Да благодарим на Путин

© Reuters

Путин може да бъде спрян само със сила и ние не знаем, отсега, как ще ни се отрази този момент, когато стигнем до него. Но вече знаем, че Путиновото нахалство, подобно на Хитлеровото, в момента ни върши – и тук, в България, и по-натам, "на Запад" – чудесна работа. Защото ни кара, искаме или не, да се върнем към основния въпрос на човешкото битуване: кои сме и какво следва да правим?

Да вземем подновеното искане страните-членки на НАТО да отделят поне 2 процента от БВП за отбрана. Засега това правят предимно американците и англичаните. Останалите повтарят, с различна степен на софистицираност, възклицанието на Бойко Борисов, че първо трябва да се справим със социалните, а после – с военните въпроси.

Което, разбира се, е

глупост с титанични размери

Държавите съществуват, за да гарантират отбрана на територия от външна агресия и за да осигуряват безопасността на своите граждани чрез осигуряването на ред и законност. Онази организация, която няма за цел, или не може, да отбранява територия – това не е държава. Защото държавата, в крайна сметка, е военна машина.

Едва хиляди години след появата си на историческата арена, държавите са започнали да поемат и други функции. Отначало, през 19-ти век – да осигурят рамката (подредена икономика, образование) за успех и просперитет на гражданите си. А по-късно, вече през 20-ти век – да помагат на несправящите се чрез социална политика.

Но да твърдиш, че държавата е най-вече социална политика, и че всичко останало може да бъде оставено на заден план, това е все едно да си лакираш черчеветата на прозорците, докато къщата ти е оставена без покрив. Така поддържана, тази къща няма да оцелее. Защото няма покрив. Няма да оцелее и държава, която забрави, че е преди всичко военна машина. Защото, докато раздава пенсии, помощи и пособия, може да се окаже окупирана от друга държава.

Огромен късмет е, че възстановяването на същността на държавата – слагането на покрив на къщата – струва само 2, а не да речем 22 процента от БВП. Сетете се, последния път, когато правихте покрива на къщата си, какъв процент от годишния ви доход отиде за това?

Тези два процента незабавно трябва да бъдат стигнати и задминати от всички страни в НАТО, вкл. България. И да благодарим на другаря Путин, че ни накара да си спомним елементарни неща.

Европа в своята цялост също има за какво да благодари на Путин. Защото той със сила я накара да се върне към въпроса:

Каква е каузата на Европа?

Кое е онова нещо, което осмисля нейното съществуване?

Каузата е нещо, заради което си готов да жертваш други неща, включително – живота си. Навремето, изправена срещу Хитлер, Европа ясно заяви за каква кауза жертва живота на европейците: за ценности – свобода, човешки права, равенство, демокрация, върховенство на закона, култура. След падането на Стената, обаче, Европа се опита да осмисли себе си не чрез ценности, а чрез потребление. Започна да схваща себе си не като мястото на демокрацията, а като мястото на голямото пазаруване.

Което, разбира се, не е никаква кауза. Кой политик е готов да каже на някой войник: "Отиди да се биеш и умираш на фронтовата линия, за да можем да имаме още молове"?

Ситуацията е абсурдна, но все пак Путин трябваше да впрегне цялото си нахалство, за

да откаже Европа да схваща себе си като мол

Спомнете си, при всяко въвеждане на санкции срещу Русия, как пищяха европейските страни: "Ама, чакайте сега, ще ни пострада покупателната способност, ще се вдигнат цените" и пр. Дори след бруталното сваляне на пътническия самолет, германците се набутаха в тайни преговори с Путин, за да не застрашат благоденствието на германците с прекомерни санкции!

Едва днес, след като Путин вкара войски в Украйна и заплаши да стигне до Киев за две седмици, Европа започва да си дава сметка, че консуматорството не е нейната кауза. Че има по-важни неша, заради което си струва да се лишиш от втора кола или от ваканция на Карибите. За което всички европейци трябва да благодарят на другаря Путин.

Владимир Владимирович, разбира се, ще продължава да ни баламосва – днес примирие, утре мирен план, вдругиден – мирна конференция. И всеки път Европа (и ние с нея) ще се опитва да се върне към пазаруването и "бизнес аз южюал". Но и Путин, бидейки себе си, при всяко такова отслабване на нашата воля ще спретва поредната си наглост. И така, ритник след ритник, ще ни връща там, където трябва да бъдем – да знаем, защо съществуват държавите; и да сме наясно, че каузата на Европа не е нов мол в Монтана, Магдебург или Манчестър.

Дано получим достатъчно путински ритници, та към момента, в който той ще трябва да бъде спрян със сила, да имаме и силата, и разбирането, в името на каква кауза тя е употребена. Защото, покрай другото, от нашата реакция към онзи момент ще проличи, дали наистина сме заслужили правото да имаме държава.