Литургия за полковника

Иван Бояджиев, Църква, 1918 г.

© Портал "Култура"

Иван Бояджиев, Църква, 1918 г.



Текстът е публикуван в портала "Култура"


И ви казвам: трябва да се върнете!


Тази земя не трябва да бъде забравена толкова лесно.




Но да караме подред.


Полковникът от резерва ни прие в лятната си резиденция. Така й вика. А всъщност това е селската му къща, долу в дворчето няколко лехи с краставици, няколко с домати, селска чешма с циментено корито. Малка кухничка. По дървена стълба се качихме в кабинета му на втория етаж. Допотопен монитор на компютъра. По стените – портрети на неговите предци. Офицери с кръстове за храброст на гърдите, от полковете на Негово величество…


Сетне полковникът ни заведе да видим църквата "Рождество на Пресвета Богородица", чийто храмов празник и 120 години от построяването щяхме да празнуваме на другия ден, с литургия и курбан.


Дворът е почистен, храсталаците са изсечени. За камбаната е скован здрав навес, но самата камбана е пукната, трябва да се отлива нова. Нова камбана струва 20-30 хиляди лева. Но – живот и здраве да е… Вътре църквата също е изчистена, измита, постлани са килими дар от хората, свещниците са изстъргани, полилеите с кристалните висулки, потъналите в прах и паяжина, хвърлените в ъгъла смачкани полилеи са оправени при железар и измити с пароструйка и вече закачени по местата си, на синджирите, спускащи се от тавана, сега кристалните висулки светят, блестят.


Църквата, която аз нито веднъж не видях отворена в началото на шейсетте, докато живеех тук, в това село до първи клас, при баба си и дядо си. Промъквахме се през обраслия с клонаци двор, засланяхме очите с шепи и надничахме през високите, потънали в прах прозорци.


До нея училището обаче се е съборило. Покривът е рухнал и кметът го досъборил, да не утрепе някого. Училището, обявено за паметник на културата и строено през 1880 г. с лични пари на княз Батенберг.


Баба ми и дядо ми са учителствали тук. Баба ми е била учителка на полковника от първи до четвърти клас, тя го е научила на четмо и на писмо. И той говори за нея с благоговение. И дядо ми го е учил, по-нагоре в отделенията. И бая го е шамаросвал по врата, когато не знае урока.


- Ама пък виж, станах човек – изпъчва се гордо полковникът. И гласът му е силен, полковнишки. Глас да командва паради.


Разбрахме се да се видим към девет вечерта в центъра на селото, на площада, където в стола жените щяха да готвят курбана.


Сетне аз нетърпеливо подпалих колата и поех нагоре по баира към нашата къща, да я покажа на жена ми. Къде съм живял до първи клас да й покажа.


Къщата вече не е наша. Когато и дядо ми почина, дванайсет години, след като си отиде баба, майка ми и вуйчо ми я продадоха на едни помаци. Те пък я продали на едни копанари.


Спрях горе на пътя и прекосихме пеш поляната.


В детството си трябва да влизаш пеш.


Видяхме старата копанарка, сечеше с една мотика бурените край пътя. Запознахме се с нея. Влязохме за малко в двора.


Бялата ябълка е отсечена. Медената круша – също. Вековният орех зад сайванта – и той. Покривът на сайванта е паднал от дъждовете, постройките, където дядо гледаше овцете и козите и кочината – и те са паднали. Появи се едно тринайсет-четиринайсетгодишно красиво момиче с бебе в ръце. Снахата на копанарката. Младите – двамата сина и снахата, скоро ще заминават пак за Гърция. Копанарката ще остане тук с бебето, сама през зимата. Двете с жена ми седнаха вънка на пейката, а аз отидох да видя комшията. Ние с него сме далечна рода. Там беше, пред портата си. Чакаше да отворят барчето отсреща и да изпие няколко бири.


Седнах до него, извадих цигарите. Той вече ги беше спрял. Поговорихме за туй – за онуй.


- Пет-шест човека ей така сме останали в селото от тия, дето ги знаеш. На доизживяване.


- Дъщерята обажда ли се?


- Тя е в Испания. Много рядко. Обажда се, пита "как си?" И толкоз.


- Не си ли идва?


- Не.


Казах му, че искам да мина през гробищата, да видя гробовете на прядадовците и прабабите.


- Нищо няма да видиш. Там не може да се влезе. Джунгла.


Станах, прегърнахме се с комшията, дълго се тупахме по раменете. Минах край пейката пред нашата къща, жена ми стана и тя. Копанарката влезе в двора и излезе с няколко корена цветя, даде ги на жена ми да си посади.


Пресякохме пак поляната, герана, големия Кумански геран го нямаше, на мястото му едва личеше циментовата площадка. Качихме се в колата. И отидохме в другия край на селото, да се настаним при братовчедката, при внучката на брата на дядо.


Вечерта, след като с полковника пренесохме двата казана с месо от колата до втория етаж, където бяха кухнята и стола, заедно направихме преглед на жените, които щяха да готвят курбана. Шест-седем възрастни жени, най-възрастната на осемдесет. Полковникът си беше полковник. Той ги строи и гръмогласно преговори задачите.


Ние с полковника се върнахме в къщата на братовчедката. Седнахме на масата. Мъжът на братовчедката извади ракия, сипахме, чукнахме се. Тук беше дошъл и друг един братовчед, той пък внук на една от сестрите на дядо ми. Механизатор и пчелар. Жена му го оставила, сега е в Лондон. Взела и сина.


Така мисля, че е изглеждал Серафим на Йовков. Та той спомена, че имал кон.


- За какво ти е конят? Върши ли ти някаква работа, трябва ли ти? – попитах го.


- Не – отвърна моят далечен братовчед, който приличаше на Серафим на Йовков.


- Защо го държиш тогава?


- Ей тъй ва. Намества ми чарковете. Изведа го на паша сутринта. Вечерта го прибера. Дада му зоб. Без туй не мога.


Мъжът на братовчедката и той се обади. И той имал една кобила преди години. Роксана.


- Ама като се разболях, синът я продаде. 450 лв. С тия пари платихме операцията. Няма да забравя, дошла линейката за мен, ще ме кара в болницата, а аз седя на стола и гледам кобилата. И тя ме гледа. Сякаш знаеше, че повече няма да се видим. Бетер човешки й беше погледът.


На сутринта, навръх Рождество Богородично, литургията започна точно в десет. С двама свещеника и един протопсалт. Църквата се понапълни. Дойдоха над седемдесет човека, преброих ги един по един.


След литургията беше словото на полковника. Той излезе отпред, пред царските двери, които са откраднати и на тяхно място стои само завеската, запрехвърля листовете, сложи си очилата… И се задави от вълнение. Помълча така, овладя се – че как иначе, той беше офицер. И започна словото си. Разказа историята на селото, на църквата, на училището. Разказа как се е захванал с тази задача, да отвори църквата.


Това беше.


После хапнахме от курбана и ние с жена ми потеглихме за София. Минахме напряко от Попово към Велико Търново през едни тесни пътчета, полуразбити, където се разминавахме с летящи насреща ни тирове и каруци с копанари, тръгнали да брулят орехи. От време навреме от черните пътища изскачаха претоварени с прясно нарязани стволове камиони. Продължаваха да секат гората, може би никога не бяха спирали.


Прибрахме се в къщи, излязох на терасата да изпуша една цигара. Цигарите станаха две, станаха три. Подреждах си впечатленията, радвах им се. Стъмни се. Чуха се щурците. И на село слушах вчера вечерта щурците. Не бяха ли това едни и същи щурци, които се чуваха и там, и тук? И ми хрумна, че бях станал свидетел на чудо. Петдесет, шейсет години тази църква не беше живяла, беше запусната, занемарена, затворена – кажи-речи от 1953 г. – в нея не беше служено. Но изведнъж се намери кой да се погрижи за нея – да я изчисти, да я измие, да постеле килими, да извика свещениците, да се обади на хората от близко и далеч, да намери пари и да купи двете агнета за курбана, да си приготви и слово. Тъй че църквата в моето село, седяла затворена десетилетия, да посрещне достойно храмовия си празник – Рождеството на Богородичка и юбилея си – 120 години от построяването.


Не беше ли това чудо, истинско чудо – на фона на всеобщото запустение.


Беше чудо. Беше истинско чудо.


И от триста и петдесет километра разстояние, в тъмното, на гола глава, аз козирувах на полковника от резерва.


Затова ви казвам: трябва да се върнете!


Тази земя не трябва да бъде забравена толкова лесно.

Ключови думи към статията:

Коментари (25)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на hmc12310991
    hmc12310991
    Рейтинг: 420 Неутрално

    Бре,бре,много сме сърцераздирателни днес!Поздравления,прекрасен текст!

  2. 2 Профил на daam
    daam
    Рейтинг: 1146 Неутрално

    Автентично, искрено. Хареса ми. Дано всички църкви в опустелите ни села заживеят нов живот

  3. 3 Профил на 300g
    300g
    Рейтинг: 545 Неутрално

    Аз много съм преживял и трудно се разчувствам, но това ме просълзи.
    Много, много, много добро!

    Големи мислители раждаше навремето селската кръчма. Сега големи мисли ражда интернет.
  4. 4 Профил на areta
    areta
    Рейтинг: 1548 Неутрално

    Прекрасен разказ и много поучителен - НИЕ трябва да си оправим нещата, няма кой друг да го направи. Обаче това е и най-лесната част, после поддръжка трябва, всеки ден, пипкава и досадна работа, за да се запази постигнатото. По друг начин не става, уви.

  5. 5 Профил на forza
    forza
    Рейтинг: 726 Любопитно

    Хубаво, разбира се, но...

    "Затова ви казвам: трябва да се върнете!"

    Този призив в 2-ро лице, мн.ч., е част от полковнишкия дух на статията, нали?
    Дайте да дадете...

  6. 6 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1199 Неутрално
  7. 7 Профил на Кучка продажна!
    Кучка продажна!
    Рейтинг: 1485 Неутрално

    "Затова ви казвам: трябва да се върнете!

    Тази земя не трябва да бъде забравена толкова лесно."

    Точно в този край и в едно забравено от хората и Бог място, където от петдесет-шестдесет години никой не забива и един пирон, а около църквата е пущинак.... точно там се върнах. В "селото на духовете", които още витаят из съборените къщи, около изоставените градини и плодни дръвчета, даващи плод за птиците... Преди да умре преди няколко години, моят 90-годишен съсед ми каза, че истинските българи ги няма вече там, останала била само "плявата"... Уверих го, че скоро няма да бъде така, а той ме погледна недоверчиво, защото сигурно го беше чувал и друг път... Вечна им памет - на него и неговите съселяни, които са ни оставили Духа, който ще ни върне там.
    Благодаря за този разказ!

  8. 8 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4076 Неутрално

    Разказа е чудесен !

    klimentm
  9. 9 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 3346 Неутрално

    Страхотен разказвач е Деян Енев! Реди кротко простички думи, а, като прочетеш разказа му, е затрогнал душата ти с тях...
    И есетата му чета с удоволствие!

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  10. 10 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 2497 Разстроено

    Какво да ви кажа ?
    Отначало , докато не спомен за кой край разказва ,
    си мислех че разказва за с.Обнова Плевенско
    и за мен самия !
    И аз бях до до 1953-та повече ори баба и дядо до 7 г.възраст и без последната част за църквата съм преживял всичко останало !
    Абсолютно правдиво и добре разказано !

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  12. 12 Профил на glog
    glog
    Рейтинг: 624 Неутрално

    Коментарът ми е, че няма какво да се коментира. Едно време такива приказчици ни слагаха в читанките за учениците от първите два-три класа. За съжаление, моята психика отдавна вече не само е пораснала, но е и остаряла. А децата до десетина години едва ли пишат в този форум.

  13. 13 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 3079 Неутрално

    Когато започнем да възстановяваме училища ,може би ще стане нещо...

  14. 14 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 880 Неутрално

    "Трябва да се върнете" ... и се върнал ... в София /не иронизирам/ ...
    Имам си една теория - някаква част от тези близо 2 млн българи, които са по света, един ден ще се върнат - едни от носталгия, други - за да харчат европейските си пенсии тук ... и тогава, чак тогава, ще имаме електорат, финансово независим, и чак тогава ще имаме партии за гласуване !
    По сметките на Мойсей остават още 15-тина години ...

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  15. 15 Профил на valin
    valin
    Рейтинг: 367 Неутрално

    До коментар [#13] от "излез и гласувай 7":

    Съгласен съм, но с една корекция.
    Когато започнем да възстановяваме И училища...

  16. 16 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 1856 Неутрално

    Браво на...полковника!!!

  17. 17 Профил на anarhochristian
    anarhochristian
    Рейтинг: 1455 Неутрално

    Никой не пише на полковника...

  18. 18 Профил на echooo
    echooo
    Рейтинг: 418 Неутрално

    Много хубав разказ....
    Не само църквата трябва да възстановим... Училището - също.
    Но най-вече сърцата и душите си.

  19. 19 Профил на Симеон Топчийски
    Симеон Топчийски
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Браво! Чудесен разказ. Разчувства ме много.

  20. 20 Профил на anarhochristian
    anarhochristian
    Рейтинг: 1455 Неутрално

    [quote#2:"daam"]Дано всички църкви в опустелите ни села заживеят нов живот [/quote]
    Църквите не могат да заживеят нов живот, само хората са способни на това.
    Послание на ап. Павел към римляните:
    "6:3 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?
    6:4 Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в НОВ ЖИВОТ.
    6:5 Защото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се съединим и чрез възкресение подобно на Неговото;
    6:6 като знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с Него, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.
    6:7 Защото, който е умрял, той е оправдан от греха.
    6:8 Но ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него,
    6:9 знаейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.
    6:10 Защото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее го за Бога.
    6:11 Така и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса."

    А църквата се гради не от камъни, а от хора, защото хората са църквата, храм неръкотворен на Бога, чието тяло сме ние и чиято глава е Христос.
    И ако се вгледате, ще видите, колко истина има в това, дори и за селото, дори и за черквата, дори и за България, дори и за полковника....

  21. 21 Профил на anarhochristian
    anarhochristian
    Рейтинг: 1455 Неутрално

    До коментар [#18] от "echooo":

    С четири минути ме изпревари, ама защото го пишеш кратко, а аз философствам!

    +++

  22. 22 Профил на echooo
    echooo
    Рейтинг: 418 Неутрално

    До коментар [#21] от "anarhochristian":

    Сигурно, защото нямате време за кратък коментар

  23. 23 Профил на bolivar
    bolivar
    Рейтинг: 213 Неутрално
  24. 24 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 2731 Неутрално

    Сякаш се мъчим да обясним необяснимото. Няколко пъти през лятото излизаха материали тъжната съдба за запустелите села. Н Дали по света има подобен проблем, но от стари хора знам, че да съществува едно населено място трябва път, вода и ток. Добрият стопанин знае от там на сетне какво да прави. Не знам, бил съм дълго време в допир с такива места и просто не виждам как ще се върнат хората при тях.

  25. 25 Профил на anarhochristian
    anarhochristian
    Рейтинг: 1455 Неутрално

    До коментар [#22] от "echooo":

    Ни време, ни акъл!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK