Сто грама маслинки

В ателието за икони на Клисурския манастир

© Асен Тонев

В ателието за икони на Клисурския манастир



 
Текстът е от портала "Култура"


Преди известно време се озовах в Халите, откъдето много рядко пазарувам. Имах някакво свободно време до уречена среща, което просто трябваше да пропилея, да прекарам някъде. Шляех се, буквално се шляех незаинтересовано между щандовете, изучавах продуктите, цените, установявах, че стоките с изтекъл срок на годност се продават на чувствително по-ниски цени – като в европейските държави, че има десетки видове хляб от качествено брашно, включително и хляб от лимец, че има отделен павилион за фрешове, че пред него почти непрекъснато има опашка и така нататък и така нататък, с една дума, радостно се разхождах из този магазин, който външно по нищо не се отличаваше от някой хранителен магазин в европейска държава.


И изведнъж пред мен изникна около шейсетгодишна жена – дребничка, руса, съвсем слабичка, облечена с избелели панталони и някаква риза, с шапка на главата, косите й се подаваха от двете страни, та тази женица изведнъж изникна пред мен и съвсем бързо изговори: "Елате, моля ви се, да ми купите сто грама маслинки!" Като че ли и понечи да ме хване за ръката, за да ме заведе до щанда с маслините.




Дръпнах се, погледнах я някак – как ме боли да го кажа! – но погледнах я някак високомерно, през ума ми мина мисъл от рода на: "Ето пак, все същото!", и продължих да се шляя между павилионите, да разглеждам опечените и неопечени риби, щандовете със сирена, меса, вина.


Сигурно са минали две или три минути.


И нещо ме прободе. Внезапно се заковах на място. Нещо като спазъм вътре в гърдите ми.


Елате, моля ви се, да ми купите сто грама маслинки!


Не маслини, а маслинки. Като молбата на дете, сигурно, че майка му ще я изпълни.


Върнах се на мястото, където я бях срещнала. Започнах  да обикалям – все по-бързо и все по-бързо. Усетих прииждащата паника. Ако не успея да я намеря, казвах си, ако не успея да я намеря, тези сто грама маслинки ще висят като воденичен камък в мен.


Половин час обикалях из Халите. Като че ли беше потънала вдън земя. Сигурно още веднага след срещата ни е излязла от магазина.


Излязох навън. Шумно, горещо, светлината на лятото се е плиснала върху нажежените улици.


Не я намерих. Няма и да я намеря до края на живота си. Няма да мога никога да й купя онези сто грама маслинки, които на нея толкова много й се ядяха в онзи момент.


Онзи момент е безвъзвратно изгубен, онзи момент е вече непоправим.


Както често повтаряше моя близък приятел Стилиян Петров, докато работехме върху театралния вариант на "Майките" – най-страшното закъснение е закъснението да обичаш.


И също толкова страшно е закъснението да помогнеш.


И също толкова страшно – закъснението да купиш на някого сто грама маслинки.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (36)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Запознат с материята
    Запознат с материята
    Рейтинг: 425 Неутрално

    Да и беше дал 2 лв да си купи 200 гр. маслинки, а не да го мисли толкова.

  2. 2 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2907 Неутрално

    Като прочетох заглавието са сетих за грошовете описани от Левски в тефтерчето.Няколко гроша за маслини.Има нещо символично в маслината.

  3. 3 Профил на Santa_Claus
    Santa_Claus
    Рейтинг: 496 Неутрално

    И аз като чуя "маслинки" и ми става мило...

    Powerful you have become, the dark side I sense in you.
  4. 4 Профил на daam
    daam
    Рейтинг: 1202 Неутрално

    Срещал съм, мисля същата жена пред Халите. Понеже просеше и ми се видя имъчена й дадох 1 или 2 лева. Помоли ме да й купя мляко. Това ми се видя много странно, позачудих се и не й купих

  5. 5 Профил на capricorn2014
    capricorn2014
    Рейтинг: 434 Весело

    Да, класика, авторката се наслаждава на идилията на консуматорското общество! Радостта и е предизвикана от изобилието и разнообразието! Хората, консумират, и то не какво и да е, а хляб от лимец, и пият фрешове! На този фон, в контрапункт, изниква образа на старицата, хм. на 60! Тя се моли, за маслинки, странно, все пак не е за къшей хляб, т.е. тя все пак има някакви доходи! Изумена от нейната постъпка, докато се отърси от възхищението си от консуматорите, разбира че старицата е изчезнала! На този фон, доста цинично звучат нейните призиви за любов и състрадение! Та това е според мен нещо като анализ!

  6. 6 Профил на iut07368175
    iut07368175
    Рейтинг: 379 Неутрално

    Хубав разказ, хареса ми. От време на време е добре човек поне за миг да излиза от черупката си, иначе става част от нея. Благодаря Теодора!

  7. 7 Профил на InmoInvestments
    InmoInvestments
    Рейтинг: 808 Неутрално

    Няма смисъл да се обръща внимание на всички улични откачалки !

    You can get much farther with a kind word and a gun than you can with a kind word alone. Al Capone
  8. 8 Профил на flt41359306
    flt41359306
    Рейтинг: 8 Неутрално
  9. 9 Профил на ru
    ru
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Отдавна съм престанала да давам пари на просещи, мисля, че на всички вече е ясно, че с тези пари просеците не посрещат основни нужди, но виж, когато някой те помоли директно за храна, нещата придобиват други измерения ...

  10. 10 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2177 Неутрално

    До коментар [#1] от "Запознат с материята":

    Преди да съм прочел тази статия ми се случи почти същото. На влизане в баничарницата (българският Fast food), от която си взимах закуската една жена ме попита:
    -Ще ми купите ли една закуска с шунка?
    Купих ѝ без да се замислям. И цял ден бях с усещането че съм свършил нещо добро, че съм помогнал. И настроението ми беше добро.
    А незамислянето ми дойде от една случка в далечната 1997 година на ЖП гарата в Карлово.
    Бях по-рано на гарата, на която нямаше пътници. Денят бе неделя. Отидох да си взема нещо за хапване. Докато чаках да си взема баничката, едно цигане ми поиска "некой лев, че съм гладен". Казах му "щом си гладен вземи баничката". Очаквах, че няма да я иска, а ще настоява за парите. Идваше от предишен опит с такива деца. След малко изскочиха още пет или шест и започнаха да викат "чичо дай и на мен". Купих на всички, но се оказа че това бяха последните банички. Не си купих нищо друго, но пак останах доволен от себе си.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  11. 11 Профил на bramasole
    bramasole
    Рейтинг: 3504 Неутрално

    "Има нещо символично в маслината. "

    Според древния мит, между Посейдон и Атина - богинята на мъдростта, се разгорял спор кой от тях да даде името си на областта Атика и главния му град. Зевс наредил всеки да даде на жителите на оспорваната територия дар и в зависимост от неговата полезност, хората сами да направят своя избор. Посейдон създал солен извор и от неговите води се появило чудно животно – прекрасен кон. Атина сътворила сладък извор и от него израснало маслиново дърво. Хората предпочели дара на Зевсовата дъщеря. От този момент маслината символизира помиряването и безсмъртието.

    До коментар [#2] от "Един телефонист в окопа":

    "На народите с къса памет преходите са им много дълги." Тони Филипов, д-р
  12. 12 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2907 Неутрално

    До коментар [#11] от "Bramasole":

    Не знаех , но наистина има нещо.

  13. 13 Профил на accidental
    accidental
    Рейтинг: 560 Неутрално

    Всеки си има такъва демони. Аз давам пари изключително на улични музиканти, те са ми слабост. Както и купувах кифли на улични деца, тук където живея няма такива, но скоро на Таксим в Истанбул, където ми беше хотела имаше над 100деца, продаваха вода или носни кърпички, но аз просто немога да купя нищо от дете. Дадох няколко лири на едно момиченце което беше заспало, продавайки носни кърпички, след като се върнахме от вечеря минахме покрай нея отново, този път тя беше с майка и още 4-5деца, ядяха вечеря, и много приличаха на семейство което има пикник. Предполагам, че са Сирийци или от Турци от провинцията, но с тези деца търговци Турция си заслужава да има сериозен проблем с ЕС.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  14. 14 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#2] от "Един телефонист в окопа":
    Наистина има нещо символично в маслината.
    Възрастен приятел на моите родители казваше на сина си:
    "Маслинка се ,синко, не яде. Маслинка се , синко, ближе. "

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  15. 15 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2907 Неутрално

    До коментар [#14] от "Lady Zeppelin":

    Баба ми много обичаше маслини,, и ги ядеше някак ритуално и им казваше маслинки

  16. 16 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 7212 Неутрално

    А може би тази жена просто иска да разберем,що за хора сме.

  17. 17 Профил на slon
    slon
    Рейтинг: 505 Неутрално

    Следващият път, спри и помисли, опитай се да анализираш това, което ти идва на ум и накрая вземи, че купи едни маслини. С течение на времето може да ти стане навик. А един ден може да стане навик на всички хора в България, което няма хич да е лошо.

  18. 18 Профил на Една българка
    Една българка
    Рейтинг: 434 Неутрално

    Много хубав текст. И аз имам подобна случка, няма да я разказвам. Нещо друго искам да кажа: току-що, преди Теодора Димова, прочетох "Сбогом Европа" на Улицка и ми стана много безнадеждно. А сега това - хоп! и доброто се показа ... Благодаря

  19. 19 Профил на bobhunter
    bobhunter
    Рейтинг: 728 Неутрално

    Просията е професия. Усещането за вина, гузната съвест, е проклятие.

  20. 20 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1702 Неутрално

    Две страни има процеса просене и даване. От една страна всички знаем, че самото просене е бизнес, от друга има моменти в които човек се сблъсква с подобни на описания случаи и без значенеие дали е дал или не, остава някаква ( не малка) горчилка.
    Иначе този проблем, също не е наш/роден/български и не е от днес и едва ли ще изчезне утре.
    И дори не е признак и не съпровожда някакъв определен социален или културен модел - само си спомнете приказките на Шехерезада, например или просяците пред входа на църквите - това са все вековни обичаи.
    Жалко е че има хора стигнали до това състояние и това зависи и от развитието на дадено общество, но и от самите хора.

  21. 21 Профил на д-р Петроff
    д-р Петроff
    Рейтинг: 488 Неутрално

    Късно разкаяние.Дано хване дикиш.

    ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА ЗА ДА НЕ СТАВА КАКВОТО СИ ИСКАТ
  22. 22 Профил на д-р Петроff
    д-р Петроff
    Рейтинг: 488 Неутрално

    До коментар [#14] от "Lady Zeppelin":
    И пак от онова време остана лафа "..като опашка за маслини..."

    ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА ЗА ДА НЕ СТАВА КАКВОТО СИ ИСКАТ
  23. 23 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#22] от "д-р Петроff":
    "като опашка за маслини..." 
    Не бях чувала този израз.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  24. 24 Профил на д-р Петроff
    д-р Петроff
    Рейтинг: 488 Неутрално

    До коментар [#23] от "Lady Zeppelin":Стар лаф от комунизма.Валиден повече в провинцията,защото в супера под ЦУМ винаги имаше маслини.

    ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА ЗА ДА НЕ СТАВА КАКВОТО СИ ИСКАТ
  25. 25 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1341 Весело

    До коментар [#24] от "д-р Петроff":
    Моята история е отпреди 9 - ти септември.
    Мисля, че корените на израза са от времето преди социализма.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  26. 26 Профил на д-р Петроff
    д-р Петроff
    Рейтинг: 488 Неутрално

    До коментар [#25] от "Lady Zeppelin":Да,от баба си го знам,но съм виждал такива опашки, точно за маслини през, '60-те и '70-те години.

    ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА ЗА ДА НЕ СТАВА КАКВОТО СИ ИСКАТ
  27. 27 Профил на kashpirovska
    kashpirovska
    Рейтинг: 488 Неутрално

    "..най-страшното закъснение е закъснението да обичаш.
    И също толкова страшно е закъснението да помогнеш.."
    Основното в текста,за мен, угризението,че си пропуснал точния момент. Мисля,все пак,на всекиго може да се случи!
    .

    Дневник-токсичният сайт
  28. 28 Профил на haokarapora
    haokarapora
    Рейтинг: 494 Разстроено

    честно казано не отказвам,когато ме помолят да купя нещо.миналата седмица редейки се за сладолед, не знам дали не е същата жена ме помоли за топка сладолед,попитах какъв и тя предостави избора на мен...
    иначе,не винаги давам пари...

    haokarapora
  29. 29 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1448 Неутрално

    Ето нещо споделено, което си заслужава, благодаря на Теодора Димова за това.

    Аз помня още възрастната жена, която влезе в едно магазинче-кафе до "Попа" в един жарък юлски ден, дребничка такава, цялата в черно и помоли продавачката, момиче на около 20, за чаша вода от чешмата. Онази така се сопна, наруга я и и каза, че е заета и не може да се разправя с нея, а жената се затътри към изхода. Причерня ми пред очите, настигнах жената и тихичко я попитах какво иска да и купя, бутилка вода или нещо друго. Тя ме погледна уплашено някак, сякаш беше свикнала да я подритват, и още по-тихо промълви:"една кола моля, ако не Ви затруднява". Когато плащах, не можах да се сдържа да не кажа на момичето, че това можеше да е майка и или баба и.
    Тази случка не ми излиза от ума. Един малък жест не ни струва нищо, но в задъханото ежедневие често забравяме да бъдем човеци.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  30. 30 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3790 Неутрално

    До коментар [#26] от "д-р Петроff":

    Вярно, беше култов израз!

    klimentm
  31. 31 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#26] от "д-р Петроff":
    Е, да, опашките бяха запазена марка на социализма в мирно време.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  32. 32 Профил на Коки
    Коки
    Рейтинг: 541 Неутрално

    Не случайно маслиновото дърво живее над 1000 години! Има нещо благословено в него, а маслинена клонка е символ на мира...

  33. 33 Профил на Сиромахъ Ведъръ
    Сиромахъ Ведъръ
    Рейтинг: 434 Неутрално

    "Сигурно са минали две или три минути... И нещо ме прободе. Внезапно се заковах на място. Нещо като спазъм вътре в гърдите ми..."

    Това е Съвестта... Искрицата съвест вложена у нас от Бога. Пазете я!

  34. 34 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1234 Неутрално

    До коментар [#29] от "Jessika":

    ТОВА ПОВЕДЕНИЕ СЕ СРЕЩА САМО В СТРАНИТЕ ПРЕЖИВЕЛИ НАЛУДНИЯ ОБЩЕСТВЕН СТРОЙ - КОМУНИЗЪМ!
    Ние недоразбралите за какво става дума, държим челно място в класацията и това ни отличава рязко от света!

    Никъде другаде, никой никога неотказва помощ!

  35. 35 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1278 Неутрално

    До коментар [#29] от "Jessika":

    А на мене преди 20тина години ми се случи обратното: една възрастна жена отказа да ми даде чаша вода, когато ми беше прилошало и бях поседнала на пейката до входа на един жилищен блок! Само ме изгледа и си влезе.

  36. 36 Профил на convince
    convince
    Рейтинг: 1234 Неутрално

    До коментар [#35] от "princess_x":

    То това е нищо, в сравнение с работата, която става много дебела ако имаш внезапна нужда от ползване на тоалет...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK