Прага ’68

Прага ’68

© null



"На 21 август 1968 г. Чехословакия се превърна в отговор на един от най-големите въпроси, които някога са стояли пред човечеството като цяло и пред всеки съзнаващ човек поотделно." Есето e прочетено по Дойче веле през 1974 г. Публикува се за първи път в портала "Култура"


Всеки сигурно има своите собствени основания за постъпките си, които могат да бъдат приети или не от другите. А едно от моите собствени основания да пиша сега тези редове, които трябва да бъдат прочетени по радиото, да се намирам в чужда далечна страна, да съм се разделил със собствените си корени, с образи и картини, чрез които съм познал себе си, да се обръщам отвреме-навреме назад с усмивка и с тъга, за да установя колко бързо времето тече и колко бавно нещата се забравят, да нося безсъмнената радост и безсъмненото бреме на свободен човек – едно от тези основания се нарича ЧЕХОСЛОВАКИЯ. Или по-точно: Чехословакия – двадесет и първи август 1968 година.


Не става ни най-малко въпрос дали съм бил свързан с Чехословакия или не, дали обичам или не чехите и словаците. Единственото и същественото е, че на 21 август 1968 г. Чехословакия се превърна в отговор на един от най-големите въпроси, които някога са стояли пред човечеството като цяло и пред всеки съзнаващ човек поотделно. Въпроси, които са били задавани непрекъснато в продължение на векове, за чието формулиране и произнасяне са загинали много хора, въпроси, които засягат най-важните отношения на нашата планета – между Човека и Обществото. Въпроси, които са предизвикали цели движения, родили са идеи, идеологии, подклаждали са бунтове и въстания, организирали са революции. Въпроси, които могат да бъдат сведени до един основен общ огромен въпрос: Може ли този свят да стане по-добър?




Никога не съм бил песимист, но дори вроденият ми оптимизъм не може да залее със светлина или поне да излъчи искрица надеждно тълкуване на онова, което стана преди шест години – на Отговора. Може би единствената възможна надежда е, че чехословашкият отговор не е последният.


Може ли наистина да бъде създадено едно достойно, справедливо и хуманно човешко общество? Може ли да бъде изградена една достойна обществено организация? Могат ли да бъдат установени като свещени нравствени закони класическите човешки добродетели? Могат ли красивите принципи на християнството, демокрацията, утопизма или социализма да станат реална красота в реалния живот?


Нека за миг оставим обществото настрана. Колцина от вас познават някое момче, чиято чувствителност спрямо правдата и свободата го е тласнала към борба. Колцина от вас са видели колко чудесно и достойно се е държало това момче в минути на изпитания, как то наистина се е жертвало в името на щастието на другите, как то наистина е дало всичко по силите си до деня на победата. И после как това същото чудесно момче невероятно бързо се е превърнало в точно същия тип обществен негодник, срещу когото то се е борило. Как същото момче се е втурнало да се бори за кариера, за слава, за пари, за положение, за кола, вила, хладилник. Как същото това момче чисто нравствено се е трансформирало в същия вид подлец, обществен паразит, диктатор, когото то е заменило. И как то заради героизма или усилията, или страданията си сега смята за свое естествено право да язди до края на живота си народа, в името на когото се е борило.


Как става това? Защо става това? Ние говорим за едно такова момче, а представете си цяла партия от такива момчета при това грамадната част от тях без никакви минали и настоящи заслуги. Представете си цялата тази власт, дошла в името на щастието на народа, която фактически съществува в името на собственото си щастие, тоест щастието на тия, които я имат.


Ако наистина приемем, че марксизмът-ленинизмът е една идеология, която има за цел да хармонизира обществените отношения, внасяйки в тях задължителните елементи на справедливост (мразя думата правда) и свобода, ако приемем, че в името на справедливост и свобода е станала Октомврийската революция, то тогава неминуемо следва въпросът – защо ги няма? Защо след толкова десетилетия тази идеология и тази революция не само не донесоха свободата и справедливостта, които обещаха, но хвърлиха народите, които им сърбаха попарата, в най-страшните безправия и тирании? Кое е объркано в тази рецепта – човекът или идеята?


Защо една власт, дошла в името на народното добро, прави само зло?


Историята ни представя стотици обяснения без нито едно оправдание. Но тия обяснения не ни топлят, защото шествието на злото е не само отрицание на обществото, в което живеем, но главно отрицание на нас самите.


Най-голямото нещастие на комунистическата партия в нейния ленинско-сталински тип е, че тя е противопоставена на човека, тоест тя се отнася към обикновеното, нормалното, богатото, природно красивото или грозното същество, наречено човек, като към враг. Партията не приема човека такъв какъвто е, а се опитва да го промени при превъзходното съзнание, че нещата не са променяеми. И тъй като партията не е нищо друго освен група хора, съюзили се, за да владеят над друга по-голяма група хора, то стигаме до трагичната истина, че всъщност партията не е нищо друго освен институт, където ненормални човешки същества дават израз на властническите си, параноични или психопатологични комплекси, за да упражняват волята си върху други нормални човешки същества, които нямат тези комплекси. Надявам се, че това е една от сравнително точните дефиниции на комунистическата партия по съветски образец. Партия, която поставя неизбежния и ужасен въпрос защо е трябвало да се прави революция, за да се сменят едни тирани (при това по-човечни) с други тирани?


Много се е писало и много се е говорило за тази огромна измама на революцията, като тайно се е вярвало, че революцията може да има и други плодове освен сатанинските гъби на сталинизма и така наречения култ към личността. И точно тази вяра, в името на която мнозина уважаващи себе си комунисти отдавна скъсаха с партията, тази вяра поникна и разцъфтя в чудния климат на чешката пролет. Какво искаше Дубчек? Какво искаше Смръковски? Искаха да върнат партията към първоизточника, към първоцелта – да служи на човека и на народа, а не да бъде зловещ инструмент в ръцете на политически гангстери, патологични убийци, вулгарни кариеристи и непоносимо посредствени бюрократи. Онова, което най-красноречиво характеризира отношението на партийната върхушка спрямо народа, са стените, които те издигнаха между него и себе си, това са спуснатите завеси на разкошните лимузини, това е палячовщината на манифестациите и парадите, когато те срещаха народа като блеещо стадо, това са космическите разстояния между тях и обикновения гражданин.


Исторически комунистическата партия от съветски тип върна еволюцията на обществените отношения в България, Чехословакия и другите щастливи страни отвъд средните векове. Ние нямаме друг случай в цялата наша история на такова недостойно и извратено отношение на богове и маса, каквото наблюдаваме от 30 години насам. Ние нямаме друг период в цялата наша история, когато цяла система съществува, за да поощрява, развива, насажда най-долните, нецивилизовани, антихуманни инстинкти. Ние нямаме толкова ярки други случаи на тържеството на властта на преуспелия примитивно-посредствен тип. И онова, което важеше за България на Георги Димитров и Вълко Червенков, важеше в абсолютно същата степен за Чехословакия на Клемент Готвалд и Новотни.


И в цялата тази мрачна, реакционна, безнадеждна атмосфера на отвъдсредновековен феодализъм чешката пролет дойде като първата светлина на възможен ренесанс. Апостолите на този ренесанс искаха да съборят крепостните стени, да сринат всички прегради между партия и човек, да отхвърлят налудните идеологични схеми и да признаят реалността. Но нека само за миг помечтаем какво всъщност би значело ако начело на партията стояха не разни нещастници (чийто живот има един-единствен смисъл – да продължават да бъдат на власт до края на живота си), а високоинтелигентни личности, които наистина милеят за народа си.


Представете си съборена и пратена по дяволите цялата система на привилегии. Представете си, че когато няма месо за гражданите в страната, министър-председателят не само не преяжда, но и гладува с тях. Представете си, че дечицата на членовете на Политбюро не се излежават в дипломатическия корпус, но са чудесни миньори, трактористи или просто граждани като всички. Представете си изхвърлени всички служебни лимузини и гражданите министри и началници отиват на работа с трамвая. Представете си края на всички бюрократични институти и края на зловещото министерство на вътрешните работи, заедно с всички досиета и огромния брой паразити, които се занимават, за да ги пишат. Представете си ликвидирането на всички тайни фондове и безотговорни разходи. Не сте ли мечтали понякога да се върнем към първите дни на Търновската конституция, когато заплатата на министър-председателя е точно определена от Народното събрание и купуването на една пушка или на едно седло се отчита в държавния вестник. Представете си края на насилственото проповядване на човеконенавистнически учения и възтържествуване на принципа на всеобща толерантност. Представете си ликвидирани такива ужасни институти като Съюза на писателите и други подобни, които са най-голямото отрицание на изкуството. И съответно членовете им върнали се към действителните си професии. Представете си силния всеобщ принцип на искреност, взаимоуважение, достойнство и любов. Повече от явно е, че нещата не могат да вървят по мед и масло, че сигурно ще има много черни петна, но това ще са само петна върху светъл фон, а не едно огромно неизлечимо петно.


Аз съм напълно сигурен, че програмите за материално и културно благоденствие могат да имат смисъл само когато водят до по-достойни човешки взаимоотношения.


Ето горе-долу това беше Чехословакия на Александър Дубчек. Дали той щеше да успее, дали нещата нямаше да се изплъзнат в друга крайност това никой не можеше да каже. Но принципите на чешката пролет бяха принципите на спасението, принципите на надеждата. Можехме ли наистина да забравим ужаса на едно извратено четвърт столетие, за да се върнем към зората на нашите идеали? Можеше ли просто да кажем "не" на момчето – бивш герой и настоящ подлец? Можеше ли наистина да апелираме към разума и чувството на всеки човек вместо да разчитаме само на инстинктите му? Можеше ли наистина комунизмът да добие човешки образ? Чехословакия от 1967-1968 година тръгна да търси отговорите. И не ги намери, защото я арестуваха насред пътя. А защо я арестуваха? Първо, загдето си бе позволила да си зададе въпросите. И второ, загдето съществуваше някаква вероятност да намери отговорите. Представете си, че цялата картина, която преди малко нахвърлих, можеше да бъде реална. Представете си, че можеше да се скочи от съветското средновековие в най-напредничав европейски двадесети век. Примерът е нещо заразително. И хората, които имаха позицията на Александър Дубчек, но нямаха нито неговата интелигентност, нито неговата честност, нито неговата хуманност не искаха и не можеха да го последват. Ами какъв смисъл има да сте секретар на партията, ако светът наоколо не коленичи пред вас? Какъв смисъл има да сте държавен ръководител, ако не ходите по червен килим и нямате доказателства, че сте нещо повече от другите? Ами как така ще се лишите от паликаретата, които превиват гърбове пред вас, лъскат ви обувките и ви гледат в очите, за да отгатнат всичките ви желания? Как може да се откажете от властното своеволие на Атила, Чингиз хан или главния орангутан от кое да е орангутанско племе?


На 21 август преди шест години Чехословакия бе арестувана. Бе арестувана и чехословашката пролет. Бяха арестувани ентусиазмът, вярата и оптимизмът на цял народ. И това стана пред очите на цял свят, сякаш никой в света не желаеше нещата да се променят.


Така и не получихме отговорите на толкова важните въпроси. Вместо тях дойде един огромен черен Отговор: Крепостните стени на съвременния феодализъм са прекалено дебели и крепостните души на съвременните роби прекалено опустошени.


Трудно е да се понесе загубата на една пролет въпреки знанието, че идването на следващата пролет е неизбежно.



Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга Анкета и сборникът с разкази Между деня и нощта. През следващата 1962 г. излиза Мъже, която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите Победителите на АяксПортретът на моя двойник и Жените на Варшава, с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман Покривът. През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио "Свободна Европа". През август 1974 г. неговата пиеса "Архангел Михаил" печели първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му "Да се провреш под дъгата". На 7 септември 1978 г. на моста "Ватерло" в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница "Сейнт Джеймс". След неговата смърт на Запад излизат Есета и Задочни репортажи за България. У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.


Текстът на есето се публикува с любезното разрешение на © г-н Любен Марков, отбеляза сайтът "Култура".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (30)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на mtmvb1111
    mtmvb1111
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Русия е най-голямата заплаха за световния мир!!!!

    Руското влияние убива България! "Дневник" също....
  2. 2 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2275 Неутрално

    Никога повече заедно с болшевишка Русия.

  3. 3 Профил на BIG AL
    BIG AL
    Рейтинг: 1426 Неутрално

    Когато Франция , РЕШИ да напусне НАТО - американски и германски ТАНКОВЕ , НЕ я окупираха !!

    Имаше си и едномилионни комунистически партии - -Франция Италия , Испания и т.н...Навсякъде в НАТО - държавите !!!
    Когато Чехия, реши мааалко да мръдне - просто да се демократизира - съветските танкове - и наши- бяха ТАМ !!
    Ето, срещу ТОВА , трябеа да се борят и да го ЗНАЯТ младите !! И днес има руски танкове в Крим !!
    Свободата не е даденост ВЕЧНА !!
    Трябва да си я защитаваш !!!

    BIG AL
  4. 4 Профил на dgd
    dgd
    Рейтинг: 1776 Неутрално

    Такива дати трябва да се помнят и да не се забравя колко нещастия е донесла червената чума.

    muncho: "Няма защо да се отричат очевидните и статистически доказани факти, че мнозинството жени не стават за шофьори"
  5. 5 Профил на Сашо
    Сашо
    Рейтинг: 688 Неутрално

    Чехия, също като нашата България за 45 години бяха страни, лишени от независимост. Страни под прякото управление на Москва.

    "Socialism is the philosophy of failure, the creed of ignorance and the gospel of envy." Winston Churchill
  6. 6 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 1016 Весело

    Бях в Прага за по 2-3 дена в края на април и началото на август 1968. Нещата изглеждаха...невероятни, в сравнение на което беше в България, Полша, и всъщност в целия соц' лагер. Още през април си казах-тая нЕма да я бъде дълго.

    След въртелите които ми направиха преди да излезна втория (И ПОСЛЕДНИЯ) път от НРБ, реших: Мойше, GO WEST!!! И "изчезнах" До ден днешен не съжалявам за това!!!

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  7. 7 Профил на hmc12310991
    hmc12310991
    Рейтинг: 384 Неутрално

    Чичо Дачо,борбата продължава!Комунист-нищо не умее,лъже,краде,убива,присвоява,много пие .Всичко това се представя за социална политика.А българския балък гласува ли гласува.Незабавна оставка на лицемерния и лъжлив комунист Близнашки!П.С.Плевнелиев е лапнишаран или покорно служи на мафията,подплашен от една прокурорска проверка.

  8. 8 Профил на 1984
    1984
    Рейтинг: 515 Неутрално

    умен човек, хубав човек

    BG e мини империя на злото.
  9. 9 Профил на jza49480915
    jza49480915
    Рейтинг: 385 Неутрално

    Жалко че толкова малко интелектуалци имат смелостта да застанат на страната на правдата и свободата,дори и сега когато се водим за демократична страна.Има и нещо друго къде са сега другите братски страни от СИВ и къде сме ние.Все още управляващите са подвластни на Русия и защитават нейните интереси като пренебрегват законните ценности на родината ни и народа ни.Кога ще проумеем че трябва сами да си решаваме проблемите а да не робуваме на фикс идеи.

  10. 10 Профил на mahjongg
    mahjongg
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Какво друго може да очакваш от "Империята на злото"?

  11. 11 Профил на cardozo.e.sa
    cardozo.e.sa
    Рейтинг: 214 Разстроено

    И хората, и идеологията са виновни. В различна степен, разбира се, в зависимост от "географския" фактор и други "културни" различия. Там, гдето, и двете са особено калпави, на този кръстопът се намира България.

  12. 12 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4661 Неутрално

    Истинската същност на Русия е жива и да днес!
    Не мислех че същата история е възможно да се повтори в новият21 век, но уви явно е възможно!
    "Да дойдат танковете" е интернационална комунистическа идеология!

    klimentm
  13. 13 Профил на simval
    simval
    Рейтинг: 1190 Неутрално

    Грозни, ограничени, комплексирани, мързеливи неудачници има навсякъде по света. Единствено комунистическата идеология обаче им дава стремежа за завземането на властта и оправдава насилието и золумите покрай упражняването И.

    Аз не зареждам в Лукойл.
  14. 14 Профил на andreas_hofer
    andreas_hofer
    Рейтинг: 866 Любопитно

    Днес е годишнината от съветската инвазия на Чехословакия. За съжаление у комунистите няма нито капка разкаяние за това престъпление и те са готови да го поворят и днес, ако можеха. Добрата новина е, че не могат! Чехия и Словакия са вече свободни! България също!

    Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна България
  15. 15
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  16. 16 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2780 Неутрално

    До коментар [#12] от "klimentm":

    Като чета това ,си мисля за Крим.Лошото е,че западните политици си нямат понятие какво е комунизъм и социализъм.Даже някои западни интелектуалци симпатизитат на феодалите.

  17. 17 Профил на Rozalina
    Rozalina
    Рейтинг: 531 Неутрално

    [quote#12:"klimentm"]"Да дойдат танковете" е интернационална комунистическа идеология![/quote]
    От както има дронове и стелтове, призракът на съветския танк, тъпчещ човешката свобода, умря. Радвам се, че сме в НАТО

    Socialism is the philosophy of failure, the creed of ignorance and the gospel of envy.
  18. 18 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 793 Неутрално

    Вече повече от 40 години минаха от операция Дунав. България участва с 2 полка, СССР и Унгария- с 20 първоешелонни дивизии, Полша - с 5 дивизии от 2 ешелон, които осигуряват фланговете и една ГДР -манска 12 хилядна дивизия, в резерв. По това време във Виетнам американците са разположили 500 хилядна армия, която действа жестоко и безкомпромисно към мирни жители във Виетнам и замисля и извършва инвазия в Лаос и Камбоджа, страни които нямат никакво отношение към конфликта. Минали неща, дълбока почит на загиналите. Дори чехите и словаците обаче престанаха да говорят за това, а тук продължаваме да вадим от нафталина писания на Марков, писани и платени с пари на единия от участниците в Студената война и сякаш не можем да видим бъдещето. Все едно България с жалките два полка разположени в словашкия Зволен и никой друг е главният виновник за инвазията и е осъдена на вечно покаяние и самосъжаление . Жалко.

  19. 19 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3163 Неутрално

    Х 0000 2014

    Прага' 68...

    Как изначално универсално светли Партийни идеали се изкористили...
    но некои партийни другари се осъзнали и пробвали да придадат на Партията человечешко лице,
    а още по-партийно съзателни (пак) нахлули с танкове...
    (сталинистки хитлеристи веднъж-дваж, а чиста проба сталинисти - още по толкова, за дълго).

    Как да е било друго, като от преди 1917 чак до след 1991
    Партията им (и подразделения) се кълняла научно и диктувала Марксистки манифест от 1848 за интер(на)ционална Еднопартийна комунистическа Диктатура на "пролетариата"?

    Включая: "научен" антитеизъм, антикапитализъм и пр. анти научности.

    Апропо, по него време марксисткият дисидент Желю Желев
    (след 1989 първи "демократично избран" президент на РБ)
    започнал да се осъзнава дотам, че сам издал книгата си "Тоталитаризмът" относно тоталитарни социализми,
    като тези при "Сталин" и Хитлер.

    Сам, тоест чрез "самиздат" с помощта на познати, когато установил, че никое партийно държавно издателство в НРБ на СССР (от всички възможни партийни държавни)
    не щяло да публикува научното му изследване.

    В Прага обаче се "запролетявало" и дали надежда.
    Желев аминал за Прага... но самолетите и танкове на московския интер национален "Варшавски" договор
    се оказали по-бързи...

    Чак при Людмила Живкова Желев получил известно разбиране,
    и научна кандидатска/докторска степен,
    а след 1989 публикува книгата си под заглавие "Фашизмът".

    Има следващо издание на книгата, от 2012 г.,
    озаглавено "Тоталитарните близнаци" ("Сталин" и Хитлер).

    ...
    ...
    ...



  20. 20 Профил на lordcris
    lordcris
    Рейтинг: 623 Неутрално

    Марков показва интелектуалния и моралния упадък на интелектуалеца. Той приема, че социализъм и комунизъм могат да бъдат добро. Един интелигентен и морален човек знае, че всяка колективистична идеология, която се стреми да обезличи индивида е зла.
    За това социализмът властва още в Европа и САЩ и именно интелектуалците го разпространяват - те го приемат за нещо много морално, макар и зле изпълнено.

  21. 21 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4661 Неутрално

    До коментар [#16] от "Един телефонист в окопа":

    Уви вярно е. Западните общества имат много повърхностна представа за комунизма. Една от най големите причини за това е че престъпленията на комунизма останаха неизвестни за света. Те успяха да затворят страницата без да получат възмездие.

    klimentm
  22. 22 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1940 Неутрално

    Георги Марков е един добър и талантлив писател и понеже е имал възможността да живее и то не лошо за онова време, прави му чест, че сам е стигнал до своите изводи и решения, за което си получи и "благодарностите" така, както ги разбират комунистите и ДС.
    Но днес, когато поне формално те не са на власт, поне в този гарантиран и закован смисъл, както беше до 89-та година, само от нас и никой друг зависи дали пак и пак да им даваме властта на тепсия или да им дадем възможност да осмислят положението си, стоейки в опозиция. Разбира се за тези, за които има каво да се покаже и докаже, трябва да си получат и заслуженото.
    Но още веднъж да кажа, че е грехота, правейки се на интересни, чрез своето НЕ гласуване, да им даваме възможност в разни комбинации и по същество все от един дол дренки, да ни управляват. Избора е наш и зависи само от нас.

  23. 23 Профил на ЛУСТРАЦИЯ
    ЛУСТРАЦИЯ
    Рейтинг: 378 Разстроено

    До коментар [#6] от "Мойше! Толкоз!!!":Блазе ти ,че си се махнал от тази кочина.Аз не можал и до ден днешен съжалявам.

  24. 24 Профил на dj x2805
    dj x2805
    Рейтинг: 548 Неутрално

    Добре казано и сега под статията многобройни страдащи от стокхолмския синдром ще се плюнчат: нямаше свобода ама имаше почивки в бунгала на морето. Нямаше заплати, ама не се и работеше и разни такива овлажняващи размисли по онова "хубаво" време!!! Е не - ТРЯБВА да се чете и да се ПОМНИ. Но не слективно - вкусни кренвирши с тоалетна хартия и добрия, но строг Бай Ставри, а да се помнят безбройните безчинства и простотии на някакви безумни и нискообазовани идиоти, издигнали се с някое убийство 44 година или с кражби от ФАШИСТКИ мандри!

    www.soundcloud.com/x2805
  25. 25
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  26. 26 Профил на sanlivko
    sanlivko
    Рейтинг: 479 Неутрално

    До коментар [#18] от "Каишков - Гласът на Америка":

    Няма да ви направим удоволствието да забравим Прага 68, Унгария 56, Берлин 53, Белене, Народния съд, македонизма, тоталния терор и масовите убийства. Не бива да се забравя, за да не се повтаря. При Орешарски имаше опити за съживяване на методите на комунизма - полицейско насилие и произвол, списъци на участници в протестите, уволнения, манипулации.

    И няма място за сравнения с преди 9-ти. И никакво "ама те бият негрите". Както още съдят престъпници от третия райх, така и за престъпленията на комунизма давност и оправдания не бива да има.

  27. 27 Профил на sortero
    sortero
    Рейтинг: 228 Неутрално

    от 1968- ма в България не идваха на курорт чехи

  28. 28 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 2277 Неутрално

    Ето това есе е чудесен пример как съдържанието придобива оше по-голяма сила, когато е облечено в блестяща реч, а думите са точно на мястото си.

    И още:

    "Защо след толкова десетилетия тази идеология и тази революция не само не донесоха свободата и справедливостта, които обещаха, но хвърлиха народите, които им сърбаха попарата, в най-страшните безправия и тирании? Кое е объркано в тази рецепта – човекът или идеята?
    Защо една власт, дошла в името на народното добро, прави само зло?"

    Колко актуално е горното.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  29. 29 Профил на DirtyBastard
    DirtyBastard
    Рейтинг: 374 Весело

    Абе, като стана въпрос за Източна Европа - нещо за конференцията в Рига няма ли да чуем от "свръх-обективния" Дневник???
    „25 години след Балтийския път и рухването на тоталитарния комунизъм: европейски спомени и политическо вдъхновение"
    http://vevesti.bg/politika/7434-cvetanov-bivshite-figuri-ot-tajnite-slujbi-dyrpaha-koncite-na-politicheskite-marionetki

  30. 30 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 1442 Неутрално

    [quote#20:"lordcris"]Марков показва интелектуалния и моралния упадък на интелектуалеца. Той приема, че социализъм и комунизъм могат да бъдат добро. Един интелигентен и морален човек знае, че всяка колективистична идеология, която се стреми да обезличи индивида е зла.
    За това социализмът властва още в Европа и САЩ и именно интелектуалците го разпространяват - те го приемат за нещо много морално, макар и зле изпълнено.[/quote]+++++++++++
    "Шамана"и"Атила"са живи и в добро здраве и сега.21 век.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK