© Юлия Лазарова
Последните два часа прекарах в тоалетната. Бях там по съвет на фармацевта ми. Всъщност това не беше моят личен фармацевт. Беше една много симпатична аптекарка от кварталната ми аптека. Тя ми каза, че единственият по-малко вреден начин да се отърва от старите лекарства е като ги изсипя едно по едно в тоалетната. И толкоз.
Хванах се да прочиствам домашната аптечка. По стар български обичай бях пазил лекарства от последните пет години с изтекъл срок на годност. Прерових всичко, събрах старите медикаменти в една торбичка и реших, че ще е най-добре да намеря място, където да ги оставя за рециклиране.
Преди да потърся в интернет, реших да обиколя кварталните аптеки с въпрос дали те извършват тая дейност. За моя изненада открих, че само между три пресечки мога да намеря около десет аптеки на различни вериги.
Влизах с торбичката, питах дали рециклират лекарства и получавах най-различни отговори.
"Тука не може.", "Не!", "Мене ще ме глобят ако ги взема.", "По-добре потърсете някоя аптека от големите вериги." и прочие.
Последната аптекарка се оказа най-разговорлива. Разказах й как от половин час не мога да намеря аптека, която да вземе старите лекарства. Тя ми каза, че за рециклирането им се говори от около година. Но все още не са взети мерки.
Попитах я за опасностите от старите лекарства. Тя ми се усмихна и каза, че опасността не е малка, тъй като това си е химия. Не може ей така да я хвърляме в контейнерите. Не стига, че старите лекарства са изключително силен замърсител, който трайно уврежда околната среда, ами съществува и рискът някой бездомен човек да бръкне в торбата и да се наяде с тия хапчета. Сподели ми, че даже старият деган е изключително опасен за тия хора. От спирта не трябвало да се притеснявам. Все някой щял да го изпие.
Разпитах я и за тоалетната. Тя каза, че
засега това е единственият начин
Разговорите за рециклиране на тия лекарства доникъде не били стигнали и все още няма ясно изградена система за изземане на старите медикаменти. А що се отнася до тоалетната – тая химия пак ще стигне донякъде, пак ще успее да замърси всичко по пътя си.
Единствената информация, която намерих за рециклиране на лекарства датира от 2012 година (виж карето). Тогава започват разговорите на здравното министерство за цялата процедура. Две години по-късно нещата не са мръднали. Остава обаче глобата за изхвърляне на токсични отпадъци, която е между 300 и 1000 лева.
Излъгах. Не съм стоял в тоалетната два часа. Торбичката седи до мене и все още търся начин да се отърва от нея. Явно обаче ще ми е доста по-трудно, отколкото очаквах. И
ако беше само моята торбичка, пак добре
Но тук става въпрос за невъзможността на всяко едно домакинство да рециклира старите си лекарства. А домакинствата в София май не са малко.
Рециклирането на стари медикаменти и невъзможността те да бъдат рециклирани в България днес ми напомня и за една история, която тръгнах да проучвам преди няколко месеца, но не стигнах доникъде.
Оказа се, че в България няма практика за рециклиране на химикали от големите печатници. Някои от печатниците, с които говорих имаха доброто желание да намерят място, където изключително отровните смеси да бъдат преработвани. В нашата страна обаче такова място не съществува.
На ден една голяма печатница събира огромни количества отровен материал, който просто няма какво да правят. И тъй като те остават с вързани ръце, предприемат най-простото нещо и изхвърлят химикалите в канала. В страната печатниците са между две и три хиляди. А на месец една голяма печатница събира около 200 литра от тая гняз.
После ходя на планина и ми мирише странно
Дали е от домакинствата и техните лекарства или от печатниците и отровните смеси, не мога да кажа.
Знам, че в момента имаме доста по-големи проблеми от рециклирането, но когато става дума за отровни смеси, които могат да нанесат трайни вреди на природата около нас и на нас самите, не мога да си замълча.
Страх ме е да ги хвърля тия лекарства в контейнера, понеже си представям как някой ще се нагълта с тях. Представям си докъде ще стигнат отровите, ако просто пусна водата в тоалетната. И така си седя с торбичката и доникъде не стигам.
Последното нещо, което ми каза симпатичната аптекарка беше, че съществувало вариант старите лекарства да бъдат връщани на мястото, откъдето са закупени. За жалост, обаче, не си пазя касовата бележка от 2011 година и не знам къде да го върна тоя витамин С. Пък и даже да намеря, къде трябва да го върна, се опасявам, че и в тая аптека ще ми откажат да вземат медикаментите.
Да изчистим България за един ден! Може би ще се окаже по-трудно, отколкото сме си представяли.
Бележка "Дневник" - В наредба на Министерството на здравеопазването от 2000 г. е посочено, че лекарства с изтекъл срок на годност "се съхраняват от техните притежатели до осигуряване на предаването им за унищожаване или преработване", както и че е забранено тези продукти да се изхвърлят в съдовете за битови отпадъци. Не е уточнено обаче къде и как частни лица могат да предадат тези продукти, а единствено как да процедират търговците на едро, вносителите и производителите с този проблем.
През 2011 г. здравното ведомство състави проект за наредба, в която се посочва, че стари лекарства могат да се връщат в аптеките откъдето са закупени след представяне на касова бележка, но наредбата все още не е в сила.
Допълнение: Вариант за легално изхвърляне на лекарствата с изтекъл срок на годност и на всякакви токсични отпадъци са организираните от някои общини кампании с мобилни събирателни пунктове. В София, със съдействието на БалБок, такива пунктове се разкриват веднъж месечно за по няколко часа в различни райони на града.
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
