Януш Бугайски: България трябва да реши дали принадлежи на Запада, или на Русия

Януш Бугайски (архив от 2004 г.)

© Цветелина Николаева, Капитал

Януш Бугайски (архив от 2004 г.)



Политическият анализатор Януш Бугайски беше един от чуждестранните гости по време на двудневната международна конференция, посветена на 25-ата годишнина от началото на демократичните процеси в България и Европа, която се проведе в София тази седмица. Публикуваме дословно речта му от дискусията "1989 и културата на спомнянето: многото истории и неразказаната истина".


Важно е на първо място да си припомним, че комунизмът беше система, управлявана от малцинство. Мнозинството беше лишено от граждански права и контролирано от самоизлъчен елит. Този елит се обявяваше за носител на реда, докато подтискаше политическата конкуренция и инакомислието. Комунизмът


връзваше обществата в усмирителната риза на подчинението




и цялата структура разчиташе на лъжа и репресия.


Комунизмът създаваше и илюзия за икономическо развитие, на базата на утопия, на обещанието за бъдещ просперитет и достигане до "обетованата земя". Въпреки това, десетилетията на моделиране на обществото завършиха с провал в това да се създаде модерно общество, което да е икономически конкурентноспособно. Това е факт, който постоянно трябва да помним и да си повтаряме, защото е в ядрото на комунизма.


На второ място, комунизмът беше метод за национално и държавно подчинение, при който правителствата в Централна Европа бяха не просто под диктата на Кремъл, но също и зависими от съветските лидери за собствените си позиции и власт - Югославия, Албания, всичките. Целият период на Студената война в Източна Европа беше белязана от


директна или индиректна съветска окупация -


чрез партията, чрез тайните служби, чрез военните. Допълнителна роля имаха и икономическите заплетени връзки между тези страни, създадени при предишния Евразийски съюз, който може би помните, се наричаше "Съвет за икономическа взаимопомощ" (СИВ или англ. Comecon).


Въпреки тези два факта, сега сме свидетели на два модерни начина за изкривявания на истините за комунизма. Аз ги наричам - социалистически и империалистически.


Както при всяка носталгия, има елемент на смесване на факт и измислица, когато си спомняме за миналото. Някои от по-възрастните може би ще се сетят за държавната закрила от люлката до гроба, макар че стандартът на живот беше нисък и в застой. Някои от по-младите могат да изпитват


носталгия заради невежеството на родителите си,


или ако решат, че сегашната икономика е твърде конкурентна за тях, че не им харесва да работят много, че не могат да разчитат на държавата, колкото би им се искало. 


Други копнеят за предсказуемост и ред и митологизират миналото.


Освен това във всяко общество, във всяка нация, има и една група хора, които могат да се нарекат


политически мазохисти.


С други думи, те биха искали авторитарна държава да им казва какво да правят.


Можем да добавим към този списък и незавършената декомунизация, неадекватното историческо образование, изкривената представа за комунизма като част от модерния политически спектър, за разлика от близкия му братовчед (или почти кръвен брат) фашизма.


Освен всичко друго демокрацията често пъти е възприемана като


хаотична, при това заслужено.


Особено ако говорим за неудовлетвореността от работата на всички съвременни партии. Това е нов възход на хилиазма - вярата че предстои нещо по-добро, че някой ще дойде на бял кон и ще ни спаси.


Някои политици в Централна Европа експлоатират тези положения, за да промотират авторитарните принципи, включително и патернализъм и национализъм, като условия за прословутата социална закрила и икономическа стабилност.


Второият въпрос е империализма. Някои политически лидери изкарват комунистическата ера като период на национален възход, дори на национално величие. Мисля, че повечето централни и източни държави в Европа отдавна са загърбили всякакви империалистически амбиции и нямат претенции към земите на съседките си. Но


с едно изключение - Русията на Путин,


която опитва да манипулира разнообразни исторически митове, за да създаде образа на легендарния руски свят - "Русский мир", който уж ще бъде възстановен под управлението на Путин. Най-скорошният пример са собствените думи на Путин - оправдаването му на Пакта Рибентроп-Молотов от 1939 г., който на практика позволява на Хитлер да започне Втората световна война.


Истината е, че


"Русский мир" донесе агресията на империализма в Източна Европа,


геноцид, концентрационните лагери (ГУЛАГ), в които загинаха десетки милиони хора, изселение на цели нации от родните им земи към пустоштите на Сибир и Централна Азия, и разбира се, Втората световна война. Сътрудничеството на Москва с Хитлер позволява на нацистите да започнат войната и Холокоста.


Настоящите управници на Русия не само изкривяват спомените за репресиите на комунизма и на царизма, за да оправдаят миналото, но също и, за да оправдаят сегашните си атаки към част от съседките си, особено към Украйна.


Целта на Москва е нов империалистически проект


и заедно с това - да разедини Европа, да демонизира либерализма и демокрацията, да превърне европейските политици в пасивни наблюдатели, да корумпира институциите и да лимитира суверенитета на Централна и Източна Европа.


И така, България и всички близки държави,


трябва да вземат решението


дали принадлежат към демократичния западен свят, където миналото може да се изследва, или към автократичния руски свят, където спомените се подменят, за да обслужват интересите на държавата. Двата свята не могат да се слеят, точно както комунизмът не може да е в едно с демокрацията.


*Януш Бугайски е анализатор на международната политика. Живее в САЩ. Той е старши научен сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика във Вашингтон. Води предаванията "Часът на Бугайски" и "Времето на Бугайски". Написал е 19 книги за Европа, Русия и трансатлантическите отношения, като освен това публикува в няколко периодични издания. Последните му книги са ‘Conflict Zones: North Caucasus and Western Balkans Compared’ (2014), ‘Return of the Balkans: Challenges to European Integration and U.S. Disengagement’ (2013) and ‘Georgian Lessons: Conflicting Russian and Western Interests in the Wider Europe’ (2010).


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK