Съмнението (по повод студентския празник)

Откриване на учебната година в СУ "Св. Климент Охридски" - архивна снимка

© Анелия Николова

Откриване на учебната година в СУ "Св. Климент Охридски" - архивна снимка



Есето е прочетено по "Дойче веле" през 70-те години на ХХ век. Порталът "Култура" го публикува за първи път с разрешението на © г-н Любен Марков, "Дневник" го препечатва с разрешение от редакцията. Акцентите са на "Дневник".


Едва ли има нещо по-досадно от писането на дежурни материали по повод известни празници или дати от календара. Поне практиката на българските вестници и списания, които непрекъснато честват нещо и от празници не им остава време за делниците, ми е създала чувството на ужасно пустославие. Това идва главно от напомпания език и от пороя празни фрази, които често пъти прескачат границите на безсмислицата и навлизат в царството на умопомрачението. Защото вместо празника или датата да бъдат добър повод човек да се вгледа в известна сфера на живота или човешката дейност, вместо да се използва случая, за да се каже нещо ново и смислено, темата на делника се удавя от тостове, дежурни декларации и тъпи напътствия. Затова и тази година студентският празник ме кара отново да се върна към времето и поколението, което най-много обичам. Иска ми се да отговоря като оня мъртвец, когото св. Петър попитал каква професия би си избрал, ако можеше да живее отново, и който казал: "Студент!".


Разбира се, някой би ми възразил, че най-бедните хора на света са студентите, че няма нищо приятно в денонощното зубрене за изпити, често пъти на наука, която има дълбоко ненаучен характер, и че не всеки студент е в научното поле, което той предпочита. Но ако извадите мъките от студентския живот, то комай няма да остане много от него. Това са белите кахъри, както се казва. А пък аз искам да използвам тазгодишния празник, за да поговоря за черните кахъри. За студентите и науката. Или още по-точно – за студентите и съмнението в науката. Всички ние, преминали по този път, знаехме, че главната разлика между ученика и студента не беше възрастта или специализирането, а простият факт, че докато ученикът биваше задължен да приеме преподавания научен материал като таблица от неоспорими истини и закони, на студента беше дадена привилегията (и задължението) да се съмнява, да не вярва, да не приеме ученическите закони и истини.




Студентите не научаваха нещата, а ги изучаваха


Това беше класическо правило, при което неведнъж се случваше студенти да си имат сериозни неприятности с вманиачени преподаватели, изискващи безпрекословно подчинение и поднасящи теориите си като "заповеди по полка". Всеки знае не един и два случая, когато талантливи студенти коригираха или оборваха неточностите в теориите на своите преподаватели, когато дори най-крайни професори-диктатори трябваше да замлъкнат пред въпросите на студентите си. Казах нарочно, че така БЕШЕ, защото по-късно – всъщност от времето, когато се забрани честването на Климент Охридски – нещата се промениха. Тоталитарният режим на управление естествено не можеше да допусне свободното мислене. Дойдоха времената, когато, както в средновековието, нямаше по-ужасно престъпление от мисленето.


Комунистическата партия, която винаги е била много далеч от нормалното използване на нещото, наречено "мозък", с всички разполагаеми средства се опита да отучи хората от навика да мислят,
което значи от навика да се съмняват като в замяна се опита да им създаде навика да повтарят, с други думи прехвърли човека в царството на папагалите.


Папагалниченето бе установено като основен интелектуален закон във всички сфери на живота


Фразата "както каза другарят" стана най-често произнасяната "мисъл". Новите "Божи заповеди" бяха написани под формата на ново "Отче наш", което щастливите граждани на строящия се комунизъм трябваше да произнасят преди и след ядене, преди и след всичко. Така се създаде и разви една от най-жестоките пародии на интелектуална дейност – цитатничеството. Имаше времена, когато непрекъснато се цитираше, защото не бе позволено дори да кажеш "Добър ден" като своя собствена идея, защото чрез цитиране можеше да се преуспее, защото цитирането не те обвързваше с нищо, защото цитирането беше нещо като самозащита. Цитираше се непрекъснато, цитираше се по всичко и за всичко. И се стигна дори до използването на цитирането като начин да се кажат някои неща. Маркс и Ленин, Сталин и Георги Димитров, Тодор Павлов са сигурно световните шампиони между цитираните.


Навикът да се цитира като безспорна истина, често пъти очевидна глупост, изречена от някои от поменатите или от някои от неупоменатите техни наследници, остана да ехти дълго време след това, но вече в определено по-друг контекст – подмазването. И днес ако отворите българските вестници, ще видите "както каза другарят". Но разликата сега е, че нито цитираният, нито цитиращият вярват в цитата, а той е просто декларация за раболепие. Докато по-рано "цитатът" беше мерило, стандарт, който откъсваше главите на всички, които можеха да го надвишат. Социалистическият реализъм в литературата е една много очевидна форма на цитатничество.


Ала ако в литературата, в изкуството, в търговията, в политиката, в радиото и вестниците


забраната човек да има свои мисли нанесе тежки поражения,
то в областта на науката пораженията бяха убийствени


От понятието наука аз изключвам всички тия недомислици като марксизма-ленинизма, социалистическото право и т.н. Ако хвърлим поглед върху състоянието на българската наука от 1949 до 1959 г., ние ще видим празно пространство, наблъскано с цитати. Добре, ако в т.н. идеологически дисциплини предъвкването на едни и същи глупости може да продължи векове, то в областта на природните или технически науки това има съсипващ характер. Това доведе до пълен застой на техника, индустрия, селско стопанство. Защото цитатчиците не са творци, те са просто папагали. И стигнала до абсолютно задънена улица, станала сама жертва на собствената си глупост, партията се реши на един компромис – да освободи от замразяване поне умовете на ония, които се занимават с природни или технически науки, да им даде възможността отново да мислят, за да раздвижат застиващата кръв в тялото на социалистическата икономика.


Дългогодишното цитиране на Лисенко и Мичурин едва не умори страната от глад, а цитирането на други съветски светила по онова време една не унищожи индустрията. Нещо повече, осъзнала значението на "неидеологическите науки" (какво противоречие с Маркс!) партията се втурна да прави институти и да произвежда учени. Оказа се, че учените и специалистите станаха най-ценните граждани. Урокът, който комунистическата партия сама си даде, бе жесток. И ето го сега новото положение – в областта на идеологическите науки и изкуството старото правило е все още в сила, но в областта на другите науки, там вече не само се поощрява, но и се разчита на някой, който ще измисли или ще стигне до нещо ново. Тодор Павлов си остана безвреден догматик и склеротик в идеологията, но в науката няма място за него, защото там той е вреден, там повтарянето на "отче наш" нанася по-големи поражения, отколкото би нанесла атомната война. Или ако трябва образно да се изразя, на идеолозите им беше разрешено да си чешат крастата с дървото на изкуството и пропагандата, но сакън да не посмеят да докоснат дърветата на истинските науки. И както всеки се убеди, тази промяна доведе наистина до раздвижване, стигна се наистина до съживяване и развитие на науките.


Но никой не може да отдели напълно методологията в науката от тая в живота. И ето че стигаме пак до студентите. От момента, в който студентите от "господа" станаха "другари", края на 1948 г., те бяха деградирани от правото си на изучаващи до покорството на научаващи. От тях се искаше просто да заучат и преповтарят неща, които техните професори и преподаватели им казваха като абсолютни, неопровержими закони и истини и при това с тон, нетърпящ каквото и да е съмнение. Този метод на работа със студентите, за голямо съжаление, се запази дори когато науката е отделена от идеологията. И до ден-днешен огромен брой професори се отнасят със студентите си по "даскалски", и до ден-днешен се смята за непростимо студент да се усъмни или да се опита да изкаже свое мнение.


Несъгласието по даден въпрос се приема едва ли не като враждебна проява


Мнозина крайно неинтелигентни професори и преподаватели (производство от епохата на цитирането) бързат да смачкат с грубост всеки опит на студент "да знае повече от тях". Така че една от най-големите беди в университетската работа у нас е отсъствието на истинска, демократична атмосфера в отношенията преподавател-студент. Безмилостното преследване на съмнението фактически уби или притъпи главния двигател в научното мислене. Защото няма наука без съмнение, няма научно мислене без съмнение. И ми се струва, че в момента когато някоя теория стане толкова силна, че изключва съмнението в своята достоверност – тя престава да бъде научна. Не може да има абсолютен научен факт, абсолютна научна теория. Още древните са казвали "усъмни се в мен, за да ми повярваш!".


Ако трябва да определя кои са според мен


двата най-важни елемента на научното мислене, бих казал – съмнението и фантазията


Цялото историческо развитие на световните науки потвърждава това. Всички успехи, големи и малки, са започвали не с приемането на нещо, а с отхвърлянето на нещо, просто новото се е появявало като отрицание на старото. И този огромен, непрестанен и най-чуден процес на новото да отрича старото ни е довел до цивилизацията, която имаме. "Не бой се днес да отречеш това, което си казал вчера, не бой се утре да отречеш това, което си казал днес". Това не са думи, характеризиращи безпринципност, а точно обратното – характеризиращи главният, основният принцип на мисленето. Съмнението и самосъмнението безспорно са дали на човечеството много повече, отколкото каквато и да е вяра в каквото и да е. Аз не искам да противопоставям съмнението на вярата, а съмнението на догмата. И бих продължил логически, че свободата започва от правото да се съмняваш. Но тъкмо това право у нас се раздава половинчато.


Ако можеш да изобретиш нова машина, от която държавата да спечели – съмнявай се, но не можеш да се съмняваш по всичко онова, което стои зад машината. И оттук виждаме как партийното догматизиране на живота влияе силно върху догматизирането на науката дори когато тя има височайшо разрешение да бъде недогматична. Пример за това е начинът на преподаване на студентите, третирането им като ученици. В последна сметка такова третиране значително облагодетелства слабите, зле подготвени, набързо пробутани по партийна линия професорчета, които не могат да приемат изразеното съмнение в науките им другояче освен като посегателство срещу тях. От българските университети липсва като преподавателски метод почти напълно откровения разговор-спор.


Лекциите на много места напомнят на добре тренирана агитка


А от друга страна неотдавнашната анкета между студентите, чиито резултати бяха отразени в "Литературен фронт" под заглавие "Аполитични ли са студентите?", показа съвсем ясно, че българските студенти са отсели брашното от триците. Ние виждаме огромен интерес към ония науки, където съмнението е разрешено, където човек може да мисли със собствената си глава, докато "идеологическите вероучения" са пренебрегнати. Тъкмо съмнението на студентите им е помогнало да направят отсявката. Нито Карл Маркс, нито Исак Нютон, нито Алберт Айнщайн могат да бъдат толкова безсъмнено всевалидни и всевечни, че да впримчат своите истини като въжета на догмата върху врата на човешкото развитие.


Разбира се, съмнението в науката не изключва съмнение в живота на обществото, съмнение в режима, съмнение в пороя речи и декларации. Напразно комунистическата партия се опитва да отдели неотделими неща. Тя няма други алтернативи освен – или назад в догматичните монастири на средновековието, или напред, когато всяко "днес" ще ражда съмнение във всяко "вчера" и това непрестанно и мощно съмнение ще утвърждава не отделни резултати, а целия процес на човешкото движение към съвършенство. И тъкмо съмнението ще тласка това съвършенство винаги на такова разстояние, че да предизвиква нови импулси на живота.


И накрая нека кажа, че патронът на българските студенти Климент Охридски създаде своята школа не защото вярваше, а защото се съмняваше в гръцката и в латинската школи.

Коментари (35)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 736 Неутрално

    Ако Георги Марков беше още жив,щеше да повтори същите думи,които е изрекъл през 70-те години на 20 век.
    Едно цвете за Джери,а на всички студенти - бивши,сегашни и бъдещи,честит празник!

    Tony
  2. 2 Профил на роджър
    роджър
    Рейтинг: 967 Неутрално

    Да, така беше !
    В много отношения и сега е така, но не чак така !
    Много деца вече не учат тук, а и дето е текло, пак ще тече !
    Честит празник

    https://www.youtube.com/watch?v=7wBkJ8oIvRg
  3. 3 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2690 Неутрално

    Честит празник студенти.

  4. 4 Профил на jelev_jelqzko
    jelev_jelqzko
    Рейтинг: 954 Неутрално

    До коментар [#3] от "chicago514":

    Готвех се да напиша точно това!Навярно и много други.

  5. 5 Профил на shileto
    shileto
    Рейтинг: 1217 Неутрално

    Колко е вярно. Честит празник студенти и умната !

  6. 6 Профил на joro4900
    joro4900
    Рейтинг: 758 Весело

    Честито, честито...ние сме по честитките...някога Чърчил е казал... "има там един народец на Балканите, който като се изкъпе и си честити..." Та честито студенти...

  7. 7 Профил на Волният Ибрик
    Волният Ибрик
    Рейтинг: 458 Неутрално

    [quote#5:"shileto"]Честит празник студенти и умната ! [/quote]

    Ако не умната - русата

  8. 8 Профил на петро
    петро
    Рейтинг: 980 Неутрално

    Така беше.
    Както се казваше:
    Дано не ти се падне любимият въпрос на изпитващия!
    В МЕИ-то първите два курса си беше изтезание.

    А за "Терминал-2" беше опасно и на ум да си помислиш.

    Честит празник млади хора!
    Бъдещето е пред вас, не унивайте и бъдете максимално активни!

  9. 9 Профил на Кирето
    Кирето
    Рейтинг: 1417 Неутрално

    Есето е невероятно, както всичко писано от Г.Марков.
    А за студентите ...... отдавана всички свързват празника с къркане и гьобеци по масите, кой на чалготека, кой на хижа....
    Иначе честито де...

    Научих "God Save the Queen".........е, не си струва....
  10. 10 Профил на Yard
    Yard
    Рейтинг: 2178 Любопитно

    [quote#6:"joro4900"]някога Чърчил е казал... "има там един народец на Балканите, който като се изкъпе и си честити..."[/quote]
    А имате ли някакъв източник, че е казал това или както винаги папагалничене на пропаганда, както пише в статията?

  11. 11 Профил на Мойше! Толкоз!!!
    Мойше! Толкоз!!!
    Рейтинг: 1088 Неутрално

    [quote#6:"joro4900"]някога Чърчил е казал... "има там един народец на Балканите, който като се изкъпе и си честити..."[/quote]

    [quote#10:"Yard"]А имате ли някакъв източник, че е казал това или както винаги папагалничене на пропаганда, както пише в статията? [/quote]
    Няма значение дали го е казал Чърчил, или някой друг. Има значение че това е вярно!
    До коментар [#10] от "Yard":


    До коментар [#6] от "joro4900":

    THOSE ARE MY PRINCIPLES! AND IF YOU DON'T LIKE THEM...WELL, I HAVE OTHERS, TOO!
  12. 12 Профил на agl52316780
    agl52316780
    Рейтинг: 515 Неутрално

    Добре, Марков наистина е добър литератор но разбира се представя неговата си гледна точка. Нещата никак не са толкова еднопосочни и зависещи само от системата, която между другото е множество от индивиди със собствените си особености. И това изключва генерализирането, на което Марков се подава

  13. 13 Профил на Arya Stark
    Arya Stark
    Рейтинг: 684 Весело

    "патронът на българските студенти Климент Охридски създаде своята школа не защото вярваше, а защото се съмняваше в гръцката и в латинската школи."

    Прекрасен финал! Честит празник, независимо, че според мен датата трябва да бъде 25 ноември!

    "Winter is Coming"
  14. 14 Профил на pelovski
    pelovski
    Рейтинг: 451 Неутрално

    Доста елементарно. Да не би само Маркс, Ленин и подобните да се учили студентите ? За какво наизустяване говори Марков като се има предвид, че и по онова време имаше студенти по математика, физика, химия и др. ? С наизустяване ли се вземат изпити по тези дисциплини ?
    Че по ония години напр. в математиката имаше големи имена като Обрешков, Тагамлицки, Чакалов, Попов, Брадистилов и др. Сега по време на демокрацицята май нямаме хора от този ранг.
    С тия елементарни писания не само по този, но и по други въпроси Марков доста пада в очите на по-знаещата публика. Той в някаква степен прилича на един фен от някаква агитка, който непрекъснато скандира срещу другия отбор, дори и този отбор да играе много добре.

  15. 15 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1464 Неутрално

    До коментар [#14] от "andru":
    Че по ония години напр. в математиката имаше големи имена като Обрешков, Тагамлицки, Чакалов, Попов, Брадистилов и др.
    .................
    Споменатите учени са специализирали на Запад, преди 09.09.44г.
    Марков ти говори за системата в НРБ, никой не можеше да мърда навън, освен номенклаурни учени като Георги Марков-историчара, който специализира във ФРГ през 80-те години. Зубрене и на дистанционно, това фабрикува системата. От самостоятелно мислещи индивиди колективът от посредствени шумкари имаше страх.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  16. 16 Профил на pelovski
    pelovski
    Рейтинг: 451 Неутрално

    [quote#15:"СДС"]Споменатите учени са специализирали на Запад, преди 09.09.44г. [/quote]

    Същите преподаваха тук в България по време на комунизма. Така че техните студенти не са учили само Маркс и Ленин (имаше няколко идеологически дисциплини задължителни за всички). И ще повторя, че Марков доста елементаризира нещата. Втренчил се в нещо и всичко друго е извън полезрението му. Често пропагандата на Марков е доста тъпа. Но нормално - отишъл на Запад за да бъде голямата работа, а в крайна сметка е станал един слуга, на когото подават къшей хляб и от когото там не се интересуват.

  17. 17 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1464 Неутрално

    До коментар [#16] от "andru":
    "От момента, в който студентите от "господа" станаха "другари", края на 1948 г., те бяха деградирани от правото си на изучаващи до покорството на научаващи. "
    Може би е по-добре да прочетеш статията отново.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  18. 18 Профил на Fred: Бойко Борисов-Ледоразбивача пред БСП
    Fred: Бойко Борисов-Ледоразбивача пред БСП
    Рейтинг: 2665 Неутрално

    Все пак в техническите ВУЗ имахме привилегията идеологическите предмети да не са много и да се набляга на точните науки. Не че нямаше некадърни професори които не изпускаха повода да сложат и там малко идеология и да наблегнат на "постиженията" на СССР но се търпеше.

    В практиката с тайна завист гледахме по панаирите модерните западни машини, събирахме лъскавите каталози и мечтаехме да работим с тях но си оставахме с мечтите, "валутата по второ направление" беше недостижима.

    Политкоректостта е Гестапо за Истината
  19. 19 Профил на pelovski
    pelovski
    Рейтинг: 451 Неутрално

    До коментар [#17] от "СДС":

    Аман от пропагандни клишета. И аз по ония години бях студент. Покорство имаше по идеологическите дисциплини, но къде е покорството когато ти преподава напр. Обрешков, който беше светило ? Или Тагамлицки ? Ако един 25 годишен сега чете Марков ще остане с впечатление, че в България е имало само милиция, Партия, ДС и нищо друго. Животът беше по-пъстър.

  20. 20 Профил на Gopeто
    Gopeто
    Рейтинг: 2899 Неутрално

    За голямо съжаление днес много "студенти" изобщо не си и помислят да се съмняват и са много щастливи разни "професори", станали такива не заради научни постижения, а заради безприкословна вярност на БКП, да им наливат "знания" стига накрая да вземат заветното вишу. И се държат така сякаш този на практика фалшив документ за образование им дава правото да станат висши мениджъри направо от студентската скамейка.
    А празнуването днес придоби уродлив еснафско битов характер. Аз съм бил на празник в Студентския дом на културата (зад г*за на коня на Цар Освободител), където имаше дискотека, купон преобладаващи рок изпълнения, а на сцената пееха почти всички актуални тогова рок и поп изпълнители. Тогава градския транспорт също се движеше през нощта, но това не можахме да го разберем дали беше вярно защото си тръгнахме към 7 сутринта, когато си се движи нормално.
    След това през годината сме имали яки купони цяла нощ в блоковете на Студентски град, Но много повече се е случвало да четем до 7 сутринта. Не за изпит. По време на обучението ни.

    "За мен върхът е онова високо място, от което ясно съзирам следващата си цел" Боян Петров
  21. 21 Профил на Yard
    Yard
    Рейтинг: 2178 Неутрално

    [quote#17:"СДС"]
    Може би е по-добре да прочетеш статията отново. [/quote]
    Отново? Такива като него хвърлят по един поглед отгоре-отгоре и после пишат фермани в защита на златния век. Така са научени.

  22. 22 Профил на Yard
    Yard
    Рейтинг: 2178 Неутрално

    [quote#11:"Мойше! Толкоз!!!"]Няма значение дали го е казал Чърчил, или някой друг. Има значение че това е вярно! [/quote]
    Разбира се че има значение кой го казал. А иначе в твоята къща може и да е вярно, но аз не помня някой да ми е честитил банята.

  23. 23 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 5001 Неутрално

    Честит празник бъдете будни.

    klimentm
  24. 24 Профил на Chavo64
    Chavo64
    Рейтинг: 439 Неутрално
  25. 25 Профил на julesta
    julesta
    Рейтинг: 539 Неутрално
  26. 26 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 2165 Неутрално

    Хубаво е есето, макар че според скромното ми мнение, автора визира един идеален, да не кажа идеализиран студент.
    Вярно е, че един такъв на випуск да се случи, може да се окаже много ценна инвестиция, която да върне разходите по много випуски, но все пак, освен съмняващи и търсещи , студентите са едни просто млади хора, които макар и с недостиг на средства, преживяват едни от най-хубавите си години, сред една по-голяма или по-малка академична свобода, сред своите връстници и единомшленици и в този смисъл и аз бих отговорил по такъв начин на св.Петър, че бих си пшожелал отново тази "работа" .

  27. 27 Профил на charlesdegaulle
    charlesdegaulle
    Рейтинг: 1103 Неутрално

    До коментар [#11] от "Мойше! Толкоз!!!":

    Не е ли по-обидна репликата:
    На Балканите има едно блато със 7 милиона жаби, което трябва да се пресуши...
    Иначе, честит празник на студентите!

  28. 28 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 2473 Неутрално

    [quote#9:"Кирето"]А за студентите ...... отдавана всички свързват празника с къркане и гьобеци по масите, кой на чалготека, кой на хижа.... [/quote]

    Дали изобщо знаят какво празнуват?!

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  29. 29 Профил на the_axel
    the_axel
    Рейтинг: 342 Неутрално

    Тъпакът и десет пъти да прочете статията си остава тъпак. Не е от невнимателно четене!

  30. 30 Профил на antonio_vivaldi
    antonio_vivaldi
    Рейтинг: 2618 Неутрално

    То и сега е абсолютно същото, особено при хуманитарните дисциплини. Който иска качествено образование, може да го получи единствено извън България.

  31. 31 Профил на antonio_vivaldi
    antonio_vivaldi
    Рейтинг: 2618 Неутрално

    Иначе не знам нормална държава в света, където да има такова нещо като "студентски празник". Това комунистическо творение бе създадено с цел да се имитира грижа към студента, и всичко дори празнуването да бъде под контрола на майката-партия.

  32. 32 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 3474 Весело

    Още един цитатаджия...

    Кажи една лъжа 100 пъти - и ще си повярваш.
    Ако си доволно тъп - ще си повярваш "от раз".

    Сега, разлей лицемерни болшевишки сълзи и сополи - как през 1944 чудовището Чърчил заповядало на Сталин да нападне и окупира България. И за да е по-унизително за Сталин - написало заповедта на салфетка от евтин fast food restaurant.

    Интересно как Чърчил е казал на своя език "народец".

    Интересно по негово време колко са били британците,
    които имали собствена къща, апартамент (или "комуналка" ) с баня.

    В България е имало разлика да се плисне човек надве-натри в импровизирани условия - или да пътува до обществена (минерална) баня - за да се къпе там час, два или повече.

    Като в римски бани - било е своего рода пикник, сауна, плувен басейн... в едно. Понякога - за половин или цял ден.

    Няма нищо за чудене. След такава баня човек се е чуствал освежен, здрав, като "нов". Затова и поздравът.

    пп
    Ако е за легенди, има и българска, патриотична:

    Чърчил бил фен на българското вино "Мелник"
    и ежегодно си поръчвал бъчва или две.

    До коментар [#6] от "joro4900":

    Чърчил е казал... "има там един народец на Балканите, който като се изкъпе и си честити..."

  33. 33 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 2106 Неутрално

    Още едно крещящо обяснение защо образованието и всичко останало сега е такова, каквото е. И най-страшното - защо ние сме такива.

  34. 34 Профил на pelovski
    pelovski
    Рейтинг: 451 Неутрално

    [quote#31:"antonio_vivaldi"]Иначе не знам нормална държава в света, където да има такова нещо като "студентски празник". Това комунистическо творение бе създадено с цел да се имитира грижа към студента, и всичко дори празнуването да бъде под контрола на майката-партия. [/quote]

    Този празник не е творение на Партията.

    http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D0%BA_(%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F)

  35. 35 Профил на eksar007
    eksar007
    Рейтинг: 402 Неутрално

    ПОВЕЧЕТО СТУДЕНТИ ЗА С ПРОМИТИ МОЗЪЦИ ОТ ТЪПОТИИТЕ КОИТО ИМ ПРОМИВАТ МЕДИИТЕ ,,ДА ЖИВЕЯТ ДОБРЕ/ЯДАТ И ПИЯТ/ИСТИНСКИ СТУДЕНТИ СА ТЕЗИМКОИТО РАБОТЯТ ЗА ДА СЕ ИЗДЪРЖДАТ ,КАКТО СА ПРАВЕЛИ ПРЕДИ ДЕВЕТИ /ОСОБЕНОО В ЧУЖБИНА/СЕГАИМАТ ОБЩЕЖИТИЯ ,СТИПЕНДИИ И ЗАТОВА НЕ СА МНОГО ТРУДОЛББИВИ И В УЧЕНИЕТО.СТИПЕНДИИ САМО НА УСПЕШНИТЕ ,А НЕМНА ВСИЧКИ.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK