Екология на бедността

© Красимир Юскеселиев

Модерно е да се говори, обсъжда, пише и протестира за опазване на околната среда. Медиите, а и площадите, са пълни с какви ли не казуси – застрояване на Черноморието, писти и лифтове по планините, ядрени централи, изсичане на гори, проекти за мини, инсинератори, депа, ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове, проучвания за шистов газ, генно-модифицирани организми, пестициди… А, да – и климата и найлоновите торбички. Европейската комисия заплашва със санкции, а Министерството на околната среда и водите се мята от пожари през сметища към наводнения и концентрира експертния си потенциал в усвояването на едни много пари…  

Загубихме фокус. Малко по малко се отдалечихме от основната мисия – а именно, да направим България едно по-добро място за живеене за нас и децата ни, страна, в която се чувстваме добре и искаме да останем. 

Ще се опитам, без да влизам в професионална терминология и аргументация, да стигна до някои изводи, като следвам простата логика. Защото много ми се иска новото правителство да си постави правилно приоритетите. Като начало нека се запитаме:

Кой екологичен проблем има най-силно, пряко, ежедневно въздействие върху живота ни? 

Медицината дава ясен и еднозначен отговор на този въпрос – локалното замърсяване на въздуха с фини прахови частици е най-значимият екологичен рисков фактор, който води до заболеваемост и смъртност както на глобално ниво (над 7 милиона жертви годишно!), така и в България (18 хиляди годишно!). Всички други – замърсяване с други газове, тежки метали, отпадъчни води, радиоактивност, пестициди – са в порядъци назад в класацията. Войните, автомобилните катастрофи, пожарите, ураганите, наводненията и земетресенията убиват общо по-малко хора от добрия стар пушек!

Ясно! Говорим за комините, които бълват черни, бели, жълти и кафяви пушеци. Нали оттам започна всичко през далечната 1988 г. в Русе. Просто се връщаме към корените. В София живеем най-много българи и сме с най-мръсния въздух в Европа – затваряме заводите с комини и решаваме проблема. Само че… хммм… Кремиковци май не бълва нищо от доста време, ТЕЦ-овете минаха на газ (почти никакъв прах), а други големи комини не стърчат наоколо. Нещо не е наред. 

Няма да мине без данни. В "Програма за качество на въздуха на… София, Пловдив, Варна т.н., общо за около 30-тина града в България", ясно пише кои са най-значимите източници на замърсяване на въздуха. Почти навсякъде

безапелационен лидер е изгарянето на дърва и въглища за отопление

(>70% от емисиите), после транспорта, вторичните емисии от мръсните улици, ерозията от полетата наоколо…

Единствено в София транспортът бие твърдото гориво. Тук-там, в по-малки градове като Перник, Димитровград, Бобов дол, Гълъбово, където индустрията живее във феодалната епоха на един бизнес-ЛИДЕР, тя все още не отстъпва първата позиция от миналото. Това обаче е изключение, което засяга сравнително малко хора, а съществуването му се дължи единствено на любезното бездействие на държавата. 

Транспортът е по-сложен казус, който е критичен преди всичко за София (>70% от емисиите). Забравете автобусите – повечето вече са нови, а и като цяло автобусите са незабележими на фона на потопа от коли. Последните се делят на три групи:

а) стари трошки, които никога не са имали катализатор и откровено си пушат;
б) сравнително нов внос, които на документи имат катализатор или филтър за твърди частици, но те по някаква причина отсъстват и скришно си пушат 
в) нови, които са си наред

Проблемът е концентриран във втората група, тъй като тя е огромна – вероятно над 80% от трафика. Причините да съществува са елементарни и логични: катализаторите и филтрите са скъпи => хората не искат да ги сменят; съдържат благородни метали => масово ги крадат по сервизите; годишните технически прегледи са майтап => хората си карат спокойно и без тях. 

Ето две потенциални решения

Първото е в системата на техническите прегледи. Кола, която не отговаря на евро стандарта си, просто не си получава стикера и е малко вероятно да участва активно в трафика, ако шофьорът е заплашен от отнемане на книжка например. Второто е в КАТ. При положение, че в София автомобилите убиват с ауспусите си повече хора, отколкото при катастрофи, е напълно нормално КАТ да закупи 10 мобилни газови анализатора и да ги използва със същия мерак, с който и радарите… Ще има ефект.

Стигаме до отоплението на твърдо гориво – дърва, въглища, брикети – което задушава практически цялата страна. Тук става малко по-сложно. Малко хора си дават сметка, че

отоплението с огън вкъщи е с двоен ефект

От една страна, имаме приказната гледка на пушещи коминчета, която асоциираме с "миризмата на зима" в провинцията и в по-колоритните квартали на големите градове. Това е основният агент на екологично въздействие за всички, които сме навън – пиковете на замърсяване на въздуха в градовете се дължат преди всичко на бумтящите печки при специфични климатични условия.

От друга страна, имаме гледката на самата печка вкъщи, на която толкова много се радвах като малък. Днес обаче знам, че комбинацията от горивен процес в затворено помещение и невежество, е убийствено ефективна в разболяването, осакатяването и съсипването на хора. Дали говорим за дърва или въглища – разлика в замърсяването почти няма. Точно тази, непопулярна и невидима страна на замърсяването на въздуха създава социално-значимите проблеми с респираторните заболявания, които осъждат големи групи на непълноценен живот. Особено, ако огънчето се подхранва и с някои нестандартни материали – пластмаси, опаковки, гуми… Изгарянето им в домашни условия води до емисии и на други, доста по-опасни вещества. Тъй като тези материали не се рециклират ефективно, в белите държави се изгарят контролирано в инсинератори и произвеждат чиста топло- и електроенергия. 

Идва най-интересната част. Ролята на държавата и общините. Вече коментирахме как се справят те по отношение на колите – няма ги! В казуса с твърдото гориво държавата заема категорична позиция:
Министерството на труда и социалната политика (чрез Агенцията за социално подпомагане) е

най-големият клиент на бизнеса с твърди горива

– купува около 250 хил. т. въглища годишно (50% от общото потребление на въглища от домакинствата в страната!), които дарява на около 220 хил. семейства.

Общините също не изостават в грижата си за хората – раздаването на дърва за огрев на калпак е масова практика, включително в градовете. Енергийните помощи, тази еманация на щедра и отговорна политика на национално и местно ниво, превръщат България в единствената страна в света, където успоредно с двойния ръст на благосъстоянието (в БВП/човек) в периода след 2000 г. се наблюдава и подобен ръст на потреблението на твърди горива от домакинствата.  

Крайният резултат е кристално ясно описан в следното заключение от Глобалното изследване на болестите, нараняванията и рисковите фактори на Световната здравна организация от 2010 г. :

Приносът на замърсяването на въздуха в домовете към смъртността в България е около 8 600 души годишно

Това е водещият рисков фактор за деца под 5 години в страната." Сам не вярвам, че чета това заключение за България през ХХI век. Това вероятно е бил водещият рисков фактор за болест и смъртност и за обитателите на пещерата Магурата през <изберете си праисторическа епоха>. В Западна Европа той получава толкова ниски стойности, че изобщо не влиза сред първите 25 рискови фактора в класацията. 

Още едно сравнение, за да осъзнаем мащаба. Катастрофалната авария в Чернобилската АЕЦ убива общо 64 души, с висока степен на сигурност допринася за смъртта на още 4 000 и може би има връзка с още 25 000 жертви на рак в цяла Европа през изминалите 30 и следващите 30 г. Е, в България си ги опушваме тези бройки за две лета и една зима между тях!

Възможното решение: Прекратяваме енергийните помощи и въвеждаме двустепенна тарифа за електро и топлоенергия.

Пример за електричеството: първите 500 квтч. да са на цена 10 ст., а над тях цената да скача на 25 ст./квтч. (имагинерни стойности, без претенции за точност). Да, има много технически детайли, които да се изчистят, но идеята е ясна и имаме исторически опит с нея. Забележете, че това не е субсидия – всеки си плаща реалното потребление. Сигурен съм, че ръстът в потреблението от енергийно бедните домакинства бързо ще бъде компенсиран от намалена консумация на тези, които могат да си позволят, а и ще бъдат реално стимулирани, да инвестират в енергийна ефективност, газ или ВЕИ. Нетният ефект ще е по-ниско потребление на първични енергийни ресурси. Най-важното –

всички ще живеем по-добре, по-дълго и по-здрави, а гората ще остане там, където я искаме!

Прекратяването на безобразията на властта по отношение на енергийните помощи и колите ще реши проблема в голяма степен, но няма да го изкорени напълно. Дори държавата и общините да престанат да раздават промоционални дози фини прахови частици, дори изведнъж техническите прегледи да станат перфектни, ужасно много хора ще продължават да горят дърва и въглища и да карат каквото имат. Те ще продължават да секат горите, да задръстват деретата с цели квартали, да изпразват контейнерите за разделно събиране, да "рециклират" метали с допотопни методи, да замърсяват реките с изпражненията си и след това да пият водата им. Защото са бедни и просто нямат избор. 

От всичко казано дотук според мен следва, че

бедността е в основата на най-големия ни екологичен проблем

Единственото дългосрочно решение е устойчиво икономическо развитие, което да осигури работа, образование и независимост и на хората, които ги нямат. Това развитие се случва чрез силата на въображението, предприемчивостта и труда ни. То безусловно минава през проучване и добив на полезни изкопаеми, инвестиции в заводи, инсинератори, депа, писти, хотели, пътища, електроцентрали. То се нуждае безалтернативно от изпреварващо създаване и възприемане на технологични и управленски иновации във всички сектори на икономиката, включително и преди всичко, в земеделието и енергетиката. Устойчивото развитие иска съзидателно действие на бизнеса, което да дава работа и възможности във всяко градче и село в страната. 

А.., извинете, май оставих държавата, с всичките й министерства, агенции и оперативни програми без активна роля!?! Пропуснах да поискам нов закон или поне наредба, нова забрана или поне лицензионен режим, национализация или поне ре-индустриализация, нови субсидии или поне намаляване на ДДС (само за добрите де!)… Всъщност май си пожелах държавата просто да спазва собствените си закони, да ги прилага с еднаква тежест към всеки и да не осигурява привилегии на никого. Само нейните институции могат да създадат рамката от свобода, справедливост и защита на собствеността, която привлича инвестиции, стимулира предприемачеството и възнаграждава работата, а не лентяйството… Нещо се размечтах, твърде много "Защо нациите се провалят" напоследък. 

Може ли просто държавата да пречи по-малко в следващите четири години, моля?