За Ердоган, популизма и клиентелизма

За Ердоган, популизма и клиентелизма

© Reuters



Триумфът на Реджеп Тейип Ердоган на първите преки президентски избори в Турция не е изненада. Той е популярен и като премиер от 2003 г. насам се носи на вълната на икономически успех. Но Ердоган е също така популист, който методично затяга хватката си над държавата и медиите и демонизира критиците си (включително бивши съюзници като живеещият в чужбина проповедник Фетхулах Гюлен).


Както е и с други популисти като унгарския премиер Виктор Орбан или покойния Уго Чавес във Венецуела, не е лесно да се помирят предизборните обещания на Ердоган с постиженията му на власт. Подобни фигури започват да атакуват колко корумпирани са опонентите им и ги обвиняват, че са окупирали държавата за своите партии и пренебрегват интереса на обикновените хора. Но когато дойдат на власт, те се държат точно по същия начин, отнасят се към държавата като към своя лична или партийна собственост и се замесват в корупция, или поне не й пречат."


Това коментира професорът по политически науки в Принстънския университет Ян-Вернер Мюлер в статията си, озаглавена "Ердоган и парадоксите на популизма".




Защо успява?


Той повдига въпроса защо лицемерието, за което говори, "обикновено не влияе на шансовете за изборна победа на популистите, както драматично ни показа и успехът на Ердоган".


"Противно на традиционната логика популизмът не се ограничава до една определена група избиратели - например до ниските пластове на средната класа - или до елементаризиране на политиката за печелене на масите, както често твърдят либерални коментатори. Популизмът е по-скоро морализирана концепция за политиката и популистът е политик, който твърди, че той и единствено той реално представлява хората, като по този начин отрежда на всичките си политически опоненти ролята на мошеници, които само се преструват, че се интересуват от народа", казва Мюлер.


Зад подобна претенция стои едно друго допускане - че хората имат една обща воля, стремяща се към общо благо и че автентичният народен лидер - като Ердоган, водил кампания под лозунга "Национална воля, национална сила" - могат да я разпознаят и приложат, обяснява професорът от Принстън в коментара си за "Проджект синдикейт". "В този смисъл популистите са не само срещу елитите, те по необходимост са против плурализма и поради това са антилиберално настроени. Тяхната политика винаги създава разделение, разцепва гражданите на чисти, морални хора и на неморални – тези, които Ердоган често нарича просто "предатели".


Няма опозиция - само предатели


Ян-Вернер Мюлер казва още, че в очите на популистите въпросните "предатели" изобщо не могат да бъдат някаква легитимна опозиция: "Който е срещу лидера, автоматично е срещу народа. И, според тази логика, който е срещу народа, не може да принадлежи на народа."


"Това обяснява обвиненията на Ердоган срещу протестиращите от парка "Гези" миналото лято, които недоволстваха срещу правителствените планове да се построи там търговски център. Той каза, че те изобщо не са турци.


Това обяснява и стъписващото му изявление по-рано тази година при приемането на номинацията на своята партия за кандидат за президент: "Ние сме народът. А вие кои сте?"


Как се крепят на власт?


Проф. Мюлер продължава с анализ защо популисти успяват да се задържат на власт, и то доста дълго и без да губят сериозна подкрепа.


"Често казват, че популистите не могат да управляват или че когато влязат във властта, се вижда колко са некомпетентни. Според тази гледна точка популистките партии в самата си същност са партии на протеста, а протестът не може да управлява, понеже е невъзможно да протестираш срещу себе си.


В действителност нещата не са толкова елементарни.


Популистите обикновено приемат стил на управление, отразяващ същите обвинения, които са отправяли срещу предшествениците си. Те заграбват колкото може повече власт, разбиват баланса и разделението между властите, напълват цялата администрация със свои протежета и възнаграждават последователите си (само и единствено тях) с бонуси в замяна на лоялността им. Политолозите наричат това "масов клиентелизъм". Австрийският архипопулист Йорг Хайдер например казваше, че буквално ще раздава "на своите хора" на улицата по 100 евро.


Разбира се, всички партии се грижат на първо място за избирателите си. Но особеното при популистите, че те могат да го правят толкова неприкрито и напълно съзнателно. В крайна сметка, ако техните избиратели наистина са "хората", всички останали не заслужават нищо.


Колонизирането на държавата


Ян-Вернер Мюлер казва, че "в същия дух популистките партии ентусиазирано колонизират държавата".


"Ако само една партия наистина представлява народа, защо и държавата да не стане инструмент на народа? И когато популистите имат възможност да променят конституцията, защо да не смажат всякаква опозиция, която по дефиниция прави компромиси с враговете на народа (и често е описвана като "чуждестранен агент")?


Това обяснява защо клиентелизмът и корупцията на популистките правителства не отслабва ядрото на подкрепата за техните лидери сред електората. Подобни практики са възприемани като обслужващи моралното "ние" за сметка на неморалното чуждестранно "те".


Така убедеността на либералите, че е достатъчно само да посочат корупцията на популистите, за да ги дискредитират, е безплодна надежда. Те трябва да покажат на огромна част от гражданите, че клиентелизмът не носи ползи и че от отсъствието на демократична отговорност, от неработещата бюрокрация и отслабването на върховенството на закона след време ще страдат абсолютно всички.


Читателите - от "нищо не разбирате" до "това е завой към Путин"


Коментарите към статията на Ян-Вернер Мюлер са критични, когато идват от читатели от Турция, и допълващи, когато са от хора от Западна Европа и Северна Америка.


Според турците авторът не познава достатъчно добре Турция и историята й от последните десетилетия и как макар да е бил трънлив, пътят на последователите на Ердоган ги е извел до просперитет на цялата страна.


"Ердоган е преди всичко мюсюлмански политик, борещ се да изгради своя версия на политическа система, съвместима с шериата. Ако не разбирате това, значи сте сляп", пише друг от читателите. "Нацията за Ердоган е умма (сунитската духовна общност по цял свят). Единството и дисциплината за него означават да се следва волята на Бог. Всеки, който е срещу него, е срещу Бог и религията, а вярата по дефиниция не се нуждае от легитимност. Демонстранти, опозиция, западни политически лидери - за него всички са еднакво достойни за презрение."


"Ердоган не е популист", пише и Нури Делен. "Неговите министерства на икономиката, финансите, търговията са пълни с работливи и интелигентни хора. Успехът му не е в това какво казва и как го казва и тук Ян-Вернер Мюлер допуска грешка. Данните не лъжат. Успехът му е в това, че предвожда мнозина компетентни. Светът е пълен с хора с акъл, но му липсват честни хора с големи сърца и неотдавна го видяхме при поредния епизод с Газа. Турците виждат именно това в Ердоган."


Според читател, представил се като Жаклин фон Хетлинген, проблемът е, че на Запад "популист" е станала мръсна дума и който следва този подход, губи доверието на образованата публика и сам се изключва от основния политически поток. "Когато се каже "популист", хората си мислят за Виктор Орбан или Уго Чавес. Привържениците на Ердоган казват, че идеите и действията му отговарят на нуждите и желанията на обикновените хора, а те наистина спечелиха от икономическия растеж и възможността да не бъдат дискриминирани заради религиозността си.


Предизборните му обещания са огледален пример на прочутата фраза на Джон Кенеди "Запитайте се не какво може да направи страната за вас, а какво вие можете да направите за страната си".
Интерпретацията на Ердоган е "Запитайте се не какво хората могат да направят за вас, запитайте се какво вие можете да направите за хората" - разбира се, стига "хората" да са лоялни и да те оставят да правиш каквото си искаш.


За съжаление, като не допуска недоволство, той раздели страната. В очите му всички, които отхвърлят неговия популизъм и авторитаризъм, не са неговите "хора" - те са "предатели". В крайна сметка политиката му не е популизъм, а власт на един елит, основана на клиентелизъм. Той и свързаните с него хора са създали малка група висши служители и политици, контролиращи икономиката на страната и смятащи, че знаят най-добре кое е добро и как се управлява. Неговият патернализъм е неприкрит, когато казва, че е лошо да се пие и че жените трябва да раждат повече деца.


Победата на Ердоган означава, че Турция прави завой към модел със силна президентска власт. Вероятно руската форма на Владимир Путин го привлича повече от тази на Франция."

Ключови думи към статията:

Коментари (30)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  2. 2 Профил на palav_nik
    palav_nik
    Рейтинг: 3632 Неутрално

    Вижте им герба на анадолците.
    Мяза на гилотина...

  3. 3 Профил на npiatanasov
    npiatanasov
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Ердоган направи много за Турция. Икономиката им се развива, дадоха повече свобода на кюрдите, които преди бяха избивани и подтискани, отне властта от военните, които бяха превърнали Турция в казарма и в страна от третия свят. И имат много адекватна за тях външна политика, за разлика от нашите политици-предатели, които се чудят как да се надупят на всеки.

  4. 4
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  5. 5
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  6. 6 Профил на Magen David
    Magen David
    Рейтинг: 793 Неутрално

    ""Нацията за Ердоган е умма (сунитската духовна общност по цял свят). Единството и дисциплината за него означават да се следва волята на Бог. Всеки, който е срещу него, е срещу Бог и религията"
    ============================
    Всеки народ си заслужава правителството, което си има. Турция, в мнозинството, беше и си остава религиозна мюсюлманска страна. Това че в големите градове в Европейската част на страната преобладават по-образовани и по-светски граждани, не може да промени баланса на силите от останалата част на страната. И след като я няма армията, насила да налага светския, прозападен режим на управление, "анадолците" си искат исламист да ги управлява.

    Не казвай не мога. Действай! За да успееш, първо трябва да поискаш.
  7. 7 Профил на BIG AL
    BIG AL
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Добра статия, но тактиките и посланията са добре усвоени у нас - от десетилетия от БКП , а от няколко години - се изучават и прилагат и от Боко ..)
    А Ердоган не е толкова популярен , все пак ..Около 52 % - за него и около 47 %- за двамата от опозицията ,,
    При това , ако се погледне картата на Турция - ще се види следното :
    Във всички КРАЙБРЕЖНИ райони на Турция - т.е. , най- европеизираните - той НЕ печели ..Печели повече във вътрешността на страната - селското население - по нашата "класификация " ..)

    BIG AL
  8. 8 Профил на BIG AL
    BIG AL
    Рейтинг: 1316 Неутрално

    Не можеш лесно да 'извадиш " от консервативния ислям селското население на Турция - , както и не можеш лесно и бързо да "извадиш" от комунофикциите селското и мутантното /части от тях / , население на България :))

    BIG AL
  9. 9 Профил на tam17540965
    tam17540965
    Рейтинг: 636 Неутрално

    Материала говори следното:
    "Думам ти Ерди, сещай се Боко.

  10. 10 Профил на fortunes
    fortunes
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Популист и диктатор като нашенския кандидат вожд. Само дето в Турция истинските либерали и демократи дори жертват живота си да го спрат, при нас местните либерали и демократи пламенно го бранят по площади, студиа, медии и форуми и чакат завръщането Му! Срам!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  11. 11 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1783 Неутрално

    Дори в самата статия се прави едва ли не внушение, че чрез и благодарение на Ердоган и партията му, Турция се развива икономически много успешно - нещо което се потвърждава в някаква степен, но въобще не е императивно, а и доказано по някакъв начин. Турция и преди Ердоган беше една доста значителна икономическа сила, между другото и чрез инвестициите и технологиите на "лошите, разкапани демократични държави", и сега и при него остава значителна, каквато вероятно ще бъде и след него. Какъв е дела, приноса на Ердоган и партията му за тази мощ, според мен е доста спорна тема.
    Но след като и на Запад хората са склонни да му препишат, едва ли не някакви особени сили и качества, с които "той прави" страната такава, какво остава за доста ниско образованото, силно религиозно и исторически обремено население на Турция? Ами става това, което наблюдаваме - печели изборите с гласовете на малко над половината имащи право да гласуват и горди собственици на съответния доста нисък социален и образователен профил.
    В този смисъл, сравненията Ердоган - Борисов не са сериозни по много причини.
    Първо ние сме наистина много зле икономически и последствията от действията на обичайните управляващи в различни комбинации БСП и ДПС, ни докарват до такова дередже, че всеки към който доверието на ЕС леко нарастне и при който "кръга от фирми" на Доган, макар и леко бъде ограничен в безчинствата си, изглежда почти компетентен ( да не забравяме от каква ниска база тръгваме).
    Второ профила на избирателите през 97-а и профила на избирателите днес, гласуващи за наличните десни партии, няма нищо общо с профила на избирателите на Ердоган.
    Трето, религията никога не е била на мода в нашия регион, особено във фанатичния и вариант ( изключая такива ревностни православни като Воленчо, например), така че политическата картина у нас, както и в повечето европейски страни е доста по-различна.
    Но ако се върнем към самия материал, поне в моите очи нещата изглеждат, веднъж като резултат от не много задълбочено познаване на процесите в Турция и втори път като пресилено желание за обобщаване на събитията в Турция под етикета "популизъм".

  12. 12 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1511 Неутрално

    "Популистите обикновино приемат стил на управление, отразяващ същите обвинения, които са отправяли срещу предшествениците си. Те заграбват колкото може повече власт, разбиват баланса и разделението между властите, напълват цялата администрация със свои протежета и възнаграждават последователите си (само и единствено тях) с бонуси в замяна на лоялността им."

    Все едно за българските политици го е писал професорът...

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  13. 13 Профил на Chavo64
    Chavo64
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Много прилича на пут@иновата работа, но руската идиотщина е непостижима!!!

    chavo64
  14. 14 Профил на thepirineagle
    thepirineagle
    Рейтинг: 740 Неутрално

    До коментар [#7] от "BIG AL":
    Абсолютно. И да не забравяме също,че над 20% от хората / много от светски настроените / не гласуваха...
    Иначе Ердоган като цяло не може да понася никаква опозиция - нито вътрешна,нито външна и не се свени да използва всички позволени и непозволени средства да защитава дори и личните си интереси - случаят със сина му и милионите долари,корупционните скандали,скандалите с прокуратура,следствие.....И макар че Турция и Русия имат много разлики, срваненията с Путин не са случайни

  15. 15 Профил на damianrm
    damianrm
    Рейтинг: 426 Весело

    Историята е показала, че един политик, даже да тръгне добре и да има принос като Ердоган /вероятно има/ рано или късно се "обърква" че е господ и безгрешен и следва падение - както за него лично, така и за народа му.

    Това е причината - западните демокрации след няколкстотин години да го установят това еднозначно и да не позоляват повече от 2 мандата на който и да е било. След още няколксотин год. и Турците може да го научат това - на собствен гръб!

    П.С: Путин - същата работа, има постижения, но сега с Крим и Украйна си го вкара такъв, дето до 6-12 месеца с камъни ще го гонят - ще видите!

  16. 16 Профил на lout66
    lout66
    Рейтинг: 527 Неутрално

    А ние и на популисти не случихме , техните популисти пак правят малко неща и за народа .Нашите популисти оправят първо за себе си , а за народа през вторият или третият мандат . А ние българите разсъждаваме са че след като веднъж се е накрал повече няма да краде , не търсим честни а крадливи хора и много им се възхищаваме как майсторски са ни окрали.

  17. 17 Профил на !D !калпав е новия вид Дневник!
    !D !калпав е новия вид Дневник!
    Рейтинг: 1073 Любопитно

    Чалгата винаги се налага след дни на "силово управление' след това масата от хора изпадат в безтегловност от липсата на директни заповеди и твърде често се залита в посока на лесни видими победи-обещавани сладко от популистите.
    Ще мината още поне 5 години но Турция ще се върне със сигурност към светско управление иначе скоро доста хора ще започнат да гласуват с "краката си " въпреки прокламираната икономическа прогресия.Турция днес е доста напред в икономиката си но и липсва устойчивост ,всичко е много "зелено" все още.

  18. 18 Профил на Galata
    Galata
    Рейтинг: 531 Неутрално

    [quote#6:"magen_enoshi"]Всеки народ си заслужава
    правителството, което си има. [/quote]


    До коментар [#6] от "magen_enoshi":

    Toчно!

    "Büyük şeyleri yalnız büyük milletler yapar." K.Atatürk
  19. 19 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 562 Весело

    Още няма ханалогии между ББ и Ердоган, брях...

  20. 20 Профил на vigilo_confido
    vigilo_confido
    Рейтинг: 402 Любопитно

    Какво ли би казал Ататюрк ако види как се развиват нещата сега, много интересно би било.

  21. 21 Профил на Eisbär
    Eisbär
    Рейтинг: 1125 Неутрално

    До коментар [#6] от "magen_enoshi":

    Хъ!
    Принципно е вярно написаното, но вече в Истанбул има много жени със забрадки, дори бурки. Преди 2-3 години бяха по-скоро изключение...

  22. 22 Профил на Никола Йорданов
    Никола Йорданов
    Рейтинг: 1870 Весело

    Т.е., ако приемем критерия за популизъм "или ние, или предатели" в България линията минава така. ББ беше популист, докато не влезе в МС. РЗС, докато не влезе в НС. Атака още са. РБ са на ръба - аха да кажат, че са единствените честни политици, аха да кажат, че все пак им трябва коалиционен партньор.

    Никола Йорданов
  23. 23 Профил на raytcho
    raytcho
    Рейтинг: 650 Неутрално

    Е, Ердоган е новия ''аятолах'' за Турция... Да му теглят всички последствия...
    Но смятам, че решението на ББ да въведе във властта / при евентуално свое правителство/ мюсюлмани е абсолютна подигравка с националния интерес на България. Още в Търновската Конституция църквата /религията от всяко вероизповедание/ е била отделена от държавата. Мисля, че само опит от негова страна да направи подобно нещо и протестите 100% не му мърдат!

  24. 24 Профил на tetre
    tetre
    Рейтинг: 226 Неутрално

    Земетресението през 1999 година напълно комппрометира представящите се за светлото лице на лаицизма. Горе долу всички управлявали републикански правителства са конформисти, прекалено далечни към неволите на обикновения турски гражданин.

  25. 25 Профил на Мърмор
    Мърмор
    Рейтинг: 1047 Неутрално

    [quote#11:"tsvetko_51"]Турция и преди Ердоган беше една доста значителна икономическа сила[/quote]
    Абсолютно точно. Само преките американски помощи бяха десетки милиарди долари, а ежегодното инжектиране от по 5-6 млрд.$, като за страна от южния фланг на НАТО вероятно са и стотици милиарди. Получиха и технологии, както отбелязвате. Така че, Ердоган седна на готова трапеза, което не му пречи да записва всички успехи за своя сметка. Вярно, не може да се отрече и разтежа на турската икономика по време на управлението му.

  26. 26 Профил на tromokrat
    tromokrat
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Анатолия та Анатолия. Да го кажа като тях - Аман от нея. Чудо голямо ислямистът спечелил. Ние да му мислим, че приличаме на разграден двор и не можем да се защитим когато (а не ако) тия скокнат. Поне този път няма превъзнасяния на касапина Мустафа Кемал.

    Gott mit uns! Meine Ehre heißt Treue! Православие или смърт!
  27. 27
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  28. 28 Профил на walking.dead
    walking.dead
    Рейтинг: 554 Неутрално

    ниските пластове на средната класа. каква средна класа? никога е нямала средна класа. има богати и бедни

  29. 29 Профил на Чавдар Михов
    Чавдар Михов
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Да, Ердоган е популист, но в сравнение с нашия популист е класи над него, така че нямаме никакво основание да се отнасяме снизходително към турците и да им се присмиваме. При управлението на Ердоган, Турция влезе в Г 20 и поддържа стабилен икономически растеж, независимо от световната криза. Въпреки ширещата се корупция, положението на обикновените хора се подобри значително. И още нещо изключително важно – за разлика от нашия популист, Ердоган се огражда предимно с компетентни и самостоятелно мислещи хора, а не с мижитурки, които си сменят мнението по пет пъти на ден, в зависимост от настроението на вожда.
    www.chavdarmihov.com

    Чавдар Михов
  30. 30 Профил на nocomnet
    nocomnet
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Това е за (неподписалият се) преводач и редакторите, надявам се да го прочетат:

    Линк към оригиналната статия:
    https://www.project-syndicate.org/commentary/jan-werner-mueller-examines-the-underpinnings-of-the-new-turkish-president-s-political-staying-power

    Не е нито трудно, нито грешно да предоставяте препратка към оригиналния материал. Тъй като почти никога не го правите, когато превеждате/преразказвате статии от други медии, ми се струва, че е редакторска политика. Каква е причината?





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK