Убийството на Киров, големият терор и днешните агитатори на страха

Убийството на Киров, големият терор и днешните агитатори на страха


Тази седмица се навършиха 80 години от събитието, дало повод на Йосиф Сталин да започне разправа вътре в партията и в крайна сметка със собствения си народ. След убийството в Ленинград на комунистическия деец Сергей Киров на 1 декември 1934 г. започват вълна след вълна на кървав терор, погълнал милиони хора в бившия СССР. Точно преди да избухне Втората световна война, болшевиките довеждат почти до безпомощност армията с репресии и отблъскват още повече населението от режима си.
По този повод "Дневник" ви предлага статията на руския историк Георгий Мирски "Убийството на Киров".


За мен тази дата е паметна поради две причини. На този ден като 8-годишно момче попаднах в болницата с дифтерит - болест, която по онова време беше смъртоносна. По-късно майка ми разказваше как на следващия ден след работа хукнала към болницата, но вратата на детското отделение била заключена, а от охраната й обяснили: "Ами те всички деца умряха." Но тя се сетила да ме търси в отделението за възрастни, където ме бяха прехвърлили - единственият, останал жив.


Когато се прибрах у дома, цялата страна все още беше в траур. Кой уби Киров? Нямаше никакво съмнение - германските фашисти и троцкистите. Тези два етикета - хитлеровци и троцкисти - стояха един до друг. За невероятно кратко време, само в рамките на няколко години, целенасочената и несрещаща никакви възражения и съмнения пропаганда успя напълно да направи хората кръгли глупаци. Троцки, човекът, на когото за деня на Червената армия на първа страница на "Правда" беше посветена редакционна статия под заглавие "Лев Троцки - организаторът на победата", вече се показваше като съюзник на Хитлер, с когото заедно искат да възстановят в страната ни властта на капиталистите и помешчиците. Всички говореха така, чувал съм го със собствените си уши.




По-късно, когато се развихри терорът, на Запад започнаха да допускат, че убийството на Киров е дело на Сталин, провокация, предлог за разправа с опозицията. У нас тогава едва ли някой си е мислел така и частушката "Огурчики-помидорчики, Сталин Кирова убил в коридорчике" е била измислена много по-късно.


Мисля, че убиецът (Леонид) Николаев е бил психически нестабилен и е извършил престъплението от лични мотиви - известно е, че жена му (Милда Драуле) е била любовница на Киров. (Бел. ред. тя е арестувана малко след убийството в двореца "Смолни", където е централата на ръководената от Крим местна партийна организация на болшевиките, разстреляна е на 10 януари 1935 г.)


"Конгресът на победителите"


Но няма съмнение, че Сталин се възползва от убийството, за да даде старт на кампания на масов терор без прецедент в историята. Именно от 1 декември 1934 г. започва войната на Сталин срещу собствения елит, срещу партията му, Червената армия и народа.


През същата 1934 г. се провежда XVII конгрес на Общоруската комунистическа партия (болшевики) - "Конгресът на победителите", на който Сталин казва, че това е първият конгрес, на който "вече няма кого да бием". Цялата опозиция е разгромена. Делегатите го аплодират със смях.


Тези весели делегати са били 1966, а през следващите години 1108 от тях ще бъдат разстреляни.


На  XVII конгрес те ентусиазирано избират ЦК на партията сред най-добрите болшевики - общо 139 членове и кандидат-членове. От тях до следващия конгрес няма да доживеят 98 души. Конгрес на разстреляните победители.


Сергей Миронович Киров, смятан за "любимец на партията", всъщност не се радваше на особена популярност сред хората, но изглеждаше един от, общо взето, симпатичните ръководители заедно със Серго Орджоникидзе. А ние, момчетата, както и червеноармейците естествено знаехме най-много за Ворошилов ("първият червен офицер") и за Будьони, но в крайна сметка уважавахме най-много Тухачевски, Блюхер и Гамарник. Всички те загинаха - Гамарник успя да се застреля, другите двама ги разстреляха.


Спомням си как с майка ми пътуваме във влака, пред мен мъж чете вестник и аз надзървам през рамото му. "Мамо! Не може да бъде! Тук е написано, че са арестували Тухачевски, че е враг на народа... не вярвам!" Мама веднага ми запуши устата с длан и ме избута да слезем още на първата гара. Разридах се - Тухачевски, красавец, рицар, героят на героите, кумир и пример за всички момчета...


Зацапаните снимки в учебника


Това се случи през юни 1937 г., а есента учителят по история унило ни инструктира: "Отворете учебника на тези и тези страници и замацайте с мастило снимките." Той дори не смееше да произнесе имената на "враговете" - Тухачевски, Якир, Уборевич. А Блюхер още беше във вихъра си, пеехме песни за него. Още повече че беше и в трибунала, осъдил на разстрел "групата на Тухачевски". Но удари и неговият час. Запазил се е разказ на чекист очевидец за това как са го влачили на разстрел, смазан от бой и избитото око висяло на бузата на маршал Блюхер, първият командир, отличен с орден "Червено знаме" по време на гражданската война...


Японски шпионин - ето какъв беше  Блюхер. И отново зацапвахме с мастило снимки в учебника. И не само него, но и маршал Егоров, сражавал се заедно със Сталин в полската кампания през 1920 г., но почти две десетилетия по-късно получил своя куршум в тила.


В компартията на Бирма, водила десетилетия наред партизанска война в джунглите, имало две наказания - "изключване от партията" и "окончателно изключване". Т.е. разстрел.


От петимата първи маршали на СССР трима са "окончателно изключени". С какви маршали е посрещнал 1941 г. Сталин? Ворошилов, Будьони, Тимошенко и Кулик напълно се провалят като пълководци, германските генерали жестоко ги бият... Отстранени са от постовете си, а Кулик дори е разстрелян.


В Далечния изток Блюхер е сменен от известния военачалник Штерн, но и той е разстрелян. При това кога? През октомври 1941 г. в разгара на битката за Москва. С него са разстреляни и прочути летци, ветерани от Испанската война, които вече са станали генерали: "страшилището за немските изтребители" Ричагов и два пъти "Герой на СССР" Смушкевич (легендарният "генерал Дъглас", кумир на републиканска Испания, организирал отбраната на Мадрид от фашистката авиация). Те всички са обявени за прикрити врагове и агенти на хитлеристите.


"Какво нещо е сърцето..."


След смъртта на Киров унищожаването на цялото висше военно командване и разстрела на относително популярни хора като Бухарин, Риков, Косиор, Рудзутак, Енукидзе, Постишев, Косарев... все още на относителни симпатии се радваше Орджоникидзе. Но след един бурен разговор със Сталин той се прострелва в сърцето. Веднага в дома му се стича цялото Политбюро и Сталин, гледайки мъртвия Серго, казва на висок глас: "Какво нещо е сърцето! Преди миг човекът беше жив и здрав, а гледай какво стана!". На следващия ден в некролога в "Правда" пише, че Орджоникидзе е умрял от сърдечно заболяване.


Около Сталин останаха Ежов, Молотов, Ворошилов, Маленков, Каганович, Жданов. Макар че и от тях не оцеляха всички.


Четвърт век по-късно попитах (Макич) Арзуманян, директор на нашия научен институт, защо Орджоникидзе не е гръмнал първо Сталин, а след това себе си? Та той е знаел, че е обречен, брат му вече е бил арестуван. Старият и мъдър човек, лежал в затвора, ме попита: "Ами, помисли се - бил си на 11 години и какво щеше да си помислиш, когато научиш, че Орджоникидзе е убил Сталин? Ще ти кажа - след като такъв човек като Серго се е оказал предател, на кого да имаш вяра? На родния си брат не бива да се доверяваш. И всичко щеше да стане по същия начин - вместо Сталин щеше да дойде Молотов, терорът щеше да се засили още повече - нали трябва да бъдат разобличени всички врагове? Ето това е. Беше прекалено късно, Сталин вече бе неотделим от партията и Серго знаеше това."


Безсрамната лъжа


Да, твърде късно. Ние, момчетата от 30-те години, влязохме в живота, знаейки, че Сталин е неразделна част от Вселената. Пропагандата го превърна в несменяем и незаменим. Беше премината точката, отвъд която няма връщане назад. Този унищожител на души можеше да пролее колкото си иска кръв и нищо да не му се случи. Така е и до днес. И се намират не малко фалшификатори на историята, доктори на науките, писатели и журналисти, които убеждават народа, че на репресии била подложена само "петата колона", предателите, промъкнали се по ръководните постове. Това е безсрамна лъжа.


Подробни изследвания са доказали, че от жертвите на сталинските репресии (почти милион разстреляни и много милиони изпратени по лагерите по член 58 (контрареволюционна дейност) представителите на елита са били 7%. Седем процента! А останалите са били работници, селяни, служители, обикновени хора.


Но какво ги интересува това онези, които независимо от възгледите и намеренията си промиват мозъците и създават условия за завръщане в нашата страна на страха, сплашването, доносите, клеветенето, "лова на вещици", ненавистта към всички, мислещи и живеещи по друг начин, двусмислието, забраната на свободата на словото, раболепието и усещането за пълно безсилие пред всемогъщата власт, нищожеството на личността, смазвана от държавата в името на народа, обожествяването на вожда с неговата единствено правилна идеология.


Именно това е, което прави роднини сталинизма и фашизма.


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK