"Калуня – Каля"

"Калуня – Каля"

© Анелия Николова



"Дневник" препечатва текста от портала "Култура"


Пред мен е черният тефтер на Георги Божинов. Нещо като дневник. Черната найлонова подвързия тук-таме е стопена от паднали цигарени огънчета. На първия лист пише:


Георги Божинов




РАЗНО И ВСЯКАКВО


МЕЖДУ ДРУГОТО,


И ТАКА НАТАТЪК


дек ‘ 78


Последните записки са от септември 1991 г.


Писано е със синьо мастило, с химикалка, с дърводелски молив – чер и син.


Видях писалката. Капачето й по някое време се е пукнало и Георги Божинов го излекувал с тънка медна телчица. Красиво направено, здраво, като фабрично.


Обичал е да пише с мастило.


Обичал е здравите, красиво направени неща.


Холската маса в апартамента му в Благоевград е такава. Сега тя седи сиротна и могъща, покафеняла, полирана като злато от ръцете на стопанина си, там, в празния апартамент.


Романът му е такъв.


Вътре, в този чер тефтер, е заключено част от времето, когато е писан романът "Калуня-Каля".


Вътре са заключени онези негови години от живота му, които писателят определя по следния начин: Три гладни години и десет полугладни.


В други едни бележки, от други тефтери, се появява датата на началото на романа. Лятото на 1975 г. Веднага след височайшето му уволнение по телефона като кореспондент на "Труд" за Благоевградски окръг.


Припомням от предишната публикация:


"Георги Божинов дава за публикуване в редакцията на сп. "Септември" 50-тина страници пътепис. Както си му е редът по онова време, ръкописът отлежава близо година, а може би и две. Най-сетне е разписан за печат. Дни преди списанието да тръгне за печатницата, Георги Божинов предава на редактора Николай Кирилов още няколко странички и Кирилов ги подпъхва в папчицата. Дали самият Кирилов ги е чел тези странички, или не ги е чел, това не знам. Пътеписът, озаглавен "Гора зелена, вода студена", излиза в книжка 3 на сп. "Септември" от 1975 г.


И после избухва скандалът. Скандалът е огромен, нечуван за онова време. Има ефекта на ядрена бомба. Защото в допълнително добавените странички е описана орисията на петима българи, лежали в сталинските лагери в Сибир.


Някой (Кой? Има свидетелства, че това бил самият Георги Караславов!), се обажда на съветския посланик и му обръща внимание върху публикацията. Съветският посланик звъни директно на Тодор Живков. Тодор Живков нарежда немедлено да се уволни ръководството на списанието, воглаве с партийната икона Камен Калчев, по това време и зам.-председател на СБП.


Тиражът на списанието е иззет и претопен.


Георги Божинов веднага също е уволнен като кореспондент на "Труд" в Благоевград (лично Коста Андреев, тогавашният шеф на "Труд", е изпратен в града да изпълни повелята; двамата са приятели; Георги Божинов чака Коста Андреев да му се обади, но той не му се обажда) и 3-4 години остава без никакво препитание. Жена му Минка, която е учителка по това време – на свой ред е уволнена. През тези години семейството често нямало пари дори за сол. И ядяли рядката бобена чорба безсолна."


Знаел е как да се спаси. Веднага е започнал да пише романа. По-късно споделял пред домашните си: " Писах "Калунята" като луд."


Обичал е сам да си прави тефтерите. От картон изрязвал тесни листа, които сам зашивал от едната страна с канап. Голяма част от " Калунята" е написана на такива тефтери. Със синьо мастило. С онази проста писалчица с пукнатото капаче.


В черния тефтер – дневник под страничката с надпис "Април ‘ 80" се появява текст:


"Калуня – Кале" – довършване, препис.


Романът излиза през 1988 г.


По какви ли редакторски чекмеджета се е търкаляла през тези 8 години папката с машинописа? Какъв ли студ е брала през тези осем полугладни години.


Тефтерът не казва.


Но казва много други неща. Вътре има много. Препис на цитати от английски, френски и немски и руски, броят на пленените руски войници през Втората световна война, мисли за Сталин и Хитлер, дочути думи и фрази, каламбури, любовният зов на Ехнатон към Нефертити, наброски за статии, фрагменти, задачите – по месеци и години, свършеното и несвършеното, молби за финансова помощ до председателя на СБП, които звучат като вик от гърлото на кладенец. Една молба, втора, трета. Но хайде нещо простичко, грижата за лозенцето. Той се е отнасял към него като към агънце или яренце, или кутренце. Едновременно с това – тук е било неговото кале. Оттук е гледал планините и е посмуквал от цигарката си във виолетовия здрач.


С дата 16 декември ‘ 78 е записано:


Лозето. Още една вишна – втората.


С дата 27 януари 1979, събота:


Съм на 55!


Рожденият му ден. (На този ден Православната църква празнува пренасянето на мощите на св. Йоан Златоуст.)


На 17 март 1980.


На лозето. Лук садих. Разкопаване.


Април 1980. (Когато довършва и преписва "Калуня-Каля"!)


Къще – площадка, бетон.


15 април


Първа кукувица


16 април


Жега, изгорях, копане на лозе. Днес, вчера, онзи ден.


4 май


Вчера преглед на пчелите на лозето. Сеитба на пипер, заграждения около боба и пр. Мушмулката като че са прихванати калемите й. Две от черешките, дивите, са прихванали калемите си, другите изсъхнали.


6 май – Гергьовден (Именният му ден)


Славеят на дивата круша до дерето.


9 май


На Рила за куче. Сура-бир-байрактар. Истински овчар. Младият овчар, който ми го дава, отбира от кучета. " Не иска галба. Лежи на снега – космато, облечено. Не се дава на друг, и от друг не ще да яде. "Бей-гиди". " Лекач" – леко спи. "


Лозенцето на Георги Божинов се намира преди входа на Благоевград. Ангел и Милка ме заведоха дотам. Влязохме с колата в заглушените от трева коловози на обраслия път и спряхме на баира. Тук наоколо по двата склона на падината едно време е имало само лозя. И барачки и къщета. Сега всичко е окрадено и рухнало. Изравнено със земята. Растат само дивачки и трънаци и тук-там по нещо запазено от старите благородни овошки. Но лозенцето на Георги Божинов по чудо още го има. И къщичката стои, на два ката, едно мазенце долу и една стаичка горе. От изронената вече тераска се гледат планините. Прозорецът е изскубнат, вътре е палено огън. Над прозореца, върху някога бялото и някога варосано триъгълно чело на къщичката Георги Божинов нарисувал със синка контура на един вълк, който вие срещу луната. Или срещу неправдите на този свят. Вълкът още личи, още се вижда.


Новото издание на "Калуня-Каля" ще излезе в средата на октомври. Това издание ще върне Георги Божинов в българската литература и ще пренареди челото й. Мога да сравня " Калуня-Каля" единствено с " Железният светилник" на Димитър Талев. И с нищо друго.


Запомнихте ли? Средата на октомври.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (19)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Hawaii
    Hawaii
    Рейтинг: 5209 Неутрално

    КАЛУНЯ
    Само едно от многото хубави женски имена.
    Като БОГИНЯ - в Пернишко
    Или ПРАСКОВЯ - от Подмосковието.....

  2. 2 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1162 Неутрално

    Впечатлен съм. Ето заради такива хора България е оцеляла.

    Няма шики-мики.
  3. 3 Профил на yado_san
    yado_san
    Рейтинг: 458 Неутрално

    "Сензацията на деня: последните три страници от очерка на Георги Божинов - "Гора зелена, вода студена" в сп. "Септември" (кн. 3), останали досега незабелязани, които представляват кратко резюме на "Архипелага ГУЛАГ".

    ... И отведнъж гневен протест от съветското посолство - не знам по какъв път, но все едно. Настъпва паника, апаратът влиза в действие и от вчера съюзното ръководство пристъпва към наказания..."

    Продължението на тази обикновена апаратна история от времето когато писателите бяха инженери на души, т.е. инструменталчици и отражението й върху редакционната колегия на сп. "Септември", може да бъде прочетено в "Спомени весели и невесели за български писатели" от Любен Дилов. "По онова време работех в отдел "Аналитична библиография" на Народната библиотека "Кирил и Методий", който издаваше библиографските бюлетини на българските вестници, списания и сборници. От библиотеката бяха иззети не само всички броеве на списание "Септември", но и съответния брой от "Летопис на българските списания и сборници", в който току-що бях прилежно описал и класирал анатемосания очерк."
    http://liternet.bg/publish2/vchernokozhev/dnevnikyt.htm

  4. 4 Профил на Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Рейтинг: 571 Разстроено

    Сега, един паралел между инфото на Галъп, че 89 % от българите искат "твърда ръка" да ни управлява.....отново(ли ?!?!), и между тази статия и по скоро информацията в нея, за това като как се е отнасяла управлявалата ни тогава "твърда ръка", с инакомислещите, не , а с МИСЛЕЩИТЕ, през останалият, надявам се за винаги в миналото, мрачен, мракобесен, античовешки преиод от историята на България, пълен с подобни истории, но удобно скривани от тогавашната власт, изопачавайки истината и буквално пропагандно лъжейки за всичките потайности български, за всички мъчения, гонения,заточения, изгнанияза и психически тормоз над отделната личност,опитала се да се отдели от сивата амофрфна, инертна, заблудена и зомбирана от партийната пропагандна на Министерството на истината, масата народ, част от който народ, удобно е забравил или въобще не е разбрал що за животно е тази "ТВЪРДА РЪКА".
    Тази статия е за всички вас, които и хабер си нямате какво е "ТВЪРДА РЪКА" и до какви "управленски висоти" по хоризонтала и вертикала на общественото (не)развитие може да доведе..... отново.

    Тъжният извод за мен, е че докато има хора и то мнозинството, да искат "твърда ръка", ще има и такива псевдо демократи, лицемери, подлеци, лъжци, манипулатори, които лесно да им я обещаят като панацията за Техните проблеми, а после ..... четете историята......
    Така е тръгнал и Хитлер, така е тръгнал и Ленин и неговият лош аватар Сталин, така и Димитров, така и Живков, ......
    Мислете...

    Да мразиш е сериозно занимание. Имаш ли толкова време, да се "забавляваш" с това ?!?
  5. 5 Профил на Без коз
    Без коз
    Рейтинг: 941 Неутрално

    Господин Енев, книгите не се претопяват.
    "Тиражът на списанието е иззет и претопен."
    Претопява се метал.
    Заинтересовахтеме с тази статия.

    Народ, който избира корумпирани, самозванци, крадци и предатели, не е жертва! Съучастник е !
  6. 6
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  7. 7 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3433 Неутрално

    Малко се говори и знае за българите и белогвардейците изпратени в Сибир след 1944г. Някои от тях са освободени след известно време, но без пари и документи са останали из сибирските села. Роднините им тук даже не знаят подробности за живота и смъртта им.

  8. 8 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4418 Неутрално

    Добре ще видим този роман който ще пренареди литературното наследство .

    klimentm
  9. 9 Профил на 1984
    1984
    Рейтинг: 636 Неутрално

    да прочетете и 1984 на Оруел и задължително в-к Стършел

    BG e мини империя на злото.
  10. 10 Профил на Fred
    Fred
    Рейтинг: 2407 Неутрално

    Навремето за да прочета "Архипелаг ГУЛАГ" на Солженицин ми трябваха може би около з месеца. Аз чета бързо, ако книгата е увлекателна и не спя мога да я свърша и за един ден. Но с тази книга не беше така. Прочета десетина страници, описват се такива ужаси че след всяка страница си казвах "Не, това е върхът, повече е невъзможно". А то се оказва че може. Стилът е сух, документален, просто описва неща които не се побират в нормалното човешко съзнание. Повече от 15-20 страници не можех да прочета, трябваше ми почивка за да се успокоя.

    На всички привърженици на Путин, Сталин, комунизмът им препоръчвам да я прочетат тази книга. И след това да си представят за момент, че това е могло да се случи и на тях. Или още по-лошо, на близък и любим човек, да знаят какво става с него и да стенат от болка че не могат да му помогнат.

    Ако и след това с извратеното си съзнание оправдават това всичкото защото било "в името на велика идея" мястото им не е сред тези които се наричат хора. Да се съберат там някъде на изолиран остров и да се изтребват помежду си.

    Политкоректостта е Гестапо за Истината
  11. 11 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4418 Неутрално

    До коментар [#10] от "Fred":

    Това е най значителното изследване на комунизма на неговите механизми,психология и практика.Невъобразимо разстърсваща и въздействаща,защото е писана от човек разбиращ и преживял лично всичко това.Най доброто написано за комунизма.

    klimentm
  12. 12 Профил на pomnesht
    pomnesht
    Рейтинг: 605 Неутрално

    До коментар [#4] от "нуцо":Точно така е както сте го написали, но за съжаление за голяма част от така наречения български народ най трудното нещо е да МИСЛИ и ПОМНИ.

  13. 13 Профил на pomnesht
    pomnesht
    Рейтинг: 605 Неутрално

    До коментар [#10] от "Fred":Споменатата от Вас категория хора че няма да прочетат "Архипелагът ГУЛАК" е ясно. Също така е ясно, че никога няма да се съберат някъде със себеподобните си.
    Единственната надежда е в имунната система на обществото да се пребори с това раково образование, но за съжаление у нас според мен е твърде слаба.


  14. 14 Профил на Десен екстремист
    Десен екстремист
    Рейтинг: 1759 Неутрално

    До излизането на книгата препоръчвам Колимски разкази- http://chitanka.info/book/370-kolimski-razkazi на Варлам Шаламов. Много силно четиво

    "Много съм във час! Осем години праим бюджети."- ББ ;)
  15. 15 Профил на serafin
    serafin
    Рейтинг: 930 Неутрално

    Индивидуалното силно въздейства. Мислещият човек започва да се идентифицира с преживелия....

    Масовите психози са страшните, загубата на критичен поглед върху нещата, вярата и упованието в "силната ръка"... А до позицията на "силната ръка" обикновено се добират подлеци и откровени престъпници.
    Гласувайте хора! Гласувайте и си мислете за "силните ръце"!

    Ако искаш нещо да НЕ бъде свършено създай комисия
  16. 16 Профил на kaliroe
    kaliroe
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Георги Божинов ще го четем през октомври. Дано не e късно обаче и не претърпим реставрация на авторитаризма. Навремето от този автор се разпространяваха апокрифно само фрагменти. Сега Деян Енев го представя за пръв път и го прави майсторски. В стила на модерното лаконично писане, с резки ракурси.

  17. 17 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 684 Неутрално

    До коментар [#4] от "нуцо":

    Защо смяташ, че твърдата ръка е непременно авторитарност и безправие? Терор? Не ти ли теква, че може и трябва да е прилагане на закон? Както има твърдо беззаконие и ние го познаваме до болка, така има и твърд закон! Трябва да го опознаем! Заради това ни трябва твърда ръка!

    goblenka
  18. 18 Профил на Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Дневник:Анкета за или против новият сайт
    Рейтинг: 571 Неутрално

    До коментар [#17] от "goblenka":

    Уважаема, че нима не се спазваха законите, през Оня период!?!?!
    Кой смееше да не ги спазва?!?!?
    А, ще ви кажа кой - точно тези , които ги налагаха, не ги спазваха, смятайки себе си за патриции, за богоизбранни за недосегаеми. А така и си беше.За всички останали важеше принципа на моркова и тоягата. Налагше се страх, психо тормоз, плащашеше се данък обществено мнение, навсякъде имаше доносници(наречени на жаргон кодоши), които следяха дори в семейството ти да нямя различна линия от партийно указаната.
    Всъщност и в новата ни история, някой политици се пробваха да ползват и налагат "твърда ръка". И Костов и сега Борисов го играеха "твърда ръка", която през техният прочит означаваше: Който не е с мен , значи е против мен", втози случай целият държавен апарат се стоварваше на главата на инакомислещият, който по подрозбиране имаше бизнес, т.е. можеше да му се вземе нещо. А най-добре се мачка по устав и законно.

    Да мразиш е сериозно занимание. Имаш ли толкова време, да се "забавляваш" с това ?!?
  19. 19 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 684 Неутрално

    До коментар [#18] от "нуцо":

    Да! Имаше закони! Дистаторски! Само че, вместо диктатура на пролетариата, каквато е платформата на тогавашния режим, законите осигуряваха диктатура на БКП. Сега имаме по-демократични закони, но те нямат тежест! Не се прилагат. Неспазването им се наказва избирателно. И днес нямаме демокрация! Реално. Много пъти съм писала: никога не сме имали такова чудо! Вместо това, обличаме в този термин други неща. Днес олигархията, анархистичното ни ежедневие, беззаконието - всичко това се нарича свобода и демокрация! Редно е да спрем да си играем на думи, а да почнем да редим кубчета! те са реални! Хващаш го. То има форма, тежест, цвят, отредено му е място! Можеш да разбереш, че си хванал кубче и то правилното! Само така можем да си направим реална конструкция.

    goblenka




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK