© Юлия Лазарова
Много жители и гости на село Горни Лом са се събрали в центъра на селото с надежда да получат информация за своите близки и роднини, пострадали при взрива в завод "Миджур" снощи.
"Дневник" публикува реакцията на Владимир Дайнов във "Фейсбук" след взрива във военния завод в село Горни Лом.
"Ама докога все нас ще ни сполитат такива трагедии?", пита се днес по медиите.
Отговорът е кратък и тъжен. Докато сме такива мърлячи, каквито сме. Загубихме, губим и ще продължаваме да губим човешки животи заради това, че сме безподобни, дебелокожи мърлячи. И го доказваме непрекъснато.
Сграда се срутва в идеалния център – във вероятно най-скъпата част на София – и убива две жени, преминаващи с кола покрай сградата.
Ток убива мъж, потопил ръката си във фонтана на пл. "Славейков" – пак в центъра на София.
Автобус без спирачки убива хора на събор.
Автобус катастрофира и убива пътници заради дупка – дупка! – на автомагистрала.
Всеки може да продължи този списък, защото той е безкраен. А причината за това да е безкраен е в дълбоко вкорененото у българина отношение към труда. И – не – не става дума за поговорката: "Работата да не е заек да избяга", а за един много, много по-вреден израз и навик: "Абе, карай, и така става." Как става? За съжаление виждаме как – с нелепи жертви, година след година.
Мърлявостта не просто мирише и е грозна. Мърлявостта убива.
Та докога все нас ще ни сполитат такива трагедии? Непрекъснато. Докато не престанем да сме мърлячи.
Мир на праха на жертвите.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
