Чествания, паради и манифестации

Чествания, паради и манифестации

© Дневник



"Винаги ми се е струвало, че обожествяването на друго човешко същество е унизяващо предизвикателство спрямо собствената ми личност. Това е някакъв вид смърт." Есето е прочетено по "Дойче веле" през 70-те години на ХХ век. Порталът "Култура" го публикува за първи път с разрешението на © г-н Любен Марков.


Пред мен са купища български вестници, списания и различни публикации от началото на лятото тази година. Върху всяка тяхна страница, корица, притурка, във всяка статия, очерк, критика, отзив, разказ, стихотворение, във всеки жанр човек среща едно име – Георги Димитров. Това име се повтаря десетки пъти в една колона, често пъти многократно в едно и също изречение плюс истински потоп от производни – димитровска родина, димитровска правда, димитровски плам, димитровски полет, димитровска партия, димитровски устрем… И като че на света няма нищо положително, което да не може да бъде димитровско. Хиляди портрети, снимки и рисунки възкресяват образа на "любимия вожд и учител на българския народ". Като че всичко българско и цяла България са удавени от едно страхотно димитровско наводнение. Тая картина ми напомня една друга дата – 21 декември 1949 г., седемдесетия рожден ден на Сталин. Тогава само върху първата страница на партийния официоз името на Сталин беше написано повече от триста пъти. А един български поет беше възкликнал, че Сталин – това е планетата ни. Сега пък друг един поет на име Лъчезар Еленков изригва в Литературен фронт, брой 23, за да ни открие, че Георги Димитров е вселена. Естествено, всеки на този свят може да мисли каквото си иска, стига да не вреди на другите. Но все пак на един съвременник му става малко неудобно било за човешкия род, било за страната му или просто за хората, които познава, когато нормалните и разумни човешки мисли се подменят от квичене, мучене или кудкудякане. Разбира се, историческите обстоятелства обясняват всичко, но това обяснение никак не ни топли.


Тук не става дума доколко Георги Димитров заслужава това внимание, защото в случая той е само повод. Цялата му биография, Лайпцигският процес, Коминтернът, думите му, физиономията му, лулата му, всичко това е само един предумишлен повод за обществена деформация.




Английският вестник Гардиън отпечата репортаж на своя кореспондент в София. Кореспондентът запитал един младеж по софийските улици защо в България се чества така шумно 90-годишнината на Георги Димитров, на което младежът многозначително отвърнал: "Ами защото лани в Съветския съюз честваха Ленин".


Портрет на Георги Димитров, Музей на социалистическото изкуство

© Николай Николов

Портрет на Георги Димитров, Музей на социалистическото изкуство

Този отговор до голяма степен изчерпва всички въпроси, които смаян чужденец може да зададе с цел да си обясни едно от най-характерните явления в Източна Европа.


Месеци наред целият обществен живот в България премина под името на Георги Димитров. Нека само изброим по-важните неща. Освен във вестниците и списанията името на Георги Димитров денонощно гърмеше из етера, не слезе от телевизионните програми, театрите в страната играеха дузина пиеси, посветени на Лайпцигския процес, в които се повтаряха едни и същи думи, симфонични оркестри свиреха димитровски концерти и съответните димитровски творби, художествените галерии бяха залети от физиономията на Димитров, спортни турнири, съревнования по предприятията, научни сесии в академията на науките, литературни сесии, десетки хиляди доклади, реферати, беседи, безброй "научни" изследвания… една огромна дейност, напълно непозната на хората от западните страни, наистина деформира или както казват българските вестници, "преобрази" живота. Любопитно би било да се знае колко хора от света на изкуството и културата са си осигурили живота за сметка на името на Георги Димитров, защото периодът на честването беше времето на най-оживената идеологическа търговия. По всичко изглежда, че конкуренцията е била силно оспорвана. Неволно си мисля какви ли резултати биха могли да се получат, ако цялата тази огромна енергия беше използвана в някакво полезно направление, като например разрешаването на жилищната криза или благоустрояването на страната, или разрешаването на снабдителните трудности…


Но необикновеното честване на 90-годишнината на Георги Димитров е само последната ракета от един нестихващ фойерверк, започнал още в сталинските години. Цялата 1970 г. премина под още по-страхотното наводнение на честването на 100-годишнината на Ленин. През цялата тази година устата на българските граждани бяха задължени да произнасят, да разговарят, да се радват, да страдат, да възклицават с една-единствена дума Ленин. В речника на годината Ленин стана синоним и на хляб, и на вода, и на зарзават, и на театър, и на минало, и на бъдеще. Всичко беше – Ленин. И отново добре тренираната армия от журналисти, писатели, артисти, художници, композитори и т.н. припечели добри пари от името на гениалния вожд на социалистическата революция. Беше време, като че в страната спряха всички мисли, всички чувства и целият живот беше едно безкрайно "Лееееенин". Не съм преглеждал стиховете от тази година, но сигурен съм, че поне сто поети са написали, че Ленин е космосът.


Само една година преди това България преживя едно друго продължително наводнение, наречено "двадесет и петгодишнината на девети септември". След безумното тържествено честване на 20-годишнината ръководството на партията и държавата взе решение да се отдели особено внимание на 25-годишнината, тъй като изразът "четвърт век социализъм" звучеше много силно. Приготовленията фактически започнаха от 1967 г., усилиха се много през 1968 г., като кореспондираха с чешките събития, и достигнаха апогея си през 1969 г. И пак всичко беше в някакви вселенски или космически мащаби, пак гърмяха лозунги и слова, които искаха да разкрият на света, че България е центърът на земното кълбо. Още помня заглавия като "Светът изумен от нас", "Светът се прекланя пред нас" и прочие в този дух. И пак огромна енергия и средства бяха хвърлени, за да се ознаменува този четвърт век. Сигурно ще бъда банален да припомня отново добре познатия арсенал за насищане на въздуха с едни и същи звуци.


И като вървим назад срещаме почти всяка година или през година някакво невероятно, изключително честване, било на Бузлуджанския конгрес, било на Комунистическия манифест, било годишнината на Благоев, плюс ежегодните тържествени деветосептемврийски манифестации и паради, или първомайски, плюс двата месеца преди всеки партиен конгрес и месецът преди всеки избор на народно събрание, плюс десетките други дати, един безкраен наниз от партийни празници и чествания.


Всеки по-възрастен български гражданин си спомня, че явления от подобен мащаб преди девети септември 1944 г. бяха почти непознати на българския народ, че военният парад на Гергьовден и молебенът на Богоявление бяха милион пъти по-скромни събития от честването например на първи май. Не е и в характера на нашия народ да участва в подобни прекалено шумни обществени зрелища. Вроденият скептицизъм и мъдрост винаги са го държали на почетно разстояние от такива чужди изстъпления на още по-чужд фанатизъм.

Манифестация. Снимката е от сайта <a href="http://www.lostbulgaria.com/">"Изгубената България" </a>

© "Изгубената България"

Манифестация. Снимката е от сайта "Изгубената България"


Безспорно идеята за тия свръхпищни чествания е вносна. И тя е свързана с националния характер на руския народ. Обожествяването на отделни личности, екзалтирането от отделни идеи често пъти до пълна самозабрава и човешко самоотричане, робският комплекс с падането на колена и вика: "Батюшка Царь!" или "За Родину, за Сталина!" бяха явления почти непонятни на здравия, земен български разум. Култът към отделната личност почти никога не е съществувал в живота на нашия народ и той беше създаден именно от Георги Димитров след завръщането му в България. Всички помним как в началото с удивление четяхме определения като "гениалният баща вожд и учител". По лицата на всички се четеше ирония и презрение, което скоро беше удавено в дълготрайна горчивина. Винаги ми се е струвало, че обожествяването на друго човешко същество, независимо от неговите качества, е унизяващо предизвикателство спрямо собствената ми личност. Да признаеш и цениш качествата на едного или другиго е нещо в реда на нормалните човешки отношения, но да паднеш на колене пред същество, което, както казва народът, "майка е раждала", и скимтиш името му, това е не само унижение, но отрицание на човешката ти същност, на личността ти, на характера ти, на всичко, което си ти. Това е някакъв вид смърт.


И ето, че стигнахме до главния въпрос – за целта на всички тия чествания, паради, манифестации. Дали те са просто човешки празници или добре организиран ритуал, чрез който се прилага една от най-чудовищните инквизиции на човешката личност с цел да се потисне, обезобрази и унищожи естественият инстинкт на всекиго да бъде като себе си. Отговорът е прекалено ясен. Той ни приближава до ритуалистиката на всички религии. Но ако при една религия човек трябва да се прекланя пред духовния образ на доброто, на любовта към ближния, на взаимопомощта, на стремежа към възвишен или праведен живот, то в случая на комунистическата религия няма нищо подобно. Вие трябва да се строите в редица или по-добре да заемете своето място в стадото, след това заедно със стотици хиляди същества като вас да преминете покрай някаква висока трибуна, да се обърнете към нея, да си свалите шапката и да размахате ръка с най-угодната възможна усмивка на вашето лице, за да се преклоните пред други човешки същества, които най-често не ви превишават с нищо друго освен с властта, която имат. Ако този, който ви води, е по-старателен, ще ви накара да скандирате името на онзи, който ви маха, сам отегчен и уморен от четири или петчасовото шествие на човешки стада пред него. От всички страни ви ограждат портретите на хора, които по биология са поне хора като вас, с които вие нямате нито лично познанство, нито сте убеден в техните качества, но вие трябва да им се поклоните, така както не сте се поклонили на баща си и майка си. И точно този поклон е смъртта на вашето достойнство, на самосъзнанието, че вие сте равностойно и равноправно човешко същество, а не животно или роб. Аз посочвам само този момент – момента на унижението, което, разбира се, може да бъде оправдано с инстинкта за самосъхранение. Но идеята ми е, че не вярвам нормален, истински българин доброволно да премине с лакейска усмивка покрай каскета на какъв да е вожд.


И така, първата партийна задача на честването, парада или манифестацията е да изтръгне от всеки индивид признанието, че той е част от стадо. Това е едно от следствията на цялата партийна идеологична линия срещу личността. И така може да се обясни фантастичната настойчивост всеки гражданин по няколко пъти в годината да преминава покрай някаква трибуна на самоунижението. Или пък задължението да повтаряш многократно думите на някакъв трибунен вожд, казани по някакъв повод. Почти не съм срещнал статия, беседа или дори изследване, което да не е подплатено здраво с "както казва другарят…". Най-често "другарят" е казал някаква глупост и като че ли умишлено, за да дразни и подиграва човешкото ти съзнание, което се бунтува да я приеме. Колко пъти умни и талантливи хора са принудени да отрекат своята умност и талант чрез повтарянето на подобни безсмислици. Достатъчно е човек да послуша гърмящите патетични и помпозни гласове по всички високоговорители по време на манифестациите, за да се запита какво ли преживяват артистите в радио София, които трябва да ги произнасят, защото има различни степени на остадяване. Може би единственото реално спасение от вътрешната драма е, ако човек успее (не знам как) да се самоубеди, че наистина е нищо. Тогава, когато сте нищо, между вас и партията ще настъпи пълна хармония. До момента, до който нещото у вас съществува, вие ще страдате.


Но ако с всички тия фойерверки режимът се опитва да се разправи с вътрешния свят на човешката личност, то в същото време ударът се отправя и спрямо външния свят. Няма по-добро средство за отвличане вниманието на хората от действителните проблеми и нужди, от действителните явления на света освен чрез въвличането им в чествания и празници. С други думи празникът, празничната атмосфера отделят едно същество от делниците на света. Ако в Чехия се разиграва една от най-потресаващите драми на нашето време, защо на българските граждани да не бъде поднесено такова честване, че блясъкът на гирляндите от ракети да ги накара да забравят нощта? Защо вестниците, вместо да отразяват актуални събития, да не отстъпят колоните си на едно име или една дата и така страната да се отдели от реалната й принадлежност към планетата. Защо естествените въпроси на всекиго да не бъдат подменени с цитати и лозунги? Защо идеологическите догми да не спрат нормалното човешко мислене?


На трето място деформацията засяга изкуството и културата. Сами веднъж деформирани от фойерверките, те се превръщат в нови мощни средства на деформация. Темата на честването независимо дали се казва Георги Димитров или Ленин, или Четвърт век измества напълно всички други теми или ги корумпира. Може да се твори само във връзка с честването или в най-добрия случай във връзка със следващото честване. Спуска се трета преграда, която отделя творците на изкуството от живота. По време на честването вие не можете да си позволите да изследвате драматични, негативни явления, макар и в напълно компромисна светлина, ако един художник иска да рисува майка си, трябва да нарисува баба Парашкева, ако един писател иска да протестира, може да опише за хиляден път Лайпцигския процес и т.н. Болезнените теми на живота, темите на времето, истинската жива проблематика на века, неприятните въпроси за "пътя", всичко, абсолютно всичко, бива удавено и отвлечено от мътната вълна на честването. Мога да кажа, че нищо повече не е разстройвало българското изкуство от обществено-политическия календар.


На четвърто място честването е една необходима демонстрация и сила. На властта и партията е нужно да напомнят честичко, че силата е в техни ръце. Това лекува евентуалното неблагоразумие.


Съществуват и други аспекти на партийната необходимост от чествания. Но най-важното е, че чрез тях се упражнява почти ритмичен натиск и постоянна деформация върху живота. Сега, както всички български слушатели знаят, започва почти десетгодишната подготовка за най-невижданото честване в нашата история, а именно – 13 века българска държава, което ще стане през 1981 г. Всеки, който е запознат с плановете, вижда идеята за нова пълна деформация, този път под национално знаме.


Сталин, Ленин, Георги Димитров, Четвърт Век и пр. бяха само поводи за всестранно подтисничество. Тринадесет века българска държава ще е следващият повод.


Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга Анкета и сборникът с разкази Между деня и нощта. През следващата 1962 г. излиза Мъже, която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите Победителите на Аякс, Портретът на моя двойник и Жените на Варшава, с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман Покривът. През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио "Свободна Европа". През август 1974 г. неговата пиеса "Архангел Михаил" печели първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му "Да се провреш под дъгата". На 7 септември 1978 г. на моста "Ватерло" в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница "Сейнт Джеймс". След неговата смърт на Запад излизат Есета и Задочни репортажи за България. У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (27)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на sashobal
    sashobal
    Рейтинг: 613 Неутрално

    Бог Да прости една от емблематичните жертви на комунизма!

    Никога повече комунисти и отрочетата им във властта!!!
  2. 2 Профил на palav_nik
    palav_nik
    Рейтинг: 2024 Любопитно

    Сталин към Димитров:
    "Знаете ли защо останахте жив? Останахте жив, защото фашисткият режим е още млад и неопитен. Първо е трябвало да ви убият, а след това да ви съдят!"

  3. 3 Профил на Mark Twain
    Mark Twain
    Рейтинг: 394 Разстроено

    А сега идете и гласувайте за БСП! Или си стойте вкъщи и не гласувайте - за тях все ще се намери кой да гласува.

    "Мисленето е най-тежката работа и това, вероятно, е причината толкова малко хора да я вършат." Хенри Форд
  4. 4 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2839 Неутрално

    Манифестации и партийни секретари,които правят списъци ,кой отсъства.Това са соц. празниците.Интересното е ,че банани „пускаха “ за Коледа , а не за 9.9.

  5. 5 Профил на dgd
    dgd
    Рейтинг: 1827 Неутрално

    Колко сериозен и трезвен издлежда Гошо Тарабата на портрета!

    А Георги марков трябва да се учи в училище. За да не се забравя каква чума е комунизмът.

    muncho: "Няма защо да се отричат очевидните и статистически доказани факти, че мнозинството жени не стават за шофьори"
  6. 6 Профил на tww09306483
    tww09306483
    Рейтинг: 3155 Неутрално

    Четейки Георги Марков, в съзнанието ми изникна главния секретар, генерал, кмет, професор, доктор на науките, владетелят на всички черни колани по всякакви бойни изкуства, лингвист, хуманист, финансист, внук на комунист и внук на антикомунист и вероятно космонавт! Най-големия гражданин от село Банкя!
    Сетих се за тълпите строени при откриване на магистрали (основно!), площади, булеварди, детски градини, междуселски пътища, спирки и лафки за вестници! Топлото посрещане от девойки в народни носии, баби подаряващи плетени от тях чорапи и пуловери! И-и-и... рязането на ленти!
    Заля ме вълна от спомени за евтин селяндурски хумор и всякакви тъпизми, представени като връх на интелектуалната мисъл!
    Всички прилики, с действителни лица и събития - не са случайни!

    Социалистът християнин е по-страшен от социалиста безбожник...! / Ф.М. Достоевски
  7. 7 Профил на pelovski
    pelovski
    Рейтинг: 427 Неутрално

    Нищо ново за тези, които живяха по онова време.

  8. 8 Профил на pag
    pag
    Рейтинг: 1526 Любопитно

    До коментар [#6] от "tww09306483":

    Аууу, колко картинно.......

    Е, има и една маааалка разлика "с действителни лица и събития" - можете на воля да НЕ харесвате когото пожелаете, като рискувате най-много да ви баннат ако прекалите с епитетите.
    Не е като да кацнете "на почивка" в Скравена или Белене, ммм?

    Впрочем, пропуснали сте да споделите кого харесвате, защо се смущавате?
    Или пак дъвчете опорните точици от серията "всички са маскари"?

    Знанието е сила, информацията - власт
  9. 9 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2614 Неутрално

    "Винаги ми се е струвало, че обожествяването на друго човешко същество е унизяващо предизвикателство спрямо собствената ми личност. Това е някакъв вид смърт."
    Това дали някой от ГЕРБ ще се осмели да го прочете и обясни на комплексаря Борисов?
    За 1300 година е много прозорлив Георги Марков. Едва ли е могъл да продположи грандиозната простащина, която се случи тогава и още грози центъра на София.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  10. 10 Профил на хм
    хм
    Рейтинг: 1195 Неутрално

    колко актуално е и днес!

    може би и това убийство безродниците от БКП/БСП ще нарекат грешка?

  11. 11
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  12. 12 Профил на karik
    karik
    Рейтинг: 230 Весело

    Именно актуалността му бяга на Марков. Мир на праха му, но любим на комунистите, след което става мразен и той почва да ги мразе. Айдеее вече го гледаме този филм 65 години.
    И какво казва:
    - значи пазарната икономика е смотана работа (като има търсене има и предлагане - някой (държавата плаща), човека хикс (артиста) го прави, няма значение какъв е продукта или услугата)
    - говоренето за едно и същи е кофти ъъъ в ежедневието на демократичния народ е така, една тема е този месец, другия месец е друга
    - обожествяването - Робърт Плант, Лейди Гага и още и още
    - празнуването не било българска работа - ми тогава да благодарим на комунистите, че ни направиха общество, изкараха ни на улицатата да празнуваме и ни дадоха празници.
    Шашава работа. Един чадър и човек става известен.

    хмммм....
  13. 13 Профил на Никола Георгиев
    Никола Георгиев
    Рейтинг: 488 Неутрално

    [quote#5:"dgd"]А Георги марков трябва да се учи в училище. За да не се забравя каква чума е комунизмът. [/quote]
    И точно затова не се учи.
    Българската индоктринираща система (или както комунистите и техните наследници я наричат - образователната) е умишлено направена така.

    Kолко българи са нужни, за да завинтят една крушка? Трима. Един, който да я смени и двама, които да спорят колко старата е била по-добра.
  14. 14 Профил на winston_smith_ii
    winston_smith_ii
    Рейтинг: 381 Неутрално

    По повод инициативата за преименуване на югозападния наш областен град на името на Цар Самуил коментирах следното и сега го повтарям: в Европейска България, която членува в НАТО, все още има един град, който носи името на сталинисткия сатрап, национален предател и алкохолик Г. Димитров.
    Това не ни ли засяга, докога трябва да остане така?
    Мнозина ще възразят, че мнението на местното население е меродавно - вярно е, но има изключения. До 1945 в Германия много главни площади в градовете са носили името 'Adolf Hitler Platz' и в много канцеларии и класни стаи е висял портретът на фюрера. След 1945 всичко това е променено принудително като задължителна част от денацификацията без никой да е питал хората дали го искат.
    Съществува европейска резолюция за престъпния характер на комунистическите режими - и какво е направено у нас за декомунизацията?

  15. 15 Профил на ХАРИ
    ХАРИ
    Рейтинг: 570 Неутрално

    До коментар [#6] от "tww09306483":
    Мн. добре ! Но ще го изберем пак !

    Човек - това е една особена болест по маймуните.
  16. 16 Профил на sanlivko
    sanlivko
    Рейтинг: 488 Неутрално

    Някои читатели явно нарочно пропускат основната идея на статията за опошляването и принизяването на духовния и обществен живот по време на комунистическата диктатура. Опитват се да видят някаква имагинерна външна прилика със сегашни събития и обществени прояви. А така съзнателно пропускат пазенето на духовната връзка с онова минало и някои от най-грозните прояви в сегашния ни обществен живот - охраната на последните символи на тоталитаризма от "хулиганство и вандализъм", съзнателно демонстрираното признаване на символите и героите на онова време точно на дати свързвани с надмогването на тоталитаризма и на неговите престъпления, милиционерщината...

  17. 17 Профил на thenomad
    thenomad
    Рейтинг: 510 Неутрално

    До коментар [#4] от "излез и гласувай 7":

    Бананите бяха за нова година! Коледа нямаше.

  18. 18 Профил на ХАРИ
    ХАРИ
    Рейтинг: 570 Разстроено

    До коментар [#14] от "winston_smith_ii":

    Да се сравнява Г.Димитров с Хитлер е мн глупаво.
    В Лайпциг и до днес има музей за Лайпцигския процес, в който е представен Г.Димитров. За какво - навярно знаете.
    Г.Димитров не е само 'сталинисткия сатрап, национален предател и алкохолик." нещата са мн по-сложни !

    Човек - това е една особена болест по маймуните.
  19. 19 Профил на Geoimg
    Geoimg
    Рейтинг: 806 Разстроено

    [quote#3:"Mark Twain"]А сега идете и гласувайте за БСП![/quote]
    Кои не са БКП!?

    *Лауреат на Нобелова награда! ГРАЖДАНИН! БЕЗПАРТИЕН!!!
  20. 20 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    Тези дни Из-во "Сиела" пусна на книжния пазар "Задочни репортажи" 1-ви и 2-ри том на Г. Марков. Цената е 15 лева за всеки том. Очаква се появата и на друга книга от автора за Втората световна война. Книжарят в нашата махала не можа да ми каже заглавието. Но може да ги намерите в "Български книжици".

    The best way out is always through Robert Frost
  21. 21 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3247 Разстроено

    Бедни ми бедни матряле...

    Вносна е идеята, но свързана с безбожния характер
    на интернационален марксизъм.

    Въбще - с характера на съвременно и древно
    поганство - в постоянна "нужда" да слави култове.

    Ако е за християнския национален характер на руския народ
    (чужд или не на безбожие или "месианство", като всички други),
    работата е друга.

    През 19 век руският цар Александър II издал декрет за
    освобождаване на крепостните селяни от помешчи(к)ческо опекунство и "оземляването" им с земя, която да обработват самостоятелно.

    Това е трябвало да стане постепенно и в продължение на години.

    Естествено, имало е съпротива от страна на много помешчици земевладелци - владелци крепости селяни...
    както и много нетърпеливци да стават помешчици.

    Така се формирала огромна маса желаещи
    които да станат нов вид помешчици или по-точно:
    да се мешат в чужди работи.

    От друга страна (Световна), Там също текли помешнически процеси.

    През 1848 в Лондон бил публикуван безбожен максистки Манифест на Комунистическата Партия,
    който препоръчал рецепта за отсвобождение на световното крепостническо селячество чрез граждански и каквито се случат войни - за да възтършествува глобална партийна диктатура за помешническо равенство и братство.

    Според научно предложената схема - работата на всеки член на глобалната марксистка Комуна е да се меша в работите на други люде, строго следвайки Еднопартийната дисциплина.

    Най-паче, естествено - в работите на безпартийния елемент:
    Рая и враг на помешническия Рай.

    Настъпила велика мешавица.

    Руският цар Александър II загинал при атентат,
    а след него - по марксисткия помешнически план,
    цялата Руска царска династия.

    През 1921 "Русия" вече била крепостен селянин
    в състава на безбожния СССР, който уж през 1991 падна.

    В СССР всички люде са езичници помешчици,
    освен редки изключения.

    Маркс, Энгелс и Ленин бяха задължително славени
    през целия период.

    След 2001: Слава на Ленин, Путин, Медведев... Сталин...
    и по малко от всичкото.

    Вмешателски е строят твой...
    Помешнически. Той.

    "Безспорно идеята за тия свръхпищни чествания е вносна.

    И тя е свързана с националния характер на руския народ.

    Обожествяването на отделни личности, екзалтирането от отделни идеи често пъти до пълна самозабрава и човешко самоотричане, робският комплекс с падането на колена и вика: "Батюшка Царь!" или "За Родину, за Сталина!" бяха явления почти непонятни на здравия, земен български разум.

    Култът към отделната личност почти никога не е съществувал в живота на нашия народ и той беше създаден именно от Георги Димитров след завръщането му в България."

  22. 22 Профил на Realistka
    Realistka
    Рейтинг: 1341 Неутрално

    До коментар [#18] от "ХАРИ":

    Глупаво ли?! Никак не е глупаво. Много си ходил по музеи, но малко си чел. Наваксвай! Ти не гледа ли филма на Малина за Трайчо Костов? Нека да ти напомня за всеки случай: Там има една сцена, която е потресающа. Когато Сталин се кара на Тр. Костов. Виликият борец, Г. Димитров, стои изплашен и жалък и очите му играят като на плъх, хванат в капан. Толкова показателно. Бях чела мемоарите на един комунист, имигрант в СССР. Мисля, че заглавието беше "Изкупен живот". Там той пише, че мнозинството от българските имигранти (комунисти) в СССР са изпратени в сибирските лагери по доноси на Г.Димитров и В. Коларов!
    Има един диалог , когато този българин се завръща от сибир и се среща с Г. Димитров. И Димитров го пита:

    " - Биха ли те много?!
    И аз казвам: - Биха ме. Много.
    И тогава Вожда се намести по-дълбоко в креслото си!"

    The best way out is always through Robert Frost
  23. 23 Профил на tww09306483
    tww09306483
    Рейтинг: 3155 Неутрално

    До коментар 8 и 15.

    Много картинно казвате... Предполагам не съм сбъркал в описанието, понеже не съм стандартно късопаметен...! Не искам да ме разберете погрешно! И аз съм имал глупостта да гласувам за ГЕРБ!

    Социалистът християнин е по-страшен от социалиста безбожник...! / Ф.М. Достоевски
  24. 24 Профил на winston_smith_ii
    winston_smith_ii
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До "ХАРИ"
    ХАРИ, нещата са много прости - всекиму според заслугите и кой какво почита.
    Само в България и във Финландия има паметници на Царя Освободител - в Русия обаче няма и едва ли ще му издигнат някога - за тях той е цар-тиранин и самодържец.
    В София има паметник на генерал Гурко, във Варшава няма и никога няма да издигнат на генерал-губернатора на поробена Полша.
    Както пишете, В Лайпциг има музей на Димитров - за Лайпцигския процес, да, така е, но за всичко, което България дължи на тази личност, името на Димитров трябва да остане САМО в учебниците по история. Оттам няма кой да го извади.

  25. 25 Профил на Lady  Zeppelin
    Lady Zeppelin
    Рейтинг: 1639 Неутрално

    "първата партийна задача на честването, парада или манифестацията е да изтръгне от всеки индивид признанието, че той е част от стадо."
    "Няма по-добро средство за отвличане вниманието на хората от действителните проблеми и нужди, от действителните явления на света освен чрез въвличането им в чествания и празници."
    Помпозните чествания бяха чудесно средство за отвличане на вниманието на хората от ежедневните елементарни проблеми с намиране на хранителни продукти, например.
    Цялата пара- в свирката.

    Je suis Charlie. Fluctuat nec mergitur.
  26. 26 Профил на Николай  Тодоров Пеняшки - Плашков
    Николай Тодоров Пеняшки - Плашков
    Рейтинг: 221 Неутрално

    Не искам да излючвам горепосочените коментари базирани на политически пристратия и насоченост. Всеки един политически строй има своите позитиви и негативи. Нима в настоящия момент политиката, политическите пристастия, икономиката и др., оказват много по-голям негативизъм в обществото. В настоящия момент наред с богаташите ( милионери и мултимилионери), се шири бедността... , клошари, пенсионери и ..., да продължавам ли?

    А сега за Георги Димитров, една велика историческа личност, запомнена в нашата история най-вече по време на Лайпциския процес; защитавайки Българският народ, който олицетворява нашата държава, чиято азбука е написана братята Кирил и Методий.

    Именно по тази причина личността Георги Димитров, винаги ще остане да живее в Българската история!

  27. 27 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 1520 Неутрално

    До коментар [#22] от "Realistka":
    Права сте,имаше такава книга. "Изкупен живот"-Петко Кацаров е името на автора.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK