Немили недраги (в отговор на "Изоставетите майки")

Немили недраги (в отговор на "Изоставетите майки")

© Красимир Юскеселиев



Бел. ред. - Текстът на автора на "Дневник" Марти Левчев "Изоставените майки" предизвика сериозна реакция във "Фейсбук" и "Туитър". Повечето статуси и туити изразяваха несъгласие с едно или друго заключение в статията. Някои от реакциите обаче обобщаваха и отричаха неща, за които самият автор изрично е отбелязал, че не генерализира.


Потребители споделяха личен опит, успешни примери, коментираха може ли да се говори въобще за имигранти и имаха различни аргументи. Никола Пенев, който живее извън България от 2001 година написа текст-реакция, който публикуваме.

Темата наистина е чувствителна и важна и вярваме, че всички ще се съгласят, че по нея има различни гледни точки, но и паралелен опит и истории, както за успеха, така и за "миенето на чинии" (използваме клишето).


По повод други коментари, уточняваме, че Марти Левчев няма родствена връзка с писателя Владимир Левчев, а става дума за съвпадение на фамилни имена.




Ето и реакцията на Никола Пенев:


Текстът на Марти Левчев "Изоставените майки" ме изненада. Един толкова сложен въпрос като миграцията сведен до две клишета: заминалият е от една страна немил, клет, недраг а от друга - пройдоха, родоотстъпник, нехранимайко. Защо заминават младите?


Защото могат. Кой буден млад човек не иска да опознае света? Възможностите са огромони, немислими за предното поколение. Ако имаш избор между Софийския и Монтанския университет избираш Софийския. Между Оксфорд и Софийския вероятно ще избереш Оксфорд. И не защото е в "чужбина" и не само заради качеството на образованието, а заради възможността да се докоснеш до друга култура, да срещнеш хора от цял свят, да се пребориш със себе си– все неща крайно полезни в 21-вия век. Все избори напълно очевидни за поколение, отраснало с неограничен достъп до всякаква културна продукция.


Митът за чиниите


Според г-н Левчев, веднъж заминал в "чужбина" българинът прави три неща: взема наркотици, мие чинии и губи връзка с род и родина. Тези виждания, разбира се, не са уникални можем да ги проследим поне до времето на комунизма, когато емиграцията е била трудна и перманентна. Общуването с близките - невъзможно. Самите близки често са губели работата си, положението в обществото и са попадали под зоркото око на ДС. Емигрантът често е пристигал напълно нелегално, без познати, пари и сигурност. Започвал е новия си живот в крайна бедност. Вероятно работейки, както г-н Левчев казва, в някой хотел или ресторант. Берлинската стена обаче падна преди точно 25 години, а сякаш има хора, които още не са разбрали.


Митът за миенето на чинии е изключително мощен; на всеки мигрант от време на време му се налага да отговаря как тъй е съгласен да върши мръсната работа на чужденците. Не е важно евентуалното разминаване между предразсъдък и действителност, а вкорененото разбиране, че някой нарочно кара децата ни да мият чинии, за да ни унижи като нация. Сякаш в Бургас не се мият чинии. Сякаш в миенето на чинии има нещо лошо.


Емиграцията като морален провал


Прави силно впечатление и наблюдението на автора, че "голяма част от тези млади хора започнаха да експериментират с наркотиците". Двайсет и пет години свободно пътуване и съществуването на Слънчев Бряг не са достатъчни да заличат убеждението, че ние сме някакъв необичайно морален народ, а те се опитват да покварят децата ни. И все пак една бърза разходка из немски или американски университет показва, че подобни оргии ("... как били издрусали еди колко си грама от скъпото и не били спали няколко нощи") са много по-вероятни в Студентски Град отколкото в Щутгарт.


И твойта майка също


Стигаме до най-скандалната част от текста: внимателно изградения образ на изоставената в България майка, която нито вижда, нито чува децата си, тревожи се за тях, праща им буркани с домашна кавърма, докато те си живеят живота, миейки чинии и друсайки от скъпото. Оставаме с впечатлението, че да заминеш в "чужбина" и да изоставиш семейството са едно и също нещо. Видял отвъдното, ти ставаш друг, чужд, задължително забравяш от къде си, срамуваш се от произхода си. Пази Боже сляпо да прогледа!


Този възглед е популярен - говорете с майката на кой да е студент в чужбина и ще разберете, че тя е постоянен обект на натрапено съчувствие за един слабо разбиран отвън проблем: как да свикнеш с разстоянието, което те дели от детето ти. Вероятно е ужасно трудно да изпратиш дъщеря си да учи далече. Да смяташ часовата разлика на пръсти, за да знаеш за какво да се притесняваш: дали е яла, дали е спала или как й е минал изпитът е още по-трудно. Навярно никога не се свиква напълно, дори и да поддържаш постоянен контакт. Но със сигурност не помага близки и непознати да те питат със съжаление "ама Мимето обажда ли се? " и да се изненадват ако кажеш "да, през ден".


Чуйте: има хора, които оставят семействата си в Симитли, идват да живеят в София и никога вече не поглеждат назад. Други имат ужасни отношения с родителите си въпреки, че живеят под един покрив с тях. Има и такива, които заминават за Виена и действително забравят за род и родина. А има и нормални подкрепящи се семейства, независимо от разстоянията. Едното няма общо с другото. Да живееш "в чужбина" не е заявка за различен морал. Не е по-хубаво, не е и по-лошо. То е просто факт, стечение на обстоятелствата. Живот.


Като заключение


Живеем в 21-ви век. Комуникациите са на практика безплатни, съществуват нискотарифни полети. В Ню Йорк продават българско кисело мляко. Националното ястие на Великобритание е кърито. Рекордьорът по голове на немския национален отбор е поляк. Най-добрият млад тенисист в света е българин, който рядко стъпва в България. Голям брой преуспели учени, артисти, бизнесмени се гордеят, че са българи, редовно се обаждат на родителите си, а понякога се захващат различни начинания в родината от желание да променят нещо.


Живеем в 21-ви век. Хората заминават, връщат се, пак заминават и т.н.. Някои не могат да дадат еднозначен отговор на въпроса къде точно живеят, дали са емигранти, мигранти или отшелници. Децата им германски българчета ли са или български германчета. Етикетите, с които сме свикнали губят смисъл.


България е част от Европейския Съюз. Двадесет и седем други държави, технически погледнато, дори не са чужбина. Българска, американска, английска и вероятно монголска телевизия може свободно да бъде гледана в мрежата. В София живее немалка бройка чужденци, които с радост пият домашна ракия без да се чувстват виновни, че предават националните си питиета.


Единствения начин да изкореним убеждението, че миграцията е необратима (като наркоманията) и неморална (като това да забравиш майка си) е да окуражаваме повече хора да пътуват, да трупат опит и да се връщат. Първите две вече се случват, третото зависи от всички – в и извън страната.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK