Принцът на конформизма

Сергей Станишев подаде оставка като председател на БСП и се кандидатира за нов мандат начело на Партията на европейските социалисти

© Надежда Чипева, Капитал

Сергей Станишев подаде оставка като председател на БСП и се кандидатира за нов мандат начело на Партията на европейските социалисти



Той беше начело на БСП 13 години. По-дълго от Лилов, Виденов и Първанов; по-дълго от Димитров и Червенков. На 35 години неговият баща Димитър Станишев още се подвизава из партийните школи; на същата възраст синът вече ръководи партията. За тези 13 години Сергей Станишев беше несменяем лидер на БСП, веднъж премиер на страната; през 2012 г. стана президент на европейските социалисти. При неговото управление България се присъедини към ЕС; при неговото управление се върнахме в хватката на Русия. Той беше лидерът, който загуби най-много избори в новата ни история и въпреки това оцеля. За някои той стана един от най-успешните политици на прехода, за други –


символ на политическото мижитурство 


Ерата "Сергей Станишев" започва през 2000 г. Тогавашният лидер на БСП Георги Първанов издига Станишев, до този момент завеждащ отдела за външна политика на партията, до член на Висшия партиен съвет. Година по-късно Първанов е избран за президент. Най-подходящ да го наследи изглежда Сергей Станишев. По подобие на Първанов и той е убеден, че за да стъпи на крака след краха при управлението на Жан Виденов, БСП не трябва да избира между Запада и Русия, между своето комунистическа идеология и новата капиталистическа действителност, между доктринерите и реформаторите в партията; тя трябва да съвместява тези крайности. Налучкана от Първанов като средство за оцеляване, при Станишев политиката на конформизъм ще стане за БСП модел на цялостно политическо поведение.




И все пак между Първанов и Станишев има разлика. Първанов минава за плебей в БСП, докато Станишев, момчето от партийната върхушка, се ползва


със статута на патриций


Това го прави по-удобен от Първанов в отношенията с бившия елит на партията. Познаващ отвътре живота на червената аристокрация, разпознаван от нея като свой, Станишев умело може да свърже нейните интереси с интересите на новите икономически кръгове в България. По този начин изборът му за лидер на БСП се превръща в сигурна гаранция, че старото партийно ядро – бившите генерали, висши чиновници на БКП и разузнавачи от ДС – ще участва в разпределението на обществени блага и при новия ред, когато страната стане член на ЕС.


Още едно нещо прави Станишев удобен за наследник на Първанов. За разлика от мнозина деца на партийната номенклатура, неговата страст по властта не е шумна и агресивна. На пръв поглед му стига да живее като партиен ефеб, да вмъкне тук и там някое от своите протежета, да направи тази или онази услуга на близко семейство. Дали обаче наистина е скромен в амбицията си или е


болезнено амбициозен, но мекушав


По-скоро, изглежда, е второто. Веднъж докоснал се до властта, Станишев ще бъде като обсебен от нея. В същото време колкото по-нагоре се изкачва в управлението на партията и страната, толкова по-зависим ще става от онези, които са го протежирали.


Това проличава особено за пръв път през 2005 г. В страната настъпва парламентарна криза. Никоя партия не може да състави сама правителство. По настояване на президента Първанов БСП, НДСВ и ДПС сключват коалиция. За министър-председател е избран Сергей Станишев. Лявата партия най-сетне са е добрала до управлението след почти 10 години извън него. Първанов и Станишев ликуват. Около двамата обаче се прокрадват и недоволни гласове. Според някои социалисти БСП ще носи цялата отговорност за властта, а ще получава само една трета от нея; нещо повече, Сергей Станишев ще бъде премиер номинално, а на практика ще управляват Ахмед Доган и Симеон Сакскобурггостки. Под първата обща снимка на новата коалиция един журналист остроумно забелязва, че тримата лидери не наподобяват съюзници, а невръстен принц и двама регенти.


До пролетта на 2007 г. може би някой все още се е съмнявал, че Сергей Станишев е


зависим от своите политически настойници


На първо място може би се е съмнявал самият той – на спомената снимка гледа самодоволен и леко усмихнат като човек, който има повече власт, отколкото другите предполагат. Но ето какво става. През май в "Булгартабак" избухва огромен скандал. Замесени са висши магистрати, висши политици, членове на кабинета. За да потуши напрежението, Станишев решава да уволни двама заместник-министри. Първият се казва Корнелия Нинова. Вторият – Делян Пеевски. Пеевски е уреждал с тогавашния шеф на "Булгартабак" Христо Лачев сделки в полза на близки до ДПС фирми. Прокуратурата образува следствие, но десетина дни по-късно Пеевски е оневинен и Станишев е притиснат от Ахмед Доган да го възстанови на заемания пост. Конформизмът надделява над достойнството на премиера. Без да обяснява защо, Станишев връща Пеевски на работа.


Седем години по-късно Станишев изглежда малко повече като пълнолетен обществен субект. Макар и трудно, е успял да се освободи от наставничеството на Първанов в БСП, пробил е на европейската сцена и е станал президент на ПЕС, оженил се е за влиятелна жена, сдобил се е със син. През май 2013 г. БСП и ДПС образуват с подкрепата на "Атака" правителство, за премиер по предложение на Станишев е избран Пламен Орешарски. При предишната тройна коалиция оцеляването на кабинета е осигурено с руски пари (или обещание за такива) по проекта за  нефтопровод между Бургас и Александруполис; и сега са осигурени пари, отново от Русия, този път по тръбата на "Южен поток". Най-сетне сега Станишев не е част от марионетния театър, а част от кукловодите –


заедно с Доган и кръга около съпругата си Моника


Всъщност само си мисли, че не е. Защото историята с Делян Пеевски се повтаря почти дословно и Станишев се оказва отново изигран. На 14 юни 2013 г. депутатът от ДПС е предложен за ръководител на ДАНС и без дебати Народното събрание го утвърждава на поста. Ясно е, че това става по настояване на Ахмед Доган и Станишев лесно се е съгласил с лидера на ДПС, изкушен да има оръжие срещу Бойко Борисов. Само че след избухването на гражданските протести и оттеглянето на Пеевски всички негативи се изсипват върху главата на Сергей Станишев. За разлика от 2007 г., когато дори и критичните му съпартийци го подкрепят в името на властта, сега някои от тях открито искат да подаде оставка. Опитите да се изсули от срамната за него ситуация не успяват. Групата на Първанов се отделя от БСП и на изборите за европейски парламент социалистите губят от ГЕРБ. След 13 години начело на партията Станишев трябва да се оттегли.


Оставката на Станишев
можеше да бъде малък жест на достойнство


Наистина можеше, но всъщност беше поредният жест на неговия жалък обществен конформизъм. Първо, защото Станишев прекалено дълго се ослушваше дали критиките срещу него няма да отминат – вероятно си е казвал, че като е издигнал толкова хора в БСП, те няма да се обърнат срещу него, защото той ще ги повлече със себе си. Второ, почти до последната минута преди началото на речта си той се занимаваше не с благото на своята партия, а с апаратни интриги. Наместо отговорно да подготви отчет за своите действия и бездействия, той уреждаше издигането на своето протеже Вигенин за еврокомисар, подготвяше за казионен председател на БСП някой от приближените си, търгуваше със своята оставка, дано си осигури подкрепа от социалистите за нов мандат като лидер на ПЕС.


Разбира се, никой не го попита как така хем признава, че е виновен за провала на българските социалисти, хем настоява да стане лидер на всички социалисти в Европа, а сигурно и по света. Няма и да го попита.


Защото конформизмът, който Първанов и Станишев наложиха в БСП, представлява и своеобразен пакт на мълчанието. Бившият лидер ще си мълчи, незнаещ нищо за безобразията на своите бивши подчинени (как така например опозорената през 2007 г. Корнелия Нинова се оказа претендент за лидер на партията?!), те на свой ред ще си мълчат, незнаещи нищо за неговите намерения – да им бъде шеф от Европа и да взема всички важни решения скрит зад безличния и мекушав Миков.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK