"История на комунизма в Румъния" - учебник

Докато у нас преподаването на историята на тоталитарния период продължава да е тема за спорове, в Букурещ вече има учебник за гимназиите "История на комунизма в Румъния". Той е съставен от Института за изследване на престъпленията на комунизма в Румъния. Авторите са Михай Стаматеску, Ралука Гросеску, Дорин Добринку, Андрей Мурару, Ливиу Плеша, Сорин Андрееску

"Дневник" представя учебника с помощта и в превода на Ванина Божикова - преподавател по специалността румънска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

Разгърнете един необичаен учебник

Предговорът е написан от д-р Мариус Опря - председател на Института за изследване на престъпленията на комунизма в Румъния:

В момента отваряте един необичаен учебник. Въпреки че е написан от някои от най-добрите (и млади) специалисти в тази област – научни изследователи и преподаватели, служители или сътрудници на Института за изследване на престъпленията на комунизма в Румъния – с идеята да бъде учебно пособие, настоящият труд е нещо много повече от това. Той възстановява и систематизира в достъпна форма близкото минало: условията, при които се раждат и живеят вашите родители и голяма част от преподавателите ви. Както вече съм казвал,

комунизмът за съжаление не е само една идеологическа фикция

Той е среда и начин на живот в един леден свят. В името на комунизма загиват хора, заради страха от него не се раждат деца, в негова чест се е ляла потта на вашите родители. В този свят е имало и радостни моменти, които трябва да оценявате и разбирате като такива. Самите вие сте последният и най-важният от тях, като първото поколение, родено в свободния свят. Именно затова с този учебник се опитваме да отворим за вас, но и за вашите родители, един прозорец към миналото, без омраза и пристрастност, без гняв или примирение.

От началото и до падането на режима в Румъния обикновеният човек е подложен на непрестанна агресия, на прекомерен контрол дори на личния живот, нещо, което в наши дни вие, които не сте живели в онези години, е трудно да си представите. Обикновеният човек прекарва живота си между работното място и стените на дома, а щастието означава парче месо, купено след цели часове чакане на опашка. В условия на постоянна липса на необходимото за един достоен живот, стабилността на режима се гарантира от един истински репресивен триъгълник, в основата на който стоят решенията на партията, подкрепяни от една страна от действията на Милицията и на Секуритате /Държавна сигурност в Румъния - бел.ред./, а от друга страна – от комунистическото правосъдие.

В този истински триъгълник на смъртта се рушат съдбите на хора,
чиято единствена вина е, че трудно се отказват от свободата

и също толкова трудно понасят бедността и лишенията. Подчинението спрямо режима първоначално се осигурява чрез насилие, а след това – чрез обедняване на населението в името на едни идеали, в които продължават да вярват единствено комунистическите лидери, а използваната суровина е страхът, чрез който се упражнява контрол над обикновените румънски граждани. Достатъчна е обаче една-единствена искра, за да рухне цялата постройка. Агресивно потушените прояви срещу режима на Чаушеску през декември 1989 г. се коренят именно в спецификата на комунистическия режим в Румъния, в пълното му отрицание на всякакви реформи, в афинитета към диктаторските практики.

Сега ще ви разкажа един малко познат момент от историята на комунизма в Румъния, който обаче ми се струва емблематичен. На 10 декември 1987 г. непознати лица в знак на съпротива подпалват огромната статуя на Ленин, която по онова време се намира пред Сградата на свободната преса (бивше седалище на вестник "Скънтея" /официозът на Румънската комунистическа партия. – бел. прев./). В своята смела проява те изписват върху постамента на статуята: "Върнете ни страната обратно!". Историята обаче ни учи, че боговете и вярата в тях не умират с изгарянето на статуите. Не случайно настоящият учебник, първият посветен на историята на комунизма в Румъния, се появява почти 20 години след падането на режима.

Все още живеем в един свят, който се страхува да говори открито за миналото

Искаме да ви откъснем от този свят.

Тъй като вече сме свободни. Вече можем или да си припомняме комунизма, да опишем основните му действащи лица, или да продължим да се съгласяваме с мълчанието. Всяко изразено отношение има своята цена. Институтът за изследване на престъпленията на комунизма в Румъния поема отговорността да го припомни на всички заинтересовани. Включително чрез тази книга, която не замислихме единствено като проста последователност от уроци по история. Опитахме се да ви предложим нещо повече от час-два отегчение на седмица. Искаме да ви отворим този прозорец към миналото, през който да можете да го погледнете и да размислите за себе си.

 Съдържанието

В 12 глави е събрана историята на периода:

1. КОМУНИЗМЪТ В МЕЖДУВОЕННИЯ ПЕРИОД
- Комунистическата идеология от Маркс и Енгелс до Ленин и Сталин
- Основаване на Румънската комунистическа партия /РКП/ и нейното развитие до 23 август 1944 г.

2.ЗАВЗЕМАНЕТО НА ВЛАСТТА (1944-1947)
- 23 август 1944 г. Вътрешен и международен политически контекст
- Румънското общество на 23 август 1944 г.
- Политическият режим

3. РУМЪНСКАТА КОМУНИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ (1948-1989)
- Кратка история на РКП
- Организационни структури и демографска политика на РКП
- Взаимоотношения в рамките на партията

4. ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ (1948-1989)
- Партията-държава
- Репресивните структури

5. ОБРАЗЪТ НА "ДРУГИЯ" ПО ВРЕМЕ НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ 
- "Новият човек" 
- Малцинствата 

6.РАЗРУШАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО. ПОЛИТИЧЕСКАТА РЕПРЕСИЯ
- Разрушаване на политическата опозиция и на гражданското общество
- Светът на местата за лишаване от свобода

7. ИДЕОЛОГИЧЕСКИЯТ МОНОПОЛ
- Налагане на новата идеология
- Идеологията в "Епохата на Чаушеску"

8. ИКОНОМИКАТА
- Механизми на действие
- Индустриализацията
- Външноикономически отношения  

9.ЕЖЕДНЕВИЕТО
- Личният живот
- Общественото пространство 

10.ВЪНШНА ПОЛИТИКА
- Външната политика на Румъния по времето на Георгиу-Деж
- Режимът на Николае Чаушеску от дисиденството до дипломатическата изолация

11.СЪПРОТИВА И ДИСИДЕНТСТВО ПО ВРЕМЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ 
- Антокомунистическата въоръжена съпротива (1944 – началото на 60-те години)
- Дисидентството през 70-те и 80-те години
- Работническите движения през 70-те и 80-те години
- Други форми на съпротива 

12. 1989 ГОДИНА
- Събитията в Румъния
- Комунистическото наследство през 90-те години

Урокът за партията-държава

От "Държавата съм аз" на Луи XIV до "Държавата сме ние" на Ленин изминават почти три столетия. Каква мислите, че е разликата между АЗ и НИЕ? Или между абсолютистката средновековна държава и тоталитарно-комунистическата държава на ХХ-ти век? В края на този урок със сигурност ще можете да отговорите на тези въпроси.

Великото Народно Събрание

След падането на монархията през декември 1947 г. РКП започва да изгражда институциите, специфични за "народната демокрация", като приема модела на политическата система на Съветския Съюз. Съгласно Конституцията от 1948 г. Румъния става Народна Република (през 1965 г. наименованието се променя на Социалистическа Република Румъния), а върхновният орган на държавната власт е Великото Народно Събрание (ВНС). Законодателен орган, ВНС всъщност е комунистическият парламент, но има единствено формална роля и се свиква само по няколко пъти годишно в рамките на кратки сесии, за да приеме законите, вече одобрени от партията. Теоретично избирани чрез общонародно гласуване, депутатите от ВНС на практика се подбират от органите на РКП/Румънската Работническа Партия (РРП) и избирането им от електората е чиста формалност...

Правителството

Партията-държава предвижда също така контрол на РКП върху изпълнителната власт, а именно върху Министерския Съвет (Комунистическото правителство). Той управлява страната от административна гледна точка и има правомощието да издава нормативни документи. Връзката му с РКП/РРП е изключително тясна, което в политическа система с еднопартийна власт означава изпълнение на решенията, взети на върха на единствената йерархия в страната: Комунстическата партия. В началото на 70-те години се създават органи с двойно подчинение на партията и на държавата, като целта на тяхната поява е нарастване на прекия контрол на РКП върху изпълнителните власти в държавата. На местно равнище на Министерския Съвет отговаря Изпълнителният комитет на Народния съвет.

Правосъдието

Партията-държава налага и подчинението на Правосъдната система на интересите на Комунистическата партия. През целия период 1948-1989 г., съдебната власт изпълнява двойна функция. От една страна, както във всеки политически режим, тя предотвратява и наказва престъпления от общ характер: кражба, убийство и т.н. С разглеждането на тези случаи като цяло се занимават прокуратурите и гражданските съдилища. От друга страна, Правосъдието се превръща в оръжие срещу онези, които се противопоставят на комунизма. В тези случаи отговорността пада в най-голяма степен върху военните прокурори и съдилища. Въпреки това, през 80-те години многобройни политически "престъпления" се скриват зад обвинения от общ характер, като най-често предявяваните са в "спекула" и "незаконно притежание на валута". По този начин гражданските съдилища осъждат множество представители на политическата съпротива като обикновени престъпници...

За учениците - анализ и проучвания

Към всеки урок е посочена литература. Упражненията включват анализ на източниците.  

Има и идеи за проучвания, които учениците могат да направят:

- Направете проучване във вашия град за начина, по който са се провеждали изборите в комунистическия период в сравнение в изборите след 1989.

- Посочете кметовете на вашето населено място в комунистическия период и паметните събития, с които се свързват техните мандати.

- Напишете есе, като се позовавате на твърдението на Ленин: "Държавата сме ние".

Урокът за репресивните структури

Всяка диктатура се осланя на репресивен апарат и активната работа на политическата полиция. При тяхното отсъствие не би могъл да се упражнява "пълен" контрол върху обществото, нито да се разкриват и потушават опозицията и протестните движения. Кои са били репресивните институции на румънската комунистическа държава? Как са работели те? Как са променяли методите си в различните периоди?

Секуритате

Какво е Секуритате? Сърцето на Партията, което бие, бие, бие...

Ето как е дефинирана Секуритате във виц от 80-те години.

Основана през 1948 г. по съветски модел, основната цел на Секуритате е да пази социалистическия ред и да унищожи потенциалните "врагове" на територията на държавата и извън нея.

Още в първите години на своята работа, в името на "класовата борба" и под внимателното наблюдение на съветските наблюдатели, офицери от КГБ, Секуритате използва открито агресивни методи, за да въведе сталинисткия начин на управление: диктактура на единствената партия, изостряне на класовата борба, унищожаване на старите политически и културни елити, както и на всяка опозиция, включително в рамките на Партията. Под ръководството на хора като Александру Николски, Георге Пинтилие, Владимир Мазуру или Александру Драгич са извършени стотици арести, депортации в трудови лагери, изпълнени с насилие следствени дела и не на последно място – масови убийства. През 1949 г. създаването на военните части на Секуритате укрепва силата на репресивния апарат. Ролята им е да поддържат обществения ред и да потушават всяка съпротива срещу колективизацията на селското стопанство и национализирането на частната собственост. През 50-те години тези военни части са мобилизирани, за да потушат съпротивата на борещите се срещу режима, намерили убежище в планините /горяните/ и са използвани при охраната на трудовите лагери.

Същевременно Секуритате основава дейността си и върху така наречени "мирни операции" като наблюдение на кореспонденцията, проследяване, обиски или създаване на информативни мрежи (виж речника), като това са текущи практики, които имат за цел следенето на голяма част от населението.

След смъртта на Сталин през 1953 г. репресиите намаляват и в Румъния, а между 1956 и 1959 г. страхът на Правителството в Букурещ от потенциалното влияние на опозиционните движения в Унгария и Полша предизвиква нова вълна от арести сред интелектуалците и селяните.

Едва през 1964 г. общата амнистия на политическите затворници бележи края на открития терор. Секуритате обаче продължава да присъства навсякъде в румънското общество.

Секуритате в годините на управление на Чаушеску

Поемането на властта от Николае Чаушеску е последвано от реформиране на Секуритате. През 1968 г. той осъжда някои злоупотреби и престъпления, извършени от Секуритате по времето на Георгиу-Деж, без обаче да бъде наказан нито един виновен...

Усилията да се подобри представата за Румъния в международен план води до отказ от терористичните мерки, прилагани до 1965 г., или тяхното скриване от обществото. Така в годините на управление на Чаушеску, Секуритате съсредоточава дейността си основно върху създаването на широка мрежа от информатори, внедрени във всички държавни институции; във фабрики, болници и училища. На практика нито една институция не избягва наблюдението. Също така, телефоните на гражданите периодично се подслушват по сигнал, а в домовете на онези, за които се подозира, че имат критично отношение спрямо режима, са инсталирани микрофони. С помощта на тези подслушвателни средства се изготвят досиета за информативно наблюдение на лицата, които са считани за опасни.

Въпреки привидно законната си дейност, агресивните практики на Секуритате продължават и в периода 1965-1989 г., без обаче да стигат до крайностите от годините на управление на Деж...

Представена е и структурата на Секуритате.

Казус: Методи за вербуване на информаторите

Към тази глава като източници са посочени и архивни документи. Има речник на термините, с които са боравели тайните служби. Ето обяснението за Проследяване – "форма на тайно или открито наблюдение, осъществявано от специализирани кадри, имаща за цел да идентифицира лицата, да следи движението, посещаваните адреси и техните лица за връзка, включително заснемане с фотоапарат или филмиране на някои моменти или ситуации, които биха могли да представляват интерес за Секуритате"

Обяснено е, че по времето на комунистическия режим информаторът играе важна роля за разкриване на "вражеските" нагласи срещу режима. Мрежата от информатори постепенно се разраства и през 80-те години се превръща в основното средство за наблюдение на населението.

Отново има задачи за учениците. Една от тях е да посочат причините, които са карали хората да станат информатори. Друга - да изразят гледната си точка към начина, по който следва да се отнасяме към различните видове информатори.

Препоръчва се да напишат есе на тема Секуритате и правата на човека, да направят проучване за начина, по който се е гледало на Секуритате в града им.