Страх и омраза в Калище

© Юлия Лазарова

Успяхме да запазим човещината в себе си! За това свидетелстват множество бурни негативни реакции, провокирани от "протестите" на неколцина родители от село Калище (случаят стана по-известен като нежеланите бежанци в Ковачевци - съседното селище, в което има център за настаняване на бежанци, а децата им трябва да учат в Калище - бел.ред.). Тези родители и пред медиите ясно заявиха, че не искат да имат от "ония" деца в класните стаи. И ако тия родители са били само няколко двойки, то мнозинството се оказа оная възмутена маса българи, която не може да приеме подобни расистки изказвания от страна на наши сънародници.

Що се отнася до расизма на средностатистическия българин, с радост можем да говорим за широката употреба на думи като "негър" и "циганин", които с времето просто са престанали да бъдат обидни. Или поне аз така си мисля.

Що се отнася до расизма на жителите на село Калище,

искам да пожелая на патриотичните родители

и онези, които се чувстват застрашени от няколко деца, приятно изкарване в някоя чужда страна с български паспорт. Искам да им пожелая здраве и успех в търсенето на работа на техните синковци и дъщери, които ще се срещнат с голямото лошо око на развитите държави, което пет пари не дава за нашия национален флаг и пребогата история, ами е научило добре урока си и сочи с пръст нашата нация като мързелива и криминална.

Ужасно звучи, нали? Ужасно е да гледат на теб като на паразит, като на ненормален, нефункциониращ правилно човек. Ужасно е да ти се налага да се бориш за най-изконните си права на работа и образование в ситуация, в която те връщат на края на опашката, защото в паспорта ти пише "България".

България е за българите, нали? Може би България обаче няма да се окаже толкова специална, колкото ни се е искало. Може би

и в нашия малък заден двор ще започнат да се нанасят хора от целия свят в търсенето на един по-добър живот

Може би ще намерят тоя по-хубав живот. Стига да не са от Афганистан.

Интересно ми е какво знаят тия разсърдени госпожи и господа за Афганистан. Знаят ли за безкрайните кръвопролития, които са се случвали на тая земя? Знаят ли за мизерията, в която обикновени хора като нас са били принудени да живеят. Защото, ако знаеха, може би тая болка и тъга по невъзможният нормален живот би ги сплотила с тия невинни деца.

Защото децата са невинни! Или забравихте това, развълнувани госпожи и господа от село Калище? Забравихте ли, че те нямат нищо общо със самоубийствени атентати, терористическа дейност, религиозен фанатизъм, страшни болести, чиито имена вие не можете да произнесете? Нима паметта ви вече започва да изневерява?

Появи се пред камерата на телевизиите едно усмихнато младо момиче и защити тия деца и техните родители. Разказа това момиче как е прекарало време с тия хора и ги нарече "добри хора". И същото това момиче ще трябва да се прибере у дома и да слуша, че бежанците не заслужават да живеят. Същото това момиче може би ще се опита да говори с родителите си, с учителите си и същото това момиче може би няма да успее да промени каквото и да било. Защото младите, те ще си говорят, те ще са човеколюбците и те ще трябва да живеят в страна, в която старите, озлобени от възраст и незнание старейшини на племето ще взимат решенията.

Ще продължават тия озлобени и нищо незнаещи хора да говорят, че бежанците "не са за тоя регион".

Ще продължават да делят децата на българчета и пришълци

ще продължават да се страхуват от несъществуващи зарази и накрая ще стоят у дома пред телевизора, залостили прозорци и врати, за да не нахлува външният свят, и с ококорени очи ще си повтарят, че са постъпили правилно.

И ние няма как да ги спрем да говорят подобни тъпотии. Едва ли ще успеем да образоваме толкова изплашени и истерични хора. Единственото, което можем да направим, е да ги отстраним от пътя със сила и да пуснем тия невинни деца от оная далечна земя в класната стая. И да оставим тия деца поне да се опитат да намерят едно късче детство, колкото счупено и непълно да е то. Защото никое дете не заслужава да бъде ограбено от своето детство.

За жалост децата на тия родители ще бъдат изложени на техните зловредни идеи. Децата на тия родители може би ще възприемат, че цвета на кожата ни прави различни и че националностите ни правят различни и че българите са си най-добрите хора, пък всички останали, дето са черни и със странни имена, са самият дявол, дошъл тука да ни открадне хубавите домати и още по-хубавите булки.

А и вашите деца са невинни!

Но вие и това сте забравили! Забравили сте, че те имат невероятната способност да се сприятелят с всички ония, от които вас ви е страх. Вашите деца ще съумеят да се сближат с всеки, да му помогнат, когато падне, да го опознаят, да научат за една нова култура, за която не са подозирали, че съществува, и от това само да се обогатят. Но това звучи ужасно, нали?

Нека живеят разделени тия деца, нека слушат вашите глупости като толкова ви е акъла. После не чукайте на моята врата да се жалвате, че Веско не го искали да работи на строежа в Англия. И после не ми се жалвайте, че Нина не искали да я приемат в онова училище в Холандия. И после не ми плачете, че тука нямало бъдеще и децата ви бягали надалече.

Защото вие ги изгонихте тия деца. Изгонихте ги, като не им дадохте любовта си, като ги насъскахте едно срещу друго, като забравихте, че ние всички сме само за много кратък период на тая планета, че нищо не означаваме самите ние, та да си губим времето в страх и омраза.

Още имате време да се извините! Още имате време да постъпите правилно! Помогнете на децата! Те всички заслужават поне тая нищожна надежда, че в класната стая ще попаднат на своите най-добри приятели. Не ги лишавайте от тая надежда.

Не ги лишавайте от най-минималното късче любов.