За приятелството

За приятелството

© Дневник



Препубликуваме с разрешение на редакцията есето на Георги Марков от портал "Култура", на който е предоставено с любезното разрешение на © г-н Любен Марков. Текстът се публикува за първи път.  Акцентите са на "Дневник". 


Днес искам да говоря за приятелството. В нашия свят, разкъсван от експлозиите на омраза и враждебност, отравян от подмолното течение на неприязненост, подозрение и неискреност и разделян от пустите пространства на отчуждението – малко неща са по-скъпоценни от това капризно, топло и смислено общение, което ни дава приятелството. Имам предвид не имагинерното приятелство между държави, президенти, организации или партии, а простото човешко чувство между обикновени, нормални хора.


Всеки път, когато се обърна назад към отминали времена и събития, паметта ми най-напред извиква образите на приятелите ми. Всеки път, когато се случи нещо в днешния ми живот, добро или лошо, радостно или тъжно,




първата ми реакция е да повикам и разговарям с приятелите си


Вероятно така е с всеки, който има приятели. Тежко на този, който ги няма. Аз съм един от ония, които категорично отхвърлят болнавата забележка на някои интелектуалци, че приятелството било белег на посредственост. За мен то ще си остане завинаги една от удивителните и красиви магии на живота.


Как възниква приятелството, как се ражда и установява тази хармонична кореспонденция между един човек и друг човек, защо можете да бъдете приятел с едного, а не можете с другиго (независимо от пороците и добродетелите им), какво ви дава приятелството и какво ви отнема, къде са границите между любов и приятелство и между приятелство и взаимна услуга, докъде трае верността към приятеля? Сигурен съм, че мнозина са си задавали тези въпроси, без да могат да намерят определен отговор, защото вероятно на земята има толкова вида приятелства, колкото и хора. Някои от тези приятелства са толкова усложнени и толкова променливи, че човек не знае как точно да ги нарече, защото са странна смесица на добро и зло чувство, на привързаност и ненавист. Но при всички случаи те безсъмнено увеличават богатството на нашите преживявания. Погледнете в литературата – едни от най-чудесните страници са тези на голямото приятелство и едни от най-драматичните и трагични страници са тези на разрушеното приятелство.


При нашите съвременни български условия на живот приятелството има особено значение. Не бих преувеличил ако кажа, че съществува голяма разлика между приятелството тук, на Запад, и приятелството у нас. Ако тук приятелството е по-скоро богатство на човешкото общуване, което малко или много запълня и разнообразява живота, у нас приятелството е жизнена необходимост, едно от важните средства за оцеляване, което често пъти има фатално значение. Притиснати от обществените условия, ние, българите, живеем в далеч по-тесен контакт един с друг,


нашите отношения са несравнимо по-сложни, защото всички ние зависим много повече един от друг


Тази зависимост се изразява в цял лабиринт от отношения, които понякога имат абсурден характер. Истинското приятелство и лъжливото приятелство са така объркани, че маса хора не могат да определят кое какво е, толкова повече, че в условията на груба житейска действителност чистото чувство се оказа проядено от популярния въпрос за ПОЛЗАТА от приятелството.


Тъкмо взаимната зависимост на човек от човека у нас корумпира в най-голяма степен чистото приятелско чувство. Фактът, че поначало разстоянията между западните граждани са по-големи от тези между нашите граждани естествено води до това, че и приятелствата са по-редки. Най-общо дори познанствата между хората тук са значително по-ограничени в сравнение с нашите, където всеки познава всекиго. Това вероятно се обяснява до известна степен и с националния характер плюс обема на населеното място, където живеете. Ала каквото и да е обяснението, приятелите и приятелствата са една от най-важните и неделими части от българския живот.


Почти всеки, който по разни причини е трябвало да напусне България и живее в чужбина, неизбежно е попадал на първо време в истинско празно пространство. Главната причина за тази празнота не е нищо друго освен липсата на приятелите и навикът към тези многобройни сгъстени отношения на пълна взаимна зависимост. Един млад гражданин при подобни обстоятелства ми писа: "Имам по-добра работа, живея в по-добро жилище, взимам много повече пари… но съм сам… аз съм свободен, за да съм сам… наистина ли съм свободен?".


След като години наред е живял в непрекъснато общуване с Пешо и Гошо, след като през цялото време е делил всичко с тях, живели са един с друг и един за друг, знаели са всичките си тайни, преминали са през маса изпитания, имали са общи планове и т.н., внезапната раздяла с тях се оказва толкова опустошителна, че човек се чувства в истинска пустиня. Тази огромна важност на съвременното приятелство у нас ме кара да се спра на него по-подробно и да се опитам да видя нещата отвъд принудителното съжителство в затворено пространство.


Най-напред


какви са пътищата, чрез които се стига до приятелството?


Обикновено те са дълги пътища и честото им начало е общият покрив. Огромният брой приятелства започват или от училищните чинове, или от казармата, или от учреждението, или от затвора, или от прекарано време в болница, или от съседство. По-рядко приятелствата се създават и развиват от случайна среща, пътуване във влак, или стоене на опашка или пък от ходене на гости. Общо взето най-големи и най-здрави са приятелствата, свързани с продължително общуване. Аз съвсем не мога да приема изявления като това например: "Ние не сме се виждали от десетина години, нито сме си писали, но сме големи приятели и знаем това". Звучи ми прекалено наивно, защото срещата след тези десетина години при липсата на контакт разкрива, че много неща са променени, че приятелските чувства отдавна са изстинали и че двамата някогашни приятели нямат дори какво да си кажат.


Но как започва приятелството?


Какво е това, което прави хората приятели?


Какъв е критерият, чрез който един човек престава да бъде просто лице в тълпата, а се приближава до нас, влиза в тесния кръг на нашия живот и става необходим спътник? Популярният отговор е, че всеки е намерил нещо общо с човека, когото е избрал за приятел. Но какво е това  ОБЩО? Тук идва заблудата, когато мнозина казват, че общото било взаимните интереси в работата или просто живота, или пък сходно отношение към различни проблеми, сходни политически или етични разбирания, че дори и обща принадлежност към един и същ футболен тим…


А аз мисля, че хората могат да бъдат приятели и с най-различни професионални или житейски интереси, с най-различни разбирания и различен интелектуален и емоционален заряд. Главното и единственото условие е ОБЩУВАНЕТО, чувството, че човек може да разговаря истински с някого, че може да СПОДЕЛЯ, да РАЗКРИВА СЕБЕ СИ НЕУЯЗВИМО И ДА ИЗПИТВА СИГУРНОСТТА, ЧЕ Е РАЗБИРАН. Приятелството винаги е съпроводено с чувство за сигурност. То идва от топлото усещане, че не сте сам на този свят, че имате някой, който е с вас, че този някой ви разбира и вие можете да му кажете всичко, да откриете себе си така както не можете да правите пред другите, защото с тях нямате тази сигурност, с приятеля вие МОЖЕТЕ ДА БЪДЕТЕ СЕБЕ СИ.


Малко или много поради отдалечеността, студенината и даже враждебността на заобикалящия свят ние сме като актьори, играем присъщи или неприсъщи роли с инстинктивната цел да запазим себе си от внезапен удар и болка, да не позволим никому да проникне в толкова скъпата ни интимност. С приятелят представлението свършва, ние сме това, което сме, защото той има нашето доверие, нашата сигурност, той принадлежи някак към нашата интимност. Фактът, че той ви знае и че вие знаете него, ви дава взаимната сигурност да бъдете открити и искрени един с друг. Малцина са тези велики храбреци, които могат да си позволят да бъдат искрени с всекиго. А същевременно аз вярвам, че всяко човешко същество поне веднъж през живота си изпитва страстната нужда да излее себе си, да се открие и по този начин да се приближи към другите.


Най-точното определение за самотни хора е: хора без приятели. Но нека бъдем наясно. Твърде често приятелят може да не се съгласи с вас, може да ви противоречи, може понякога и да не ви разбере, но за вас е предостатъчен фактът, че вие можете да разговаряте с него, защото поради приятелството имате сигурността да бъдете искрен, имате гаранцията, че по основа сте разбиран. И същото се отнася за вас по отношение на него. За разлика от любовта приятелството е двупосочен процес. Вие не можете да бъдете приятел с някой, който не изпитва поне някаква степен приятелско разположение към вас. Както ще видим по-късно, приятелството е непрестанен обмен, непрестанно взимане и даване, при което не се води баланс на взетото и даденото, тъй като колкото и да дадете и колкото и да вземете, от всичко това печели приятелството.


Всичко, което говоря дотук, се отнася


само за истинското приятелство и няма нищо общо с всевъзможните интересчийски връзки


които много граждани и на Изток, и на Запад представят като приятелство. Така че между истински приятели не съществува въпросът у кого приятелското чувство е по-силно. То не се мери нито на тежест, нито на интензивност, а само на продължителност. Няма приятелство за един час. Но има приятелство, траещо години, и приятелство, траещо цял живот. Но преди да разгледам как приятелството започва и как свършва нека прибавя още едно важно качество на приятелските отношения – ПОНОСИМОСТТА. Чувството на взаимна привързаност и топлота ви кара да понесете до най-голяма степен недостатъците и грешките във вашия приятел, които едва ли бихте издържали при другите хора. Тъкмо защото вие като близък човек знаете, че той не е това, което едно действие или едно изречение са го обрисували, ви дава моралното право да го понесете, да останете приятел и да се опитате да му помогнете.


Аз твърдо вярвам, че съществува трагично несъответствие между това, което ние в действителност представляваме и портретите, които делата ни рисуват пред хората. Има ужасно несъответствие между човек и фактите, които той произвежда. И приятелят е онзи невероятно привилегирован и желан човек, който хвърля мост през пропастта на това несъответствие. Разбира се, поносимостта има своите граници, които се определят от степента на взаимност. Но ако сте все още приятел с някого, след като сте го разбрали дълбоко, това сигурно води до най-голяма поносимост. Дотук аз умишлено се въздържах от споменаване на ВЗАИМОПОМОЩТА като присъщо качество на приятелството, тъй като за мнозина хора приятелството едва ли не се изчерпва с взаимната помощ или по-добре казано с взаимните услуги. Но на този въпрос, който е особено типичен за приятелските отношения у нас сега, ще се спра най-подробно в следващото предаване.


Голямата магия на приятелството за мен е в началото. Как то започва? Знам поводите за много приятелства, но никога не съм могъл да си обясня причината, поради която от толкова много лица, които ни обкръжават в качеството на наши съвременници, ние избираме някои от тях, които приближаваме до себе си и ги правим наши верни спътници за дълго време. Склонен съм да смятам, че приятелството е хармонична даденост на характерите. Или ако използвам софийския жаргон, "способността да се включва на една и съща вълна".


С това се обяснява защо чудесни поотделно хора не са приятели, защо красиви жестове не водят до трайно приятелство, защо хора с напълно различни характери и различни интереси внезапно се свързват с най-хубави чувства. Тъкмо този нелогичен и понякога съвсем произволен избор на приятели ми се струва, че е една от големите мистерии на нашия живот. Има нещо колкото загадъчно, толкова и красиво в откриването на приятел, в приближаването му и в това предчувствие, че имате толкова много неща да си кажете. Мисля, че нашият,


българският език е измислил това "СИ" (да си кажем) единствено, за да изрази по най-звучен и силен начин чувството за взаимност


Защото с приятеля винаги имате какво да СИ кажете. Дори когато мълчите, вие СИ знаете за какво говорите. Всеки пък, когато срещнете приятеля или приятелите, в каквото и положение да сте, вие изпитвате ободряващото чувство на топлота и сигурност. Някои хора се сприятеляват твърде бавно, процесът на приближаването им трае дълго време. Други стават приятели почти отведнъж, при първата среща, сякаш взаимно са се чакали. А трети хора цял живот се люшкат в съмнения дали наистина имат искрено приятелство.


В следващото предаване ще се спра главно на верността към приятелите и границите на приятелството.

Коментари (24)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1150 Неутрално

    Приятелството се гради с години, но се разваля за секунди

  2. 2 Профил на Grizacha ot Razgrad
    Grizacha ot Razgrad
    Рейтинг: 543 Любопитно

    В 99.9% от разговорите с ,,приятелите''става въпрос за пари.

  3. 3 Профил на garansia
    garansia
    Рейтинг: 218 Неутрално

    А ето писмото на Г. Марков до Димитър Бочев, което у нас не се популяризира, вероятно защото не се вписва в "правилната" политическа линия:

    Лондон, 02.1977 г.

    Драги Митко,
    Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”). Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същият вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации.

    От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности.

    Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.
    Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите.

    Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш, посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити.

    Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!”. И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.


    Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти, всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички, и англичани, и германци, смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.


    За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен.


    Знам, че въпросът ти е естествено – А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?
    Най-глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш, целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата, и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.


    Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали.
    Затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).


    Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.
    И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.
    Трагично, ние не можем без един компромис – този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си.


    Драги Митко,
    Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си, съдържа надежда.
    След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем.

    Най-сърдечно твой
    Жоро




  4. 4 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4723 Неутрално

    Истинският приятел е по ценен и от злато.
    Това е духовна близост и морална подкрепа.

    klimentm
  5. 5 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 2327 Неутрално
  6. 6 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2779 Неутрално

    До коментар [#1] от "shileto":

    Не си прав.Приятелят ще те разбере ,дори и да не е съгласен с теб.

  7. 7 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1150 Неутрално

    До коментар [#6] от "излез и гласувай":
    Важното е аз да го разбера, да сте приятели от 30 год да сте изпили една цистерна ракия да му дадеш 100 лева заем и да не ти се обади после две години, как го разбираш ?

  8. 8 Профил на Калибър
    Калибър
    Рейтинг: 1138 Любопитно

    До коментар [#7] от "shileto":

    Шиле, за 30 години би трябвало да го знаеш това...

    Индикирам и калибрирам...за конкурс Мистър Магаре от 240 номинации.
  9. 9 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1150 Неутрално

    До коментар [#8] от "калибър":
    Изненади колкото щеш , хората се променят и вече го знам

  10. 10 Профил на Калибър
    Калибър
    Рейтинг: 1138 Неутрално

    До коментар [#9] от "shileto":

    Така е, прав си, затова боли...

    Индикирам и калибрирам...за конкурс Мистър Магаре от 240 номинации.
  11. 11 Профил на Γαλλα
    Γαλλα
    Рейтинг: 1341 Любопитно

    [quote#1:"shileto"]Приятелството се гради с години, но се разваля за секунди[/quote]
    Приятелството се гради на място...разстоянията и времето го модифицират в комуникация...

    Писна ми от цирк, на път съм да умрЪ от смях...
  12. 12 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2779 Неутрално

    До коментар [#7] от "shileto":

    Е бива ли за 100лв.?

  13. 13 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1150 Неутрално

    До коментар [#12] от "излез и гласувай":
    Явно бива

  14. 14
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  15. 15 Профил на hector13
    hector13
    Рейтинг: 8 Весело

    До коментар [#3] от "garansia":
    [quote#3:"garansia"] Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали. [/quote]

    Ех как хубаво се вписваш...



  16. 16 Профил на ПАВЛА
    ПАВЛА
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#13] от "shileto":
    Така е. Бива. За жалост, светът е пълен с низки хора. От личен опит го казвам.

    При главоболие не се дава Но-Шпа, въпреки че при много хора главата е кух орган с гладка мускулатура.
  17. 17 Профил на goblenka
    goblenka
    Рейтинг: 640 Неутрално

    Приятелството също е изчезващ лукс! Терминът: приятел си го има и всеки се хвали с много приятели! Но, ако сме честни и започнем да прилагаме към "приятелите" всички определения, оказва се, че те са просто добри познати, които бързо забравяме, ако се разделим за по-дълго. Истински приятели има малко и за това са безценни! Много хора нямат такива и се радват на добри познати, залъгвайки се, че те са приятели.

    goblenka
  18. 18 Профил на Ridiculous Върнете стария сайт!
    Ridiculous Върнете стария сайт!
    Рейтинг: 760 Разстроено

    За мен остава загадка как факта, че всичк тези хора са били част от Службите и са се наблюдавали един друг, се е отразило върху способността им да градят приятелски отношения. Струва ми се, че е било невъзможно. Не ми е ясно как изобщо можеш да си позволиш да се сприятелиш с някого и да знаеш, че утре може да се наложи да сътрудничиш на властите в съсипването му. Мисля, че подобна позиция оказва тежки поражения върху емоционалния живот и го изкривява до неузнаваемост. Не искам и да си представя, че е възможно да се озова на мястото на тези хора.
    Смятам, че това е едно от най-големите престъпления на "онзи" режим и никой все още не го е осъдил за това му престъпление.

  19. 19 Профил на agl52316780
    agl52316780
    Рейтинг: 488 Любопитно

    А къде започва да говори за комунизма и комунистите?

  20. 20 Профил на Kimi
    Kimi
    Рейтинг: 221 Неутрално

    [quote#16:"ПАВЛА - SorryLol"]За жалост, светът е пълен с низки хора. От личен опит го казвам.[/quote]
    Напълно съгласен. Завистта е основната движеща сила.

  21. 21 Профил на zapp
    zapp
    Рейтинг: 401 Неутрално

    До коментар [#3] от "garansia":
    Благодарност за публикацията на писмото на Г.Марков.

  22. 22 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3287 Весело

    да бе да

    Некои Безбожно Гениално Съобразителни Прозрения

    Кадрите и пак кадрите - творци на блага.
    Всичкото останало - паразит

    Достоевски проповядвал великоруски монархически паразитизъм,
    ама както и да е.

    Наш человек, а и кой да е, с такое имя...

    "Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи,

    а главното деление, което има значение за нас, е на хора,
    които могат, и на хора, които не могат.

    С други думи – на творци и на паразити.

    Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити.

    Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци......"

  23. 23 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1468 Неутрално

    До коментар [#3] от "garansia":

    Георги Марков е невероятен писател, много талантлив. И като повечето хора на изкуството доста чувствителен и докачлив. В писмото, което си качил той прави една много съществена грешка - страда, че чиновниците не го разбират, струва му се, че околните се стремят единствено към еснафска сигурност и не му дават достъп до публикуване/излъчване.

    Грешката му е, че истинските, големи творци винаги са много различни от масата. Ако не се различаваха драстично, нямаше да бъдат толкова големи творци. Няма как масата да ги разбере, особено в сферата на изкуството, където нещата са толкова субективни.

    Иска всички да са творци в своята област. Ама това не е възможно. Хората не са способни да са в еднаква степен творци - те са от зле, през посредствени, до майстори. Да искаш всички да са майстори и всички да те разбират и оценяват е утопия.

  24. 24 Профил на Arya Stark
    Arya Stark
    Рейтинг: 648 Неутрално

    До коментар [#23] от "luda_krava":

    Безпощадно точен коментар. Преди време един успял човек ми каза, че въпреки таланта и въпреки очевидните ми усилия, не ми достига дистанцираност, за да осъществя своите цели, емоционална съм и приемам всяко нещо лично. Това е особеност на характера, която няма как да се надскочи. Почти всяка мисъл в това есе ме е спохождала, а Вие поставихте диагнозата от разстояние.
    Само бих допълнила, че приятелството расте заедно с хората. И когато не успява навреме, просто се свършва.

    "Winter is Coming"




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK