Пет години в България - пет урока

Пет години в България - пет урока

© Георги Кожухаров



"Бъдещето вече е тук, но не е равномерно разпределено."
Уилям Гибсън


Пет години след като се озовах в България и една седмица преди тридесетия ми рожден ден, искам да споделя петте най-важни урока, на които България ме научи. Споделям ги, защото вярвам, че може да дадат различен поглед към проблемите, инструментите и подхода за промяна в страната ни. Наблюденията са преки и идват от основната ми работата: създаване и реализиране на стратегии за проекти във всички сфери на бизнеса и обществото.


1. Не липсва талант, липсва изпълнение




Наистина има недостиг на талант в много ключови сфери. Този талант обаче не се появява магически от въздуха. Той се създава - на база опит, натрупан с години работа. Съответно не може да се появи талант, ако няма хора, готови да работят за неговата реализация.


Може би най-важният урок, който съм научил, е за личната отговорност. Преди години мислех, че идеите имат стойност и стига да имаш идеи, те все ще се реализират. Оказва се, че не е така. България ми показа че идеите сами по себе си нямат особена стойност. Те добиват стойност само когато започнат да бъдат реализирани. По-важното обаче е, че никой не е длъжен да реализира нашите идеи. Тази констатация има две страни - вътрешна и външна. Ако имате идея за промяна на вашия живот, например чрез образование, само и единствено вие носите отговорността да поемете инициативата. Но от друга страна, ако виждаме проблем с обществото ни или средата ни, отново ние носим отговорността да направим нещо по въпроса - не политиците, шефовете или съседите.


Способността ни да се оплакваме може да се обърне в голяма сила за промяна стига да се добави една стъпка: много хора идват при мен и казват "Х не работи, трябва да се промени". Имам един и същ съвет към всички - направи нещо по въпроса. Без опит в изпълнението е изключително лесно да се критикува. Когато се поеме отговорност и се тръгне към решаването на един проблем, много често се вижда защо той съществува.


За последните пет години съм имал щастието пряко да работя и наблюдавам десетки хора и екипи, които точно така са хванали "проблема за главата" и много от тях дори са докарали идеята си до резултат. Ако говорим за решаването на "дефицита на таланти" - няма по-добър подход от това да насърчаваме активност - дали ще е към лична промяна или към обществена полза (често двете са свързани).


2. Корупцията има цена


Думата корупция се споменава с голяма лекота тук. Чудя се дали се замисляме какво всъщност означава и как реално въздейства върху живота ни. Отново виждам две проявления - икономическата корупция и корупцията на обществото в по-абстрактен, нефизически аспект.


Първото е сравнително лесно да се обясни. Най-вредният резултат от икономическата корупция на макрониво е, че изкарва много по-малко пари, концентрирани в по-малко хора, отколкото същият ресурс оптимално би могъл да донесе. Един пример: кражбата на кабели може да изкара няколко лева от продажбата на металите за сметка на милионите от потока на информация, който би текъл по тези кабели.


Ясно е, че колкото повече корупция има, толкова по-неефективно използваме ресурсите, с които разполагаме. С времето това означава, че осакатяваме развитието на страната. Много държави са минали през този етап. Може да се нарече теория за нискорастящите плодове - в етап на преход има глад за оцеляване. Първите опити за набиране на капитал следва да са най-лесните за постигане – най-лесните, ниско висящи плодове за бране. След време обаче те се изчерпват и по естествен начин се вижда, че има значително повече плодове по-високо. Трябва да се вложи повече усилие, но реколтата може да е в пъти повече.


Проблемът е, ако се застоим в първата фаза прекалено дълго, и оттам идва вторият аспект - корупцията на съзнанието. Ако информацията, че тук може да се успее само и единствено чрез далавери, доминира, то постепенно хората приемат това за норма. Опасно е, защото определя пътя на страната ни за поколения напред. Този манталитет се предава и инфектира и хората след нас.


Трябва баланс. Имаме нужда от ролеви модели - не перфектни, недостижими примери, а хора като нас и около нас. Има много такива. Участвам в няколко проекта, които целят да ги открият. Искам да се наложи нуждата от ролеви модели. И то не само чужди личности, които се гледат в захлас по телевизията и пресата, а прогресивни хора, каквито има във всеки град в България. Да им се обърне малко внимание и да се покаже, че има и друг начин да се работи тук.


Виждал съм как този подход сменя амбициите на хора и смекчава силата на втория аспект на корупцията. Колкото по-бързо той се тушира, толкова по-кратка ще е фазата с икономическата и политическата корупция.


3. Свободата има цена


Виждам едно нетърпение, особено у младите хора. Искаме промяна и я искаме веднага. Чудим се как може голяма част от обществото да следва сляпо явно гнила реторика. Сякаш виждаме пътя към свободата и развитието и се дразним, че все още толкова малка част от народа е готова да го следва.


Какво обаче е свободата? Да можем да казваме каквото искаме, да можем да пътуваме където искаме, да следваме каквото искаме и т.н. Има обаче една често пренебрегната страна на свободата и това е сигурността.


Свободата има цена и това е едно минимално ниво на сигурност. Свободата е до голяма степен възможността да защитим нашата сигурност както ние решим. За да искаме едното, трябва да имаме другото и за съжаление прекалено много хора в България все още нямат това минимално ниво на сигурност. Трябва първо то да се адресира, преди да очакваме истински свободен избор.


Не говоря за повишаване на минимална заплата. 


Единственият начин да се постигне тази сигурност е чрез значителен ръст на стандарта на живот в България. Това няма нищо общо с минималната заплата, а с три неща: образование, постоянство и приемственост. Трябва значителна промяна в образователната ни система. Тази промяна трябва да е на базата на дългогодишна стратегия, която търпи предаване през няколко мандата. Държавата не може да се промени за две или четири години. Нужно е време, за да се изгради опитът на всяко ниво от образователната ни система, за да произвежда кадри, способни да създават висока добавена стойност за самите тях и за страната ни.


За да се постигне това, трябва приемственост. Да се обединим около идеята, че реформата на образованието стои над политически интриги. Всяко предстоящо правителство трябва да изпълнява стратегията за реформа, без да обвинява предишните за грешките, и да трупа и предава опит. Това би се постигнало по-лесно, ако кадрите под министерско и замминистерско ниво се пазят и не се чистят с политически назначени лица без опит на всеки четири (или по-малко) години. Виждал съм, че има мотивирани хора в тази среда, които имат и опита и желанието да променят образованието тук. Трябва да им се даде поле за развитие.


4. Идеите, нужни за промяна, вече съществуват


България не е една държава. В страната съществуват хиляди острови от малки общества, които работят по собствено темпо и създават коренно различни резултати.


Работата ми докосва десетки различни компании, организации и институции. Виждам, че инструментите, нужни за фундаментална позитивна промяна, съществуват. Има впечатляващо кадърни хора у нас, които в някои случаи, са работили години по проекти, които водят до съществена промяна в тяхната среда. Става въпрос за инициативи във всяка сфера на обществото: от бизнес и предприемачество, през околната и градската среда до науката и дори политиката.


Важен урок, който научих, е, че не можем да очакваме другите да забележат нашите постижения, без да сме готови сами да разкажем за тях. Това, че една идея се реализира успешно и явно води до позитивна промяна в ограничена среда, не значи, че ще доведе до промяна на държавно ниво.


Като народ имаме склонност към скромност. Наследството ни е такова, че смятаме за важно да работим тихо в ъгъла и да не сме особено забележими. Това води до бариера, която трябва да се преодолее, ако искаме да видим значима промяна, задвижена от нас.


Виждам, че България дава несравнимо поле за развитие спрямо развитите страни. Тук има толкова много да се раздвижи, да се промени. Най-голямото удовлетворение в моята работа идва от това, че резултатите и стойността, която създава, са ясни, видими и измерими. В Англия работата ми водеше до много по-абстрактна стойност и смисълът не беше мигновено ясен.


Захващайки се с даден проект, реализация на идея, която ни вдъхновява, трябва да сме готови да разкажем за нея. Трябва да можем да вдъхновим други да пресъздадат страстта, която ние имаме към нашите проекти, в реализацията на техните. Само така можем да изнесем стойността, която създаваме в нашия остров, на държавно ниво.


Работата ми в националната телевизия показа, че има голямо желание да се подчертават позитивни примери, стига да бъдат представени на разбираем език. 


Това е всъщност най-ценното нещо, на което телевизията ме научи - винаги трябва да мислим към кого говорим и защо дадена идея, даден проект е интересна на тези хора. Къде е връзката с техния живот? Къде е връзката с тяхната работа, тяхното ежедневие? Очакването някои да приеме идея просто защото на нас ни е интересно, е счупена логика - пренебрегва идеалите на тези срещу нас. Режисьорът ни, Наско, ми каза нещо, което ще остане за винаги с мен: никога не убивай мечтите на хората чрез това, което разказваш, показвай, че и техните мечти са важни.


5. Следващото поколение


България през изминалите пет години ме накара много да се замисля за бъдещето. Виждам как отношението, което носим в нас днес, се предава на следващото поколение. Освен знанието предаваме и нагласата ни: към другите, към средата, към себе си и към държавата.


Колкото по-скептично, негативно и смачкано гледаме на живота си, толкова по-силно предаваме този негативизъм към нашите деца. С годините това се превръща в самозахранващ се цикъл, от който все по-трудно може да се излезе.


Никой друг не носи отговорността да промени страната освен нас. Само и единствено ние с нашата нагласа и нашите усилия можем да осъществим промяна. Въпросът е, когато погледнете децата си, какво искате да им кажете. Че те могат да вземат следващата крачка към промяната, или че няма смисъл, защото всичко е прецакано и "не става"?


Не мога да си представя защо бихме казали второто, а всъщност чрез негативизма правим точно това. Не можем да си променим изгледа за една нощ, но това, което можем да направим, е да си отваряме очите към позитивните неща, които се случват тук. Да приемем, че не всичко е сиво и че може да има промяна към добро.


Следващите поколения Българи ще стъпват върху наследството, което им оставим. Нещо, което веднага можем да променим, е да махнем фразата "не става" от нашия речник. Дори ако ние не можем да измислим решение, да можем да си представим, че някой някъде може.


Заключение


Личната отговорност е много относително нещо. Можем да решим, че няма смисъл да взимаме активно участие в развитието на държавата ни. Можем да гласуваме от някакво морално или свойствено задължение. Или можем да помислим как ние самите да поемем отговорност и да направим нещо на нашия малък остров.


Мисълта, че не можеш да мрънкаш за проблемите в държавата си, ако не гласуваш, трябва да се разшири и да включи това, че не може да мрънкаш, ако поне веднъж не си се пробвал да направиш нещо по въпроса.


България ми показа, че това не са празни, клиширани думи. Опитът ми показва, че промяната не е далечна или абстрактна идея, а е съвсем реална сила.


Надявам се, че в следващите пет години все повече българи ще имат възможността да видят позитивната промяна, която имах щастието да видя през изминалите пет – и да се включат в нея.


Боян Ст. Бенев е предприемач, ментор и съветник по стратегия. Публичната му работа включва БНТ и "Дарик радио" като автор и водещ, писател ("Две Поколения", "Жанет 45", 2013) и продуцент, Fusion Embassy. 

Коментари (30)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Кирето
    Кирето
    Рейтинг: 1323 Неутрално

    "...Пет години след като се озовах в България..."
    ==============
    Това почти ме отказа да дочета написаното, но все пак го направих и не съжалявам. Доста истини са казани.

    Научих "God Save the Queen".........е, струва си....
  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 3 Профил на mtmvb1111
    mtmvb1111
    Рейтинг: 426 Неутрално

    България не е една държава. В страната съществуват хиляди острови от малки общества, които работят по собствено темпо и създават коренно различни резултати.

    Ей това е еманацията....
    Раданкъневците трябва да разберат, че ако не започната да представляват възможно най-голям брой острови от малки общества ще загинат....
    Българското общество не са само умните, интелигентните и високообразованите...
    80 % са тъпи, прости и неуки....

    Руското влияние убива България! "Дневник" също....
  4. 4 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 793 Неутрално

    Поредните декламации на българин, "успял" в чужбина. Тук е Родос, тук скачай са казали древните.

  5. 5 Профил на Gordon Freeman
    Gordon Freeman
    Рейтинг: 531 Любопитно

    [quote#4:"Каишков - Гласът на Америка"]Поредните декламации на българин, "успял" в чужбина. [/quote]
    Ех, Каишков ... Защо пък да не прочетем човека, или викаш, пари ми дай, акъл не ми давай!

    Ceterum censeo Russianem esse delendam
  6. 6 Профил на depe6o
    depe6o
    Рейтинг: 217 Разстроено

    Колко дълбокомислено - от един човек на 29 години... Мисля си, че не е живял достатъчно, за да вади заключения от такъв мащаб, пък и аман от обобщения от такъв характер - май много са писачите, а малко дейните! Дано да греша...

  7. 7 Профил на Mark Twain
    Mark Twain
    Рейтинг: 443 Неутрално

    Или - накратко казано - смяна на чипа.

    "Мисленето е най-тежката работа и това, вероятно, е причината толкова малко хора да я вършат." Хенри Форд
  8. 8 Профил на dimko
    dimko
    Рейтинг: 562 Неутрално

    До коментар [#6] от "depe6o":

    И таблицата за умножение е много дълбокомислена...
    Човеците от всички "острови" успешно я ползват...
    Авторът ни предлага истина, която е изпитал в своя Опит -
    нищо лошо, че и напротив дори...

  9. 9 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1066 Неутрално

    Всяка промяна става трудно, но винаги има надежда. Може пък да минем от мрънкане към действия...

    Няма шики-мики.
  10. 10 Профил на !D !калпав е новия вид Дневник!
    !D !калпав е новия вид Дневник!
    Рейтинг: 1073 Любопитно

    Силно препоръчителна статия.
    Днес се изказах за един проблем ,показах че може да се оправи и да е полезно и за двете страни .И накрая се разделихме с думите то пък едно правителство...а проблема нямаше нищо общо с държавното управление.Но комунизма ни е отнел инициативата ,дори и в мисленето все чакаме някой-КОЙ?? ,Годо по всичко изглежда.

  11. 11 Профил на balla
    balla
    Рейтинг: 511 Неутрално

    Ало, българина не обича да му се казват нещата в прав текст.

    Тука обиди доста народ

  12. 12 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 8759 Неутрално

    Аз познавам такъв екземпляр, който все това говореше " пари ми дай , акъл си имам" и най накрая затъна в собствената си пиянска смрад и пропадна като ЧОВЕК. Та не е лошо да прочетем и да се осъзнаваме овреме.

  13. 13 Профил на nigel
    nigel
    Рейтинг: 794 Весело

    [quote#6:"depe6o"]Колко дълбокомислено - от един човек на 29 години... Мисля си, че не е живял достатъчно, за да вади заключения от такъв мащаб[/quote]
    Наполеон на 24 години е произведен бригаден генерал, на 30 е вече първи консул на Републиката. Толкова по въпроса за жизнения опит (казвам го като човек 2 пъти по-стар от автора на статията).
    Чудесна статия, в пълен контраст с насажданото отвсякъде включително и от телевизиите усещане за безперспективност и буквално втръсналото вече "изходът е само Терминал 2".
    Като гледам младите колеги във фирмата ни съм много обнадежден за бъдещето на страната. Наистина имаме талантливи хора и е достатъчно да им даваме шанс. Но дори да се запъваме и не им го дадем те ще ни избутат и сами ще си го вземат, не се съмнявам.

  14. 14 Профил на yourstruly
    yourstruly
    Рейтинг: 415 Неутрално
  15. 15 Профил на Роси
    Роси
    Рейтинг: 8289 Неутрално

    Колко жалко,че човек живял само пет години в България ни е преценил така добре,а ние тука сме родени и не можем да прозрем истината.

  16. 16 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1222 Неутрално

    Много обичам някой да ми морализаторства.
    Практическа файда няма,няма...

  17. 17 Профил на bora bora
    bora bora
    Рейтинг: 1380 Неутрално

    [quote#10:"!D !"]
    Силно препоръчителна статия. [/quote]
    Няма нужда от каквито и да е суперлативи!
    Който иска и носи отговорност го прави!
    И се радвам,че младите съзират надеждата -
    "България не е една държава. В страната съществуват хиляди острови от малки общества, които работят по собствено темпо и създават коренно различни резултати. "

    До коментар [#14] от "happysmile":
    Човека е писал и за теб!
    "Имам един и същ съвет към всички - направи нещо по въпроса. Без опит в изпълнението е изключително лесно да се критикува."

  18. 18 Профил на Bluesky
    Bluesky
    Рейтинг: 444 Неутрално

    А моите наблюдения са, че сме големи индивидуалисти. Няма усещане за "ние". Това е големият проблем. Мисля, че който поеме управлението трябва да съобрази, че ако мисли на дребно за своите си планове, а не погледне цялото пред него, ще се провали. Мислете за студентите, за бедните, за пенсионерите, за предприемачите и за бъдещето като общо. Ако тези роми се радват на 30 лева, за да гласуват, а не им се осигури квалификация и работа, за да ги подритнат тези 30 лева, винаги ще сме разделени и ще вредим един на друг докато ни има.

  19. 19 Профил на bora bora
    bora bora
    Рейтинг: 1380 Неутрално

    До коментар [#16] от "dedo pepo":
    Дедо пепо, ти този човек си го взел за партиен секретар, ама той не е!
    На 29 години,
    Боян Ст. Бенев е предприемач, ментор и съветник по стратегия.

  20. 20 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3710 Любопитно

    Впечатляващо... за 5 години.

    И Бареков впечатлява... па Евро отлитна в Брюксел.

    "... предприемач, ментор и съветник по стратегия. Публичната му работа включва БНТ и "Дарик радио" като автор и водещ, писател ("Две Поколения", "Жанет 45", 2013) и продуцент, Fusion Embassy."

  21. 21 Профил на raz_2_tri
    raz_2_tri
    Рейтинг: 426 Неутрално

    Като видях заглавието, помислих, че е от Посланик Джонатан Алън...
    Както и да е, подобно есе могат да напишат поне една трета от българите... Не е лошо, вярно, но .. на теория нещата всички ги знаем. Въпросът е защо не се правят.
    Проблемът е и друг - има неща които не можем да променим каквото и да правим - примерно географското си положение. Ако можехме да се "преместим" върху картата с едни 1000-2000 км. на северозапад, нещата щяха да са доста по-различни!

  22. 22 Профил на raz_2_tri
    raz_2_tri
    Рейтинг: 426 Неутрално

    До коментар [#16] от "dedo pepo":

    интересно каква "практическа файда" очакваш от статия във вестник и изобщо от вестник! да ти послужи за "двете нули"? не става - електронен е)

  23. 23 Профил на Николов
    Николов
    Рейтинг: 540 Весело

    прочетох само точките и ми хареса. препоръчвам

  24. 24 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 426 Неутрално

    статия, пълна с баналности. "Полезната" информация в нея е само относно самочувствието на автора.
    И петте "Урока" са поднесени толкова едностранчиво, толкова напомпано "позитивномислещо", че с право дразнят.

    * имало било таланти? ама под "талант" нататък става ясно, че иде реч единствено за "таланта" на търговеца;
    * корупцията имала цена? здрасти, Колумб! Даже знаем кой именно я плаща... и кой печели, ДАСКАЛЕ...
    * охо, и СВОБОДАТА имала цена! Само дето е пропуснато да ни насочат къде именно, на кое гише, на кой дилър да си платим за едно пакетче свобода... Ама що именно разбира авторът под "свобода" - дявол знае.
    (аз затова предпочитат дефиницията на Кропоткин - който не го мързи, за пита гугъл каква е)
    * разбира се, че съществуват нужните идеи! обаче едни са премълчавани, а други рекламирани, пробутвани като залежала стока!
    * последният "урок"... ами не го разбрах. Кухи приказки. Май авторът просто обича числото 5 и е нахвърлял малко думички за цвят, за да докара бройката на "уроците"...
    * "заключението" е... какво всъщност е то? изглежда, само въведение към натруфения подпис на автора с титлите му.
    ---
    не си заслужава времето, похабено за четене на този КРЕАТИФ!

    властта ражда паразити
  25. 25 Профил на Кирето
    Кирето
    Рейтинг: 1323 Любопитно

    До коментар [#24] от "Николай Теллалов":

    Николай Теллалов?
    Автора на "Да пробудиш драконче"?
    Не знаех за анархистичните ти възгледи...
    Интересно...

    Научих "God Save the Queen".........е, струва си....
  26. 26 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 426 Неутрално

    До коментар [#25] от "Кирето":

    да, същият.
    Ми то като почне човек да се пита за нещата от Дракончето и живота изобщо, неусетно стига до анархизма.

    как да е, малък офтоп.

    ----
    яд ме е, че кой знае защо ми се стори, че тази статия ще каже НЕЩО. А то - нищо... че и по-зле.

    властта ражда паразити
  27. 27 Профил на Коки
    Коки
    Рейтинг: 531 Неутрално

    Да ме прощава, автора, ама не съм съгласен с него! Следното твърдение: "Мисълта, че не можеш да мрънкаш за проблемите в държавата си, ако не гласуваш, трябва да се разшири и да включи това, че не може да мрънкаш, ако поне веднъж не си се пробвал да направиш нещо по въпроса." е толкова НАИВНО, че не ми се коментира...
    Искам да попитам: Ако няма алтернатива в предложените кандидати ТРЯБВА ЛИ ДА "избираш"???? Нима не узаконяваш порока на такъв "избор"? Много често противниците на "мрънкачите" са НАЙ-ГОЛЕМИТЕ и зловредни мрънкачи!

  28. 28 Профил на yourstruly
    yourstruly
    Рейтинг: 415 Неутрално

    [quote#17:"Да бе да"]Имам един и същ съвет към всички - направи нещо по въпроса. Без опит в изпълнението е изключително лесно да се критикува." [/quote]

    И още по-лесно да се дават съвети.

  29. 29 Профил на ivabel
    ivabel
    Рейтинг: 374 Неутрално

    Абсолютно съм съгласна, освен момента с търпението. Аз се върнах тук веднага, след като завърших и все гледах как нещата се променят уж бързо. Да, ама тази година училище завърши сина ми, а нещата не са по-различни едно поколение по-късно. Още си плачем някой да взима решенията вместо нас и чакаме какво ще ни дадат. Изчерпва ми се търпението.

  30. 30 Профил на Orchid
    Orchid
    Рейтинг: 877 Неутрално

    [quote#0:"статията"]България не е една държава. В страната съществуват хиляди острови от малки общества, които работят по собствено темпо и създават коренно различни резултати.[/quote]
    Съвсем вярно.
    Най-силно е обществото на мафията, след това са малките общества, които тя е допуснала да постигнат едно-друго, което не пречи на интересите й.
    Съжалявам, че не споделям целия оптимизъм на г-н Бенев, но моят 20 годишен опит в България друго казва. Междувременно, и аз така оптимистично работейки и допринасяйки с колкото мога към обществото, осъзнах, че децата ми минаха проблемите на детската градина без нещо да се промени (въпреки, че дейно работихме с други родители по тях), а сега виждам в училището някакъв ад (за учебниците да не споменавам). И пак работим за промяна, обаче докато тя стане, моите деца ще са приключили вече, превърнати в поредните неграмотни зомбита.... В спорта пък батака е пълен (и двете ми деца спортуват).
    Та така, г-н Бенев, споделям съжденията Ви, но моето търпение също се изчерпа, осъзнавайки всеки изминал ден, че погубвам децата си тук, а животът е кратък. Поради това им показвам пътя към чужбина, с ясното съзнание, че тук надежда няма!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK