ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

Референдум за гласуването в чужбина

На европейските избори 2014 г.

© Юлия Лазарова

На европейските избори 2014 г.



Статията е продължението на  "За гласуването в чужбина и външните гласоподаватели".
По повод коментарите във форума на "Дневник" авторът уточнява: Отнасям се с огромно уважение към българите, гласуващи в чужбина. Убеден съм, че част от тях имат изключителен интерес към ставащото в България и заслужават да гласуват много повече от купения местен електорат. Когато разсъждаваме по темата, обаче, трябва да си дадем сметка коя България управляваме с гласовете си. Онази въображаема България с 10, 12 или 13 милиона население. Или тази България, в която живеят между 6 и 7 милиона и която влиза от една криза в друга…


Основен въпрос при гласуването е принципът на формиране на политическото представителство.


В България отдавна се дискутира




дали да има отделен избирателен район "Чужбина"


или гласовете от чужбина да се разпределят както сега. Решението дали да има отделен многомандатен избирателен окръг за външните гласоподаватели следва да се базира на анализ на структурата на този електорат. Ако в него преобладават мигриращите работници с краткосрочна визия за пребиваване в чужбина (студенти, строителни работници, берачи на плодове и др.), които издържат близките си в България, то няма основание да се прави отделен избирателен окръг. Ако, обаче, външните гласоподаватели са уседнали в страната-приемник, правят кариера, живеят там със семействата си от години, интегрирани са в местните общности, то е логично да се мисли за отделен избирателен окръг. Тази категория може да има специфични интереси цели (български училища, културни центрове, пенсии, социални и здравни права и др.). Тук не разглеждам бежанците като специфичната категория избиратели,които гласуват в чужбина, тя няма отношение към България.


Какви решения се прилагат в различни страни
за реализиране на политическото представителство
на външния електорат?


В Европа първи формират избирателен окръг "Чужбина" в Португалия през 1976. Формирани са всъщност два избирателни окръга с по два мандата – един окръг за португалските външни избиратели, които живеят в Европа и един за живеещите в останалата част на света или 4 мандата от общо 230 (1.7%). Франция формира едномандатни избирателни окръзи за външните си гласоподаватели през 1983г. като в момента в тях избират 11 мандата от общо 577 (1.9%). Италия има 4 многомандатни избирателни окръга с по 3 мандата и външните избиратели гласуват за 12 мандата от общо 630 (1.9%). Пример за плаващи мандати е Хърватия. Броят на мандатите в окръг "Чужбина" се определя по квотата на Хеър от гласовете, подадени на националната територия, но не може да е по-голям от 12 мандата. Това поставя представителството на външните избиратели зависимо от броя действителни гласове, дадено от вътрешните избиратели. Такъв подход на практика отразява по-адекватно политическата представителност като изравнява тежестта на гласовете.


Като цяло преобладават страните, в които външните избиратели се прикрепят към избирателни окръзи в страната. Този подход също има своите проблеми. При многомандатните избирателни окръзи ако външните избиратели се концентрират в определи окръзи, те неминуемо изкривяват политическото представителство (Полша, Латвия). Макар и по-лесен за управление, този вариант е уязвим, защото изкривява или подменя вътрешния вот. Вторият вариант е външните избиратели да гласуват по адреса на последното си местоживеене или последния постоянен адрес. Това по принцип не би трябвало да изкривява резултатите, но в случая с България монополизира властта в регионите с етнически вот. Не е изключено да се манипулира вота чрез адресната регистрация. Може да се разглежда и практиката, прилагана в Русия (1999), външните гласоподаватели да се разхвърлят в избирателни окръзи като броят им не може да е по-голям от 10% от общия брой гласоподаватели в съответния избирателен окръг.


За България отдавна се води дискусия.


Експертите са на мнение,
че при сегашната избирателна система
трябва да се обособи МИР "Чужбина"


Смятам, че дори да се въведе изцяло или частично мажоритарно гласуване, такъв отделен избирателен окръг/окръзи следва да съществува.


Особено внимание заслужават въпросите, които възникват от факта, че гласуването се извършва на чужда територия. Най-общо те могат да се групират така:


От гледна точка на политическите партии: Има ли равнопоставеност на политическите партии при предизборната кампания в различните страни, в които има външни гласоподаватели? Има ли равна възможност за срещи с избирателите, работа на застъпниците на различните политически партии и наблюдателите? Как е уредено разпространението на агитационни материали, разяснителната кампания сред избирателите? Има ли зависимост на партиите от предпочитанията на местните власти, прозрачност на предизборната кампания и избирателния процес?


От гледна точка на изборната администрация: Има ли еднакви условия във всички страни за провеждане на изборите? Приемливо ли е правото на избор на българските граждани да се да се поставя в зависимост от страната на пребиваване и така едни избиратели да са облагодетелствани, а други ограничени? Интересен е случаят с Турция и Германия за изборите през юли, 2011г. Поради отказ на Германия да съдейства за организиране на гласуването на своята територия, турският Върховен изборен борд (ЦИК), постанови, че ако турските граждани в чужбина не се поставени при равни условия, то гласуване в чужбина няма да се провежда. Гласуването се проведе в продължение на един месец преди датата на в изборите в урни на изходните митници.


Много важен е и въпросът е дали има ефективен контрол на българските национални власти за нарушения от различен характер - финансиране на кампании, купуване на гласове, възможен административен натиск на местните власти и т. н.зад граница при избори в чужбина. Има ли контрол дали чужди организации финансират ?


От гледна точка на съдебния контрол: Кой разследва изборните престъпления на чужда територия? Каква е подсъдността, например, за купуване на гласове на чужда територия, за фалшифициране на изборни протоколи? Какво става ако чужда организация мотивира по някакъв начин българските външни избиратели? След като уж-ясния случай "Костинброд" се точи повече от една година и то на българска територия, колко би се проточил случаят "Ленгница", ако някой изобщо има намерение да се занимава с него. Изключвам, разбира се, журналистите…


Гласуването в чужбина поражда проблем с легитимността на избора и общественото доверие сред вътрешните избиратели. Знаем ли колко наистина струва политическото представителство на външния електорат? Готови ли са вътрешните избиратели да платят тази цена. Мантрата за демокрацията като скъпо удоволствие за много избиратели е само повод за раздразнение.


В дискусиите за гласуването в чужбина широко се спекулира, че участието в изборите е мотив за живеещите в чужбина да поддържат връзки със страната си, да чувстват принадлежност към нея и др. подобни обяснения. Те не са лишени от основания, но е неприемливо да заемат основно място в дискусията. Ако вземем факта, че до 70-тата си година човек гласува минимум десетина пъти за парламент, още толкова пъти за президент и за местна власт, то става ясно, че на изборите не може да се гледа като на някаква съдбовна декларация на принадлежност към нацията, страната, държавата и др. Това е нелепо.


Изборите не са референдум за избор на държавна религия или държавно устройство. Символният характер на Президента, например, е основание да се пледира за максимално широко допускане до гласуване на президентски избори на външните избиратели. Съвсем друг би следвало да бъде подходът при изборите за законодателната власт в парламентарната република. В крайна сметка се избира законодателен орган за ограничен период от време. В този смисъл въвеждането на различни критерии за правото на гласуване и особено на уседналост е напълно приемливо. Още по-ограничителен трябва да е подхода на местните избори. Остро негативен пример са местните бизнес-партии, местенето на избиратели и т. н.


Има една група мотиви, които външните гласоподаватели изтъкват в полза на неограниченото гласуване на външния електорат. Парите, които те внасят в страната са акт, имотите, които евентуално притежават и др. материални интереси. Разбира се, това е част от личния интерес на гласоподавателите, но не може да бъде самостоятелно основание за избирателни права доколкото това са материални интереси, който е присъщ на широк кръг лица. Поставянето му като аргумент за избирателни права би поставило финансовите инвеститори, китайските ресторантьори и руските и английските собствениците на имоти, например, в неравностойно положение. Те също имат значими материални интереси и биха могли да искат избирателни права, за да ги защитават. Има страни, в които се дават избирателни права на чужденци, които живеят определено време в страната. Основание за това е именно факта, че е налице продължителното пребиваване, приносът във формирането на ресурса на страната и носенето на последствията от избора. Тоест, налице е цялост/съвкупност на интересите.


Не е неприемлив и аргументът, че външните гласоподаватели имат близки в страната. Изборите са индивидуален акт и се основават на принципа "един човек – един глас". В този смисъл близките, които са в страната могат да реализират правата си със своя глас. В такъв контекст не е приемливо външните гласоподаватели да са патерица на интересите на своите близки.


И в заключение:


Въпросът с избирателните списъци
продължава да виси със страшна сила


и да руши доверието в изборния процес. С особена сила това се отнася за външните избиратели. При бъдещо детайлизиране на правата на външния електорат, евентуалното въвеждане на уседналост (срок на пребиваване извън страната), следва да се уреди влизането и излизането от избирателните списъци и придобиването или загубата на правото на гласуване при наличие на критерий за уседналост.


Напоследък често се коментират техниките на дистанционното гласуване. Канада и някои европейски страни позволяват гласуване само в посолствата и генералните консулства или гласуване по пощата. Гласуването по Интернет би могло да бъде алтернатива, но засега не е широка практика по света. И да се приложи, това трябва да стане ограничено и то само ако друг начин не е възможен. Някои членове на ЦИК вече говорят за възможността да се гласува по пощата. Техниката е ясна и може бързо да се приложи, ако има добра воля. Може да се гласува и с пълномощно. Има такава практика в Холандия. Тези варианти, обаче, предполагат висока степен на доверие в изборната администрация, висок морал на политическите партии, и висока степен на гражданска ангажираност. Все неща, които ги няма и няма скоро да ги има.


Това е сравнително обстоен преглед на проблемите, които съществуват при гласуването зад граница. Сигурно има и други. Може предложението ми за въвеждане на уседналост за външните гласоподаватели да е спорно. Някои политически партии вече се надяват как с алтернативните методи на гласуване (интернет, поща и др.) ще мобилизират 1.5 милиона гласа на външни гласоподаватели. С това се надяват да се размие компактния турски етнически вот в самата Турция, който е 50% от целия външен електорат. Това ли искаме? Други се надяват, че с ударно раздаване на българско гражданство ще си докарат хиляди гласове от външния електорат.


Ще има ли, обаче, обществено доверие в справедливостта на процеса и легитимността на законодателната власт, ако външните избиратели определят в непропорционална степен законите, по които ние живеем и харчим обществения ресурс, който сме произвели и платили със своите данъци на правната територия на България? Не е ли това достатъчно значим въпрос за провеждане на референдум?


Аз нямам верните отговори, но искам да мислим по тях…


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK