БНБ се подиграва с вложителите в КТБ

Управителят на БНБ Иван Искров

© Анелия Николова

Управителят на БНБ Иван Искров



Смесицата от истини, полуистини и лъжи по темата КТБ от страна на БНБ подкопават трайно доверието в банковата система и оставят впечатлението, че централната банка е готова да жертва финансовата стабилност в държавата в името на личния интерес на ръководството си.  


Основното, на което БНБ разчита, е ниската финансова и правна култура на политическите лидери, както и прякото участие на основните политически партии - ДПС, ГЕРБ и БСП, в създаването и източването на пирамидата КТБ. Те, както и БНБ, имат подчертан интерес от


бърза национализация на загубите в КТБ, което да забави и затрудни търсенето на лична и политическа отговорност




Ако се действа по закон, а не със специални бюджетни и законови мерки, при неизбежната несъстоятелност на банката много кредитори ще бъдат в правото си да търсят възмездие по съдебен път от държавата, БНБ и нейното ръководство. 


За незапознатия с дебрите на банковата несъстоятелност и банковите регулации читател е изключително трудно да се ориентира чии аргументи са верните - "КТБ може да бъде оздравена като действащо предприятие" или "КТБ е безнадеждно източена и трябва час по скоро да й се отнеме лиценза, за да може поне дребните вложители да имат достъп до парите си".


Ето накратко последователността от противоречиви действия на БНБ, които забъркаха гъстата каша по казуса КТБ.


На 30 април 2014, месец преди събитията около банката, БНБ дава съгласие КТБ да придобие "Креди Агрикол България". Процедурата по издаване на това разрешително е такава, че предполага БНБ да е изготвила подробен анализ не само на състоянието на КТБ, но и на способността мажоритарният й собственик Цветан Василев да оказва подкрепа и на новата банка в групата - "Креди Агрикол". Каквото и да обяснява сега Иван Искров, на 30 април


БНБ и той лично са заложили репутацията си


че КТБ е във финансово състояние, което й позволява да придобие друга банка, и че Цветан Василев като мажоритарен собственик е кредитоспособен да притежава не една, а две банки в България.


След скандала между Делян Пеевски и Цветан Василев и последвалата фронтална медийна и институционална атака по КТБ от страна на медиите и институциите на ДПС, БНБ зае изчаквателна позиция за десетина дни, в които ситуацията стана неспасяема. Три дни преди затварянето БНБ излезе с декларация, че банката е ликвидна и капиталово адекватна и с нея проблеми няма. 


В момента на затварянето БНБ побърза да съобщи, че банката не е фалирала, че всички вложители и кредитори ще получат напълно парите си след месец. За разлика от политическите лидери БНБ прекрасно познава банковите закони и знае, че това не е възможно. Най-малкото няма откъде да дойдат парите за пълно плащане на всички. 


Целта на този изпреварващ ход беше политическите лидери да се поставят под натиска на късото време за реакция и априори даденото обещание. Де факто


БНБ обеща от името на политиците данъкоплатците да платят цялата сметка в КТБ без въпроси


Междувременно БНБ възложи т.нар. одит на КТБ на три от водещите одиторски фирми - "Делойт", "Афа" и "Ърнст енд Янг". Одитът трябваше да приключи за феноменално кратките 10 дни. (Отново преса с времето.)


Внимателният прочит на докладите на фирмите показва, че на тях не им е възложено да изследват три важни въпроса: с обслужване на кредитите; степен на обезпеченост; и съответствие с банковите регулации (за свързаност и провизии). Тези въпроси са ключови са всяка кредитна екпозиция, но те не присъстват в заданието на БНБ към одиторските фирми. Вместо това те са помолени да класифицират кредитния портфейл по това дали има, или няма пълнота на кредитните досиета. При това тази класификация да се направи не по информация в независимите регистри, а само от налична в банката информация. Това може да означава всичко и нищо. 


Най-важното е, че от така направената класификация


не могат да се направят категорични изводи за капиталовата адекватност


и дали собственият капитал на банката е положителна величина.


Одиторите в общи линии са се отнесли добросъвестно към този крайно необичаен одит и представиха доклади, в които достатъчно ясно намекват за източване и свързаност при огромната част от кредитите. Те обаче не коментират капиталовата адекватност на КТБ, защото това не им е възложено.


Докладите бяха скрити от политиците и от публиката, но, използвайки ги като повод, БНБ направи пореден опит в последните дни на парламента да поиска извънредно финансиране и извънредни закони, за да може да се плати на всички и да се заметат следите от регулаторната и политическа безотговорност.



Сметката от 5 млрд. лева обаче се оказа твърде голяма и за нея нямаше обществена подкрепа, което доведе и до страх от основните политически партии да платят подобна сума без въпроси. Планът на БНБ за спасяване на КТБ без информация и без въпроси не получи политическа подкрепа.


Независимо от временното си фиаско БНБ продължи да се стреми да изхарчи парите на данъкоплатците за изкупуване на собствените си прегрешения. 


Поредният епизод беше с актуализацията на бюджета, която (според БНБ) се налагаше заради нов нереалистичен срок за отваряне на банката - 22 септември, поставен също от БНБ! Тази дата попада в мандата на служебното правителство във време без работещ парламент. След като и този номер не мина, БНБ удължи срока с месец, за края на октомври, когато вече ще има действащ парламент.


Междувременно прокуратурата излезе с официална информация, че 90% от всички кредити в КТБ са към свързани лица, с което показа размера на източването и значително охлади мераците за спасяване на банката като действащо предприятие.


БНБ обаче продължи с методологическите си трикове да прикрива истинското състояние на КТБ. Очевидно по инструкции от БНБ квесторите показаха такава загуба, която да държи КТБ под изискуемата минимална капиталова адекватност от 12% (т.е. в нарушение), но все още с положителен капитал на хартия. С този трик


БНБ отлага момента на вземане на решение за отнемане на лиценза на банката


В доклада на квесторите, който беше частично публикуван, отново има противоречащи си заключения. От една страна, квесторите отписват само 65 млн. лева като загуба от лоши кредити. От друга обаче, казват, че методиката, по която това се прави, е действащата методика на КТБ, която не отговаря на международните стандарти! Тогава възниква много логичният въпрос защо БНБ не изиска от квесторите да приложат международните стандарти и действащите банкови регулации и така да определят капиталовата адекватност на банката. 



Ако само се заделят законовите провизии по кредитите, определени от разследващите органи като свързани, в КТБ зейва гигантска капиталова дупка от няколко милиарда.


Междувременно напрежението се концентрира около това кога ще бъдат изплатени гарантираните влогове под 100 000 евро. В типичния си стил да смесва вярна с невярна информация, БНБ продължи публично да манипулира общественото мнение.


В съобщение от миналата седмица централната банка обяви, че не може да пристъпи към изплащане на депозитите, защото във Фонда за гарантиране на влоговете нямало достатъчно пари, а бюджетът не бил актуализиран, за да плати разликата. БНБ директно лъже поне за две неща. Сумата на всички депозитите под 100 000 евро в КТБ и "Виктория" (екс "Креди Агрикол") е 3.75 млрд. лева. Не всички от тях обаче са гарантирани. По закон гаранцията се разпростира само върху депозити, направени по стандартната действаща тарифа на банката към момента на депозиране. Много вероятно е значителна част от депозитите в КТБ да са при преференциални условия - съответно те не попадат под закрилата на държавната гаранция. БНБ не казва колко е сумата на специалните депозити, а де факто имплицитно казва, че всички депозити са стандартни, което не е вярно.


Втората груба манипулация от страна на БНБ в прессъобщението от миналата седмица е следната:


"Общоизвестен факт е, че политическите сили в 42-то НС отказаха да подкрепят предложението на президента на България за актуализация на държавния бюджет в това отношение, за което действие БНБ също не би могла да носи отговорност. Очакваме това да бъде приоритетна задача на 43-то НС."


Такава актуализация не е нужна. Не беше нужна нито тогава, не е нужна и сега. С подобно изявление БНБ сама взривява доверието в схемата за гарантиране на влоговете. Дори и да допуснем, че във Фонда за гарантиране на влоговете няма достатъчно пари за изплащане на гарантираните влогове, Законът за гарантиране на влоговете


дава възможност на фонда да финансира недостига по много начини


Това може да стане чрез заеми от банки, синдикирани заеми, заеми от външни официални институции, чрез облигационна емисия.


Фондът има годишни приходи от вноски от търговските банки в размер на около 300 млн. лева и този паричен поток може да се финансира. Ако пазарът не е готов до поеме такъв риск, едва тогава може да се прибегне към държавната гаранция по финансирането, но отново пари от бюджета не са нужни.  


Така достигаме до истинската причина защо БНБ бави изплащането на депозитите на малките вложители - нежеланието да се отнеме лицензът на банката. По закон изплащането започва 20 работни дни след отнемането на лиценза на банката.


Ако капиталът на КТБ е отрицателна величина, каквато той очевидно е, БНБ няма избор и трябва да отнеме лиценза. Напълно съзнателно с методологични хватки и странни класификации, описани по-горе,


БНБ държи банката на полусъединител, докато минат изборите


Очевидно Иван Искров и БНБ се надяват на чудо след изборите, на политическа конфигурация, която с пари от бюджета да замете следите на корумпираните политици и регулатори в КТБ.


Подобно чудо стана миналият път, когато ГЕРБ дойде на власт и той успя да оцелее при Бойко Борисов. В тайната на това оцеляване и ролята на Цветан Василев и Делян Пеевски в спасяването на Иван Искров пред Борисов и в номинацията на Цветан Гунев за шеф на "Банков надзор" е заложено и последвалото бездействие на БНБ към източването на КТБ в продължение на години. 


Когато оцеляваш на всяка цена, ставаш зависим. Зависимостта на Иван Искров и Цветан Гунев ще струва огромна сума пари на кредитори и вложители в банката. В по-лошия вариант сметката ще я платят данъкоплатците.



Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK