Ненаписаната българска харта

Георги Марков

© Портал Култура

Георги Марков



"Дневник" препубликува от портала "Култура" с разрешение на редакцията есето на Георги Марков за най-достойните представители на българската интелигенция. То е прочетено по Дойче веле през 70-те години на ХХ в. Публикува се за първи път с разрешението на © г-н Любен Марков.

Може би за цялата западна общественост България беше единственото място в Източна Европа, където СССР нямаше никакви проблеми, където обикновените граждани като че бяха приели покорно съдбата си, където разните партийни изми (сталинизъм, догматизъм, ревизионизъм, титовизъм и пр.) се бяха примирили под егидата на Живковото ръководство, където студенти и ученици вместо да горят в младежки бунтове, тихо се боричкаха за по-голяма стипендия, където интелектуалците живуркаха щастливо в своите домове и клубове и като че никой не се сещаше да предяви каквито и да е претенции за някакви си човешки права.


Толкова по-силно ставаше това впечатление върху фона на цяла раздвижена Източна Европа. Когато полските писатели образуваха комитети за защита на работниците, когато източногермански писатели бяха изгонени от страната, загдето бяха изразили несъгласие с официалната линия, когато чешките писатели и интелектуалци развяха знамето на ХАРТА 77, когато мощна група унгарски писатели ги подкрепи и дори румънски интелектуалци влязоха в остър конфликт със своите власти, само българските писатели и интелигенти като че се надпреварваха да се надвикват: "Ах, колко хубаво си живея!".




И тъкмо когато чуждите кореспонденции бяха забравили къде точно се намира България, а мнозина не можеха и да си спомнят как се отива до София,


във Виена експлодира българската бомба


За голям брой политически наблюдатели и коментатори, това беше горе-долу равно на откриване на петрол на небето. Според съобщенията на един австрийски вестник видни софийски интелектуалци бяха чели и разисквали чехословашката ХАРТА 77, което пък ги бе сблъскало с органите на властта, които както се знае не обичат никакви харти. Нещо повече – 40 души са били викани за разговори или разпити в Държавна сигурност, като 14 били задържани за по-дълго време, но в края на краищата никой не бил затворен. Другият заряд на бомбата беше уволнението на група редактори и сътрудници от в. "Народна младеж" заради интервюто с Радой Ралин и Борис Димовски, отпечатано в броя от 20 януари.


В австрийското съобщение се изброяваха 4 имена на такива непокорни писатели като Христо Ганев, Валери Петров, Гочо Гочев и Камен Калчев. Ден и половина след това дойде категоричното опровержение на БТА, която бе интервюирала писателите. Според нея и Камен Калчев, и Валери Петров, и Гочо Гочев с най-остри думи окачествяват австрийското съобщение като долна лъжа и заявяват колко щастливо си живеят с народната власт. Особено щастлив и елеен изглежда Камен Калчев, но и другите двама не му отстъпват. Познавайки добре и тримата, аз все пак се учудих, че речникът им беше един и същ, като че всичките им изказвания бяха написани от един и същ човек. И, разбира се, веднага ми направи впечатление, че нямаше нито дума от четвъртия и за мен далеч най-важния от всички – Христо Ганев. БТА заяви, че той е бил интервюиран, а пък се оказа, че не е казал нито дума. Вторият пропуск в опровержението беше отсъствието на цялата история около вестник "Народна младеж".


Когато комунистически власти премълчават нещо, това е почти винаги белег, че то съществува


по най-неопровержим начин.


Въпреки всички твърдения и опровержения, аз лично не знам колко вярна и колко невярна е цялата тази история. Склонен съм да смятам, че ако има някаква истина в четенето, разискването и съответно разпитването в Държавна сигурност във връзка са ХАРТАТА за човешки права, то тази истина не е толкова драматична, колкото на някои се струва. Не мисля, че при съществуващото положение в България, някой сериозно би арестувал виден български писател, заради изразени от него еретични мисли. Българските комунистически власти имат далеч по-добри, по-съвършени методи, за да накарат някого или да си затвори устата, или пък ако продължава да говори, да няма никакви слушатели.


Основната причина поради която властите не бяха се разтревожили сериозно е, че цялата днешна българска интелигенция, включително нейните най-достойни представители, са до голяма степен откъснати от живота на масите, от живота на народа. Онова, което за едно или две кафенета в София може да изглежда като атомна експлозия, не е дори лек ветрец в просторите на страната, не достига до работниците и селяните. Само абсолютно необоснована прибързаност или истерия на някой идеологически шеф може да стопи разстоянието между интелигенция и народна маса и да създаде герои и кумири. А веднъж щом се създадат герои и кумири, тяхното унищожаване е много трудно. И струва ми се, че и съветските, и български власти знаят това съвсем добре.


Но вярна или невярна австрийската история за сблъскване на български интелектуалци с режима заради ХАРТА 77 и целия въпрос за правата на човека в България, тя не изменя с нищо две съществуващи страни на българската действителност. Първата от тях не е отричана от никого, дори от най-слепите представители на режима. И тя е истината за несъществуващите човешки и граждански свободи в България. Няма никакъв смисъл да изброявам очевидни факти като липса на свобода на словото, липса на свобода на организирането, липса на свобода на публикуването, липса на свобода на информация и може би най-болезненото отсъствие на свобода – тази на пътуване зад граница. Почти всички плодове поставени в третата "кошница" на споразумението в Хелзинки си остават само в мечтите на българските граждани. Дори яростните обвинения на комунистическата пропаганда срещу Запада, че се бил бъркал в техните "вътрешни работи" само утвърждават впечатлението за


пълното отсъствие на тези свободи


Другата страна на българската действителност през последните 30 години е отношението на някои представители на българската интелигенция към отсъствието на тези свободи. И тук вече аз навлизам в област, където човек открива неосведомеността на чуждите журналисти и всички основания на българските борци за човешки и граждански свободи да се гордеят. Ако все пак в София наистина се е породило движение в подкрепа на чехословашката ХАРТА 77, то за мен не е нито изненадващо, нито случайно явление, а нормален израз на дългогодишна постоянна мъчителна борба. Когато погледна назад, аз виждам много чудесни образи, обединени от една голяма и властна идея – да бъдат верни на себе си и на истините, които са припознали, да бъдат честни спрямо обществото, спрямо изкуството си, спрямо идеалите си. Толкова по-силни изглеждат тези образи върху фона на корумпираното партийно изкуство и култура, върху фона на богатите примамки и съблазни, с които режимът заобикаля интелигенцията. И затова, когато русите, поляците или чехите гордо говорят за стоицизма на един или друг герой-интелектуалец, който отстоява идеалите си срещу всякакъв конформизъм, аз си мисля с възхищение за стоицизма на Христо Гинев, легендарният български партизанин, високо талантлив сценарист и режисьор, смел и непоколебим гражданин, който постепенно зае така вакантното място на главен представител на интелектуалната съвест в България.

Христо Ганев

Христо Ганев


"Не мога да понасям Христо Ганев", бе извикал един мой познат. "Защото всеки път, когато го срещна, чувствам какво нищожество съм аз самият!"


Много малко интелектуалци в цяла Източна Европа могат да се похвалят с неподкупността на Христо Ганев, с неговата активна бдителност за отстояване на собственото достойнство, за висока нравственост и принципност. Никога няма да забравя онези събрания в Съюза на писателите, когато той категорично и бойко се опълчи срещу долните игри на партията. Каква горда независимост имаше в него, когато се срещаше с разни партийни ръководители и им даваше да разберат, че той не е този, който ще превие глава и ще се преклони пред мимолетната им власт. С годините Христо Ганев стана онзи център, към който инстинктивно и хаотично се приближиха мнозина писатели, кинодейци, художници, граждани. Той стана еталон за гражданска честност, който мнозина волю-неволю прилагаха към себе си. Огромно бе влиянието на Христо върху Валери Петров, Стефан Цанев, Неделчо Драганов, Борислав Шаралиев, върху голям сектор от киното. Огромно бе неговото влияние и върху ония, които бяха от другата страна на оградата, защото те трябваше да се съобразяват с него. Неговата максима: "Прави позицията си пределно ясна", беше в драматично противоречие срещу размазваческата същност на нашия живот. Христо беше комунист, но искаше онзи комунизъм, заради който той и неговите другари наистина се бяха борили. Никога няма да забравя злъчността му спрямо парвенютата на деня, спрямо онези наши колеги, на които билетчето печелеше и от двете страни, спрямо всички ония, които бяха съчетали държавните интереси със собствения си егоизъм и печалбарство. Цялото поведение на Христо Ганев е силна глава от ненаписаната българска харта за човешките права.


Радой Ралин

© Иван Григоров

Радой Ралин

До Христо се нарежда друг уникален образ на българската действителност – Радой Ралин, най-популярният български писател, когото също не можаха нито да подкупят, нито да сплашат. Някой в София ми бе казал: "Знаеш ли, че той е единствения човек у нас, когото цял народ разбира".


Виждам Радой с неговия вечен шал около врата, с брадата му на сатир, със странните източни очи, в които винаги има някакъв детски пламък и чувам провлачения му приятен глас. Радой, който направи от българската епиграма голямо изкуство, а от себе си най-чувствителната антена на най-будно обществено съзнание. Нито Съветският съюз, нито Полша, нито Унгария, нито Румъния имат свой Радой. Никой никога там не е отивал така дръзко, така далеко и така сполучливо в осмиването на една трагикомична действителност. "Недупкоспособни думи" отпечатани миналата година са израз на най-остра сатира, която ни показва, че въпреки всички превратности на българската съдба Радой си е Радой. Спомням си, когато го викаха на разни високи и ниски места, когато го придумваха, когато го заплашваха, когато го притискаха. Радой устоя на всичко. Фактически през цялото време Радой Ралин проповядваше и настояваше за българската харта. За него тя не беше формален документ за чужди кореспонденти, а платформа на сърцето и душата, лична вътрешна платформа за действие. Не зная дали някога ще цъфне налъмът, който той бе поставил у дома си във вода, но съм сигурен, че много поколения ще мислят за него като за свети Радой.

Константин Павлов

© Валентина Петрова

Константин Павлов


И пак в тази редица на непримиримост, честност, гражданско съзнание и постоянна борба за погазените права аз виждам цяла група великолепни поети. Между тях – най-талантливият и най-непримиримият – Константин Павлов. Всеки стих на Константин Павлов е глава от българската харта. Всеки препинателен знак е израз на бунт и протест в името на правдата и свободата. Дали Константин Павлов е подписал някакъв обществен документ или не, не е толкова съществено. Важното и знаменателното е неговото собствено съществуване, което е критерий за достойнството на истинския талант. Едва ли някой утре ще си спомни за всички тия партийни Голо-Босевци, но Константин Павлов, както Христо и Радой, ще бъдат светлите страници в учебниците на поколенията.


И по-нататък, когато се взирам в тия, които вече са се подписали под ненаписаната българска харта, виждам разстроената от противоречия физиономия на Стефан Цанев, виждам пренебрегнатия Николай Кънчев, виждам твърдото и открито лице на Добри Жотев, виждам чувствителността на Блага Димитрова, на цяла дузина млади и нови имена, идващи напред в името на същите, вечните стари идеали. Виждам могъщата група на българското кино с най-силните представители – Бинка Желязкова, Христо Писков, Борислав Шаралиев, виждам най-добрите български театрални режисьори начело с Вили, Леон и Асен, Гочо Гочев и Мандаджиев… и много други.


Ето защо аз мисля, че


хартата е вътре в тях, в чудесната донкихотовска самоотверженост на толкова много хора


и в красотата на толкова много постъпки. Кога Съюзът на съветските писатели може да се похвали с драматичната сила на българското писателско събрание на 12 април 1968 година, когато 12 ръце се вдигнаха срещу 252? Кога тачени и облагодетелствани членове на друг съюз в Румъния или Русия дръзнаха да кажат "НЕ" на изгонването на Солженицин като въпрос на принцип? Това бяха само две от датите в развитието на ненаписаната българска харта за човешките права. Или да вземем другото явление, с което свободомислещите в Русия толкова се гордеят. Самиздат. Колко време преди това ние преписвахме забранените стихове на Константин Павлов, поемата за Съветския съюз и македонската поема на Стефан Цанев, запомняхме и рецитирахме стиховете и епиграмите на Радой, разменяхме си маса машинописни преводи на забранени чужди творби като се започне с Кьостлер и се свърши с Йонеско и Бекет, разменяхме си забранения Солженицин… И това бяха глави от ненаписаната българска харта.


Така че дали сензационните вестникарски съобщения са верни или неверни, дали българските интелектуалци са се обявили за чехословашката ХАРТА 77 не е толкова важно. Важното е съществуването на ненаписаната българска харта, която вече от години се следва с ум и сърце от най-достойни представители на днешната българска интелигенция и която цели извоюването на всички така скъпи на българина човешки съдби.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (34)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2569 Неутрално

    Ами така е,никакви документи не могат да те направят,свободата и демокрацията е върховенство на закона.За това обаче се иска постоянна борба,защото когато интелигенцията на един народ заспи или изчезне,всеки документ може да бъде подменен.Не трябва да позволяваме да ни успиват.

  2. 2 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2783 Неутрално

    Р.Ралин и К.Павлов са гении и светци.Затова сега всички псевдоинтелектуалци се мъчат да ги забравят и заобиколят.

  3. 3 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 929 Весело

    Борис Димовски?Той е светец.Не е отделил специално място за него.Не са били много близки явно.Както и да е.Простено е на един от съсценаристите на филма "На всеки километър"-най-бруталната филмова пропаганда на престъпния комунистически режим.

  4. 4 Профил на БМЗ
    БМЗ
    Рейтинг: 1521 Любопитно

    Георги Марков няма ли някоя статия за мултикултурализма?

    Апокалипсисът апокалиптичен
  5. 5 Профил на Каишков - Либерален мислител
    Каишков - Либерален мислител
    Рейтинг: 808 Неутрално

    Това за Радой Ралин (между другото активен борец срещу..... с всички произтичащи от това привипегии) е направо смешно че бил заплашван. По спомени на писатели самият Радой е бил едва ли не едиственият интелектуалец, който е можел да влезе при Т. Живков винаги когато реши, без предварителна среща. И изобщо според Марков излиза че за да си 'свободен интелектуалец" трябва да угодничиш за Запада и по политически причини или по поръчка да "заклеймяваш" в някакви харти. Много странно виждане за "свободен писател".

  6. 6 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4502 Неутрално

    Историята със Солженицин и гласуването против изключването му , в разгара на най свирепата истерия срещу него в СССР , тук на българска земя е много показателен за родната интелигенция.
    Всичко това обаче ставаше в условията на вакуум и между БКП и СБП и нищо не достигна до ушите на обикновените " работници и селяни" както казва Марков.

    klimentm
  7. 7 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1028 Весело

    Радой беше велик! Не се даде вообще. И беше невероятен талант. Само за Пушкин съм чел, че може от раз да римува... Та имаше един любимец на бай тоша, със звучното и ромонливо име Ламар. Непрекъснато пишеше славни редове за него. Та Ламар се ожени за една доста по-млада от него жена. Беше обграден от млади хора ласкатели, заради него и жена му, разбира се... Та веднаж отишъл на екскурзия на Амбарица. Там бил и Радой. И Ламар му казал, а бе Радой, знам че си добър стихоплетец, кажи една епиграма за мен! Ще ти кажа две, отвърнал Радой:

    Ламара, Ламаре,
    казало едно магаре.
    Ний с тебе служим на една муза,
    но ти си член на съюза...

    и

    Ламаре, Ламаре, като си се качил на Амбарица,
    можеш ли се качи на ламарица?

  8. 8 Профил на kashpirovska
    kashpirovska
    Рейтинг: 655 Неутрално

    Този очерк идва в много точен за мен момент-днес случайно мина да се видим една позната.Тя е изключително интелигентна и начетена личност,художник по костюмите в киното и театъра,правила е декори на много постановки и филми.И реши точно днес да ми каже мнението си за ...Радой Ралин и Стефан Цанев.Останах шокирана,защото според нея те са били от любимите придворни на Тодор Живков! Не вярвам,за мен Ралин и Цанев са мъдри хора!

    Джордж Оруел-1984
  9. 9 Профил на socialen
    socialen
    Рейтинг: 381 Неутрално

    За умрял или добро, или нищо.

    Бях блокиран 73 пъти: 18.9-18.10; 12-15.9; 31.07-31.08; 25-29.07; 22.06-22.07; 12-19.06; 5-6.06; 25-26.05; 10-17.04; 5 -8.04; ... Пиша и в dnes.bg
  10. 10 Профил на socialen
    socialen
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#7] от "charlesdegaulle":

    Нали нямало свобода. Как е оцелял изобщо?

    Бях блокиран 73 пъти: 18.9-18.10; 12-15.9; 31.07-31.08; 25-29.07; 22.06-22.07; 12-19.06; 5-6.06; 25-26.05; 10-17.04; 5 -8.04; ... Пиша и в dnes.bg
  11. 11 Профил на socialen
    socialen
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#1] от "chicago514":

    Като гледам кой е пак "премиер" и коя е най-голямата "партия" се питам как писаното от тебе се вписва в този ред на мисли.

    Бях блокиран 73 пъти: 18.9-18.10; 12-15.9; 31.07-31.08; 25-29.07; 22.06-22.07; 12-19.06; 5-6.06; 25-26.05; 10-17.04; 5 -8.04; ... Пиша и в dnes.bg
  12. 12 Профил на socialen
    socialen
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#3] от "vjacho":

    Георги Марков е един от главните сценаристи на "На всеки километър".

    Бях блокиран 73 пъти: 18.9-18.10; 12-15.9; 31.07-31.08; 25-29.07; 22.06-22.07; 12-19.06; 5-6.06; 25-26.05; 10-17.04; 5 -8.04; ... Пиша и в dnes.bg
  13. 13 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1028 Неутрално

    До коментар [#10] от "socialen":

    По тошово време имаше един комитет за партиен и държавен контрол. Там бяха "заточени" изключително комунисти идеалисти. В смисъл, имаха висок пост и вършеха сериозна партийна работа - занимаваха се с далавери над 1 милион долара. И не оставаха без работа... Много от тях имаха сериозни връзки в КПСС. Именно те се грижеха нито един АБПФК да не бъде наказан, освен ако е шпионин. Радой беше много известна личност, с протекцията от комитета поне живота му беше гарантиран. Виж, често го прибираха и както той се изразяваше - "истинах снощи и имам бодежи по цялото тяло" и те поглеждаше модро... Той и Борис Димовски бяха неустрашими.

  14. 14 Профил на socialen
    socialen
    Рейтинг: 381 Неутрално

    До коментар [#13] от "charlesdegaulle":

    Всички до един агенти.

    Бях блокиран 73 пъти: 18.9-18.10; 12-15.9; 31.07-31.08; 25-29.07; 22.06-22.07; 12-19.06; 5-6.06; 25-26.05; 10-17.04; 5 -8.04; ... Пиша и в dnes.bg
  15. 15 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 929 Неутрално

    [quote#12:"socialen"]Георги Марков е един от главните сценаристи на "На всеки километър".[/quote]
    Да,четирима са в сценарния екип.Той е един от тях.Сценарният екип е подбиран и утвърден на най-високото тогавашно ниво.
    И от това,разбира се,не бива да се прави капитал,но все пак....

  16. 16 Профил на Вячеслав Атанасов
    Вячеслав Атанасов
    Рейтинг: 929 Неутрално

    [quote#13:"charlesdegaulle"]Той и Борис Димовски бяха неустрашими.[/quote]
    Борис Димовски и след 10-ти ноември беше еталон за доблест.Негови са думите:"Да попитам нашите псевдо-републиканци защо не отидат да освобождават Холандия,която пъшка под игото на монархията.Не я ли чуват как пъшка?" С тези си думи си навлече неприязънта на синьо-червената мъгла.

  17. 17 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 698 Неутрално

    Много добре усети Джери тази селска лукавост на Т.Живков да си играе на куче и котка с интелектуалците.Джери го изпита на гърба си.Радой Ралин и Борис Димовски - "Лютите чушки изчезнаха за по-малко от 24 ч.,иззети от всички книжарници и още много други примери на коварство от страна на режима.Лошото е,че наистина ние не написахме нашата Харта..... и затова и до днес някой не иска да прочетем историята докрай,преди да обърнем нова страница......

    Tony
  18. 18 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1028 Неутрално

    До коментар [#16] от "vjacho":

    +++++!

  19. 19 Профил на dun
    dun
    Рейтинг: 711 Неутрално

    "по-опасен от СПИНа и по-страшен от рака у нас все пак си остава ПРОСТАКА" р.р.

    Публикувано през m.dnevnik.bg

  20. 20 Профил на B52
    B52
    Рейтинг: 1457 Неутрално

    Засрамен си казвам че не бях чувал нито за Христо Ганев, нито за Лпнстантин Павлов.
    Комунягите не случайно ритат така срещу отваряето на досиетата, архивите и лустрацията.
    За 25г успяха доста митове да отгледат, на хората чак им домиляв за кочината каквато бе НРБ. Знаем който контролира миналото той определя и бъдещето.
    Така че перспективите пред БГ са нерадостни...

    He had decided to live forever or die in the attempt, and his only mission each time he went up was to come down alive.
  21. 21 Профил на Торбалан
    Торбалан
    Рейтинг: 877 Любопитно

    До коментар [#5] от "Каишков - Гласът на Америка":

    Каишков, като те чете човек открива, че ти си писал и ето това:
    "Преди известно време излезе от печат книгата "Люти чушки" от Радой Ралин, в която са събрани епиграми на автора с илюстрации от художника Борис Димовски. В нея се съдържат художествено и идейно несъстоятелни обобщения и груби клевети по адрес на нашата социалистическа действителност, срещу политиката на Българската комунистическа партия."

    Пълния текст > http://bit.ly/1vbFTiS

    Freedom is never more than one generation away from extinction. We didn't pass it to our children in the bloodstream. It must be fought for, protected, and handed on for them to do the same. Ronald Reagan
  22. 22 Профил на .......
    .......
    Рейтинг: 434 Весело

    [quote#8:"kashpirovska"]И реши точно днес да ми каже мнението си за ...Радой Ралин и Стефан Цанев.Останах шокирана,защото според нея те са били от любимите придворни на Тодор Живков! Не вярвам,за мен Ралин и Цанев са мъдри хор[/quote]

    прави ти чест , че се съмняваш

    Основен белег на разумния човек е Съмнението...
    сляпата вяра е за глу****те

    Ако Ралин и Цанев не са били мъдри хора-щяха ли да оцелеят ??

    това е основния проблем на българина-Бърка ценностите..

    Същото е и с Георги Марков....от най-близкото обкръжение на Първия

    недостигнала му слава..потърсил я другаде..не успял...другото е вече спорно

    скоро гост беше в Панорама Бойко Ламбовски и говорИ за прословутото писмо/разкаяние на Георги Марков до Тодор Живков...

    Гост обеше и един приятел на Марков - писател емигрант , не помня името му...

    на въпроса за разкаянието- поставен от Бойко Ламбовски - писателят / Приятел деликатно замълча..

    многоликата истина не е за всеки...

    След КТБ Накъде Ли.....ДАНО е само КТБ !!!
  23. 23 Профил на dobrich
    dobrich
    Рейтинг: 1234 Неутрално

    [quote#6:"klimentm"] Солженицин и гласуването против изключването му , в разгара на най свирепата истерия срещу него в СССР [/quote]

    Всъщност, Солженицин беше противник на съветския режим повече от националистическа великоруска гледна точка. Но партийните бонзи в Москва не го разбраха....

  24. 24 Профил на .......
    .......
    Рейтинг: 434 Неутрално

    [quote#8:"kashpirovska"] Не вярвам,за мен Ралин и Цанев са мъдри хора![/quote]

    спомних си
    идере реч за Димитър Бочев
    ***************
    много от борците с-у комунизЪма Тук са се борили за апартаменти , коли и жителство ...

    Честните бяха в Белене

    много от борците с-у комунизЪма в емиграция са се борили за "още една звезда на пагона"

    Честните -за къшей хляб

    След КТБ Накъде Ли.....ДАНО е само КТБ !!!
  25. 25 Профил на Chavo64
    Chavo64
    Рейтинг: 387 Неутрално

    Както винаги безкомпромисен и точен. Като го четеш, разбираш, защо "каишковците" го "почерпиха" с рицина за рожденния ден на Тодор Живков.

    chavo64
  26. 26 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2783 Неутрално

    До коментар [#20] от "B52":

    Конст.Павлов е блестящ поет.Прочети.Струва си.

  27. 27
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше обидни или нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  28. 28 Профил на джендър  дебне  в храсталака
    джендър дебне в храсталака
    Рейтинг: 2783 Неутрално

    Дневник, публикувайте моля ви ,речта на Р.Ралин на 18.11. 1989г. на първия митинг.Много е актуална.

  29. 29 Профил на millton
    millton
    Рейтинг: 488 Неутрално

    Във всяка среда, колкото и стерилна да е, винаги ще се п(р)оявят таланти, отделни изключителни личности, с различни светоглед, усещания и отношение...Но идеята (на Партията) е те да бъдат запазени "под похлупак", във вакуум (както беше споменато по-горе в един от коментарите), така че техните съждения и възгледи да не достигат (да не повлияват) на голяма част от хората, защото в противен случай ще се получи верижна реакция (напр. Солидарност), която е невъзможно да се контролира, а премахването на тези личности би ускорило процеса...Иначе казано, за да се проявят положителни резултати от инакомислието (свободомислието) се изисква натрупване на критична маса, след което процесът на търсене на естествени човешки ценности и права ще продължи от само себе си...Нещо което в България не се получи...

  30. 30 Профил на BIG AL
    BIG AL
    Рейтинг: 1352 Весело

    ....Тролейбусът по линия номер 3 в София , беше съветски, произведение на изкуството.Задната врата 80 см. широка , предната 70см. Вътре , разстоянието между седалките -60 см.Прозорците не се отваряхя- нито лете ,нито през зимата ..Рискуваше се повече да не могат да се затворят .Веднъж напълнен с пътници , слизането можеше да стане само със значителна човешка сила, насочена напред и загубване на някое и друго копче .Разминаването вътре си беше почти сексуално преживяване .През 60-те години, този бронетранспортьор, служеше да превозва работници и чиновници, от квартал Левски до центъра-Народния театър и обратно.Сутрин и вечер си беше чиста печалба от тотото , ако се качиш на първият пристигнал на спирката.
    ‘Айде още малко навътре” –беше най-честата молба , за да се докопаш до вътрешната страна на вратата..Чуваше се и: „Другари , първите , най- отпред ,вече да слизат”, но това беше някакъв остатъчен хумор на хора , които все още го имаха ..Качил се , в теб се вглеждаха десетки очи, сякаш си отворил кутия с копърка .Но вечер , след 19 часа, тролейбусът беше празен.Нямаше нито заслужили , нито незаслужили строители на комунизма...Тогава той се отпускаше и издаваше всякакви жални звуци, движейки се по паважа на Ботевградско шосе .От задните седалки можеше да се види дори големият надпис: „НЕ КУРИТЬ” над вратата на шофьора .Това беше и първата дума на руски, която много от нас научиха .
    Тази вечер.......
    .........
    BIG AL .....:))

    BIG AL
  31. 31 Профил на BIG AL
    BIG AL
    Рейтинг: 1352 Неутрално

    Разбира се, не мога да опиша толкова добре , колкото Георги Марков ...
    Живеехме в безвремие- хилялдолетен строеж на комунизЪма , хилядолетен 'райх" строяхме ...

    BIG AL
  32. 32 Профил на Gai-jin
    Gai-jin
    Рейтинг: 508 Гневно

    До коментар [#5] от "Каишков - Гласът на Америка":

    Каишков, Каишков, това твоето си е направо скудоумие и тежки психически увреждания.
    Само човек, който никога не е общувал с Радой, а слуша единствено партийните пропагандатори, може да говори и пише подобни глупости. Това беше клеветата, която враговете му използваха, за да го унижат, за да накарат такива първосигнални същества като тебе, др. Иванов и др. под., да вярват сляпо в лъжите им.
    Познавах бай Радой лично и мога с часове да ти разказвам за трудностите му, за униженията, на които го подлагаха, за бедността му (особено сравнена с охолството на лъжци и неморални люде като Левчев, Фучеджиев, Дичев, Лиляна Стефанова и др.).
    Безполезно ще е.
    Както е казал Пушкин: "Не оспаривай глупца!"

  33. 33 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 2288 Неутрално

    До коментар [#7] от "charlesdegaulle":

    Също и :

    "Ламар ходи на къра,
    да пие вино с бакъра".

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  34. 34 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1028 Весело

    До коментар [#33] от "Jessika":

    Благодаря, това не го знаех...





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK