremipsum
Рейтинг: 442 Неутралнолеле само си представете учебник писан от авторката на тая статия, децата ще получават мозъчни аневризми от скука само като го извадят от чантата
olds
Рейтинг: 388 НеутралноЕто една стенограма от 1967 година по темата. Участват Радой Ралин, Радичков и др. http://www.omda.bg/public/arhiv/prilojenia/faksimi
pyn
Рейтинг: 497 НеутралноМного ми се ще да видя таз госпожа творчески да тълкува и да дискутира с учениците си "различни гледни точки в зависимост от ситуацията и контекста" на таблицата за умножение примерно. Или Питагоровата теорема "в процеса на общуване и сътрудничество в ученето"...
Бла..бла... Кажи му уманитар и не му обръщай внимание повече...
n1984
Рейтинг: 281 НеутралноДо коментар [#5] от "olds":
Много интересно наистина! Не очаквах. Най-обезсърчаващото обаче е, че с някоя и друга редакция, това може да мине и за стенограма от среща в наши дни... 1967-ма..., леле, нищо не се е променило...
tily_lily
Рейтинг: 589 НеутралноСбор от "купешки" фрази, нереални очаквания, куп въпроси без отговори, и липса на всякаква конкретика. Така, по принцип, за образованието, е същото като така, по принцип, за държавата. Държавата отдавна я няма, тия в образованието явно и това не са разбрали.
Учебниците и материалът в тях са проблем от години. Досега, 45 + 25 уж-демокрация не успяха да извадят скудоумието и закостенялото начало в учебния материал.
Я да видим обаче организацията на работа: първи учебен час - в 7.30. Нулеви часове, седми и осми часове след "смяната". ДВЕ СМЕНИ - отживелица, която си съществува спокойничко днес. Учебна година - около 9 месеца, за да може 3 месеца учениците да не правят нищо. През тези 9 месеца материалът се преподава на пета скорост, който разбрал-разбрал. Преподавателите се изнервят и изтощават до безумие, в отчаян опит да ангажират спящото съзнание на учениците в ненормалният утринен час, или с по принцип зле подбраната материя, изложена още по-зле в "уроци". Приключва учебната година, и след финалния напън (бележници, дипломи, матури и т.н.), учителите ДЕЖУРЯТ в училището средно 45 дни всеки, през лятото. Питайте какво правят през това "дежурство". Ама не смеете, нали. Като се изключи поправителни изпити и довършване на главна книга и друга документация, учителите 45 дни в годината си губят времето, вместо да преподават. А родителите, работещи на по две места, се чудят как да организират безопасно лятото на децата си. Подобно малоумие е трудно поносимо вече. Трябва да се преразпредели годишното натоварване и на учители, и на ученици. Учебната година трябва да започва по-рано, да свършва по-късно, а периодите на ваканции да се прецизират така, че да има една равномерна заетост, без претоварване, спазване на безумни срокове, вземане на материала на бегом. Примери в европейските държави - колкото щеш. Пък тогава се хващайте да "оправяте" учебниците, и всичко останало. Защото докато се наумувате, драги преподаватели, от училищата излязоха няколко поколения неграмотни, неспособни на нищо млади хора,които утре може бе щи ви лекуват?!? Ами не ви ли е страх, скъпи учители?!?
l.d
Рейтинг: 442 Неутрално[quote#6:"pyn"]"различни гледни точки в зависимост от ситуацията и контекста" на таблицата за умножение примерно[/quote]
Винаги има "но"Коя точно система - десетична, двоична? Кога да се ползва едната и кога другата?
Голяма част от хората смятат десетично, но мислят двоично (добро-лошо) и използват технология основаваща се на 1 и 0-и.
Двоичните крайности на емоциите и съжденията ли трябва да са водещи (смятам коментара ти за ограничен и идиотски, следователно това са и твои качества)? Животът по формула е живуркане
stein
Рейтинг: 1169 ВеселоДо коментар [#9] от "l.d":
На практика таблицата за умножение е една, а представянията и в различните бройни системи са различни. По този сличай един стар виц:
"Свободата започва там, където свършва невежеството." Виктор Юго.Личи си, че си професионалист
Двама математици се качват на балон да се повозят, но се извива свирепа буря и ги отнася някъде. След това бурята утихва и те виждат на земята минувач. Питат го "Къде сме?", и той им отговаря "В гондолата на балона". Единият математик казва на другия: "Срещнахме колега, даде абсолютно точен и съвсем безполезен отговор".
Владимир Йосифов
Рейтинг: 1366 ЛюбопитноИмах късмета да бъда образован от бивши сътрудници на Цар Милан.
Sofia, streetphotography, streetjournalist, оценка местоположение на имотиТе знаеха какво говорят и не бяха чели само един учебник на Котлър, както по-късно видях във ФЖМК.
Какво образование ?
Лелята, която говореше на бъдещите PR експерти не беше чела нищо друго освен една, ЕДНА, книжка на Котлър и я пееше без да разбира какво говори .
Лелките не разбираха, че маркетинг, реклама и PR са двигателите на бизнеса, а не Петилетния план или Окръжни на Партията ...
l.d
Рейтинг: 442 Неутрално[quote#10:"stein"]На практика таблицата за умножение е една, а представянията и в различните бройни системи са различни.[/quote]
Винаги има "но"Т.е. признаваш, че едно и също нещо, в случая таблицата за умножение, може да се разглежда в
[quote#6:"pyn"]"различни гледни точки в зависимост от ситуацията и контекста"[/quote]
Зададе въпроса дали може да се разглежда, не дали има смисъл. По въпроса с творческото тълкуване: моля те, дай ми пример за използване на безкрайност в изчисленията, при който достигаме до краен отговор, изразен в цифри.
[quote#10:"stein"]Личи си, че си професионалист[/quote]
Ми не, проС студент по икономика и бизнес.
Ако мога да използвам твоята методология: Личи си, че си поредния български мислител (вероятно от техническа школа), на който нищо не му е наред, но и не може току така да се оставят другите да вършат работа, от която той разбира по-добре.
l.d
Рейтинг: 442 Неутрално[quote#11:"Владимир Йосифов"]Лелките не разбираха, че маркетинг[/quote]
Винаги има "но"Състуденти по маркетинг мислиха, че маркетинга е правене на рекламни кампании. Бяха изключително учудени, когато в прост ексел трябваше да решават икономическа оптимизационна задача.
BohrMottelson
Рейтинг: 711 Неутрално[quote#12:"l.d"]На практика таблицата за умножение е една, а представянията и в различните бройни системи са различни.- цитат на коментар #10 от “stein”
BohrMottelsonТ.е. признаваш, че едно и също нещо, в случая таблицата за умножение, може да се разглежда в
"различни гледни точки в зависимост от ситуацията и контекста"- цитат на коментар #6 от “pyn”
Зададе въпроса дали може да се разглежда, не дали има смисъл.
По въпроса с творческото тълкуване: моля те, дай ми пример за използване на безкрайност в изчисленията, при който достигаме до краен отговор, изразен в цифри.[/quote]
Глупости.
-Не са различни гледни точки.
-За какво творческо тълкуване става въпрос?
l.d
Рейтинг: 442 Неутрално[quote#14:"Scharnhorst Effect"]Глупости.
Винаги има "но"-Не са различни гледни точки.
-За какво творческо тълкуване става въпрос?[/quote]
Следващия път "Глупостите" можем да ги пропуснем, а? Дискусия се води с уважение към хората с различно мнение.
Тълкуване има всеки път, когато се говори за концепция.
- Най-ранно срещания пример в математиката в училище е 0. Защо за нея не важат същите правила, дефиниращи другите числа? Защо не можем да делим на 0, 0!=1?
- Концепцията за безкрайност в математиката: Рогът на Гавриил (Тромпетът на Торичели), Ахилес и костенурката. Или по-базов пример lim y->0, x/y=?
l.d
Рейтинг: 442 Неутрално[quote#14:"Scharnhorst Effect"]-Не са различни гледни точки. [/quote]
Винаги има "но"Описването на един и същ обект от ... две различни гледни точки не са две различни гледни точки?
Числото 1001 от гледна точка на двоичната бройна система е = 9 от десетичната. А говорим за една и съща количествена стойност.
ISTORIK
Рейтинг: 1385 Неутралноhttp://www.peticiq.com/91431
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!Училището - щастливи деца, здрави учители и доволни родители!
happy_bells
Рейтинг: 8 НеутралноКолко от пишещите тук са учители??? Добри и креативни учители е имало и, дай боже, да има! Не мога да забравя учителката ми по история как ни даваше за домашно екзистенциални въпроси от рода на "На зелена ябълка ли ухае икономиката на България през....?" или "Кой е по-висок: Симеон или Аспарух?". Тези въпроси включваха знания от цели раздели, а и от целия учебник. Новият урок беше за четене вкъщи. В час по съдържанието се конферираше и всеки имаше право да изкаже мнение с всички правила на дебата. На дъската всеки за 5 минути трябваше да защити тезата си по домашното. Оценяваше оригиналните, подкрепени с аргументи отговори. Това беше преди повече от 25 години. Смятам, че и сега има такива учители, но те са неизвестни, непопулярни, неоценени. Необходимо е да се популяризира опита на добрите учители, обществото да говори за това, а те да стават повече и по-добри. Необходима е целодневна организация на учебния ден, с разнообразни дейности, които да помагат на децата да разбират учебния материал, да го направят интересен, да се организират ситуативни игри и проблемни ситуации, които да ги провокират да мислят и да създават. Да се намали количеството на материала за сметка на качеството. И съм ЗА удължаване на учебната година. В училището трябва да витае академизъм и свобода, а не авторитаризъм и насилие!
ISTORIK
Рейтинг: 1385 НеутралноСвързващото звено между ученика и учебника е учителят. Такава е логиката на учебния процес. Учителят е най-важната фигура в него. Той води, подкрепя, въвежда децата в света на знанието. Той трябва да ги мотивира, да ги научи как да учат и да анализират, а не - просто да ги принуждава да наизустяват стихотворения, факти, дати, имена, формули, теореми, и други важни неща.
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!Комбинацията от добър учител и добър учебник води до отличен резултат, тази от добър учител и слаб учебник също води до добър резултат, комбинацията от слаб учител и добър учебник - до слаб резултат, а комбинацията от слаб учител и слаб учебник води до катастрофален резултат. Затова най-важни са качествата на учителя, а не - качествата на учебника.
Ако ученикът надмине нивото на своя учител, имаме прогрес. Ако ученикът достигне до нивото на своя учител, имаме застой. Ако ученикът е под нивото на своя учител, имаме регрес.
7777
Рейтинг: 2321 Неутрално[quote#6:"pyn"]Бла..бла... Кажи му уманитар и не му обръщай внимание повече...[/quote]
A man without faith is like a fish without a bicycle.Заради това все "уманитари" ще ви управляват.
ISTORIK
Рейтинг: 1385 НеутралноПочти всяка власт пренаписва учебниците по история. А това води до все по-голямо объркване в главите на учениците.
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!Вместо обективни факти, те изучават нечии интерпретации (също - като по лиература), които често са мотивирани от актуалната политика и от политическа "коректност".
Историческият период, който някога беше наречен "османско робство" (термин зает от литературата), бе заменен със значително по-точния историографски термин "османско владичество". Заговори се и за османско... "присъствие. (?!)
Всяка идеология, която е господствала в България, е правила опити да "моделира" и "премоделира" историята според своите собствени разбирания. Пренаписването на учебниците и вкарването в тях на манипулирани факти и тълкувания е нещо, което е характерно за тоталитарните режими.
В романа на Джордж Оруел "1984", пресъздаващ тоталитарната система, специално "Министерство на Истината" променя миналото всеки път, когато държавата променя външната си политика.
"Който контролира миналото, контролира настоящето. А който контролира настоящето, контролира бъдещето." - така гласи един лозунг в книгата.
За да не попаднем отново в този ужасен свят, съдържанието на учебниците по история трябва да бъде ОБЕКТИВНО. Само така ще можем да науим уроците на миналото. Народ, който не познава миналото си, е обречен да го повтаря.
Политиците трябва да забравят за идеологическите "дезинфекции на учебниците по история. И да оставят тяхното написване на историците.