За приятелството (2)

Георги Марков

© Дневник

Георги Марков



В деня, когато се навършват 36 години от покушението срещу писателя Георги Марков "Дневник" публикува от портала "Култура" есето "За приятелството (2)".


Текстът излиза с любезното разрешение на © г-н Любен Марков. Есето е прочетено по радио "Дойче веле" през 70-те години на миналия век и се публикува за първи път. Акцентите са на редакцията.


Ако самото начало на истинското приятелство представлява загадка, то неговото развитие и съществуване са безспорна реалност. Чрез него ние получаваме и чрез него ние даваме истински дарове, между нас и приятелите ни тече богат обмен.




Не вярвам да има човешко същество, което да не е изпитало радостта от нечия привързаност, облекчението от нечия сигурност, удоволствието от нечие общуване. Приятелят идва при нас като представител на доброто в света, той става важна връзка между нас и околния свят. Така че истинското приятелство не само ни спестява бедността на самотата и отчуждението, но често пъти ни обогатява с множество нови връзки, приятелства и движения, с ново значително познание за околния свят и живота.


Чрез приятеля ние фактически живеем допълнителен живот, защото следим, интересуваме се и се вълнуваме от това, което той чувства, мисли, прави. Неговият жизнен опит малко или много става наш жизнен опит, както неговите успехи и радости са донякъде наши успехи и радости, или пък неговите провали и страдания са до голяма степен наши провали и страдания. Точно това е имал предвид гражданинът, който се явил при свети Петър и казал: "Но аз живях седем живота… Имах шестима приятели".


Приятелското чувство е може би най-волната птица,

някога летяла над земята. Защото тя дарява с присъствието си най-различни хора и събира най-невероятни и противоречиви компании. Животът и литературата ни предават това неизмеримо богатство от комбинации: приятелство между високонравствени граждани, приятелство между герои, между престъпници, велики хора и прости граждани и всички възможни съчетания между тях.


Феодалните и класови деления са настоявали приятелството да има феодален или класов характер. Истинското приятелство никога не се е подчинило на такова изискване. То е прескачало и класови, и расови бариери, за да свърже най-различни хора. Въпреки че твърде често закони са преследвали и наказвали приятелството. Вземете например днешните абсурдни закони в Южна Африка или СССР, където една малка група хора заповядва на огромен брой хора да не изпитват приятелски чувства спрямо хора, които съответният режим ненавижда.


Тук трябва да кажа, че намесата на режима за прекъсване на приятелските връзки особено що се отнася до нас, българите, е много успешна. Без да упреквам някогашните си приятели в нищо, искам само да им кажа, че от всички вярности на този свят – спрямо страна, партия, режим, професия – има една вярност, която стои най-високо. Това е верността на човека към човека. И тя е основният камък, върху който се гради приятелството.


Но какви са отношенията между обществото и приятелските звена. Някога древните гърци са мечтали да имат цяло общество от приятели. Едва ли човек би могъл да фантазира за нещо по-голямо и по-красиво. Древногръцката идея за общество от приятели значително превишава нравственото очарование на всички последвали религии и идеи.


За съжаление в цялата си история хората винаги са били далече от такова общество. Нещо повече, приятелството сякаш е действало в обратната посока за антагонизиране на обществото. Съществуването на множество приятелски звена поначало не означава, че те непременно са несъвместими и враждебни. Трагедията започва, когато тия приятелски звена или групи се впуснат в борба за власт или богатство и фактически изгорят мостовете на приятелство помежду си.


Така стигаме до днешното състояние, че приятелската връзка между човек и човек е противопоставена на тоталитарното общество, особено обществото, чиято идеология е омразата. И точно затова


истинското приятелство между хората в една днешна България е реакция


срещу диктатурата на режима. Въпреки твърде успешното прилагане на принципа "Разделяй и владей", никога преди в цялата ни история гражданите на нашата страна не са били свързани така тясно с всевъзможен вид приятелски отношения.


Никога преди взаимоподпомагането не се е разпростирало така цялостно, за да компенсира в значителна степен онова, което режимът отнема на хората. Никога преди нуждата от приятел не е била крещяща. Нашият народ казва: "Приятел в нужда се познава", защото изпитанията са тези моменти, които циментират приятелството. В изпитанията ние често пъти губим сигурността си и приятелите са тези, които ни я възвръщат. И същевременно изпитанията или черните моменти ни помагат да отсеем най-добре брашното от триците.


Прекалено банална и прекалено тъжна истина е, че когато сте силен или богат, вие имате много приятели, а когато обеднеете или загубите всичко – малцина остават край вас. И това е едно от най-горчивите разочарования на приятелството. Но нека се разберем – тук не става дума за истинското приятелство. То също може да угасне по много причини, но никога няма нищо общо с морала на плъховете, които напускат първи потъващия кораб. Аз съм виждал силни на деня личности, заобиколени от тълпи приятели и почитатели. Виждал съм как те щедро раздават услуги и помощи. И съм ги виждал след това като огорчени самотници, които след като са загубили възможността си да правят услуги, са били напуснати от всички.


Обвинението в този случай е в двете посоки. Първо, спрямо тълпата използвачи, и второ, спрямо този, който се е обградил с тях и който вместо искрени приятелски чувства им е предлагал услуги. Запомнете, твърде често ние смятаме услугата за единствен белег на приятелство, което е една от най-трагичните ни заблуди.


Маса хора си въобразяват, че чрез услуги създават приятелство,


а всъщност те се опитват да купят нещо, което по принцип не се продава. Не казвам, че приятелите не бива да си помагат или да си правят услуги, но услугите са просто взаимно удобни сделки, които човек може да сключва и с неприятелите си. За мнозина наши граждани приятелството се проверява чрез услугите, които им се правят. И пази Боже да не направите услугата. Тогава изведнъж човекът от приятел става неприятел.


Преди години преподавах в един студентски курс за инженери керамици. Между първокурсниците студентки беше дъщерята на близък мой приятел. Тя беше извънредно слаба студентка. Просто учението не я интересуваше и като че истинските й интереси бяха да се омъжи и има деца. Понеже колегите ми знаеха, че тя е дъщеря на мой приятел, пишеха й тройки просто за да мине. Но когато държа изпит по моя предмет, аз почувствах, че цялото й следване е една лъжа и безсмислица. Писах й двойка, поради което тя напусна следването. Когато се опитах да обясня на баща й, той ми извика: "Ти не си никакъв приятел! Не искам да те виждам!".


Тогава за първи път сериозно си помислих за границите на приятелството и дали въобще е имало приятелство. Ако вие наистина сте привързан към някого, ако наистина разбирате някого и държите на него, никога няма да дръзнете да поискате от този човек да отиде срещу съвестта си, за да ви угоди.


И веднага искам да посоча друг пример за приятелска услуга. От векове в много наши села съществува (и още продължава да съществува) обичаят, когато някой започне да гради къща, приятелите да се съберат и в свободното си време да му помогнат при строежа. Спомням си, например, моят монтьор си взе отпуска, за да помогне в строежа на къща на свой приятел, който току-що беше се оженил. Много пъти в нашите села и особено по време на война или бедствия приятели орат нивите на отсъстващи приятели, поемат грижи за семействата им и се стараят да облекчат несгодите им. Този вид услуги за мен са израз на най-чистото приятелство между хората. Те нямат нищо общо с толкова популярния лозунг на съвременното услужджийство "ти на мене, а аз на тебе".


Поради непрестанната бъркотия в снабдяването, комуналните услуги и въобще правата на хората у нас, в днешно време под формата на "приятелство" се разви до най-крайна степен обмяната "услуга за услугата". Махленският месар ще скрие хубаво парче месо за приятел, който пък ще му уреди да си вземе евтино плат за дрехи от друг приятел, на който пък ще доставят за компенсация пирони, а продавача на пирони ще бъде компенсиран с ходатайство за ново жилище, докато този, който раздава жилището, ще получи паспорт за Македония да види балдъзата си и т.н.


Веригата е безкрайна, но тя обикновено няма нищо общо с приятелството. Тя е верига от практически, вероятно необходими връзки, но тя нито дава подаръците, нито носи задълженията на приятелството.


Както казах – няма еднопосочно приятелство. То е взимане и даване, като


най-истинските приятели предпочитат да дават, вместо да взимат

И когато говорим за границата на приятелството, аз искам да я посоча много точно. Тя е границата, зад която приятелят чувства, че не може да даде повече. И другият трябва да бъде щастлив с това, което му е дадено, и да не иска преминаване на границата, ако е истински приятел и ако държи на приятеля си.


Самото приятелско чувство в голяма степен определя обема на взимането и даването. За някои хора вие можете дори да дадете живота си, за други – далеч по-малко. Но отново подчертавам, главният, основният елемент на приятелството при този обмен е ДАВАНЕТО, а не  ВЗИМАНЕТО.


Във връзка с това искам да спомена един особен случай. Една моя позната тук, в Англия, неотдавна получи рядък и много скъп подарък от свой приятел. Научих, че той често със скромната си заплата й подарявал скъпи неща. "А ти някога подари ли му нещо?", попитах я аз. "Защо ще му подарявам!" – отвърна тя – "Той изпитва такова удоволствие, когато прави подарък, че това му стига! За него е щастие да ми прави подаръци!". Едва ли има по-трогателно разбиране на приятелството.


Забелязал съм, че мнозина хора са приели известни приятелства като напълно установена даденост. От една страна това е хубаво, защото човек живее с твърдото убеждение, че има приятели, сигурен е в тях. А от друга страна, като че тази сигурност го освобождава от грижата за приятелството. Точно по тази причина, понеже сме стари приятели и се знаем добре, ние понякога си позволяваме да се държим така, че непоправимо разрушаваме приятелството.


Всичко започва с това, че ние си въобразяваме, че познаваме толкова добре нашия приятел, че


няма нужда всеки път да се опитваме да го разбираме,

че дори няма нужда да го слушаме. Ние дори не забелязваме първата пукнатина в приятелското чувство. Толкова много приятелства са умрели от една и съща болест – липсата на внимание. Затова се казва, че човек трябва да се грижи за приятелството, а не да го смята като нещо веднъж завинаги гарантирано.


Има хора, които не правят разлика между приятелско чувство и признателност. Ако някой ви направи услуга или ви помогне в нещо, вие сте му признателни и му благодарите. Но за приятелство не се благодари. И на приятели не се благодари.


Познавам хора, особено тук на Запад, които изпитват вроден страх от приятелство. Това са самотни, нещастни същества, които не смеят да приближат никого към себе си от страх, че могат да бъдат уязвени, могат да загубят.


Страхът от общуване показва пълна неувереност в собствените качества или неспособност да се разбират другите. Този вид хора изпитват непрестанно подозрение спрямо целия свят, който за тях представлява дебнеща опасност.


Неспособни да общуват с приятели, те общуват с кучета и котки.


Каквато и сантиментална привързаност да изпитват към животните, тези граждани не могат да ме уверят, че получават от едно куче нещо равно на общуване с човешки същества.


Един такъв гражданин веднъж ми каза, че докато животните били невинни същества с истинска лоялност, то всички приятели били използвачи и подлеци. Може би той търси оправдание за неспособността си да общува.


При всички случаи обаче това подчертава изключителната важност на приятелската лоялност. Наистина няма по-силен удар от този, който приятел може да ви нанесе, няма по-остра болка от болката, която приятел може да ви причини, и няма по-жестока измяна от измяната на приятел. Ние, съвременните българи, имаме богат житейски опит в това отношение, който ме кара отново да повторя, че от всички вярности на този свят най-високо стои верността на приятеля към приятеля. Вярност, която идва от дълбоко разбиране и чиста съвест.


И накрая няколко думи


за приятелството и любовта


Мнозина мъже са смятали и смятат, че не може да има приятелство между тях и жени, че сексуалното различие предотвратява чистото приятелско чувство. Наистина любовта е нещо различно от приятелството, но аз не мога да ги противопоставя. Човек трябва да е много назадничав и неинтелигентен, за да вижда приятелството с жени единствено в сексуална посока. Едни от най-хубавите и големи приятелства, които знам, са били между мъже и жени. Бих казал, че като приятели жените са по-интуитивни, по-отзивчиви и без никакво съмнение по-верни.

Коментари (42)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1042 Неутрално

    Страхът от общуване показва пълна неувереност в собствените качества или неспособност да се разбират другите. Този вид хора изпитват непрестанно подозрение спрямо целия свят, който за тях представлява дебнеща опасност.

    Неспособни да общуват с приятели, те общуват с кучета и котки.

    Каквато и сантиментална привързаност да изпитват към животните, тези граждани не могат да ме уверят, че получават от едно куче нещо равно на общуване с човешки същества.

    Един такъв гражданин веднъж ми каза, че докато животните били невинни същества с истинска лоялност, то всички приятели били използвачи и подлеци. Може би той търси оправдание за неспособността си да общува.

    Няма шики-мики.
  2. 2 Профил на deaf
    deaf
    Рейтинг: 3030 Неутрално

    Все едно ми чете мислите...Безсмъртен е!

  3. 3 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 1815 Неутрално

    Георги Марков е уникален автор. Неведнъж съм казвал, че "Задочни репортажи от България" трябва да влезе в задължителната програма за изучаване в училище. Аз съм я чел на 16 години, така че ще се разбере от учениците.

    The best way to predict the future is to invent it.
  4. 4 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2714 Неутрално

    Бог да го прости! Вместо да го убият, комунистите го направиха безсмъртен.

  5. 5 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 1639 Неутрално

    До коментар [#3] от ""Новорусия" капут":
    Няма да стане скоро, защото разкрива фалша на "социализма с човешко лице", който се опитват да ни пробутват като заместител на сталинизма. Когато уж грешките са изправени, лагерите закрити и народът гребе блага с пълни шепи.

    Напомням: Духането може да е насила, но гълтането е доброволно!
  6. 6 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 3135 Неутрално

    Георги Марков беше поднесен като подарък на Т. Живков на 7.9 - за рождения му ден. Съчмата с рицин свърши работата си! Починал на 11.9. 78г.
    Злокобна партия е БКП!

  7. 7 Профил на S.P.Q.R.
    S.P.Q.R.
    Рейтинг: 360 Разстроено

    #КОЙ уби Георги Марков, царство му небесно!

    zenrus.ru
  8. 8 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 951 Неутрално

    [quote#1:"Пъпеш под Драгалевското слънце "]Неспособни да общуват с приятели, те общуват с кучета и котки. [/quote]
    Дължа да отбележа че НЕ САМО неспособните да общуват с (или въобще имат) приятели общуват с кучета и котки

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  9. 9 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 3135 Разстроено

    До коментар [#7] от "S.P.Q.R.":
    КОЙ уби Георги Марков, царство му небесно!

    Точно КОЙ! Знаем. И той знае, че знаем!
    На Георги - вечна му памет!

  10. 10 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 951 Весело

    [quote#0:"статията."]"...Махленският месар ще скрие хубаво парче месо за приятел, който пък ще му уреди да си вземе евтино плат за дрехи от друг приятел, на който пък ще доставят за компенсация пирони, а продавача на пирони ще бъде компенсиран с ходатайство за ново жилище, докато този, който раздава жилището, ще получи паспорт за Македония да види балдъзата си и т.н...."[/quote]

    На върха на пирамидата е "паспорт за Македония (всъщност Югославия"?!? Май не, разрешения за пътуване до соц' лагера се даваха лесно. Виж, да ти "отпуснат" жилище беше проблем

    Виц от време оно:
    Питат Радио Ереван-КАК да се реши жилищния проблем в България?
    Отговор: Да отворят границите!!!

    Живях кратък период по това време. И "не бях в играта" защото все още бях студент,

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  11. 11 Профил на S.P.Q.R.
    S.P.Q.R.
    Рейтинг: 360 Неутрално

    [quote#10:"Мойше! Толкоз!!!"]На върха на пирамидата е "паспорт за Македония (всъщност Югославия"?!? Май не, разрешения за пътуване до соц' лагера се даваха лесно.[/quote]
    Югославия не се броеше соц лагер и трябваше открит лист дори за граничната зона. Лесно се даваха разрешения за Чехословакия, Полша и ГеДеРето. За Унгария също, но в БНБ не обменяха форинти.

    zenrus.ru
  12. 12 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1093 Неутрално

    До коментар [#3] от ""Новорусия" капут":

    Задочните репортажи вече са влезли в учебната програма, но не в БГ, а за ИБ (Интернационална бакалавърска) програма. Противно на името става дума за гимназиално обучение като подготовка за продължаване в университет за степен бакалавър. Дъщеря ми го избра за изпит по българска литература в ... Дания. Много съм горда - получи най-високата оценка, но най-голямата печалба беше, че след Марков се заинтересува от българската история по соц. времената.

  13. 13 Профил на tww09306483
    tww09306483
    Рейтинг: 3419 Неутрално

    Днес се навършват 36 години от убийството на Георги Марков... Също така днес, охранителят на Тодор Живков откри предизборната си кампания и обяви, че иска пак да е министър-председател...! Господи Боже пази ни!

    Социалистът християнин е по-страшен от социалиста безбожник...! / Ф.М. Достоевски
  14. 14 Профил на uks41354649
    uks41354649
    Рейтинг: 213 Неутрално

    Тъжно е как може някое човекоподобно същество да издаде неофициална смъртна присъда на велик човек написал подобен текст.

  15. 15 Профил на ARRI
    ARRI
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    В памет за г-н Марков, и АЗ да кажа нещо от него...
    Първата ми и най-любима негова фраза е - Две лайна, разделени от ламаринена завеса....Тва го е казал, когато вече е разбрал, че е избягал от трън та на глог...

    Ето тук ша постна и едно негово писмо до Димитър Бочев :

    От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС, или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията.

    Лондон, 02.1977 г.

    Драги Митко,
    Извинявай, че малко забавих отговора си на последното ти писмо, но просто нямах време да седна да ти пиша, пък и вече намразих всякакъв вид писмовна дейност, след като трябва да прекарвам вероятно две трети от времето ми, дадено от природата – върху пишеща машина. Благодаря ти много за желанието ти да бъдем заедно, което много би ме радвало, но не се обадих на Захариев, нито имам намерение да му се обаждам. Причината е, че докато не ме изгонят от Би Би Си, по-добре да стоя тук, защото смяната, както знаеш добре, ще бъде най-проста илюстрация на нашата поговорка („Пременил се Илия – пак в тия”). Второ, струва ми се, че между мене и всички тия радиоорганизации съществува точно същият вид разминаване, което съществуваше между мене и българските партийни организации.

    От много отдавна вече не вярвам в „свобода на словото“, която на практика се свежда и в двата свята до свободата да крещиш на глас у дома си или пред неколцина приятели това, което те вълнува. Но я се опитай да изкажеш мнение в „независимия” вестник ТАЙМС или в независимото Би Би Си? Имаш много здраве от пробитата шапка на демокрацията. Там, но както и в „Работническо дело“, трябва да се съобразиш с линията на вестника или радиото. Принципите са абсолютно същите. Разликата е само във формите – едните са по-груби и недодялани, а другите по-гладки. Всичко това, което ти говоря, ти вече си го познал. И всичко това аз имам твърдото намерение да напиша в един или няколко романа. Защото нито хората от Радио София, нито хората, които стоят зад тукашните радиостанции, ги е грижа за България и българите. Просто хората си изкарват хляба, както биха могли да го изкарат с отглеждането на таралежи, например. Единственото, което вълнува и едните, и другите, е сигурността, която работната площадка им дава, т. е. повишенията, пенсиите, разните други удобства, плюс суетата да се наричаш радиожурналист, което при всички случаи звучи по-добре отколкото „таралежовъд“. Така че всяко решение, което те взимат, всяко мнение, което те изразяват, няма нищо общо с истината, правдата, борбата за доброто и съвършенството на човека, любовта, красотата. Не! Никаква друга кауза, освен своята проста и ясна кауза – да си циментираш положението и да не си създаваш неприятности.

    Все повече ме смайва впечатлението, че истинската болест на нашето време не е нито комунизмът, нито капитализмът, нито тероризмът, нито каквито и да са революционни и контрареволюционни евангелия, а главно (може би дори единствено) това мръсничко, подличко, егоистично добре маскирано, добре гарнирано чувство да си осигуриш твоето живуркане, като се присламчиш към някой октопод, който има нужда от тебе да му чистиш пипалата.
    Все по-силно съм убеден, че светът съвсем не се дели на добри и лоши хора, на леви или десни, на вярващи или невярващи, а главното деление, което има значение за нас, е на хора, които могат, и на хора, които не могат. С други думи – на творци и на паразити. Има различни видове творчества, както има и различни видове паразити. Селянинът, който сее на нивата, е творец, жената, която ражда и отглежда деца, е творец точно толкова, колкото Айнщайн, Бетовен и Достоевски са творци. Този, който прави обувки, е творец, клоунът на сцената е творец, бръснарят на ъгъла е творец и т. н. Но оттук започва най-голямата драма на хората. Творците и особено талантливите от тях никога не се съюзяват. Първият белег на един талант или на един гений е неговото несъгласие с другите.

    Много пъти съм казвал, талантът е независимост. И затова всички истински творци поради вътрешната си сигурност, поради устройството си винаги са в пълно разногласие по всички големи въпроси. В замяна на това паразитите или ако щеш, посредствениците се обединяват, подреждат се в стройни редици и създават могъщата армия на администрацията и бюрокрацията. Тъй като те нямат творческата сигурност и смелост, тъй като по даденост са страхливи и несигурни, те намират подкрепа в своето общество, в своята администрация, която трагично им дава власт над творците. Администраторите най-много ненавиждат през живота си творците и творчеството, защото всяко нещо, създадено на този свят, им казва, че те не могат да създават, че те са просто паразити.

    Никой не е изливал повече злоба и завист спрямо творческата част на света от тия осакатени нещастници, които са си присвоили правото да управляват другите. Те се боят от творците, защото творецът не се подчинява лесно, той не е добър служител, той не е примерен чиновник, който казва сладникаво усмихнат „да, сър!”. И затова на тебе ти е ясно например защо всяка дребна редакторска маймунка, колкото и бездарна да е, която почука на вашата врата (или на тукашната), има огромни предимства пред такива като мене. Защото те не се интересуват какво всъщност предават за България, не се интересуват да вникнат дълбоко в нуждите на ония, които слушат оттатък, да отговорят най-пълно на техните очаквания… а просто да си изслужат времето за пенсия и след това да имат приятни старини в някое крайморско топло заливче.


    Когато пристигнах тук, на Запад, бях много изненадан да открия, че почти всички хора, които срещнах, и тукашни, и емигранти, всъщност се бореха и мечтаеха да получат в живота нещо, което аз бях захвърлил в България – пари, гарантирано положение, слава. Почти всички, и англичани, и германци, смятаха, че аз съм бил луд и че е абсолютно морално да лежиш на гърба на цял народ и да си живееш като привилегирована гадина. Този морал така ме порази, че тогава разбрах, че обществената съвест на Запад е или мръсна политическа игра на деня, или куп лайна, че тя не е искрен отклик на нищо, защото малцината честни и искрени донкихотовци, които милеят за човешкото достойнство, нямат достъп нито до радио, нито до телевизия, нито до вестници. Ако търговските интереси на Запад повеляват, те са в състояние да започнат да свирят съветския химн редом със собствените си национални диарии.


    За мой и твой ужас, това е действителността. Това е все същият конфликт между партията и отделните творци. Ако комунизмът някога дойде на Запад, уверявам те, че техните диктатури ще бъдат далеч по-отвратителни от нашите – източните. Но ако не дойде, причината за това ще бъде, че техните обществени форми са по-съвършено неморални и по-солидни укрепления за посредствеността и бездарието, основите на несправедливостта са много по-дълбоки и парфюмът на демагогията (за да прикрие миризмата на лайната) – много по-силен.


    Знам, че въпросът ти е естествено – А ЗАКЪДЕ СМЕ НИЕ? КАКВО ДА ПРАВИМ НИЕ?
    Най-глупавото би било да се лъжем, че нещата не са такива, каквито са. Най-непростимото би било да се гръмнем. Отговорът е много прост – ние трябва да продължаваме да бъдем точно това, което сме били – луди. Защото това е формата на живот, която най-добре ни приляга, защото ние сме родени за нея и защото е най-висша привилегия на природата – ДА НЕ БЪДЕШ КАТО ТЯХ. И струва ми се, че цялата красота на живота, че ако щеш, целият му смисъл (нали красотата е смисъл), като че е заложен в лудостта на лудите. Всичко наистина голямо и красиво, което и природата, и хората са създали досега, е изблик на тази лудост, която според мен е самата същност на МОЖЕНЕТО.


    Пиши, ако чувстваш, че можеш да пишеш, рисувай, ако мислиш, че можеш да рисуваш, кови, ори, пей, прави нещо, което усещаш, че можеш да правиш, и не се извинявай, че някой не ти е дал микрофона си, че не искат да те печатат. Когато творбите ти станат безспорни, конформистката същност на ония, другите, ще заработи в твоя полза, те ще те приемат като СВОЙ, ще те пуснат по радиото, по телевизията, навсякъде, паметник ще ти издигнат, за да докажат, че онова, което ти си направил, е ТЯХНО. Те винаги са си присвоявали всичко голямо от историята, всичко, което лудите са създали.
    Затова можеш да си обясниш такива странни картинки, че музикално глухи охкат и ахкат по Бетовен, литературно слепи хора хвалят до небесата Достоевски и цели шайки от нищожества честват коленопреклонно Ботев (и дори наум не им минава да се опитат поне мъничко да бъдат като него).


    Ето това е конфликтът! Най-големият, най-дълбокият, единствен сериозен конфликт.
    И в този конфликт такива като мене нямат микрофоните, нямат вестниците, издателствата, киното. Всички те са от другата страна, където комунистически, капиталистически, националистически и господ знае какви още микрофони стоят редом и се борят, за да наложат под един или друг цвят властта на нищото.
    Трагично, ние не можем без един компромис – този, който ти дава залъка. Но само при условие, че този компромис ще ти помогне да продължаваш да бъдеш това, което си.


    Драги Митко,
    Ето ти горе-долу картинката на нещата, така както аз я виждам. Тя не е безнадеждна. Тя е реална, което значи, че вътре, дълбоко в себе си, съдържа надежда.
    След като ти изпонаписах всичко, което чувствах, позволи ми сега да спра, да пожелая на тебе и на Клавдия здраве и любов и предполагам, че скоро пак ще си пишем.

    Най-сърдечно твой
    Жоро


    Плащат ми от швейцарското посолство да пропагандирам ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ ! Признавам, че трол-я в тяхна полза с/у 5 франка на пост!
  16. 16 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3166 Любопитно

    Добре де има ли някакви доказателства ,че Тодор Живков е затрил Георги Марков ???
    Аз лично дълбоко се съмнявам ,че е бил убит и то точно по този сценарии съчинен явно от МИ-6 !


    Libertarianism is just anarchy for rich people
  17. 17 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3166 Неутрално

    [quote#15:"ARRI"]- Две лайна, разделени от ламаринена завеса....Тва го е казал, когато вече е разбрал, че е избягал от трън та на глог... [/quote]
    +
    Либертарианците винаги смятат ,че западното по-хубаво ухае , някак е по-лачено , по-пазарно и по-свободно !

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  18. 18 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 2554 Неутрално

    Такова удоволствие е да се чете Георги Маркова, неговите есета са ми като балсам за душата. И като че ли всеки път успява да отгатне съкровените ми размисли.
    Поклон пред този човек!

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  19. 19 Профил на ARRI
    ARRI
    Рейтинг: 1291 Неутрално

    До коментар [#17] от "comandante":

    Тва за ''двете лайна, разделени от ламаринена завеса(желязна стена), Георги Марков го е казал 1г. преди да реши да се върне у България и да си оди пак с тъ.жъ. на лов.....Ама нещо нещата се объркват и той умира.....Не мисля, че тъ.жъ. е имал намерение да го убива, и то точно когато Георги Марков е бил на месец от връщането си у България.....По съм склонен да вярвам на последната версия дето изкараха от Скотланд Ярд, че домашната му котка му е вкарала някакъв вирус и той от него е починал......Па може и англичаните да са го убили за дето им е нарекъл ''демократичния'' строй лайно....Никой не знае....Ама завръщането на Георги Марков у България със сигурност е щяло да се счита за триумф на соца над капитализма....Абе те си знаят....Ноооо...със сигурност голямите батковци са се разбрали преди да го освиткат....Самата фраза - Две лайна, разделени от ламаринена завеса, говори, че зад двете лайна стои една и съща ръчичка...Разбирай ме както искаш....по-ясно не мога да се изразя........


    Всички знаем, че Геогри Марков до такава степен беше цензуриран у Англия, че се наложи да пише криптирано....Той и Дейвид Филипс написаха пиесата ''"Достопочтеното шимпанзе" ....Иде реч, че никой не знае кой управлява Англия...и за да не каже на англичаните истината, че Англия се управлява от едни невидими ръчички(елита), се наложи да се самоцензурира и да нарече елита - шимпанзе.....
    С две думи...още през 70 те години на миналия век г-н Марков е викал - КОЙ...КОЙ...КОЙ.....и е писал за олигархията дето задкулисно ''оправя'' държавите.....Факт....И не знам защо точно дневничари вадят Георги Марков, като той не им е в таргета.....

    Плащат ми от швейцарското посолство да пропагандирам ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ ! Признавам, че трол-я в тяхна полза с/у 5 франка на пост!
  20. 20 Профил на tww09306483
    tww09306483
    Рейтинг: 3419 Неутрално

    До коментар 17.

    Да бе, те и комунягите са на това мнение! Все на запад ги тегли... И не искат рубли, ами евро и долари...!

    Социалистът християнин е по-страшен от социалиста безбожник...! / Ф.М. Достоевски
  21. 21 Профил на xabren
    xabren
    Рейтинг: 411 Неутрално

    До коментар [#7] от "S.P.Q.R.":

    Щом датата на покушението върху Марков съвпада с датата на РД-то на селския тарикат от Правец... Лека му пръст на Марков, Задочните репортажи е велика книга.

  22. 22 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3166 Неутрално

    [quote#19:"ARRI"]Разбирай ме както искаш....по-ясно не мога да се изразя........ [/quote]
    Сещам се за още един велик българин - Никола Николов които също беше затрит при мистериозни обстоятелства !

    Libertarianism is just anarchy for rich people
  23. 23 Профил на ARRI
    ARRI
    Рейтинг: 1291 Разстроено

    [quote#22:"comandante"]Сещам се за още един велик българин - Никола Николов които също беше затрит при мистериозни обстоятелства ! [/quote]


    Отивам да спя...ама ти давам още Българи за ''размисъл'' ...
    Илия Вълков (Yull Brown) .....Стефан Маринов.....Кирил Чуканов

    Плащат ми от швейцарското посолство да пропагандирам ПРЯКАТА ДЕМОКРАЦИЯ ! Признавам, че трол-я в тяхна полза с/у 5 франка на пост!
  24. 24 Профил на Николай Колев
    Николай Колев
    Рейтинг: 1639 Неутрално

    Странно защо западните лайна имаха възможност да идват на изток, но не оставаха, а източните офейкваха дори с риск на живота си. Лайняна работа. Лайняни мисли. Лайняни мозъци.

    Напомням: Духането може да е насила, но гълтането е доброволно!
  25. 25
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  26. 26 Профил на gerganaholy
    gerganaholy
    Рейтинг: 367 Неутрално

    До коментар [#19] от "ARRI":

    Поклон пред смелостта и написаното от този българин - Георги Марков. А ти,Арри, явно си от тези, които мислят като убийците му. Толкова доказателства се разкриха, че ДС с подкрепата на КГБ извършиха това гнусно убийство. Комунистите не са човешки същества, нямат съвест и състрадание. ДОКОГА?!

  27. 27
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  28. 28
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  29. 29
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  30. 30
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото не беше по темата на материала, за който се отнася.

  31. 31 Профил на Йоаникий
    Йоаникий
    Рейтинг: 753 Неутрално

    [quote#17:"comandante"]- Две лайна, разделени от ламаринена завеса....Тва го е казал, когато вече е разбрал, че е избягал от трън та на глог... - цитат на коментар #15 от “ARRI”
    +
    Либертарианците винаги смятат ,че западното по-хубаво ухае , някак е по-лачено , по-пазарно и по-свободно !
    [/quote]

    Десетките милиони, които за 20-тина години се преселиха в западното "л...но" не се оплакват, не се и връщат, а се увеличават, пускат корени там, доста от тях правят кариери, пари...
    Имаш ли смелостта грижовно и приятелски да им кажеш, че дълбоко се лъжат и само си мислят, че правят нещо?
    Или си въобразяваш, че колкото повече плямпаш простотите си, толкова повече ние оглупяваме, та чак да ти се "вържем"?
    Подобни бисери навремето ръсеха партийни секретари и ОФ деятели, ама те отдавна вече спряха сами да си вярват, а ти???

    Най-високите препятствия са тези, които сами си поставяме.
  32. 32 Профил на S.P.Q.R.
    S.P.Q.R.
    Рейтинг: 360 Неутрално

    [quote#21:"xabren"]Лека му пръст на Марков, Задочните репортажи е велика книга. [/quote]
    да, и трябва да се изучава в часовете по история.

    zenrus.ru
  33. 33 Профил на Грозде
    Грозде
    Рейтинг: 1918 Неутрално

    "Аз съм виждал силни на деня личности, заобиколени от тълпи приятели и почитатели. Виждал съм как те щедро раздават услуги и помощи. И съм ги виждал след това като огорчени самотници, които след като са загубили възможността си да правят услуги, са били напуснати от всички.

    Обвинението в този случай е в двете посоки. Първо, спрямо тълпата използвачи, и второ, спрямо този, който се е обградил с тях и който вместо искрени приятелски чувства им е предлагал услуги. Запомнете, твърде често ние смятаме услугата за единствен белег на приятелство, което е една от най-трагичните ни заблуди."

    Кисело.
  34. 34 Профил на slaveiche
    slaveiche
    Рейтинг: 360 Неутрално

    По всичко изглежда,че Г.Марков е бил симпатичен човек с големи очаквания и затова се е разочаровал от всички и от всичко.Задочните му репортажи не са нищо особено като художествена стойност-просто едно описание на соц.действителността с типичния соц.жаргон.Но "Жените на Варшава" е друго нещо-вълнуващо.

  35. 35 Профил на daam
    daam
    Рейтинг: 1250 Неутрално

    "Ако вие наистина сте привързан към някого, ако наистина разбирате някого и държите на него, никога няма да дръзнете да поискате от този човек да отиде срещу съвестта си, за да ви угоди."

    Много точно казано

  36. 36 Профил на chichka
    chichka
    Рейтинг: 1265 Неутрално

    [quote#10:"Мойше! Толкоз!!!"]Македония (всъщност Югославия"?!? Май не, разрешения за пътуване до соц' лагера се даваха лесно.[/quote]
    Всъщност, точно за Югославия се даваха най-трудно визите, защото от там лесно се влизаше в Италия! По-лесно се вземаше виза за САЩ и ГФР чрез екскурзия на Балкантурист, но за Югото беше трудно.

    Русия- проказата на планетата Земя.
  37. 37 Профил на Frank Zappa
    Frank Zappa
    Рейтинг: 1051 Неутрално

    Поклон!

    Кандидат за член на ПП Четвърти километър
  38. 38 Профил на damage_case
    damage_case
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Благодаря на редакцията за двата летни месеца, в които някак си ни спести натрапването на "литературното наследство" на този токова бележит белетрист. Бях се примирил, че ще четем пасажи от разтърсилото му света творчество всеки ден.

  39. 39 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3322 Неутрално

    Да, така беше.

    НРБ бе в Соцлагера на СССР (вън от СССР).
    Заедно с още "зарубежие" на СССР:
    Полша, Литва, Латвия, Естония, ГДР, Унгария, Чехословакия...
    Всички - във Московския "Варшавски договор".

    Югославия бе друга марксистка "вселена"...
    след флирт между Тито, Сталин и Димитров
    за "Балканска Федерация"
    и разрив между Тито и Сталин.

    Така освен "железни завеси" за ограничаване на местожителство/ работа/пътуване вътре в страната и в Соцлагера (в СССР още по-строги), България бе оградена с Южна "желязна завеса" на Соцлагер "СССР" и със Западна "желязна завеса":
    между България и "братския" мини марксистки соцлагер Югославия (Сърбия, Вардарска Македония, Черна гора, Хърватия и т.н.)

    Оградена и разкъсана - наследство от предишни нашественически и пр. войни.

    За "утеха", отвреме-навреме властите отваряха българо-югославската граница и организираха "събори" за да се срещат роднини и познати от двете страни на "барикадата".

    За НР България, Югославия беше "Запад" не само географски,
    но и като държава със сравнително по-независима политика, икономика и връзки със свободния свят.

    Чувал съм, че от Югославия по-лесно е можело да се емигрира
    на Запад, за който успее да премине българо-югославската граница. Както и ако успее да се "добере" до Гърция, разбира се.

    Разрешение за другите соцлагерни държави беше сравнително лесна работа.

    Веднъж така се разходих (с влак и пешеходство)
    през Румъния и Унгария до Берлинската стена
    и назад.

    До коментар [#11] от "S.P.Q.R.":

    На върха на пирамидата е "паспорт за Македония (всъщност Югославия"?!? Май не, разрешения за пътуване до соц' лагера се даваха лесно.

    - цитат на коментар #10 от “Мойше! Толкоз!!!”

    Югославия не се броеше соц лагер и трябваше открит лист дори за граничната зона.

    Лесно се даваха разрешения за Чехословакия, Полша и ГеДеРето. За Унгария също, но в БНБ не обменяха форинти.

  40. 40 Профил на S.P.Q.R.
    S.P.Q.R.
    Рейтинг: 360 Неутрално

    [quote#39:"dnevnikar"]Заедно с още "зарубежие" на СССР:
    Полша, Литва, Латвия, Естония,[/quote]

    Литва, Латвия и Естония си бяха пар екселанс ССРепублики, след окупацията им от Сталин още началото на 40-те. Останалите поне привидно се водехме отделни държави...

    zenrus.ru
  41. 41 Профил на ungeheuer
    ungeheuer
    Рейтинг: 470 Неутрално

    До коментар [#23] от "ARRI":

    да не би да вярваш в ННО!? хахах това би обезсмислило значително какъвто и коментар да пуснеш оттам насетне

  42. 42 Профил на aa1830
    aa1830
    Рейтинг: 245 Неутрално

    До коментар [#1] от "Олд Шетърхенд

    Изобщо не си в час, много често тези хора просто не намират смисъл да губят енергията си в безмислено общуване или пък са разочаровани от хората около тях, а определено имат какво да кажат много повече от т.нар. общителни, стига да има кой да ги чуе...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK