ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

Великата октомврийска контрареволюция

От музея на социалистическото изкуство

© Николай Николов

От музея на социалистическото изкуство



На 25.10./7.11. нов стил 1917 г., преди 97 години в Русия се осъществява държавен преврат. Осъществява го партията на руските комунисти, болшевиките, които наричат идването си на власт първоначално "октомврийски преврат", или "пролетарска революция". Много по-късно, в края на 30-те години Сталин формулира официалното название на събитието "Велика Октомврийска социалистическа революция".


С това събитие се поставя началото на комунистическите преобразувания, които преобръщат руското общество, разрушават старата "буржоазна държава" и започват изграждането на такава "социалистическа държава", която е невиждана и немислима дотогава в световната история антихуманна тоталитарна диктатура –


първата в света държава,
която воюва против собствения си народ




Според официалната комунистическа и световна левичарска историография 7.11. поставя началото на освобождението на "цялото прогресивно човечество" от "капиталистическото иго". Болшевишката власт се определя като "диктатура на работниците и селяните", като "власт на народа", призван да унищожи под "научното ръководство" на комунистическата партия своите "експлоататори и потисници" – буржоазията (едра, средна и дребна, промишлена, финансова, "селска"), буржоазните чиновници, едрите, средни и дребни търговци, "гнилите интелигенти", едрите ("кулаци") и средни частни собственици в руското село и всички останали "врагове на народа". И това става само за десетилетие.


Този шеметен разказ остава господстващ чак до 1991 г., когато творението на Октомври – "великият и непобедим СССР" изчезва от картата на света.


Как става възможно такова чудо?


И досега комунистите твърдят, че "Великият октомври" е поставил началото на посткапиталистическата ера, че той е най-прогресивното събитие в световната история, че е донесъл "всеобщо щастие", "благоденствие" и "разцвет" на родината на световния комунизъм и на цялото, попаднало под властта на комунистически партии "прогресивно човечество".


Но те не могат да обяснят защо, ако това наистина е така, тази прогресивна и непобедима система се срути като колода от карти неочаквано и неотвратимо дори за нейните най-големи критици и врагове.


Истината е, че в самото официално название на събитието няма нищо вярно –


всичко е лъжа


"Велика" – можем ли да наречем велика "революция", в резултат на която биват убити в Гражданската война, в стотици стачки, бунтове и въстания против съветската власт, в лагери и затвори между 15 и 30 милиона души, когато от родината си са прогонени около 15 милиона руснаци и представители на други нации от многонационалната империя, когато в резултат на "революционните преобразования" през концлагери и затвори, дори според официалната съветска историография само по времето на Сталин преминават над един милион души годишно, или общо над 30 милиона жители на "най-прогресивната и най-свободна страна в света".


По-скоро става дума за Велика беда, велико разорение на народа, невиждано и нечувано дотогава в световната история. Над Русия пада "здрач" (Александър Яковлев), превръща се в "полигон на Сатаната" (Игор Бунич).


"Октомврийска" – всъщност се осъществява по нов стил през ноември и въпреки че в Русия през 1918 г. е въведен Григорианският календар това название "Великият октомври" остава.


"Социалистическа" – в тази, ръководена от болшевиките "революция" се осъществяват не точно социалистически (в европейски смисъл), а ултрасоциалистически, екстремистко- социалистически, терористично-социалистически, т.е. комунистически преобразования.


Това е апотеоз на терора и насилието над историята


над икономическата логика, над здравия смисъл и морала върху една шеста от земната територия и население.


"Революция" – "Великият октомври" всъщност поставя началото на най-великата контрареволюция, осъществявана някога в историята. Руската политическа революция започва през февруари на същата преломна 1917 година. Тогава на власт идва правителството на Керенски, което не успява да спре разпада на империята, в резултат на бушуващата вече четвърта година Първа световна война. Царят е свален, Русия е обявена за република, но войната продължава, мир не е сключен, поземлена реформа, която окончателно да премахне крепостното робство на селяните не е осъществена. Всичко това води до радикализация на масите и до успеха на терористичната организация на болшевиките. Много по-маловажни са финансовите инжекции от страна на германското правителство за болшевишката партия и самото вкарване чрез така наречения "пломбиран вагон" в Русия от Швейцария и Германия на главния "революционен бацил" – Ленин.


Комунистите отклоняват и връщат назад продължилата повече от десетилетие и половина социална революция в Русия, започнала с реформите на Николай Втори и усилила и радикализирала масите след политическия преврат през февруари. Но докато легалните ортодоксални марксисти виждали във Февруарската революция единствено и само буржоазен смисъл, болшевиките виждат в "търкалящата се по улиците власт" в резултат на анархията, настъпила вследствие на революцията и неспособността на ляволибералните революционери да се справят с нея своя шанс да вземат властта "почти без бой и завинаги".


Но за какво използват те тази огромна власт, която получават над огромна страна?


Левите историографи и политолози твърдят, че под ръководството на болшевишката партия се осъществил исторически необходимият процес на модернизация на изостаналото и полуфеодално руско общество. Затова те споменават три основни елементи на модернизацията – индустриализацията, урбанизацията и колективизацията на селското стопанство. Да, това (с изключение на колективизацията) са задължителни елементи на модернизацията, но съвсем не са нейни главни елементи.


Главни елементи на модернизацията са пазаризацията и демократизацията – точно тези, които из корен са ликвидирани в резултат на болшевишката "революция". Следователно от гледна точка на модернизацията това не е революция, а контрареволюция, която връща руското село във времената на присъщото на азиатския деспотизъм крепостничество (но помещик е комунистическата държава и нейният конкретен представител – селската партийна номенклатура) И в този случай държавата като собственик на земята действа не като "съвкупен капиталист", както смятат и до днес някои ортодоксални марксисти, а действа като азиатска сатрапия – което няма нищо общо с модерността.


Индустриализацията в Русия започва при Петър Първи – тогава много крепостни роби са натирени да работят в новосъздадените промишлени предприятия, но си остават роби – на държавата и на "назначените за капиталисти" от императора негови слуги. Комунистите запазват тази "светла традиция" – в комунистическия рай обаче работниците са формално свободни, но нямат право да напускат предприятието и за нарушаване на трудовата дисциплина могат да бъдат пратени в Сибирските концлагери.


"Колективизацията" води до унищожаване на руското село – "плодовете" от което виждаме и до днес. На практика от пръв световен производител на зърно, мляко и месо през 1913 г., Русия се превръща от 60-те години на ХХ-ти век в нетен вносител на селскостопански продукти. А селяните са разкрепостени чак в края на управлението на Хрушчов.


Единствена сфера, която болшевиките развиват неотклонно и упорито – това са средствата за война.


Русия не може да произведе качествени обувки, дрехи или чайници,
но има стотици военни заводи


за първокласно стрелково оръжие, оръдия, танкове, , самолети и ракети – все "отбранителни" средства, както се вижда. Агресивната съветска номенклатура затова и чрез пакта Рибентроп-Молотов (т.е. на Сталин с Хитлер) всъщност дава зелена улица на "братската" националсоциалистическа Германия да нападне "буржоазно-панска" Полша и да започне Втората световна война. В резултат на тази Сталинска стратегия в битката за световно господство с Хитлер загиват над 27 милиона цивилни и военни съветски граждани и страната повторно е разорена. Парадоксално е, но това придава второ дихание на болшевисткия режим, заедно с мечтата му да съветизира не само Източна Европа.


Така наследството на комунистическия режим продължава да тегне и до днес над страните от бившия "социалистически лагер". Имплозията на световния комунизъм разпадна антинародната комунистическа държава, но не доведе да истинска промяна, защото реалната власт остана в превърналата се в квазикапиталистическа олигархия бивша комунистическа номенклатура. Докато това остава така, опасността от реставрация (вероятно в някаква нацистко-фашизирана форма) на комунизма остава актуална. Впрочем тази опасност вече почти се реализира в Русия на Путин.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK