Разпродажба на трупове

Разпродажба на трупове

© Associated Press



През годините изгубихме толкова много талантливи артисти, архитекти, писатели, преподаватели и още толкова много представители на многоцветното множество, което наричаме живот, че малко по малко започнахме да усещаме, че осиротяваме. Оставаме самички, с годините все повече приятели губим и по най-егоистичен начин роним сълзи и искаме да ги върнем, за да ни радват, да бъдат с нас и да се чувстваме добре заедно. Старите хора неслучайно са казали, че не бива да плачем при смъртта на някой наш близък човек, защото със сълзите си ние ще го дърпаме надолу към земята. А това, струва ми се, не бива да правим.


Дали сълзите или безкрайните постове мигновено след смъртта на големи имена от българския културен и просветен живот са по-лоши, едва ли мога да кажа със сигурност. Но със сигурност мога да кажа, че второто е изключително неприятно и говори за проява на лош вкус на масовата публика. Защото ми се струва, че на места трагедията от изгубения живот на един достоен човек служи на безличния интернет потребител да заяви себе си и да похвали себе си със заинтересованост към животите на напусналите този свят големи имена.


Бихме ли се заблудили, ако предположим




че неизвестният интернет потребител не е посягал към това творчество, докато големият артист все още е бил сред нас? Бихме ли сгрешили, ако кажем, че преди смъртта на дадена личност вниманието на масовия зрител към нея и нейното творчество просто не е съществувало?


Историята е толкова банална. Нека артистите умрат, за да може цената и важността на техните произведения да се изстрелят към небето. Нека един човешки живот свърши, за да може масовият консуматор да кичи гърдите си с тениски и украшения с имената на тоя човешки живот и да се самоопределя с него.


Не мога да не отворя една скоба и тук да вметна прекрасната отвратителна личност на господин GG Allin, понастоящем покойник. Господин Allin е едно от чудовищата на пънк рок сцената. Легендите и видеозаписите за неговия живот разказват за побоищата, нанасяни от певеца върху собствените му фенове, замеряне на публиката с фекалии и още зрелищни и стоплящите сърцето актове на любов.


След кончината на господин Allin множество младежи се заклеват във вярност към изпълнителя. В едно от малкото интервюта, в които неговите съратници, приятели и едновременно с това членове на групата дават, китаристът на господин Allin прави изключително уместна забележка. Той обръща внимание на младежите, че


не бива на бърза ръка да говорят колко много обичат един човек, който даже не са познавали


И уверява младежите, че ако са имали възможността да прекарат даже и един час с господин Allin, те със сигурност са щели да го намразят. Просто защото е бил отвратително копеле.


За щастие по нашите географски ширини пърформансът все още не е достигнал такива брутално откровени, граничещи с фекалното изкуство висини. Но това не означава, че тук не се появяват също толкова много заблудени младежи, които сипят сълзи по този и онзи или сипят сълзи по адрес на този, на който днес му е дошло времето.


В защита на всички големи, отишли си от нашия земен свят, световни и български автори идват думите на един от многото наши даровити славеи на словото Константин Павлов. Тези думи отекнаха в залите на "Шипка" 6 през 2006 година, когато Светлин Русев представи своята среща с големия поет през изложбата си. Ето ги и тях:


Ексхумация


Убиват хора, а след това ги реабилитират, а? Как ти се струва, Светлине?


Ама няма помен на реабилитация, а ексхумация. Ама само на тялото ексхумация, не на духа. Реабилитирането е по-страшно от убийството, защото е разпродажба на трупа за нови (и по-гнусни цели).


Можем само да се молим нашите трупове да не бъдат употребявани за нечии наистина гнусни, гнусни цели. Но едва ли можем да се подсигурим срещу нещо такова.


Истината е, че можем да се подсигурим срещу толкова малко неща. Може би можем да ги изброим на пръстите на двете си ръце. И ако досега говорихме за някои незначителни тенденции, може би е време да обърнем внимание на оня голям проблем, с който толкова пъти вече се сблъскахме в нашата малка бедна мизерна страна.


Говоря за оня проблем, че ние трябваше да изгубим наши приятели, да ги оставим да бъдат погубени, поради


липса на най-обикновени, най-нищожни и основни условия за нормално съществуване


за да се сети някой от високите етажи да боядиса десет метра път и да го обяви за велоалея.


Говоря за оня проблем, който ни лиши от няколко млади живота. И тия животи трябваше да бъдат пожертвани, за да се сетят еди-кои-си властимащи да сложат пет лампи в Борисовата градина, че да се плашат поне малко, поне малко да се плашат тия побойници и изнасилвачи.


Нека не допускаме повече смъртта на толкова много души да ни служи за напомняме, че трябва да свършим най-простата работа.


Нека запазим човешкия живот и нека имаме възможност да го зачитаме и да му се радваме, докато е все още пред нас. Защото след това можем и никога повече да не се намерим.

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Logicbg
    Logicbg
    Рейтинг: 440 Неутрално

    Когато решите да общувате чрез социалните медии с някого осъзнавате , че имате само секунда- две от неговото залято с информация внимание, трябва да се изразявате кратко, ефективно и ефектно... В това претоварено със съобщения пространство просто нямате втори шанс. Нещо повече - често няма време и за стойностни творби. Нека поне така , чрез насищане , стигнат до нас. Още по-добре ако ги потърсим сами , докато авторът е още жив. Можем да го поздравим даже електронно или при шанс и желание- на живо :) Това би било чудесно...

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  2. 2 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4409 Неутрално

    Обикновенно даровитите личности като правило са и много противоречиви. Аз например не мога да отделя творчеството от това какво е представлявал твореца в обществения и личния живот. Примерите са безброй, но както се казва който е безгрешен нека пръв хвърли камък.

    klimentm
  3. 3 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4409 Неутрално

    Обикновенно даровитите личности като правило са и много противоречиви. Аз например не мога да отделя творчеството от това какво е представлявал твореца в обществения и личния живот. Примерите са безброй, но както се казва който е безгрешен нека пръв хвърли камък.

    klimentm
  4. 4 Профил на Logicbg
    Logicbg
    Рейтинг: 440 Неутрално

    Иначе ако сте чели по-късните трудове на акад. Павлов( да, този с кучетата и условните рефлекси) , има 2 метода за хипноза. 1ви- приспиване на активността на повечето структури и оставянето на един буден канал- класическото "Ти чуваш само моя глас", от което хората се плашат заради стигмата. Но днес Facebook , телевизията, сайтовете ни подлагат на 2рия метод - множество информации се подават през кратки интервали или една през друга до претоварване на мозъка.Но някои съобщения се отделят , подчертават, следват общ шаблон и те са истинското внушение...
    http://online.wsj.com/articles/furor-erupts-over-facebook-experiment-on-users-1404085840 ...

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  5. 5 Профил на iliander
    iliander
    Рейтинг: 479 Неутрално

    В Ранг листата на ФИДЕ(FIDE),най-младият м.г.м.Магнус Карлсен е 1990 набор,а най възарсният е 1968 година.
    Следкато България се прочу с FAIRPLAY фудбол,качествен и европейски,защо да не се прочуе и като шахматна държава в Европа?!

    В България,ако не те смачкат циганите ,психиатрите те правят на парцал!
  6. 6 Профил на Logicbg
    Logicbg
    Рейтинг: 440 Неутрално

    Колкото до Валери Петров, като дете ни водиха на негова пиеса "Пук" . В нея само се чуваше пук и кръц, беше в някакво море и нищо не разбрах.Това ме накара да спра да търся неща на този автор. Грешка. Едва вчера прочетох това във фейса и то е страхотно. Вероятно ще ми помогне по-леко да приема остаряването , когато живот и здраве дойде :
    СИМПТОМИ

    Не ми се ще да го призная,

    но бодрият ми дух смутен е -

    необяснима ми е тая

    редица симптоми във мене:

    Усещам, че полека-лека

    до парка става по-далече,

    че на кварталната аптека

    все по-редовен гост съм вече,

    че все по-често търся нещо,

    което уж го знаех где е,

    че авторът, любим горещо,

    все по-дълбоко ми чуждее,

    че все по-малко ми се иска

    да слушам музика забавна,

    и че усещам все по-близка...

    таз, дето е дошла отдавна.


    Публикувано през m.dnevnik.bg

  7. 7 Профил на iliander
    iliander
    Рейтинг: 479 Неутрално

    Кирсан Илюмиджинов изостави ли ви,ще се пишат много интересни факти за пра-българите,които са били смугли с криви крака от езда на коне и с Йогурт закачен в кожени мехове на седлата на конете,при което прясното мляко ставало кисело.

    В България,ако не те смачкат циганите ,психиатрите те правят на парцал!
  8. 8 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1511 Неутрално

    Нещо този текст ми остана чужд, не ме докосна, разхвърляни думи, на моменти даже ме подразни.
    Иначе темата е интересна.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  9. 9 Профил на Dr.Strangelove
    Dr.Strangelove
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Претенциозна работа.
    Ако подобни есета се продаваха в магазини от тип "Левчето", статията на Левчев, М. би се продавала там.

  10. 10 Профил на kilgore
    kilgore
    Рейтинг: 492 Весело

    Както казва една героиня на Достоевски, ама не помня в Идиот или в Бесове (бахти тъпото парче съм ):
    Голям ум, голямо нещо - дума не можеш му разбра...

    'It's not wise to violate rules until you know how to observe them' - T.S. Eliot, interview with The Paris Review (Issue 21, 1959)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK