Защо спечели Пловдив

Надпис в пешеходната зона на Пловдив

© Надежда Чипева, Капитал

Надпис в пешеходната зона на Пловдив



Финалът на съревнованието за избор на европейска столица на културата 2019 от България очаквано предизвика различни реакции - от искрена радост за избора на Пловдив и ползите неща да се случват и извън столицата до недоволство, включително и на други от кандидатите, подозрения, обвинения и отговори от еврокомисията за процеса на избор. Паралелно се правят оценки защо другите градове не са спечелили, доколко ефективно са използвали подготовката и ресурсите за нея...Темата за избора ще има продължителен отзвук.


Издателят Манол Пейков, който е и автор на "Дневник" по други теми, ни изпрати своята гледна точка като "вътрешен човек" от екипа, участвал в подготовката. Акцентите са на редакцията.


В пoследната седмица видях и чух доста мнения по въпроса за избора на Европейска столица на културата 2019, някои от които – доста крайни и спекулативни. Реших, че е време и аз – в качеството си на член на Управителния съвет на Фондация Пловдив 2019 и на презентационния екип на Пловдив пред журито – да споделя своето.




Подготовката на пловдивската кандидатура започна доста рано: гражданският инициативен комитет – чието естествено продължение беше фондацията – бе създаден още през 2010. Това даде безценната възможност за естествено отсяване на екипа, който да работи по кандидатурата.


Пловдив е относително малък град (за България – средно голям)


чийто човешки потенциал не може да се сравнява с този на София. Достатъчно е да използвам себе си за пример: макар да живея и работя в Пловдив, повече от две трети от сериозните ми професионални контакти – и почти 80% от публиката ми като издател – се намират в София.


По размер градът не се е променил през последните трийсетина години; населението му наброява около 350 000 души от много време насам. Ала съставът му е променен изоснови. От една страна, се наблюдава сериозно изтичане на мозъци към София и чужбина. (Измежду 25-мата ми съученици, с които завърших Английската гимназия преди 25 години, само четирима живеят и работят в Пловдив.) От друга – с шестте си висши учебни заведения Пловдив привлича млади хора от цялата страна, повечето – от малки селища, в сравнение с които този град е истински мегаполис; голяма част от тях след завършването си остават да живеят и работят тук.


Повече от ясно е, че събирането на подходящ, компетентен екип, който да се грижи за кандидатурата и да я подготви по подобаващ начин, беше сериозно предизвикателство. Управителния съвет на фондацията например в течение на последните няколко години смени състава си основно; затова пък онези, които са в него понастоящем (работата е доста времеангажираща и напълно доброволна) са в преобладаващото си число хора, които са сериозно загрижени за настоящето и бъдещето на този град. Както артистичният, така и изпълнителният директор – централните фигури във всяка кандидатура – бяха сменяни; вторият – на няколко пъти. А настоящият артистичен директор открито и смело заяви пред журито, че ако Пловдив бъде избран за културна столица той ще отстъпи от длъжността, за да даде възможност на негово място да бъде избран човек с размах и компетентност, подобаващи на подобен форум.


Екипът, който се грижи за написването на апликационната книга (всеки от градовете кандидатства със 100-страничен "бидбук", който начертава философията на града-кандидат за 2019, а също така разписва в доста дeтайлен щрих програмата, партньорите и бюджета) също претърпя естествена еволюция през последните две години и половина. Добрата новина е, че в основата на изключително конкретната и добре обмислена пловдивска кандидатура


стоят група съвсем млади хора


които упорито и неотменно работиха за начертаването и детайлизирането на всеки от проектите. По мое мнение резултатът е първокласен. Програмата е стройна и добре структурирана, в нея към момента, цели четири години преди заветната дата, личат имената на 219 чуждестранни партньори – артисти и творчески организации – от 35 държави. Планираният бюджет е консервативно-реалистичен (в пъти по-малък от софийския и варненския). По-голямата част от него ще бъде инвестирана в хора и събития, по-малката – в инфраструктура. И най-важното: събитията не са самоцелна шумотевица, която да остави след себе си само осколки от фойерверки. Зад тях стоят ясно изразени цели: подобряване на градската среда, в която живеем; по-успешно интегриране на малцинствените и непривилигерованите социални групи; и, най-после – връщането на града (който отдавна е престанал да бъде онази "агора", на която хората се събират, за да решават общото си бъдеще)


на онези, на които той по право принадлежи: неговите граждани


Да, зная, че най-вероятно всичко това звучи твърде високопарно. Но пловдивската кандидатура наистина е амбициозна. Ние – по доста по-решителен начин от останалите градове-кандидати – поехме риска да посветим съществена част от програмата си на ромитe: най-неинтегрираното (и най-"проблемно") малцинство в Пловдив, България и Европа. Пловдивското "Столипиново" е едно от най-големите ромски гета в Европа, с население над 40 000 души. Ние имахме смелостта да заведем журито в деня на официалната му визита в сърцето на ромския квартал – вместо "елегантно" да заметем най-очевидните си проблеми под килима, както предпочетоха да направят някои от другите кандидати.


Важно е да се отбележи, че кандидатурата на Пловдив като цяло беше стъпила на сериозен и доста критичен анализ на културния ландшафт на града. По време на първия кръг преди година един от чуждестранните членове на журито, сър Джеръми Айзъкс, отбеляза (цитирам по памет) следното:


"В кандидатурата си казвате, че във вашия град на всеки десет души се падат единайсет мнения; че великото ви минало е по-скоро пречка, отколкото преимущество за настоящото развитие на града. Че в Пловдив едва ли не всичко е проблемно. След като прочетох апликацията ви направо взех да се чудя с какви очи се гледате сутрин в огледалото! И на фона на всичко това:


как изобщо имате смелостта да кандидатствате за Европейска столица на културата..."


"Господин Айзъкс – отвърнах му – по мое мнение в това отношение Пловдив не се различава особено от останалите градове в България. Всички имат подобни проблеми. Разликата е, че ние сме го осъзнали и сме се осмелили да си го признаем – което е неотменима стъпка в посока разрешаване на проблема."


В този ред на мисли: едно от най-умните и трезви решения на екипа, работил по пловдивската кандидатура, беше наемането – и то на доста ранен етап от състезанието – на консултантска агенция "Акултос" – една от най-добрите в Европа в областта на културата. Тримата консултанти от немската агенция, натрупали значителен опит в подготовката, спечелването и последващото реализиране на подобни инициативи, бяха онзи ментор, който умее мъдро и ненатрапчиво да води своя амбициозен и талантлив ученик по правилния път – да го ощипе, когато задреме, да му подаде ръка, когато се спъне, да го окуражи, когато изгуби вяра, да му помогне да види целта, когато погледът му се замъгли.


Под тяхното вещо ръководство (но не под тяхна диктовка!) беше разработена цялата кандидатура, но особено безценна беше помощта им при доизглаждането на цялостната концепция и донастройката на фокуса. Консултантите ни участваха дейно в подбора на презентационен екип (различен – макар и не напълно – от екипа, подготвил кандидатурата) и в подготовката му за представянето пред журито. А самото представяне беше разработено заедно с тях и (отново заедно с тях)


многократно репетирано от първия до последния детайл


Тук те отново възприеха сократическия метод на наставление: задаване на правилните въпроси, докато отсрещния сам стигне до своята истина.


Работата на самия презентационен екип сама по себе си беше сериозно предизвикателство. За онези които не знаят: представянето пред журито се състои от 30-минутно изложение. В случай на превишаване на времето председателят на журито прекъсва говорещият в средата на изречението. Следват серия въпроси по кандидатурата (на първи тур въпросите продължават 45 минути, а на втори – час и половина).


И в двата кръга, макар част от членовете да бяха различни, нашият екип се състоеше от 10 души (кметът бе редови член от екипа). Ако изключим артистичния директор, аз бях единственият над 40 години. Всеки трябваше да изнесе триминутна реч (свързана с неговата компетентност), но така, че последният да не надскочи трийсетминутното ограничение.


Участниците в екипа се събираха неколкократно през лятото, за да бъдат оформени и обсъдени тезите. В края на лятото интензивността на срещите нарасна, а през последните три дни преди представянето презентационният екип работеше по 11-12 часа дневно. (Не зная дали тук му е мястото, но много бих искал да благодаря на всички свои приятели, които, след като стана ясно, че в началото на септември ще съм зает с представянето на пловдивската кандидатура, преместиха почивките си през по-горещия и по-скъп август, за да отидем заедно на море.)


Пред очите ми (на два пъти!) група хора на различни възрасти, с различни интереси, компетентности, способности и тревоги


се превръщаха в екип


а насипните тези се превръщаха в ясно, аргументирано и задълбочено изказване, в което личната позиция и опит се съчетаваха с нуждите и надеждите на целия град. Удивително е да наблюдаваш как една седемминутна реч се дестилира до триминутна, как краищата й се изглаждат а идеите се изострят, как говорещият успява да съчетае думите със своя личен темперамент, намира своя център, своето верую. И трябва да кажа, че крайният резултат от този процес беше забележителен: изказванията ни притежаваха чудесен баланс между общностно и лично, между абстрактно и конкретно, между ум и сърце, между сдържаност и емоция. Онзи баланс, който недвусмислено да убеди журито в две неща: че имаме нужда от титлата Европейска столица и че притежаваме волята и компетентността, за да бъдем Европейска столица.


***


Изчитам изложението си дотук и си давам сметка колко гладко и безпрепятствено звучи всичко. Изобщо не беше така.


Бяхме изпълнени със съмнения от самото начало


Оценявахме шансовете си като нищожни. През цялото време ни терзаеха безброй въпроси. Дали градът има човешкия капацитет да подготви с подобна кандидатура? Дали ще ни стигнат силите? Дали София ще ни "позволи" да вземем титлата? (Обичайният въпрос, който всеки нестоличен град в България си задава с повод и без повод. Добре би било да припомним, че, особено в началните етапи на конкурса, ред български телевизии обслужваха софийската кандидатура, давайки вид, че тя е единствената българска кандидатура.) Дали журито ще бъде безпристрастно? (В края на краищата, всички български членове на журито работят и живеят в София, а някои от тях работят или управляват столични културни институции, които биха имали пряк интерес ако София спечели.) Дали ще се справим, ако случайно спечелим...


В такива случаи си припомняхме това, което знаехме.


Знаехме, че в Пловдив има качествени хора – въпросът беше да ги открием и да ги привлечем за каузата


Знаехме, че титлата рядко се дава на столици – защото децентрализацията е един от основните мотиви, залегнали в инициативата "Европейска столица на културата". (А България вече е твърде централизирана: според изследване, цитирано в нашата апликационна книга, 80% от творческите индустрии в страната са концентрирани в София – при едва 17.5% от населението.) Знаехме, че журито е съставено от уважавани в областта си професионалисти. И още – че чуждестранното жури е с един член по-многобройно от българското.


И най-важното: знаехме, че


спечелването на титлата зависи преди всичко от нашите собствени усилия


Сега, с очите на човек, участвал – макар и далеч не като централна фигура – в подготовката на тази кандидатура от доста ранен етап – се питам: защо Пловдив спечели титлата? И си отговарям: защото й посвети достатъчно време и усилия. Защото имаше волята да го стори -- включително подкрепата на кметската управа и на всички политически сили в града. (В същото време, обаче, инициативата за кандидатстването дойде отдолу, от гражданите на този град – а не беше спусната отгоре с цел начесване на нечие огромно его.) Защото не се изкуши да работи със "свои" хора, а заложи на правилните хора -- на компетентните и работливите. (Чието намиране, имайки предвид българските общественополитически привички, също отнема време и сили.) Защото не изпусна от очи целта: разработване на обмислена и стройна стратегия, подготовка на съдържателна програма, и подобаващото им представяне и пред журито. (Не прессъобщения, не словесни фойерверки, не телевизионна и уеб реклама, не оцветяване на мостове – макар последното да е само по себе си симпатична инициатива.) Защото, за добро или лошо, направи всичко възможно, за да остане честен: към себе си и към всички останали.


(Навярно забелязвате, че никъде не споменавам станалите напоследък прословути фестивали на "Едно" сред причините за спечелване на кандидатурата. И това не е случайно. Лично аз смятам, че седмиците на дизайна, архитектурата и танца са чудесна придобивка за Пловдив, че обогатяват културния календар, възпитават публики, а в по-дългосрочен план – представляват възможност (особено първите два) за обговаряне на необходимостта от сериозна проактивна промяна в осмислянето на градската среда. Но също така съм дълбоко убеден, че преместването на тези фестивали от София в Пловдив нямаше никакво отношение към решението на журито. По същата причина не споменавам и хилядолетната история на града и славното му минало – защото камъните и спомените не могат да те направят културна столица; живите хора могат.)


А оттук нататък – какво? Истината е, че – въпреки изключително състоятелната и добре обмислена кандидатура – нямаме никаква гаранция за успех. Както стана видно от атаките през последната седмица, Пловдив тепърва ще се превръща в кръстопът на политически интереси.


Добре би било като за начало да стъпим на постигнатото. А именно: на екипа, подготвил кандидатурата, ведно с консултантите и стотиците граждани и граждански организации, взели дейно участие в разработването на кандидатурата.


И да продължим нататък заедно


Има няколко неща, обаче, в които съм уверен: че пътят, изминат дотук (и това, убеден съм, важи със същата сила и за останалите градове-кандидати) си струваше. Че поставянето на културата в центъра на общественото внимание е благо, от което цялото ни общество има полза. Че здравата работа по преосмислянето на установени от десетилетия модели и практики в говоренето за култура и правенето на култура трябваше да се случи отдавна. Че процесът на кандидатстване за Европейска столица на културата 2019 се превърна в повод да преразгледаме стила си на работа и човешкия си капацитет в областта на културата, и – най-важното! –


да спрем да гледаме на културата като на развлечение и да видим културата като възможност


Защото икономиката на века, в който живеем, е икономика на знанието. Защото през следващите десетилетия творческите индустрии (индустриите, създаващи авторски продукт) ще бъдат все по-важни, а в даден момент – съдбоносни за развитието на Европа.


И ако България не бъде част от този процес, тя просто няма как да бъде част от Европа.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (34)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 2384 Неутрално

    Браво. Личи си, че нещата са обмислени. Желая успех на Пловдив!

    The best way to predict the future is to invent it.
  2. 2 Профил на loremipsum
    loremipsum
    Рейтинг: 442 Неутрално

    Защото Асен Асенов от Списание 1 се скара с Фандъкова и изнесе всичките си фестивали в Пловдив -- за дизайн, архитектура, танци -- най-добрите културни събития в своите области изобщо на Балканите. Без него Пловдив има едни римски останки, връз които продават креватна живопис с препускащи коне под звуците на популярна класическа музика от тонколонки, качени на стълбове. А, и един "Моцарт" на главната свири с цигулка. Горе-долу толкова култура има лятоска на Несебър.

  3. 3 Профил на elibal
    elibal
    Рейтинг: 291 Неутрално

    Хубав текст, има нужда от тези пояснения.

    Пожелавам ви успех!!

  4. 4 Профил на Arya Stark
    Arya Stark
    Рейтинг: 664 Неутрално

    Не на последно място защото Пловдив е топъл, артистичен и уютен и чужденците веднага се влюбват в него. Ако не бях пристрастна за София, аз също бих избрала Пловдив.

    "Winter is Coming"
  5. 5 Профил на sdafcef
    sdafcef
    Рейтинг: 389 Неутрално

    Интересен, подреден и съдържателен текст

  6. 6 Профил на Izida
    Izida
    Рейтинг: 733 Неутрално

    Радвам се искрено за Пловдив! Красив град, чудесен климат, спокоен и някак по-бавен ритъм на живот.
    Пожелавам успех в реализацията на проекта!

  7. 7 Профил на Olga
    Olga
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Успех на Пловдив, макар че и Варненци бяха на ниво. Струва ми се, че на крайморски град, по-утиваше тази титла, ама...критерии, политика...едни пари...

  8. 8 Профил на philippe
    philippe
    Рейтинг: 390 Неутрално

    пише се Отиваше. Утиди си у Варна. Въпреки, че съм софианец, мисля, че този път конкурсът нареди добре победителите. А Варна, с крадливата Биляна, чийто отец краде хиляда години от варненското НДК, просто стана за резил.

  9. 9 Профил на Je suis une femme
    Je suis une femme
    Рейтинг: 554 Неутрално

    Браво на Пловдив! Успех!

    Every one of us is, in the cosmic perspective, precious. If a human disagrees with you, let him live. In a hundred billion galaxies, you will not find another.
  10. 10 Профил на stop.me
    stop.me
    Рейтинг: 8 Неутрално

    до #2
    Личи си, че не си в час и нищо. Римският стадион отдавна е изчистен от креватната живопис и останките от стари епохи не са само там. Относно културните прояви, много преди инициативите на сп. Едно в Пловдив кипеше богат културен и социален живот. Това, че не си бил част от него, не означава, че не го е имало. Имам спомен, че преди доста години Пловдив беше европейска столица на културата, но тогава изборът на европейска столица на културата нямаше гласност. Също така мисля, че Пловдив беше първият град в България, който организира нощ на музеите. По спомени от него тръгва и инициативата ... чете (в случая Пловдив чете).
    Мисля, че самият избор на европейска столица на културата трябва да е тържество за всеки любител на културните мероприятия, без значение къде се провеждат и без значение кой е победил. Защото всеки град притежава свой собствен чар и всеки може да ни обогати по свой собствен уникален начин. Безпочвените критикити и откровеното заяждане говорят за ниска култура. Иронично, нали? Любители на културата...

  11. 11 Профил на Izida
    Izida
    Рейтинг: 733 Неутрално

    [quote#10:"stop.me"]Имам спомен, че преди доста години Пловдив беше европейска столица на културата, но тогава изборът на европейска столица на културата нямаше гласност.[/quote]
    Не, беше част от Европейски месец на културата - нещо като сателитен културен център, и то за по-кратко време. Между другото за огромно мое съжаление информацията ми "от кюхнята" тогава бе за полупразни зали на класическите концерти ...

  12. 12 Профил на independent_70
    independent_70
    Рейтинг: 225 Неутрално

    Изида, същата ситуация ще е и 2019-та.

  13. 13 Профил на Izida
    Izida
    Рейтинг: 733 Неутрално

    До коментар [#12] от "independent_70":

    Аз за това мислех, че е нормално София да е културната столица, представяща България. Имам наблюдения на културния живот и в двата града и категорично смятам, че Пловдив е много назад по отношение на културния си афиш. Не знам, може последните години да е мръднал напред. Или поне се надявам.

    А може би целта е да се развие - не съм много наясно с идеята на тая Европейска столица на културата.

  14. 14 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8658 Неутрално

    Радвам се за Пловдив,той заслужава.

  15. 15 Профил на miroxlav
    miroxlav
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Успех на Пловдив!... но от този конкурс би трябвало да спечелят всички участници в него, защото поне за малко някой се е замислил за културата в съответния град, поставил ѝ е цел - надежда да свърши самотека, който е толкова характерен за всичко в България. Дано и "изгубилите" останат верни на поставените цели!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  16. 16 Профил на miroxlav
    miroxlav
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Успех на Пловдив!... но от този конкурс би трябвало да спечелят всички участници в него, защото поне за малко някой се е замислил за културата в съответния град, поставил ѝ е цел - надежда да свърши самотека, който е толкова характерен за всичко в България. Дано и "изгубилите" останат верни на поставените цели!

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  17. 17 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 802 Неутрално

    [quote#13:"Izida"]Имам наблюдения на културния живот[/quote]
    [quote#13:"Izida"]Не знам, може последните години[/quote]

    Очевидно нямате наблюдения

    А моите наблюдения са, че всички бяха вътрешно убедени, че Пловдив трябва да спечели. Но мислеха, че за пореден път ще се даде приоритет на София. Когато това не стана, беше ясно, че конкурсът е честен и е победила най-подходящата кандидатура.

    До коментар [#13] от "Izida":

  18. 18 Профил на murttle
    murttle
    Рейтинг: 802 Неутрално

    През дългата си история Пловдив е постигал много успехи благодарение на забележителни личности, посветили се на каузата му. Радвам се, че и днес, въпреки демографски, културни, исторически кризи, градът е в състояние да излъчи хора, които да работят с талант, знания и сърце за него.

  19. 19 Профил на Izida
    Izida
    Рейтинг: 733 Неутрално

    [quote#17:"murttle"]Очевидно нямате наблюдения [/quote]
    Пряките ми наблюдения се отнасят за преди 10на години. Тогава разликата в организираните мероприятия беше огромна. От тогава посещавам основно мероприятия в София - едно от нещата, които наистина ми хареса в този град е, че през деня мога да погледна културния афиш просто ей така, и след работа да се озова на някое интересно място с напълно различна атмосфера.

  20. 20 Профил на philippe
    philippe
    Рейтинг: 390 Неутрално

    аууу, Изида, ти изби рибата. Аристокрация отвсякъде. Преди десетина години навсякъде бе празно. Някъде 2003-2004г. публиката отново откри театрите. Операта даже малко по-късно. Те кина не беха останали след Мафиянски (едно на Кърниградска, едно на Попа, едно на Мария Луиза и Дом на киното). Тогава създадоха Евросинема и моловете. Девойко, ясно, че отскоро си станала жител на столицата. Никой местен не би направил такова смехотворно изказване.

  21. 21 Профил на Izida
    Izida
    Рейтинг: 733 Весело

    До коментар [#20] от "philippe":

    Аристокрация? Това си е някаква твоя интерпретация! Къде намеси моловете в темата за култура само не разбрах И не, преди 10 години на събитията в София не бе празно, а тъкмо се преселих от Пловдив. Където беше празно! В същия този момент! Но, добре, щом казваш ... нека бъде твоята.

    Между другото, класически концерт в София, в най-добрата по акустика зала на Балканите (зала България), струва между 5 и 20 лв някъде според местата. За сравнение - за концерт на Лондонска филхармония в Лондон купих билети 5 месеца по-рано и струваха над 50 лири за що годе добри места. Т.е. няма оправдание за празни зали освен липса на интерес.

  22. 22 Профил на ambros
    ambros
    Рейтинг: 597 Неутрално

    До коментар [#19] от "Izida":

    Това е вярно. Няма място за сравнение между София и Пловдив в културно отношение, но изборът за 2019 г. е въпрос на културна политика - подпомагат се изостанали райони, за да се постигне "равновесие"😊. Освен многото театри и операта, само Софийската филхармония е обявила 3 цикъла с над 20 концерта до Нова година (отделно има още два големи оркестъра). В Пловдив това не им се събира общо за 5 години сигурно. 😉

  23. 23 Профил на Je suis une femme
    Je suis une femme
    Рейтинг: 554 Неутрално

    До коментар [#22] от "ambros":

    Да наречем Пловдив „изостанал район“ ми се струва леко пресилено. Наскоро четох, че пловдивската опера е на първо място по продадени билети. Театърът (въпреки че изгоря!) пък е втори. Не е нужно да си избиваме комплексите като подхождаме пренебрежително към Пловдив.

    Every one of us is, in the cosmic perspective, precious. If a human disagrees with you, let him live. In a hundred billion galaxies, you will not find another.
  24. 24 Профил на isa_brill
    isa_brill
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Поздравления за постигнатото досега. Нека се зарадваме заедно!
    и..........отсега да започнем да се готвим за събитието"Пловдив - културна столица на Европа 2019". Най-важното е хората в града да се чувстват уютно и радостно. Още веднъж - честито!

  25. 25 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4016 Неутрално

    Изобщо коя бе дървената чутура, която реши София да кандидатства за европейска столица на културата? В повечето случаи печелившите са провинциални градове, напр. за 2013г. бяха Марсилия и Кошице в Словакия. Идеята за тези "културни столици" е не само сближаване на хората от различни европейски държави, но и развитието на регионите.
    И отново се връщам на въпроса: на чия дървена чутура бе идеята София да е кандидат за културна столица? Дай всичко да закараме в София, па и да изкопаем един канал до морето, за да има и море в подножието на Витоша. Ега ти шопската алчност, ако може всичко да се прилапа!

  26. 26 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 4016 Неутрално

    [quote#22:"ambros"]В Пловдив това не им се събира общо за 5 години сигурно.[/quote]
    В нормалните държави, с повече култура е налице децентрализация и на културния, и на икономическия живот. Спомням си неистовите усилия на София и правителството да изместят Пловдивския панаир в София, преди години дирекцията на БМФ от Варна в София, а Бойко с най-голямо удоволствие затри Двореца на спорта и културата във Варна, и построи Арена в София. Малко по малко културните прояви в провинцията се затриват: Мартенските музикални дни в Русе, Варна направи страхотни усилия за да запази Балетния си конкурс, за други малко по-големи културни прояви вече не си спомням. А иначе имаме министър на кулутурата, по-добре ще е това министерство да се финансира от Община София, а не от ДБ.

  27. 27 Профил на petianp
    petianp
    Рейтинг: 225 Неутрално

    До коментар [#25] от "hist
    Основния проблем на София, е че граничи на всякъде с България...

  28. 28 Профил на dezekieva
    dezekieva
    Рейтинг: 8 Неутрално

    Жалко за профанизирането на поредната интересна и важна тема до спор в стил Левски или ЦСКА, прованс срещу център. Жалко за липсата на медиен плурализъм по въпросите - защо Пловдив, защо София, защо Велико Търново, Защо Варна. А що е културна столица, защо е различна от провеждането на олимпийски игри и как данъкоплатеца ( без значение дали на личната му карта пише "майна" ще трябва да инвестира в нея са въпроси, на които вече ще отговарят само врачките от Канал 3 или съквартирантите от Биг Брадър.

  29. 29 Профил на lot49
    lot49
    Рейтинг: 608 Весело

    [quote#23:"marzanna"]Театърът (въпреки че изгоря!) пък е втори. [/quote]

  30. 30 Профил на ISTORIK
    ISTORIK
    Рейтинг: 1420 Неутрално

    http://antichen-stadion-plovdiv.bg/

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE%D0%BD_(%D0%9F%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B4%D0%B8%D0%B2)

    http://antichen-stadion-plovdiv.bg/?p=22&l=1

    Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!
  31. 31 Профил на rafa
    rafa
    Рейтинг: 388 Неутрално

    Текстът е дълъг и патетичен. Това, че една такава апликация означава стотици часове работа, че презентирането е много тежко и прочее, и прочее, първо, го знаем и, второ, това са неща, които важат за всички. И другите кандидати са минали през същия процес на кандидатстване.

    От написаното в текста излиза, че останалите кандидати не са изпълнили формалните критерии; което не е вярно. Пловдив не е избран, защото десет човека са успели да се синхринизират да направят презентация в рамките на 30 минути или защото екипът е успял да произведе сто страници бид бук. И другите кандидати са постигнали това. Значи, отговорът (както и е редно) е в съдържанието. В тази статия обаче се разказва, вместо това, за всекидневието и трудностите на кандидатстващия по проект екип.

    Това е несериозно говорене, което вече повдига въпросът, абе, аджеба, апликацията на Пловдив с какво (съдържателно!) е спечелила пред тази на София?

  32. 32 Профил на Nina Kercheva
    Nina Kercheva
    Рейтинг: 557 Неутрално

    БРАВО за ПЛОВДИВ !!!!! чудесен си, особено през есента....

  33. 33 Профил на !D !калпав е новия вид Дневник!
    !D !калпав е новия вид Дневник!
    Рейтинг: 1388 Весело

    До коментар [#10] от "stop.me":

    Благодаря за допълнението.
    Културата не е привилегия ,не е и географски привързано понятие.
    ЕНД ДОНТ СТОП!

  34. 34 Профил на rrrrrr
    rrrrrr
    Рейтинг: 388 Неутрално

    [quote#31:"rafa"]От написаното в текста излиза, че останалите кандидати не са изпълнили формалните критерии[/quote]
    Нищо такова не излиза от статията. Авторът се опитва да обясни, че градовете не са оценявани по външни белези (например брой културни прояви, брой продадени билети на класически концерти и т.н. - неща, които могат да се разберат от статистическите данни, без да се налага журито да чете апликационни документи и да прави изслушвания), а са оценявани предложените а) концепция, б) програма, в) привлечени партньори, г) бюджет. Работата на екипите е била решаваща. Явно сред всички екипи пловдивският е успял да се открои. Ако софийският екип беше успял да се открои, София щеше да спечели (само че аз не виждам как щеше да се открои, при положение, че единственият, който работеше с искрен ентусиазъм за софийската кандидатура, е зам-кметът Тодор Чобанов).





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK