1989/90 - Време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.

Големият предизборен митинг на СДС на 7 юни 1990 г.

© Str, Архив

Големият предизборен митинг на СДС на 7 юни 1990 г.



"Дневник" покани Петко Ковачев да разкаже за началото на прехода, защото той е един от хората, които не пропускаха да участват в демонстрации, стачки, митинги, бдения, окупации... Тогава той беше член на Независимите студентски дружества, на "Екогласност" и после - на "Зелената партия". Сега е изпълнителен директор на Института за зелена политика. 


Когато си спомням за началото на прехода изникват картини, които днес едва ли говорят нещо някому, освен на преките участници в събитията. Някои от картините са поизбледнели, други – напротив. Има и такива, които са си объркали хронологията, та се налагат справки с тогавашните медии, с частни архиви и със спомените на приятели и съратници.


Не подлежи на преразказ




Ако трябва накратко да охарактеризирам началото на прехода от комунизъм към свобода, то би било така: време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост. Вяра, че промените ще станат бързо и (почти) безболезнено. Надежда, че пробудилият се народ ще блокира опитите на БКП да управлява съдбините му, че ще успее да излъчи неопетнени и знаещи хора, които освен да гарантират свободата, ще могат да проведат реформите към пазарна икономика и просперитет за всички. Любов – към всекиго и всички, с които рушим старото и вървим към нова България. Конкретна и всеобща, във всички варианти и измерения... просто трябва да сте я живели, защото не подлежи на преразказ.


Кой обаче да ни каже, че това не стига. Водачите – слепи пастири – не знаеха или не искаха да правят нещата както трябва. Българската опозиция беше на няма и 2-3 години, разпокъсана, инфилтрирана от "дисиденти" и от ДС, с малцина автентични антикомунисти и хабер си нямаше как точно се води успешната битка с комунизма и неговите структури – БКП, ДС, ЦК на ДКМС, местните икономически и политически велможи, тарикатите от ОФ, профсъюзите и разните "обществени организации". Да, "Солидарност", "Харта 77", перестройката, гласността, "Огоньок", Хавел, Ян Паточка, Курон, Валенса, Михник, Балцерович, Корнай, Сахаров, Солженицин, Яблоков... всичко и всички бяха познати, но не дотам, че да преосмислим чуждия опит и да го използваме в нашата си битка за свобода. А собственият опит беше мижав, колкото и хероически да се опитват някои да го изкарат пост фактум. Прочее, общи цели и идеи като че ли имаше, знания как се правят нещата – тук-там можеше да се намерят, но мъдрост за това как да стане преходът, та да постигне целите си, нямаше.


Как се правят от омлет яйца


Емоциите се отприщиха и взеха връх веднага след 10.11.1989 г. Рационалните предложения и идеи бяха твърде малко сред общия хор. Появяваха се звани и незвани "лидери", които дърпаха в своите си посоки. Службите – къде тихо, къде не – вършеха своята работа. И рационалните идеи заглъхваха бързо, не винаги достигнали до тези, които можеха да вземат решения. Не случайно на "Кръглата маса" се говореше по-малко за икономика, приватизация и развитие. Обективно погледнато целта беше (почти) непосилна – трябваше "от омлета да се направят яйца". А БКП/БСП изобщо не искаше преход, освен онзи, който сама си беше намислила.


Структурирането на единната опозиция също се забави. "Старите" партии, отпреди 1944 г., се възстановиха едва след свалянето на Живков, и веднага предявиха своите "исторически претенции" към "новите". Независимо, че опозиционно настроените граждани на София направиха много за подкрепа на турското малцинство покрай битката му за връщането на имената, в крайна сметка БКП и ДС надделяха – ДПС на Доган не стана част от СДС. Смятам, че това беше огромна грешка на лидерите на СДС – те не направиха каквото трябва, за да могат турците да се явят като част от обединената опозиция срещу БСП. Сега излизат спомени, че имало натиск от САЩ и ЕС да се регистрира ДПС. Убеден съм, че е имало. Но имаше ли кой да представи другата позиция, да защити схемата "ДПС в СДС – като част от общото ветрило на партии и организации, срещу комунизма"? Което пък поставя въпроса защо и други – по-малки и вероятно маргинални партии, също не бяха припознати, за част от антикомунистическата опозиция. Огромна грешка беше и отказът от припознаване на знакови лица като Илия Минев, когото дори някои в СДС наричаха "фашист".


***
10.11.1989 г. не се появи на празно място. Натискът върху българските турци продължаваше, "неформалите" се бяха обособили (Клубът за гласност и демокрация, "Подкрепа", Независимото дружество за правата на човека /НДЗПЧ/, "Екогласност") и провеждаха акции. В БКП също имаше някакви движения. Бяха засилили работата си с партийните структури, а оттам се процеждаха неофициални информации за ситуацията в страната и кризата. От СССР и другите страни от "соцлагера" също пристигаха интересни новини. Усещаше се, че нещо ще става...


Аз си имах свое предисловие за падането на режима, което до голяма степен "уби" изненадата от случилото се на 10 ноември. Във ВИИ "Карл Маркс" асистент по философия ми беше Емил Георгиев, който беше сред активистите на "Екогласност". Бяха колеги с Красен Станчев, който също беше в Сдружението. Така че някои неща се научаваха. Протичаше информация и за "Подкрепа", НДЗПЧ, Клуба за подкрепа на гласността.


За мен най-интересният и странен факт, който не може да бъде обяснен по друг начин, освен с наличието на контролирана подготовка и изпълнение на "промяната" беше следният. Седя си в началото на септември на стъргалото пред "Верея" и пия кафе. Минава съученик на сестра ми и сяда да си побъбрим. От дума на дума и той изръсва: "Баща ми каза, че скоро ще сменят бай Тошо." А баща му работи в Операта. Значи вече е вървяла обработката на "общественото мнение".


"Мирният преход"


Вече не помня кога за пръв път чух този израз. Беше пълен нонсенс да го чуваш от опозицията. Та нали точно комунистите – особено онези чугунените, селяндурско-рабфакаджийските комунисти, активните борци против фашизма и капитализма и всякакви хрантутници на Партията, къде през зъби, къде открито се репчеха: "С кръв сме взели тази власт и с кръв ще я дадем".


Масовата сугестия – че "фашистите", "екстремистите", "лумпените", "хлебарките" (т.е. СДС, опозицията) иска да пролива кръвта на "невинните", "редовите" комунисти, още тогава даде плодове. Неслучайно при всяко разкрито тяхно нарушение, при всяка посочена тяхна измама те скачаха: "ауу, ще ни трепят" ("забраняват" и т.н.). А истинските заплахи идваха от тяхна страна. Прословутата Радка Налбантова директно заплаши студентите по телевизията, че ако не прекратим окупационната стачка ще прати хиляди трактори и комбайни на жълтите павета. И така сред заплахи отляво и постоянна обърканост в опозицията се стигна до "Споразумение между политическите сили, представени във Великото народно събрание, за гарантиране на мирния преход към демократично общество", с което опозицията публично гарантира на БСП, че няма да има търсене на отговорност, да не говорим за лустрация. Което и беше целта на "лукановистите", за да си гарантират безболезнената трансформация от комунисти в капиталисти – собственици.


За съжаление някои заплахи от страна на бившите комунисти станаха факт по-късно. Ще спомена само две от убийствата – на депутата от СДС Красимир Чернев който разследваше далаверите в АЕЦ "Козлодуй" и в Ефория "Зограф" и на депутата от ДПС Свилен Капсъзов, който беше за тясно сътрудничество между ДПС и СДС.


***
3 ноември – първото шествие на "Екогласност". Със съквартиранта ми слязохме пеш от кино "Изток" през парка до градинката на "Кристал". Ченгетата пазеха по "Руски" и опитът да минем между ЦДНА и Италианското посолство се оказа неуспешен. Затова заобиколихме през "Раковски" и полека-лека се добрахме до средата на множеството. Виковете "Демокрация" бяха неочакван знак за това какво се криеше зад екологината подписка.


А самият 10 ноември ме завари в квартирата. Беше на "Чарлз Дарвин", на един хвърлей място от кооперацията на Луканови и Хайтови. Първо чух Румяна Узунова по "Свободна Европа", после и по новините на телевизията. Напихме се. И обикаляхме улиците като ошашавени. Спомням си смътно някакви таксиметрови шофьори, които возеха без пари и непознати, с които тихо си викахме "наздраве".


***
От митинга на 18 ноември са се запечатали няколко момента: освиркванията на Румен Воденичаров, когато говори за връщането имената на турците, Радой Ралин и Ангел Джендема с "Край на живота от самото начало".


Пропускът на 14 декември 1989 г.


Неоформената още опозиция пропусна първия си – и може би най-радикален – исторически шанс на 14 декември 1989 г. Тогава Независимото студентско дружество (НСД) направи шествие за автономията на висшите училища и срещу член 1 от Конституцията /за ръководната роля на БКП/ от Народния театър "Иван Вазов" през градината между Двореца и Природонаучния музей, по "Московска" до Народното събрание. Оформи се верига около парламента, после надойдоха още хора, площадът се изпълни, а депутатите бяха вътре... Изведнъж се разчу, че няма да отменят член 1, напрежението нарастна, стичаха се още хора. Човешката верига около парламента ставаше все по-плътна. Разни хора се опитваха да говорят, появи се Петър Младенов и веднага беше масово освиркан. (Тогава и каза репликата за танковете.) А лидерите на опозицията – вместо да се опитат да притиснат БКП и Събранието, се качиха на балкона на Студентския дом и започнаха с мегафон да призовават гражданите да се разотидат. И да дойдат пак утре и така нататък. Но "мирно". Та тогава – купени или "убедени" по друг начин – тези "лидери", Желев и останалите, спряха, разсеяха концентриращата се гражданска енергия за бързото и очертаващо се като не много деликатно "демонтиране" на системата. Разбира се комунистите – чрез "Дума" и Стефан Продев – ни обявиха още на другия ден за "екстремисти".


Впоследствие БКП изпързаля СДС и за "Кръглата маса", и за изборите, и за избора на президент и вицепрезидент, и за "професионалистите", и за какво ли не. А опозицията се радваше на отпуснатите от Луканов хартия за вестници и двете сгради – на "Раковски" 134 и на "Дондуков" 29. Важни неща разбира се, но крайно недостатъчни, за да се направят нещата както трябва.


Изпреварените лидери


Онова време беше заредено не само с емоции, но и с действия. И хората, ентусиастите, често изпреварваха "лидерите". Та какво друго, ако не показно за СДС и цяла България беше общоградската стачка на Свищов срещу строителството на АЕЦ "Белене" през февруари 1990 г.? Единствено "Екогласност" подкрепи този взрив на гражданска самозащита. Комитетът, който водеше свищовлии, излезе с доста смислени икономически предложения за енергетиката и за икономическото развитие. Които можеха да пренапишат прехода, но така си и останаха в нищото...


Стачката в  Свищов блокира целия град, не влизаха и не излизаха автомобили, влаковете спряха. В края на март "Екогласност" организира речна екодемонстрация по Дунава, оглавена от Дончо Папазов. БАН издаде прословутата "Бяла книга" за централата, която доказваше несъстоятелността на проекта. Твърдостта на свищовлии, "Екогласност" и учените доведоха до решението за консервиране на проекта от 17 май 1990 г., последвано от решение за конверсия на площадката (1991 г.) и решение за окончателното прекратяване на проекта (от правителството на СДС).


А какво беше "Градът на истината", ако не граждански контрапункт и котва срещу опитите за БКП да въвлече СДС в някаква "коалиция"– идея недотам чужда и на някои от лидерите на Съюза.


Или вестник "Ранно утро" - оплюван от комунистите, но и от лидери на опозицията. Там излязоха първите несанкционирани списъци и публикации за агенти на ДС, вкл. сред антикомунистите. Но този ясен сигнал (заедно с разразилия се скандал около досието на Петър Берон и бележката с подписа на агент "Павлов", която тогава се свързваше с Тренчев), че с ДС трябва да бъде веднъж завинаги приключено, не беше разчетен от СДС години наред.


***
Спомените от онези години се преплитат и смесват, времето в тях тече във всички посоки. Шествието на "Екогласност" на 3 ноември, сборищата в "Южния парк", събирането на помощи за Румъния, общата стачка на "Подкрепа" и НСД преди Нова година, кафетата, цигарите и одеалата за турците, които протестираха пред Народното събрание за имената си и как хвърляха във въздуха червения икономист Иван Ангелов, когато най-сетне победиха, безкрайните подписки, сбирки на всякакви политически, екологични, студентски, културни, спортни структури или просто групи от хора, които искаха промяна.


И хамалин, и шофьор, и лидер 


Февруари 1990 г., първата свободна преса - "Свободен народ" и "Демокрация". После и "ЕК" (на "Екогласност"), "Подкрепа", "Век 21", "Знаме". Беше като нова епоха! Редяхме се сутрин по тъмно и в студа за вестници. Нямаше мляко за децата, но имаше "Демокрация"! Кръглата маса и разлепеният по "Раковска" "вестник" "Кръгла маса". Цветница – празникът на Зелената партия. Акции, сбирки, срещи, организации, предизборни материали... понякога ти си всичко – и хамалин, и шофьор, и този, който взема решенията... Време, в което се научавахме да носим отговорност. Просто нямаше кой да обучава, освен здравата логика, принципите и целта – свободна и демократична България...


***


Независимото студентско дружество във ВИИ "Карл Маркс" възникна скоро след дружествата в СУ, ВИТИЗ, ВМЕИ "Ленин". За председател избрахме Мирослав Груйчев. И там сбирки, декларации, протести... Една от първите срещи във ВУЗ-овете на Желев беше със студенти и преподаватели от ВИИ. На тази среща се появиха и първите съмнения. Желю говореше общо за "свобода", "демокрация" и "пазарна икономика", "частна собственост". По това време СДС още нямаше публично представена програма. Почти никаква конкретика и това се усети от залата. Получиха се няколко конкретни въпроса, на които не даде задоволителни за специализираната публика отговори. Злонамерени присъстващи веднага използваха това, за да изкажат тезата, че опозицията няма "професионалисти" и не знае какво иска и как ще го направи. Тезата "професионалистите са в БКП/БСП" стана част от голямата измама, на която кълвяха дълги години както гражданите, така и политици от СДС от всякакви нива и структури. Дали от глупост, дали от личен интерес, но средната и висша стопанска номенклатура така и си остана непипната, осигурявайки реалната икономическа власт на "бившите" комунисти.


***
В предизборния период (а той реално беше от началото на 1990-та до самите избори) Федерацията на студентските дружества проведе редица знакови акции: хепънинга пред НДК, на който се издигна червеният хамелеон (скеле, обковано с членски книжки от ДКМС), забраненото шествие на 2 март "Стига демагогия", шествието срещу лъжите и инсинуациите на "Работническо дело" (10 март), подкрепата за независимостта на редакцията на "Народна младеж", който дотогава беше орган на ДКМС/БДМ, протести пред посолството на СССР за независимостта на Литва и пред посолството на Китай за годишнината от "Тянянмън", издигане на картонена стена пред паметника на Ленин в центъра на София.


Пак в началото на 90-та тръгна и "Ку-ку" по телевизията. Предаването беше договорено като концепция и екипът беше предложен от ФНСД и ДКМС.


***
Някъде по времето на подготовката за изборите "Зелената партия" се сдоби с икономическа програма. За която според различни източници, са били платени "невероятните" 300 лева. После се оказа, че това е онази програма, която Иван Костов е предлагал на Желев като програма на СДС, но последният е отказал поради това, че Съюзът нямаше средства. А и в онези времена подобен подход минаваше за "лош вкус".


***
Подготовка за първите "свободни" избори, плакати. Плакатът "с черепите", който уж разделял хората – и предизборният щаб го оттегли. Охрана на събития, координационни съвети, създаване на местни структури. Колоните с коли на членове и симпатизанти, обикалящи страната, левчетата за бензин.


По това време за пръв път чух за "куфарчетата на Луканов". Тръгна като слух, че комунистите раздават на проверени хора куфари с пари. Години по-късно излязоха свидетелства, че е имало такава схема, осъществявана на централно и местно ниво. Раздавани са левове и валута (долари, марки). Изпозлван е бил и моментът с изкуствения обменен курс на "западната" и "източната" марка (1:2), при който се оказа страшно изгодно да се купуват ГДР-марки по изкуствения курс в България и после тези "източни" марки да се обменят в ГДР за "западни". По свидетелства на хора съм идентифицирал поне 4-5 получатели на "куфарчетата" – някои от тях известни участници в днешната икономическа реалност.


Чувството за победа


7 юни 1990 г. Милионният митинг на "Орлов мост". Още от преднишната вечер се бяхме разделили по двойки и цяла нощ пазихме по "Цариградско шосе" украсата, която преди това накачихме по стълбове, дървета, фасади. На другия ден – душ и обратно. Включих се в охраната на митинга, която беше главно от студентските дружества. Общото чувство за свобода, успех, победа беше невероятно. Това беше полетът на народа. А един от кумирите на мнозина българи, които носеха свободата в себе си – Арт Гарфанкъл, просто взриви митинга с вечната The Sound of Silence. Вяра, надежда и любов – 7 юни, 1990 г.!


***
Денят на изборите, първото участие в СИК, броенето, чувалите с бюлетини, общината, клубът до автогара "Юг", напрегнатото очакване на резултатите цяла нощ... ИНФАС, БСЧИ, сълзите на Йосиф Сърчаджиев при онзи, който по-късно стана известен като "Димитър"...


***
Студентската окупационна стачка. Първата! Веднага след изборите за ВНС. Онези, за които Желев първо каза, че "започнаха с измама и завършиха с фалшификации" (митинга пред НДК на 11.06.) и които само след 3 дни – на 14-ти юни – призна.


Окупацията на Ректората на СУ започна на 11 юни, в следващите дни я последваха и други ВУЗ-ове в София, В. Търново, Пловдив, Габрово, Благоевград... Исканията – да разкрият фалшификациите на изборите, оставка на Павел Писарев като шеф на БНТ, а по-късно – и оставка на Петър Младенов като президент.


По-късно съм се чудил как може да се окупира успешно недостроена сграда, в която може да се влезе отвсякъде, каквато по онова време беше основната сграда на ВИИ "Карл Маркс" в Студентския град, но тогава никой не мислеше за това. Там стана комай и единственият инцидент по време на стачката. Един от преподавателите със силно "червени" пристрастия, тръгна да влиза през импровизираната барикада на централния вход, но понеже имаше някакъв недъг се препъна и падна, като счупи едно от стъклата на входните врати. А те бяха големи и тежки. Размина се на косъм, с не много тежки наранявания. Иначе освен "лумпени" и "екстремисти", щяха да ни изкарат и убийци.


Освен вярата, че сме прави, и че за да стане промяната трябват усилия, ни крепяха и песните... Васко Кръпката, Богдана Карадочева, Вили Кавалджиев, Васил Найденов... Но най-голямото вдъхновение идеше от думите и песните на бате Гошо Минчев – кураж и някаква спокойна, безапелационна увереност, че ще успеем. За разлика от онези, които се опитваха да ни разубеждават – включително от СДС.


Писарев подава оставка на 4 юли, а Петър Младенов – на 6 юли 1990 г. Никой и до днес не може да покаже всички измами, фалшификации и закононарушения, свързани с изборите за 7-мо ВНС, макар по-късно да имаше и специална комисия за разследването им.


Без да принизявам ролята на останалите трябва да призная, че окупацията на Ректората изигра ключовата роля. И от стратегическа, и от тактическа гледна точка, Ректоратът е най-важната опора за такива действия. Организаторите на последните окупации май не разбраха този очевиден факт...


Зона, свободна от комунизъм


"Градът на истината". Започна като седяща стачка пред Президентството на 4 юли от няколко човека – сред тях Николай Колев – Босия, Христо Калчев, Анна Зографова, Иван Методиев, Робърт Леви и други, както и няколко двама-трима чужди студенти.


Писатели, преподаватели, художници, лекари, студенти, интелектуалци, граждани... Над 150 палатки, няколко хиляди човека. "Зона, свободна от комунизъм." Самоорганизираща се – дотам, че имаше и кмет. Започнал в подкрепа на студентската окупация, "Градът на истината" продължи със свои искания и след нея – до разтурването му от МВР след пожара в Партийния дом през август.


***
Сделката за председател/президент на България показа, че БКП няма да пусне никой от лостовете за управление, нито ще споделя реално властта с опозицията. И досега мнозина смятат бламирането на Дертлиев и изборът на Желев за сделка зад гърба на СДС. А "изборът" на генерал Семерджиев (избран "с овации", а не с гласуване за вицепрезидент)– за гаранция, че ДС ще продължи да диктува събитията зад кулисите. В онзи момент Дертлиев беше много популярен и поради това – недолюбван и от свои, и от чужди. Комунистите се страхуваха, че той е способен да "прелее" техните членове в БСДП. В СДС също ревнуваха – имаше съмнения, че заиграванията с БКП по линия на социалдемокрацията ще размият опозицията, а някои си имаха и лични причини, свързани с борбата за "лидерство" в Съюза.


Великото събрание и Конституцията


Изследванията на правенето на Конституцията ще покажат защо и как беше заложен провалът на прехода. Искам обаче да отбележа заслугата на групата на "Екогласност" и на Красен Станчев като председател на Комисията по околна среда, който събра много сериозни експерти и направиха Закона за опазване на околната среда – един от най-напредничавите в цяла Европа за времето си. Този закон за мен е големият успех на 7-то ВНС, не Конституцията. Днес смятам, че всеки, който иска да прави нова Конституция трябва да проучи опита на 7-то ВНС. За да избегне всички негови грешки и капани.


***
Към края на 1990 г. над АЕЦ "Козлодуй" прелетя хеликоптер на фондацията на Жак-Ив Кусто, чийто измервателни уреди установиха повишен радиационен фонд. Започна дебатът за това, доколко опасна е централата. Двама работници в централата, маскирани като терористи влязоха през оградата с камера и заснеха фрапиращи нарушения на безопасността, експлоатацията, поддръжката. Материалът беше излъчен по националната телевизия.


***
В периода на работа на ВНС паралелно се случваха стотици и хиляди неща, които слагаха отпечатък и на неговата работа, и на управлението на държавата. Втората студентска стачка свали правителството на Луканов. На 4-ти октомври хеликоптер отнесе петолъчката от партийния дом неизвестно къде /известно време седеше подпряна на стената на Централната баня откъм "Екзарх Йосиф"/. Скандалът с досието лиши Петър Берон от сигурно председателство на СДС. Формирането на правителството на Димитър Попов с участието на СДС пренесе част от вините на управлението на БКП върху опозицията, като в същото време не беше постигнато някакво развитие на държавата през този период. Освен освобождаването на цените, което не беше придружено с адекватни социални действия, нито с борба със спекулантите, каквито имаше. Много се писа за това, как от прословутите чуждестранни помощи е натрупал първоначален капитал Спас Русев. В София се въведе купонна система за някои стоки, което донесе един опит за улична саморазправа с тогавашния временен кмет Алeксандър Каракачанов в района на паметника на Васил Левски.


Някъде там – в периода на ВНС и подготовката и подписването на Конституцията, вече зрееше първото разцепление на СДС...


Стачката на 39-тимата срещу Конституцията


Едно от малкото смислени крайни действия на част от депутатите от СДС, различно от вечните шушукания на "шареното политбюро" в НС. Около лагера на стачкуващите депутати, който беше в градинката до "Света София", източно от мемориала на Незнайния войн, започнаха да изникват палатки на подкрепящи граждани. Нашата палатка с активисти на "Екогласност" - Дани и Иван, Тони, Стефан, Рада и Боби (светла му памет) - беше от другата страна на мемориала – там където ул. "Париж" пресича градинката. Дните бяха изпълнени с протести, митинги, от Ректората увисна и черно знаме, когато останалите вътре в Събранието подписваха Конституцията.


Появиха се СДС-та с тирета, последва победа на изборите през 1991 г. – "с малко, но завинаги!"...


***


И накрая: защо смятам, че преходът започна като преход за свобода (и постигна най-много резултати именно в свободата), макар да се говореше повече за демокрация, пазарна икономика и т.н.? Защото – каквото и да ви говорят политическите сирени на миналото или обикновените носталгици по тошовия комунизъм – свобода в България до 1990 г. нямаше. Тя беше онзи свръхдефицитен компонент на живота, заради липсата на който България като държава и българите като граждани и общество, бяха блокирани да постигнат дори малките успехи на Полша, Чехословакия, Унгария...


За съжаление свободата се оказа не само дефицитна, но и непозната "стока" - и това се доказа с всеки един ден от българския преход. А без свобода – във философския, но и в правния смисъл на думата, нито демокрацията е демокрация, нито пазарната икономика е пазарна, нито социалното е социално, нито България може да се сравнява с другите държави от ЕС. За свободата обаче се воюва ежедневно. Но това вече е друга тема...


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (46)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Калибър
    Калибър
    Рейтинг: 1130 Любопитно

    "Появиха се СДС-та с тирета, последва победа на изборите през 1991 г. – "с малко, но завинаги!"..."


    А мъдростта....така и не се появи...
    Или взе друг път и се отнесе нанякъде си...

    Индикирам и калибрирам...за конкурс Мистър Магаре от 240 номинации.
  2. 2 Профил на Боби Колев
    Боби Колев
    Рейтинг: 1062 Неутрално

    Ами...съжалявам, но не ми се чете поредното "така беше, ама можеше и иначе..."

    Есето на Дайнов за смяната на системата беше по-добро в това отношение - синтезирана история, сбит анализ и изводи.

    Може и не съвсем верни, но пък освободени от излишен патос.

    http://www.bbc.com/news/magazine-37612083
  3. 3 Профил на carwindwrclir
    carwindwrclir
    Рейтинг: 470 Неутрално

    "Убеден съм, че е имало. Но имаше ли кой да представи другата позиция, да защити схемата "ДПС в СДС – като част от общото ветрило на партии и организации, срещу комунизма."

    Какъв комунизъм - такова нещо никога и никъде не е имало, освен в бълнуванията на философ материалист!

    And so something which I thought I was seeing with my eyes is in fact grasped solely by the faculty of judgement which is in my mind.
  4. 4 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 1626 Неутрално

    За съжаление,не големият митинг на СДС даде посоката на България,а службите ( ДС ).Но по пътя постепенно се отърваваме от тези кърлежи,за съжаление става много бавно.Колкото и бавно да става,България ще стане свободна от комунизъм.

  5. 5 Профил на berillo
    berillo
    Рейтинг: 367 Разстроено

    Мъдростта и свободата не дойдоха....от това време ни останаха само спомените...

    Be3Al2(Si6O18)
  6. 6 Профил на 2029
    2029
    Рейтинг: 603 Неутрално

    През 1989, виждайки краха на "комунизма" ДС решава да изпревари събитията и прави вътрешен преврат. Назначава и "опозиция". Да напомня само, колко от "най-гласовитите" и "видни" опозиционери излязоха доносници с картончета. За разлика от другите соц. страни, у нас гущерът не можа (или не поиска) да скъса опашката си. И затова сме на дъното.

  7. 7 Профил на Боби Колев
    Боби Колев
    Рейтинг: 1062 Неутрално

    До коментар [#4] от "chicago514":

    Тази мантра отдавна е повторена до повече от втръсване.

    Не е ли очевидно, че избавянето от комунизъм само по себе си нищо не значи?!

    Че сега като няма комунисти да не би да е цъфнала и вързала България?!

    Че тук в САЩ като няма комунизъм и никога не е имало та да не би да не продължават да затъват уверено с все по-голям и по-голям външен и вътрешен дълг?!

    България няма национална кауза, няма стабилна собствена култура, няма вяра, няма и какво да даде на децата си за да ги задържи...заради което и намалява от година на година.

    Комунизмът извън всяко съмнение е сред причините за това, но отдавна вече не е основна причина.

    http://www.bbc.com/news/magazine-37612083
  8. 8 Профил на Европеец
    Европеец
    Рейтинг: 473 Разстроено

    25 години сърбаме попарата на така наречения от комунистите - 'Мирен преход'
    А трябваше да се пусне малко кръвчица ...

    "Освен това мисля, че Картаген(Русия) трябва да се разруши." Marcus Porcius Cato Censorius
  9. 9 Профил на .......
    .......
    Рейтинг: 418 Весело

    [quote#1:"kалибър"]А мъдростта....така и не се появи...
    Или взе друг път и се отнесе нанякъде си...[/quote]

    "кога се е ляло стомана в страната на розите и на цървулите"

    Мъдрост....качество което се придобива след Оценка на собствените грешки....

    като сме Непогрешими-откъде мъдрост ??

    След КТБ Накъде Ли.....ДАНО е само КТБ !!!
  10. 10 Профил на emil
    emil
    Рейтинг: 1442 Неутрално

    Амин!

    ДЕПУТАТИТЕ ГЛАСУВАЛИ ПРОТИВ ВОЛЯТА НА 2.5 МИЛИОНА БЪЛГАРИ ГЛАСУВАЛИ С "ДА" НА РЕФЕРЕНДУМА СА ЕДНИ ПРЕВРАТАДЖИИ. ТЕ ВЕЧЕ ПРЕДСТАВЛЯВАТ САМО СЕБЕ СИ.
  11. 11 Профил на gembirdkz
    gembirdkz
    Рейтинг: 632 Неутрално

    Все си мисля че ако си бяха разменили местата Бойко Борисов с Костов щеше да е по добре!Като време говоря.

  12. 12 Профил на man_un
    man_un
    Рейтинг: 1275 Неутрално

    Те такива събития стават веднъж в живота и са като избухнал вулкан. Няма за какво да съжаляваме за миналото, след нас на много места станаха революции, и то кървави-Либия, Ирак, Египет-някой да ни е взел за пример. Френската революция, Кромуел в Англия? Надига се народът, без да мисли после кво го чака. Е, видяхме. Кабелна, интернет, мобилни, ходене по Европа, все неща дето преди ги нямахме. 25г. са нищо, развитите страни затова са развити-бавно и сигурно.

  13. 13 Профил на Мърмор
    Мърмор
    Рейтинг: 1078 Неутрално

    Тези дни ни заливат много спомени, много анализи, много "борба за свобода" от знайни и незнайни революционери - демонтажници на злото, по правило демонтирайки злото, към момента монтирали се като най-малко като директори на безграничен институт. Плачат за пропуснатите ползи. Плачейки забравят да споменат най-важното, а именно, че в нито един от тези назначени революционери нямаше и молекула от Караджата, а всички се оказаха наследници на Киряк Стефчов. Което към момента е така видно, та чак дрънка.

  14. 14 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 1537 Неутрално

    89-та беше преди 25 години. Всеки над 40-годишен го помни ясно и с подробности. През годините е разказвано толкова много, а и мнозина имаме лично участие в събитията. Искам да кажа, че не е нужен още един толкова дълъг и нищо ново неказващ разказ за онези дни!...

  15. 15 Профил на 2029
    2029
    Рейтинг: 603 Неутрално

    До коментар [#13] от "Мърмор":

    1. Назначени революционери
    2. Назначени капиталисти
    3. Назначени банкери
    4. Назначени политици
    5. ...

    То комай няма неназначени у нас. ДС се е погрижила за всичко.

  16. 16 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1826 Неутрално

    Темата за мъдростта или нейната липса е доста уязвима. Мъдрите хора са единици и даже на са дар за всяко поколение.
    Има някакъв процент, според мен не повече от 10 относително добре образовани и изградени като личности хора, но те са достатъчно тясно специализирани - добри лекари, инженери, физици, хуманитарни и въобще във всички възможни области, но това въобще не означава, е в обществено-политическо отношение, те мислят или действат по еднакъв начин. Напротив, виждаме във всяко поредно НС, еднаков добри специалисти в своите области, да стоят на коренно противоположни позиции и по метода на простата логика, това означава че около половината (образно казано) са на грешната позиция.
    Забележете това е все пак каймака на обществото.
    Какво да говорим за по- или най-ниските етажи на обществото?
    Ако нещо може да ни успокои това е факта, че това разпределение е навсякъде по света, а не само наш патент.
    Така че, поне аз така мисля, няма за какво да намесваме мъдростта във връзка с темата промени, реформи и въобще организация на живота в една страна, а трябва да се обяснява и разяснява от политическите организации предимствата за колкото е по-възможна част от обществото варианта на предлаганата от тях организация. И който успее в тази доста хлъзгава сфера в по-голяма степен, в съчетание с позоваване и показване на съответните примери ( например сравнение между Северна Корея, Китай, Русия, САЩ, Германия, Дания и т.н.), за да се стигне до консенсус по избиране и поддържане посоката за развитие на държавата.
    Това с поддържане на посоката е не по-малко важно, веднъж защото лъкатушенето забавя и намалява ефекта ( ние сме ярък пример в това отношение), а втори път има и по-резки завои - като пример е Унгария в това отношение.
    Та без патос, по-скоро с рационален и ( за съжаление) търпелив подход нещата все пак ще вървят в правилната посока.

  17. 17 Профил на objektivist96
    objektivist96
    Рейтинг: 2204 Неутрално

    "Дали от глупост, дали от личен интерес, но средната и висша стопанска номенклатура така и си остана непипната, осигурявайки реалната икономическа власт на "бившите" комунисти."
    Нима?!Ах,каква изненада!
    [quote#3:"carwindwrclir"]Какъв комунизъм - такова нещо никога и никъде не е имало, освен в бълнуванията на философ материалист![/quote]
    Обаче,ако имаше...О,тогава, колко хубаво щеше да бъде!И щяхме да натикаме с желязна ръка човечеството в щастието.В частност-местният дял от това човечество.

  18. 18 Профил на Мърмор
    Мърмор
    Рейтинг: 1078 Неутрално

    [quote#15:"2029"]1. Назначени революционери
    2. Назначени капиталисти
    3. Назначени банкери
    4. Назначени политици [/quote]

    Точно!

  19. 19 Профил на comandante  vs  либерални ентусиасти&корпократи
    comandante vs либерални ентусиасти&корпократи
    Рейтинг: 3092 Весело

    7 юни, 1990 г.!
    _____
    Големия митинг под мотото "кой не скача е червен"
    И аз бях там и аз скачах !
    Станахме жертва на най-голямата измама на миналия век.
    Подменихме лъжесоциализма с квазидемокрацията и децата започнаха да стават ратай в чужди или в нашата си къща!



    Libertarianism is just anarchy for rich people
  20. 20 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 778 Неутрално

    свобода в България до 1990 г. нямаше
    ==================================
    Сега защото има - свободата да живееш в бедност.

  21. 21 Профил на Александр Г. Дугин (№55)
    Александр Г. Дугин (№55)
    Рейтинг: 463 Неутрално

    [quote#7:"Боби Колев"]България няма национална кауза, няма стабилна собствена култура, няма вяра, няма и какво да даде на децата си за да ги задържи...заради което и намалява от година на година. [/quote]
    Точно и ясно! За съжаление ще останеш неразбран от форумните „демократи" и „европейци", защото същите са затънали в безнадежден сектантски дуализъм - комунизъм-Русия-зло – либерастия-Европа/САЩ-благоденствие.

    Кончита (с) Вурст - Президент на Европейския съюз. ;)
  22. 22 Профил на sashobal
    sashobal
    Рейтинг: 694 Неутрално

    "...комунистите – особено онези чугунените, селяндурско-рабфакаджийските комунисти, активните борци против фашизма и капитализма и всякакви хрантутници на Партията, къде през зъби, къде открито се репчеха: "С кръв сме взели тази власт и с кръв ще я дадем"...."

    Още са тук и даже има такива и по форумите.
    Това е най-точното определение за днешните "социалисти"

    Никога повече комунисти и отрочетата им във властта!!!
  23. 23 Профил на Alexander97
    Alexander97
    Рейтинг: 1625 Неутрално

    [quote#21:"№55"]За съжаление ще останеш неразбран от форумните „демократи" и „европейци", защото същите са затънали в безнадежден сектантски дуализъм - комунизъм-Русия-зло – либерастия-Европа/САЩ-благоденствие.[/quote]

    Абсолютно си прав!
    Чу ли новината – Русия е затворила временно границите си, защото милиони европейци и американци искат да емигрират в Русия, а не могат толкова бързо да ги приемат.
    И един милион българи чакали на границата!!!

  24. 24 Профил на dali_da
    dali_da
    Рейтинг: 418 Разстроено

    Основният фактор, който осигури подмяната на демокрацията с демагогия и корупция през тези 25 години беше и все още е Конституцията!
    Точно чрез Конституцията се осигури целият грабеж на България!
    39-имата, които протестираха тогава го видяха и се противопоставиха, но не намериха подкрепа!
    Конституцията се нарушава, дори и в сегашния си недемократичен вид!
    Един ден това ще се признае официално!

  25. 25 Профил на райничка цветкова
    райничка цветкова
    Рейтинг: 624 Неутрално

    Тогава ,някога имаше идея, която обединяваше хората. Сега, такава няма. Партийците така и не разбраха ,че времето на еуфорията отдавна мина и народа ни се приземи рязко и без парашут. Отрезвяването не е от най- приятните чувства.

  26. 26 Профил на usero
    usero
    Рейтинг: 1921 Неутрално

    [quote#2:"Боби Колев"]




    Ами...съжалявам, но не ми се чете поредното "така беше, ама можеше и иначе..."

    Есето на Дайнов за смяната на системата беше по-добро в това отношение - синтезирана история, сбит анализ и изводи.

    Може и не съвсем верни, но пък освободени от излишен патос. [/quote]

    Това е историята, разказана от съвременник, така че да усетиш времето. Нещо като историиите на Захари Стоянов или Симеон Радев. Анализите и изводите са друг жанр, доста по-безсмислен, между другото.

  27. 27 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2341 Неутрално

    [quote#0:"Петко Ковачев"]Ако трябва накратко да охарактеризирам началото на прехода от комунизъм към свобода, то би било така: време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост.[/quote]
    Не може човек да не се сътласи с цитираната мисъл на автора, само че от статията му която изобилства от фактически материал от този бурен период не личи той самият да е помъдрял. Тук искам да отбележа факта че студентите като организирана група ги нямаше никакви нито на шествието на 3 нито на първият свободен митинг на 18 ноември. А за това шествие на 14 декември с искането за автономия на ВУЗ-овете когато за първи път се чуха възгласите "Долу БКП" е много показателно че след това студенти участвували в него публично се отричаха пред БНТ че имат нещо общо с този лозунг,(горкичките бяха свикнали да скандират "Винаги верни на партията", "С БКП напред" и тем подобни и сега здраво се бяха изплашили да не вземат да ги изключат от ВУЗ). Затова и всички тези вопли за пропуснатият шанс на 14 декември и предателската роля на Желю Желев и първите опозиционери са смешни. Член първи така или иначе падна и без да се налага разтурването на парламента. А ако това беше станало и бяха предизвикани предсрочни избори БКП щеше да победи с още по-голяма разлика.

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  28. 28 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2928 Неутрално

    Забравихме Красимир Чернев .Човекът ,който се захвана с енергетиката.Убиха го . Дано журналистите да започнат да разследват цялата далавера на прехода.Лъжа след лъжа, убийство след убийство.....И някой се мъчи да ме убеждава,че ДС служили на държавата!

  29. 29 Профил на Geoimg
    Geoimg
    Рейтинг: 791 Разстроено

    Напоителна логорея на паркетен философ!

    *Лауреат на Нобелова награда! ГРАЖДАНИН! БЕЗПАРТИЕН!!!
  30. 30 Профил на Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Натътрузен десебар, слуга на БСП
    Рейтинг: 1047 Любопитно

    Тезата "професионалистите са в БКП/БСП" стана част от голямата измама, на която кълвяха дълги години както гражданите, така и политици от СДС от всякакви нива и структури.

    Така разправят и новите сини чугуни. Че експертите били в ДСБ. ДСБ и БКП като еднояйчни близнаци, единия със стотина години по-голям

    Няма шики-мики.
  31. 31 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1196 Неутрално

    Мъдростта винаги идва късно.
    Сега не ни върши работа,защото пък загубихме вярата и надеждата,а любовта заменихме с омраза.
    Мъдростта сега ни служи само да проумеем грешките и колко фатално сме пропуснали моментите,и да се вбесяваме от безсилие,че продължават да ни мамят,а не им се противопоставяме,защото пак не можем да разграничим истинските/дали ги има/от фалшивите/те са неизбежни/.

  32. 32 Профил на yorddj
    yorddj
    Рейтинг: 900 Неутрално

    ''...А БКП/БСП изобщо не искаше преход, освен онзи, който сама си беше намислила...''

    Това е валидно до днес! Лошото е , че няма кой да я принуди, защото всички ресурси са в нейни ръце. Капитали, медии, власт и отново повече капитали, повече медии... повече власт.

  33. 33 Профил на yorddj
    yorddj
    Рейтинг: 900 Неутрално

    Полезно четиво. Честно и правдиво. Налага само един извод. По добре късно, отколкото никога: ЛУСТРАЦИЯ!!!

  34. 34 Профил на Николай Теллалов
    Николай Теллалов
    Рейтинг: 418 Неутрално

    вярно е, че мъдрост нямаше.

    (защо е пропусната секцията на ФНСД във ВХТИ-София? То даже и Бургаското ХТИ се появи седмица, след като окупирахме вуза в София!)

    властта ражда паразити
  35. 35 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4191 Неутрално

    Не виждам смисъл ако в онази нощ беше разрушен и запален Парламента! Комунистите държаха здраво в ръцете си и милицията и армията. Тогава наистина щяха да дойдат танковете и щеше да стане както в Букурещ. В този смисъл не знам защо вменяват вина на Желев за този момент на историята. Сега не е престижно вече да се говори за мирен преход , защото се смята едва ли не че насилствен преход би осигурил по голям шанс и възможности за промяна на елита. Това едва ли отговаря на истината. Изпуснахме големият шанс според мен в изборите за ВНС. Това беше повратната точка , единственната страна сме в която комунистите спечелиха първите свободни избори. Още не мога да го проумея!

    klimentm
  36. 36 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4191 Неутрално

    До коментар [#31] от "dedo pepo":

    Много вярно , напълно споделям казаното от теб!

    klimentm
  37. 37 Профил на adenauer
    adenauer
    Рейтинг: 521 Гневно

    България е болна от комунизъм.Комунягите ,агентите на ДС и техните наследници и възпитаници са завлладяли всички нива на управлление .И сега ще бъде същото.Никакви реформатори ,патриотичен фронт,ББЦ и всички други комунистически отпадъци не могат да бъдат по -разллични от БКП,тяхната основа.Да си смениш името не означава нищо.Трябва да имаш малко човешко и сърце да милееш по малката справедливост.А такава тези комунистически изроди не предлагат.Единственият изход от безнадежността е Германският модел на общество -без комунисти и комунизъм в живота на държавата и нацията .Но и тези ,новите измекяри не предлагат хирургическа интервенция за смяна ,а някаква неопределена реформа.и промяна.

  38. 38 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1490 Неутрално

    "Ако трябва накратко да охарактеризирам началото на прехода от комунизъм към свобода, то би било така: време на вяра, надежда и любов. И отсъствие на мъдрост "

    И на върл ентусиазъм.

    Благодаря на автора, че събуди стари спомени и ми припомни "онова време". Макар да бяхме лишени от мъдрост, да, се радвам, че съм съвременник на онова време, когато вярвахме, че творим история.

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  39. 39 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1490 Неутрално

    [quote#14:"Митев"]Искам да кажа, че не е нужен още един толкова дълъг и нищо ново неказващ разказ за онези дни!...[/quote]

    Напротив, нужен е, дори още повече!

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  40. 40 Профил на Julian Mall
    Julian Mall
    Рейтинг: 2341 Неутрално

    [quote#35:"klimentm"]Не виждам смисъл ако в онази нощ беше разрушен и запален Парламента! Комунистите държаха здраво в ръцете си и милицията и армията. Тогава наистина щяха да дойдат танковете и щеше да стане както в Букурещ. В този смисъл не знам защо вменяват вина на Желев за този момент на историята. Сега не е престижно вече да се говори за мирен преход , защото се смята едва ли не че насилствен преход би осигурил по голям шанс и възможности за промяна на елита. Това едва ли отговаря на истината. Изпуснахме големият шанс според мен в изборите за ВНС. Това беше повратната точка , единственната страна сме в която комунистите спечелиха първите свободни избори. Още не мога да го проумея! [/quote]
    Точно така е. Помня че тогава по телевизията показваха в едър план една лелка която викаше "У-уу" на Петър Младенов и само това предизвикваше вълна от въмущение във "редовите комунисти". Можете ли да си представите каква щеше да е реакцията ако бяха показали някой висш комунистически функционер с кървяща глава?! Тогава цялата опозиция щеше да бъде обявена за екстремистка и фашистка и щяха да си създат съвсем послушна умерена опозиция от безпартийни комунисти като Емилия Масларова, Мегито Кунева и разни профсъюзни деятели от казионния профсъюз. И на кръглата маса щяха да си преговарят с тях.
    А първите избори бяха може би най-честните защото нямаше и един купен глас и опозицията спечели най-много гласове за цялото си съществуване. Друг е въпросът че БСП също спечели най-много гласове за съществуването си и в провинцията побеждаваше в пъти СДС без никакви манипулации.

    По-добре миг свобода отколкото живот в робство
  41. 41 Профил на За да останат ХОРА в България.
    За да останат ХОРА в България.
    Рейтинг: 675 Неутрално

    Бяхме заедно Петко, и имахме наистина мечти за промяна.. Жалко, 25 години по-късно - Промяната е към по-зле..

  42. 42 Профил на yourstruly
    yourstruly
    Рейтинг: 389 Неутрално

    Тоз навсякъде ли сам си вярва?

  43. 43 Профил на bobhunter
    bobhunter
    Рейтинг: 725 Неутрално

    Ние не знаехме какво точно е демокрация, свобода и свободно либерална (днес неолиберална) икономика, какво е капитализъм и живот в света на капитала. За нас "западът" бяха лъскавите стоки в корекомите и това, което ни показваха, когато ходехме на екскурзии. Не че не бяхме гледали филми като "Среднощен каубой", "Коса", "Кръстникът", "Кет Балу", които разкриваха с цялата му отвратителна гадост живота на ъндърграунда в Америка. Както "каубоят" от "Среднощен каубой" си мислеше наивно, че има лесни пари, така и всички ние си мислехме, че изведнъж заплатите ни ще скочат стократно, всичките ни магазини ще се превърнат в корекоми, децата ни ще учат в супер училища, ще получават блестящо образование, а медицината ни ще се осъществява по стандартите на най- модерната научна американска медицина. Тъпи, слепи и невярващи в това, което сме учили сме били, затова животът ни наказа по най- жесток начин! Днес купуваме колбаси в лъскави опаковки, в които няма месо, а някакви гадости, от които постоянно ти се гади, брашно като гипс, безвкусни домати и зеленчуци и т.н. , и т.н..

  44. 44 Профил на Georgi Yordanov
    Georgi Yordanov
    Рейтинг: 624 Неутрално

    Войводо ... нищо не е загубено, щом все още има хора с такива мисли и дръзновение!!!
    ... рано няма да е, но късно ще се случи, онова за което всички мечтаят! Свобода, демокрация, просперитет, любов, вяра ... и „Щастие, щастие за всички и нека никой да не бъде пренебрегнат“!!!
    ... необходимо е да: „Искаш, можеш, а трето и четвърто - да го направиш!“

    Да правим каквото трябва, пък да става каквото ще!
  45. 45 Профил на 1984
    1984
    Рейтинг: 631 Неутрално

    имаше отвратителна диктатура и тя остана , комунистите завзеха икономиката вече като тяхна поименно и докато не ги разорят тъпите им деца няма да се оправи бг

    BG e мини империя на злото.
  46. 46 Профил на др. Иванов
    др. Иванов
    Рейтинг: 624 Неутрално

    Тогава Независимото студентско дружество (НСД) направи шествие за автономията на висшите училища и срещу член 1 от Конституцията /за ръководната роля на БКП/ от Народния театър "Иван Вазов" през градината между Двореца и Природонаучния музей, по "Московска" до Народното събрание
    ----------------------------------------------

    Лъжеш гадино комунистическа!

    Това шествие го направи Ново Българска възраждане, зачатъкът на БНРП. Единствената му връзка със седесарката гнус беше един лозунг, носен от племенницата или друга далечна роднина на Жельо Желев: "Жельо Желев - президент"!

    Колко грешки направихме тогава! Трябваше първо вас да изколим, после комунистите!

    Комунист - реформатор, реформатор - милиционер, милиционер - агент, в един и същи строй!




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK