Есе за щастието

Георги Марков

© Дневник

Георги Марков



Публикуваме текста на Георги Марков от портал "Култура", на който е предоставено с любезното разрешение на © г-н Любен Марков.  Той е бил четен по радио "Дойче веле" през 1972 година и се публикува за първи път.


Има всечовешки въпроси, които обикновени хора и философи са си задавали от векове и чиито отговори може би ще бъдат намерени след много други векове, ако въобще бъдат намерени.


Какво е щастието? Има ли на този свят щастие? Може ли човек наистина да бъде щастлив? Могат ли всички хора на земята да бъдат щастливи? Каква е разликата между щастие за себе си и щастие за другите? Колко вида щастие има?




Ако вярваме на легендите, щастието това е онази чудотворна лекокрила неуловима птичка, която произволно каца там, където си пожелае, и дарява всекиго с онова, което е поискал. В народната фантазия щастието е златната ябълка или златната рибка, или торбата, която може да изпълнява всички желания, или Педя човек – лакът брада, или силата на магическата пръчка. В действителността може би най-общото определение за щастие е осъществяването на мечтите. Разбира се, изстрадалата човешка природа почти винаги свързва щастието с получаването на нещо скъпо. Така че за широките народни маси щастието винаги е било получаване на някакъв вид радост. Само при светците и героите имаме обратното – щастието това е раздаването на всичко, включително себе си. Колцина са били помамвани от красивата фраза – да раздадат себе си? Бедата е, че самораздаването е почти равностойно на саможертва и съвсем малко са истинските последователи на Иисус Христос. При това ще бъда банален, за да повторя всеизвестната истина, че на земята има толкова вида щастие, колкото е броят на хората, че всеки един индивид има свое лично усещане или свой личен критерий за щастие, или поне му се струва, че ги има. Така че проблемът за щастието на цели народи е толкова комплексен и труден за разгадаване, че е породил идеята за задгробния живот. Наистина и най-виталните религии не са могли да намерят място за щастието на земята, затова са го пренесли на оня свят. Но което е още по-показателно, дори създателите на материалистическата философия и родоначалниците на съвременния комунизъм обещават щастие на народите едва в ерата на чистия комунизъм, която ще настъпи след многовековен преходен период, което е все същото с идеята за задгробния живот. А като се знае сложната и противоречива човешка натура (която в моменти на щастие понякога е нещастна и обратното) излиза, че идеята за всеобщо човешко щастие навред по земята ще си остане завинаги на космическо разстояние от нас. И в такъв случай нашата утеха ще бъде, че щастието не е нищо друго освен пътят към него.


Не е нито време, нито място, нито пък идеята ни е да разискваме какво прави човека щастлив, нещо което всеки донякъде знае за себе си, а още по-често и сам не го знае.


Има една страна (плюс няколко други), където въпросът за щастието на хората не съществува, понеже отдавна, отдавна е решен, и то завинаги. Слушателите се усмихват, но ако не вярват, нека разтворят кой да е от вестниците, които получават, или нека пуснат радиото, в който час си пожелаят, или пък нека погледат телевизия. От всички тия източници те моментално ще получат безброй доказателства колко много са щастливи и дори ако до този момент не са почувствали щастието си, ще бъдат приятно развълнувани да го усетят някъде дълбоко в себе си.


Като чете човек последните броеве на вестник "Литературен фронт", орган на Съюза на българските писатели, вижда, че по страниците на вестника се е разляла такава мармаладена симфония от всеобщо щастие, че (извинете за сравнението) само остава да си намаже върху филията хляб малко от страниците на вестника за закуска. Може би единственото, което според мен липсва, за да бъде пълна картинката, е лека промяна в заглавието на вестника, който би трябвало да се казва "Щастлив литературен фронт, щастлив орган на щастливите български писатели".


Та в един от тия щастливи броеве, щастливият писател Павел Вежинов на стари години се е разписал щастлива поезия в проза. Като ги е нанизал ония "къдрокрили, хвърковати и благати думи", че дори бай Иван Бурин може да му завиди на статията. В нея "децата на трудовия народ" са представени като балерини на щастието и всичко живо у нас се къпе в захарните вълни на радостта и щастието и скимти благодарствени химни за чест и слава на социализма и ръководството на партията в държавата. Всичко е толкова красиво, красноречиво и убедително, че аз си помислих, че наистина чудото е станало. След това изведнъж си спомних, че Клубът на журналистите, където Вежинов прекарва голяма част от времето си, е отделен от картината навън с дебели, плътни завеси, така че дори да е искал, Павел Вежинов не би могъл да види щастливата оргия навън по улица "Граф Игнатиев". Но което е още по-важно – и щастието не би могло да види него, нито който и да е от колегите му.


Не искам да питам този писател дали той наистина вярва в това, което е написал. Бих го попитал само – щастлив ли е? Лично той – като писател, като гражданин, като партиен член, като баща, като всичко, което е. Струва ми се, че дочувам отговора му, казан с полуироничен глас – че на този свят щастливи са само простаците. Или нещо от този род.


Защото целият живот на Павел Вежинов, доколкото го познавам, е разкъсан от борбата да се надвие непокорното съзнание, да се потуши личното страдание, злото чувство за похабеност и безвъзвратност. Защото той знае, много добре и дълбоко, че щастието на народа не зависи от възможността някои момчета и момичета да станат балерини и балетисти, нито от възможността да следваш и завършиш някакъв университет (което между другото е естествено право), нито от подобреното производство на някои предприятия, нито от възможността след пет години във всеки дом да има цветна телевизия. Може би тези твърде елементарни условия за щастие ще бъдат валидни един ден, когато започнем да си произвеждаме изкуствени човечета в епруветки. И компютърът, който ще определи съдбата (програмата) на всяко от тях, ще предопредели и вида на щастието. Сигурно тогава ще има хора, които ще бъдат щастливи, че притежават цветна телевизия. Но за наше щастие още сме далеч от това време.


Хората, които вярват в причинността на щастието, казват, че щастието е в любовта, всеобщата, всечовешката любов. Любовта, която вдъхновява, любовта, която създава, поема страданията на другите, любовта, която прощава и която в края на краищата не е нищо друго освен разбирането на човек с човека! Но къде е тази любов в една страна, в която омразата е издигната като култ и знаме на човешките отношения, където ненавистта е узаконена от човеконенавистни философи чрез т. н. "теория за класовата борба"? За какъв вид щастие става въпрос тук? Може би щастието на садиста? Или за това на дребното лакомо човече, което най-после си е напълнило тумбачето? Или той пише за щастието на мрачните субекти с подозиращи погледи, които ви казват: "И тоя требе да е враг!". Или пък немалкото щастие да напишеш донос, или пък да чуеш донос срещу себе си? Или щастието да ръгаш силно с лактите си, за да се добереш пръв до баката? Или за щастието на провинциалното парвеню, което изпитва дълбока радост да се разпорежда със съдбата на обикновените хора? Или за щастието да зависиш напълно от капризите на някого си?


Казват, че щастието също е в творчеството, в способността да осъществиш нещо или да създадеш нещо със собствените си ръце. Сигурно това е вярно за щастието на майката, която дава живот на детето си, за художника, който ражда картината си, или за инженера, който осъществява идеята си, или за доктора, който спасява човека. И в България има не един и двама такива щастливци, но точно колкото ги има навсякъде по света. Те не са нито повече, нито по-малко на брой и този вид щастие никак не зависи от павелвежиновия инкубатор на всемирното щастие – партията. Но що се отнася до правото на творчество и до процеса на творчество, там вече слушателите най-добре знаят – действието на обществената атмосфера у нас съвсем не е в полза на щастието. Облегнала се главно върху нищо неможещи и нищо незнаещи хора, крепена от страховития съюз на некадърниците, партията в своята същност е враг на творческото начало. Особено като знаем, че творчество значи независимост. Да си способен да правиш нещо, значи да си независим. Това са общоизвестни истини и на мен ми е неудобно да ги повтарям.


Щастието също е и в свободата. Свободата да се чувстваш човек, равен на всички човеци, свободата да имаш право на свой глас, свое лице, свой живот. Мнозина познават щастливото усещане, че са се родили и че живеят на този свят, и че това е неповторима привилегия на природата или на Бога. Свободата да живееш така, както намериш за добре, без, разбира се, да вредиш на другите. Свободата да се движиш накъдето искаш, без да отнемаш пътя на другите. Свободата да мислиш, както намериш за добре, независимо от това дали някой е съгласен или несъгласен с тебе. Казват, че всичко хубаво, което има в историята си, човечеството дължи на свободата. Хиляди певци, поети, музиканти, писатели, художници са възпели щастието на свободата. Възпели са го като простор, като светлина, като път.


Но в баладата на Павел Вежинов за щастието тая същност на щастието е забравена. И това ме навежда на мисълта, че може би съществува и щастие на робството.


Обаче никой никога досега не е твърдял, че има щастие на вещите. Дори ония, които се чувстват щастливи от притежанието на една или друга вещ, се стараят да скрият това си чувство като евтина реакция, която някак ги излага пред очите на ония, които може би не притежават тази вещ. Открай време човечеството е осветило правилото, че притежаването на вещи може да бъде удоволствие, радост, но не и щастие, защото не се отнася до духовната същност на човека.


И тъкмо затова пищните реклами на щастието, които българските му глашатаи правят като го изобразяват било под формата на леки коли, хладилници или цветни телевизори, които хората щели да притежават след известен брой години – звучат като твърде оскърбителни подигравки с духовния живот на цяла нация. Но не само това, всички аргументи, които се привеждат във всевъзможни партийни решения и постановления за бъдещото щастие на населението, неизбежно сочат известни материални блага. Дума да няма, че материалните блага са важни за живота на съвременния човек навсякъде по света, но те не могат да бъдат инструменти на щастието. То има малко общо с тях. И ако човек погледне навред света, ще види не един и двама богати нещастници. Така че опитът да се подмени щастието на любовта, свободата и творчеството с щастието на бъдещото притежание на вещи е меко казано евтин. И какво щастие може да донесе цветната телевизия в един безцветен живот?


И накрая последният елемент в химните на щастието – може би милиони пъти е повтаряно, че сегашното поколение у нас строи щастието на бъдещите поколения. Мисля, че всички, включително Павел Вежинов, ще се съгласят, че никое поколение не бива да бъде жертвано в името на следващото или по-следващото поколение и неговото метафизично щастие.


Още старите гърци са казали, че щастието е в надеждата. А дългата история на нашия народ показва, че той никога, никога не е губил надежда.

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на izabell
    izabell
    Рейтинг: 1288 Неутрално

    Щaстието е себично понятие .То удовлетворение изрaзено чрез рaдост.

  2. 2 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4723 Неутрално

    Най гадното на комунизма беше чуството на безисходица и унижение от неспособноста да направиш каквото и да е за да промениш това.Чуството че това ще продължи вечно и никога няма да свърши.Тази тъпа обреченост на животно което отива на заколение и не може да направи нищо.Живота в непрекъснати преструвки и празни приказки,това беше най лошото.

    klimentm
  3. 3 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9637 Неутрално

    Статията е актуална и днес , КОЙ е щастлив и КАКВО го прави щастлив.А робът и той ли е щастлив и кога. Твърде относително е човек кога и какво може да го направи щастлив. Оплетох се в думи и пак не съм щастлива. Човек според мен е щастлив да 7-08 годишна възраст.

  4. 4 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2779 Неутрално

    Повтарям се ,но...Г.Марков трябва да се изучава в училище!

  5. 5 Профил на Торбалан
    Торбалан
    Рейтинг: 1014 Неутрално

    Благодаря на "Дневник", че точно днес, след като неизбежно ни залива със съобщения за конгреса на партията на убийците на Георги Марков, накрая публикува това чудесно есе. Убеден съм, че повече хора ще прочетат него, а не речта на онази некадърна издънка на член на Политбюро Станишев.

    Freedom is never more than one generation away from extinction. We didn't pass it to our children in the bloodstream. It must be fought for, protected, and handed on for them to do the same. Ronald Reagan
  6. 6 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 9637 Неутрално

    До коментар [#5] от "Торбалан":

    Разплаках се . +++++++++++++++++++++++++++++++++++++++

  7. 7 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 2380 Неутрално

    [quote#4:"Един телефонист в окопа"]Г.Марков трябва да се изучава в училище![/quote]

    Задължително!

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  8. 8 Профил на dogwoman
    dogwoman
    Рейтинг: 1958 Неутрално

    Великолепно, благодаря ви! Следващия път слагайте името на автор като Г. Марков направо в заглавието... чак сега го прочетох, тъй като не направих веднага връзката.

    Доброто е заразно
  9. 9 Профил на dogwoman
    dogwoman
    Рейтинг: 1958 Неутрално

    До коментар [#4] от "Един телефонист в окопа": Съгласна!

    Доброто е заразно
  10. 10 Профил на yu22
    yu22
    Рейтинг: 1184 Любопитно

    До коментар [#2] от "klimentm":

    ...."Чуството че това ще продължи вечно и никога няма да свърши."

    В Аржентина казват: "No hay sequia, que dura cien años" - "Няма суша, която да трае 100 години"...!!!

    Щастливи са тези, които са живели в комунизЪма за да могат да направят РАЗЛИКАТА....!!!....И друго - " Когато си на 20 и не си комунист - нямаш сърце, но когато си на 40 и си все още такъв - НЯМАШ ГЛАВА"...!!!!

    мнoгoниковият турист, имам 3-4 акаунта и 22 НИКА...
  11. 11 Профил на biss Mark
    biss Mark
    Рейтинг: 1473 Разстроено

    Възхищава ме стила на Георги Марков. Ще ми се и сега да има някой който да напише, как от сегашните медии се лее страх и погнуса. По-горе един съфорумец, сподели, че най-лошото на онези времена е било чувството за обреченост. Да тогава го чувствахме, а сега ни го набиват.

    Crede quod habes, et habes. Sed etiam melior, puto.
  12. 12 Профил на dogwoman
    dogwoman
    Рейтинг: 1958 Неутрално

    [quote#11:"biss Mark"]Да тогава го чувствахме, а сега ни го набиват.[/quote] Но имаш избор! Нямам проблем да ми "набиват" разни "чувства". Като коркова тапа съм - колкото повече набиват, толкова повече се съпротивлявам! Но и аз имам "закалка" от времето, за което ти говориш, така че, предполагам, ми е по-лесно.

    Доброто е заразно
  13. 13
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  14. 14
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  15. 15 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1199 Неутрално

    До коментар [#1] от "xalikarans":

    [quote#1:"xalikarans"]Щaстието е себично понятие .[/quote]

    В тези думи усещам упрек към нас, обикновените хорица, които продължават да го преследват това пусто щастие.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  16. 16 Профил на doneva_a
    doneva_a
    Рейтинг: 480 Неутрално

    До коментар [#1] от "xalikarans":

    +

    "Цар Самоил во Скопје за 1,5 милиони евра, а во Софија за 50 000 евра и свети!"
  17. 17 Профил на kashpirovska
    kashpirovska
    Рейтинг: 619 Неутрално

    До коментар [#2] от "klimentm":Нашият бате Николай от "Сладкарница Захарно петле " описва жестоко ония времена.

    Джордж Оруел-1984
  18. 18 Профил на Zed
    Zed
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Абсолютено банален инфантил. Друго освен собствените си писания дали е чел?!
    п.п
    "... следваш и завършиш някакъв университет (което между другото е естествено право)"...
    Сериозно, що не види 90% от държавите тогава, които са и капиталистически, колко е естествео. А, и иначе е десен, либертарианец.
    И смешен не ми е вече.

  19. 19 Профил на evitkova
    evitkova
    Рейтинг: 218 Неутрално

    Моите уважения към този човек, но днес звучи ретро...такава е съдбата на всяка публицистика - силна е само за времето си.

  20. 20 Профил на Haflinger
    Haflinger
    Рейтинг: 381 Неутрално

    [quote#10:"yu22"]" Когато си на 20 и не си комунист - нямаш сърце, но когато си на 40 и си все още такъв - НЯМАШ ГЛАВА"...!!!![/quote]


    Мисля, че е точно обратното.
    Не може на младини да се подведе нормален човек по сладникави мечти.
    На стари години, може да се подхлъзне по някакви социални придобивки, ако живота му не е бил много успешен.

    Извън рамките на семейството лявата идея е просташки измамна . Поне на тази степен на човешко развитие.

    “Който заменя свобода за сигурност, накрая губи и двете” Б. Франклин
  21. 21 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4723 Неутрално

    До коментар [#10] от "yu22":

    Да имахме щастието да видим края на комунизма в България, падането на Берлинската стена, никога няма да забравя онази вечер когато хората от източен Берлин навлязоха в западната част през чек поинт Чарли и се прегръщаха и плачеха по улиците. Историята ме опроверга и слава Богу . Нещо което не мислех че ще видя , стана действителност. От тогава не казвам вече" никога" . Много се надявам България да стане наистина модерна и демократична държава част от съвременния свят!

    klimentm
  22. 22 Профил на Forrest Gump
    Forrest Gump
    Рейтинг: 943 Неутрално

    Щастието е да се събуждаш без страх, да живееш със страст и да спиш спокойно.

    Истината ни прави свободни.
  23. 23 Профил на gozambo
    gozambo
    Рейтинг: 2614 Неутрално

    Щастието е доста трудно за дефиниране. Трудно е да се разбере кога идва, кога си отива. Понякога човек дори не го усеща и разбира, че е бил щастлив след време. Затова аз давам една лесна рецепта за диагноза на щастието. Определяне на щастието чрез нещастието, тъй като нещастието веднага го усещаме. Колкото по-малко нещастни случки ти се случват, толкова си по-щастлив. Подтискат те, тормозят те, лошо се отнасят,не ти дават възможност или свобода, имаш лош късмет и пр. и пр., все нещастни случки и обстоятелства, които моментално се почувстват, моментално се дефинират, моментално човек научава откъде, от какво и защо се чувства зле. Та колкото по-малко подобни нещастни случки и обстоятелства, толкова повече щастие. Щастието не е само вътрешно чувство, а и обективна даденост. Човек може да е щастлив, или щастлив в определена степен, без да го осъзнава. Но винаги може да се измери щастието на българите, сравнено с това на американците, например. Американците нямат тези главоболия и толкова главоболия, колкото българите. Ако сравним сирийците в момента и холандците, също не е трудно да разбирим кои са по-щастливи. На едните им виси на главата гражданска война с всичките нещастия, другите се чудят по какъв оригинален начин да се задоволят.

  24. 24 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 2327 Неутрално

    Щастието е въпрос на химия.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK