Стената и след нея

Строежът на Берлинската стена

© Associated Press

Строежът на Берлинската стена



"Дневник" препечатва анализа от портала "Култура" 

Държавната граница се гради и поддържа, както за да възпира и отбранява от чуждестранна враждебност, така и за да придава вътрешна цялост на обществото. В притчата "При строежа на Китайската стена", написана през 1917 г., Кафка описва тъкмо тази двойствена природа на границата. Той търси обяснение, защо Великата китайска стена е строена на фрагменти, като често между тях преднамерено са оставяли празноти. На една работна група възлагали да изгради някакъв отрязък от стената, на друга – да издигне друга част така, че след завършването им двата отрязъка да се срещнат. Но когато работните групи приключвали поръчания фрагмент, вместо да продължат да удължават стената до сливането на отрязъците, били изпращани от императора другаде. На новото място всичко започвало отначало. Така между отделните фрагменти оставали празни места, стената била като "надупчена" от проломи. Но нали я строяли, за да служи като защитен вал срещу нападенията от северните номади, защо градежът й е бил противоположен на намерението?


Строейки в продължение на години, хората загубвали търпение, обземала ги безнадеждност. Затова, като приключвали определен фрагмент от стената, ги отпращали далеч. По пътя към новото място, те се заразявали с ентусиазъм, като се убеждавали колко огромна, богата, красива и достойна за любовта им е тяхната страна. Обобщавайки, Кафка фиксира целта на тази имперска строителна политика: "Единство! Единство! Всички са рамо до рамо, … кръвта вече не тече по кръвоносните съдове на отделния човек, тя тече сладостно през целия безкраен Китай и се възвръща при себе си." Стената защитава, но заедно с това възпроизвежда властта. Държавната граница пази навън, но при определена властова структура може да се окаже, че съсредоточава функциите си в друга защита –  да пази държавната власт от обществото.




Берлинската стена беше символът на такъв вид граници. Построена в една августовска нощ на 1961 г., тя просъществува само 28 години, но навярно още много десетилетия ще бъде


знакът на границите от изолационистки и патерналистки тип, на анти-свободата


В римското социално въображение, което по думите на Умберто Еко е било с "обсесия по границите", съществуват два модела на граници. Единият е въплътен в мита за смъртта на Рем. Неговият брат Ромул, основателят на Рим, убил брат си Рем, защото той пресякъл определената от него граница. Но заедно с това в римското съзнание присъства и друг образ на границите. Обладани от страхопочитанието към необходимостта от ред в социалния хаос, римляните "изобретяват" бог Терминус – бога на граничния камък. Той се грижел да не бъде отместен камъка, маркиращ границите на земята, когато отсъства собственикът й. Бог Терминус гарантирал неписаните договори между римските граждани, като ги предпазвал от конфликти и изграждал доверие между съседите. Той давал израз на римското разбиране, че респектът към границите поддържа доверието между разделените от тях хора. Празникът на Терминус се отбелязвал, като разделените от граничния камък съседи се събирали заедно около него, украсявали го с цветя, правели жертвоприношения и пирували заедно. По този начин те се освобождавали символично от разграниченията, прехождайки между разделените пространства. Териториалните граници в тълкуването на древните римляни едновременно разделяли и свързвали.


Смисълът на Берлинската стена по-скоро съответства на мита за убийството на Рем, отколкото на мита за Терминус. Както отбелязва немският психолог Ханс Йоахим Маас, Стената беше "носещата конструкция", която поддържаше източногерманските репресивно-авторитарни институции, превръщащи гражданите в отчуждени, емоционално неустойчиви, стерилни, затормозени невротици.


Тя отне живота на стотици източногерманци 
и обезсмисли битието на милиони хора


В хода на историята са били издигани множество стени – както в далечен Китай и Римската империя, така и в днешен Израел или по границата между САЩ и Мексико. Но целта на тези прегради е принципно различна от целта на Берлинската стена. "Онези" са предназначени да не допускат нахлуване на варварите или на големи човешки маси, в които се привижда източник на опасност. Издигането на Берлинската стена е разпоредено с противоположното намерение – да възпира със сила не влизането, а излизането. Тъкмо в това е уникалността на тази стена -  Берлинската стена е трябвало да блокира изхода, а не входа.


Френският публицист Марек Халтер, който е преживял младостта си във Варшавското гето, пише, че предназначението на стената около гетото не е било да не бягат, а да остават скрити – не е имало къде да бягат, но е било опасно хората извън тях да знаят какво става зад тези стени. Берлинската стена и символизираните от нея изолационистки, патерналистки граници са с друга цел. Бетонната ограда в Берлин е прокарване на граница, която блокира движението отвътре навън. Тя е една абсурдна крепост – крепост, охранявана отвътре, от потенциални вътрешни "врагове", от свободно мислещи хора, от граждани, желаещи да изживеят живота си другояче. Над 400 са убитите източногерманци, които са се опитали да излязат на свобода от тази крепост. Но колко още животи са били обезсмислени от тази преграда пред свободата! Берлинската стена е не просто междудържавна граница – тя е може би най-зримият символ на едно фундаментално качество на комунистическото строителство: на сегрегирането на политическото и човешкото пространство, на опита за изолиране на гражданите от външния свят като условие за съществуването и възпроизвеждането на комунистическата система.


Берлинската стена е натоварена с много значения. Освен на комунистическия изолационизъм,


тя беше символ и на "Студената война"


Стената удостоверяваше не само подялбата на немския народ, но и конфронтацията на два геополитически блока и на две философии за бъдещето на света. В този смисъл, макар и по-къса от 200 км, Стената беше своеобразна мега-граница и символ на тогавашния двуполюсен свят. Затова рухването й беше събитие, което не принадлежи само на немската история. Демонтажът на Берлинската стена е събитие с глобални последици.


През изминалия четвърт век след рухването на Стената се оформиха две контрастни насоки в осмислянето и поддържането на границите. Чрез т.нар. постнационалнодържавни граници е налице своеобразен залез на традиционните граници. Но от друга страна има бум на нови "предишни" граници, съпроводен с кръвопролития и войни. Типична проява на първата тенденция е процесът "Шенген", а на втората – промените на границите в бивша Югославия, Сомалия, Етиопия, Судан и пр. Сегашните кръвопролития в Украйна, провокирани и материално подхранвани от амбициите на Путин за преразглеждане на границите в пост-съветското пространство, са очевиден пример за неизтощеността на тази втора тенденция.


Зоната на Шенгенското споразумение демонстрира края на традиционните междудържавни граници. Доколкото съществуват, границите в шенгенското пространство имат задачата да поддържат националната държавност, но заедно с това те не пречат на свободното движение и на оформящата се наднационална идентичност на европейското гражданство. Краят на Студената война създаде обаче условия не само за оформянето на пост-национални граници. Отпадането на блоковата конфронтация освободи една сковавана преди това политическа енергия, която подхрани ренационализацията и реетнизацията на обществените отношения в множество държави. Това от своя страна предизвика кипеж за преразглеждане на границите, особено на онези граници, които са начертавани най-вече за да се съблюдава някакъв паритет между зоните на влияние на Изтока и Запада. Освободени от дисциплината на блоковата конфронтация и от опеката на САЩ и СССР, някои държави поставиха под въпрос наложените им преди това изкуствени териториални очертания и пристъпиха към тяхното насилствено реорганизиране.


Краят на Студената война произведе не само страст към преначертаване на териториалните граници, но и към тяхната фортификация. В продължение на дълги периоди от европейската история границите са били военно укрепени, но същевременно са били почти незабележими при преминаването на хора през тях. Началото на ХХ век е време на свободното прехождане от една в друга държава. Британският историк А. Дж. Тейлър пише в "Английската история 1914-1945 г.": "До август 1914 г. благоразумният, почтен англичанин е можел да изживее живота си, без да забележи наличието на държавата, освен понякога в лицето на полицая и на пощенските служители. Той е можел да живее, както си пожелае. Не е имал официален регистрационен номер, нито документ за самоличност. Можел е да пътува зад граница или да замине завинаги от страната без паспорт, без каквото и да е официално разрешение. Също така чужденецът е можел да изкара целия си живот в Англия, без да иска разрешение и без да уведомява полицията".


Днес такава свобода на пресичането на границите не е възможна


дори за т.нар. шенгенски граждани. Те пътуват само с личната си карта, но са също толкова унижавани от контрола на летищата, колкото и всеки друг гражданин на държава извън шенгенското пространство. Основният фактор, предизвикал процеса на рязко засиления граничен контрол, е международният тероризъм, оформил се и придобил глобална сила в десетилетието след разпадането на биполярния свят. Произвеждайки масов страх и жажда за сигурност, международният тероризъм уязви фундамента на либералните политики – гарантирането на свободата. В този контекст се оформи тенденцията към


"секюритизация" на обществените отношения


която засегна особено силно начина на осъществяване на граничния контрол. Секюритизацията създаде условията за нарастваща дистанция между искането за сигурност и изискванията за свобода на съвременния човек.


Заедно с това процесите след Берлинската стена, наситени с глобализация и изключителна по мащабите си териториална мобилност, откроиха рационалното зърно в иначе твърде полемичната и трудно смилаема в режима на политическата коректност теза на Самюъл Хънтингтън – тезата, че интензивните конфликти няма да се разполагат по междудържавните граници, а по "линията на разломите" на цивилизациите. Както и че Западът ще трябва да се помири с невъзможността да наложи насила своята цивилизация над останалите, ако тя продължава с претенциите си за универсалност. Наистина, глобалните или "големи" войни са с намаляваща вероятност след края на Студената война. Светът все повече се превръща в мрежа от икономически взаимозависимости между отделните държави и региони и това го прави неуязвим от глобална война.


След демонтажа на Стената се оформи ситуация, която задава нови измерения на опасностите за мира. Ситуацията на Студената война, за която бяха характерни висока конфронтация между двата блока и ниско ниво на нестабилността, се преоформи – сега е налице ниска конфронтация и висока нестабилност. Вероятността от глобален сблъсък е сведена до минимум, но непрекъснато се произвеждат условията за регионални, локални и вътрешно-държавни въоръжени конфликти. В основата на голяма част от тях стоят най-вече такива причини, които имат пряко отношение към ценностите, които Хънтингтън описва като "цивилизационни" – религиозния радикализъм, етническата дискриминация, крайния национализъм, неоимперските амбиции. Глобализацията създаде онова, което някои политолози нарекоха "синхронизация на световното време", т.е. необходимост от съжителството на големи маси от хора, които са с твърде съществени различия в своята история, в своята култура. Съжителството на хора, живеещи в различни епохи, но битуващи в едно и също пространство. Глобализацията, придавайки огромна мобилност на големи човешки маси, отстрани едни граници, но създаде други, вътрешни граници.


Берлинската стена, този мрачен, зловещ символ на отминалата Студена война, беше демонтирана преди четвърт век. Но очевидно са нужни още много усилия за разчистване на остатъците от нея, както и за блокиране на възможността от появата на нейни близнаци.

Стената и след нея

© Портал "Култура"


Лазар Копринаров е учен и дипломат, бил е посланик във Венецуела от 2001 до 2006. Завършил е философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски", а след това Московския държавен университет. Темата на дисертационния му труд е "Културата срещу крушението. Идеите на Ортега-и-Гасет за културата". Днес ръководи катедрата по "Философски и политически науки" при Философския факултет на Югозападния университет.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (16)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на drake
    drake
    Рейтинг: 794 Неутрално

    Глупости на търкалета. И за сведение на автора името на английския историк се пише A.J.P Taylor. Един от най-известните и противоречиви английски историци, виден германофоб. А що се отнася до Хънтингтън , то автора по-добре да прочете неговата книга " The Political Order in Changing Societies" вместо да показва ,че е чел " The Clash of Civilizations". Първата е много по-сериозна книга.

  2. 2 Профил на Реми
    Реми
    Рейтинг: 2544 Неутрално

    Много добър анализ. Разбира се всеки има право за индивидуално тълкуване на подобни събития и явления. Мен лично ме впечатли най-много следният абзац:
    ".... Но колко още животи са били обезсмислени от тази преграда пред свободата! Берлинската стена е не просто междудържавна граница – тя е може би най-зримият символ на едно фундаментално качество на комунистическото строителство: на сегрегирането на политическото и човешкото пространство, на опита за изолиране на гражданите от външния свят като условие за съществуването и възпроизвеждането на комунистическата система."

    Животът е това, което ни се случва, докато правим планове за бъдещето
  3. 3 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 3795 Неутрално

    Нищо интересно като информация, нищо специално като анализ. Философстване...да. Граници има навсякъде и във всичко. И всяка е полезна с нещо. Даже в кръвното налягане са две. И никой не се напъва да ги премахва, или да ги събира...

  4. 4 Профил на hodounski
    hodounski
    Рейтинг: 2954 Неутрално

    Сега е ред на стените в главите ни.

  5. 5 Профил на makadam
    makadam
    Рейтинг: 624 Разстроено

    [quote#4:"Трябва съдебна реформа"]Сега е ред на стените в главите ни.[/quote]
    За сега американушките построиха на мексиканската граница, еврейчетата срещу Палестина , а украинците понеже са по-напреднали ще копаят ровове на руската. Гърците я имат срещу турците а ние се трудим на нашата. Абе от Берлинската май никой не е научил нищо.

  6. 6 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4043 Неутрално

    До коментар [#4] от "Трябва съдебна реформа":

    Много вярно, аз дори мисля че разликата между хората израснали зад стената( като мен например )и останалите е доста очевидна като манталитет и поведение.

    klimentm
  7. 7 Профил на БМЗ
    БМЗ
    Рейтинг: 1779 Неутрално

    Стените са необходими. Ако не бяха, целия етаж на блока нямаше да има стени и тогава щеше да е такава какафония и хаос, че...
    Всяка жаба да си знае гьола - това казва стената.

    Апокалипсисът апокалиптичен
  8. 8 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1324 Неутрално

    Голяма стена се оказа,ще има да я четем...

  9. 9 Профил на tww09306483
    tww09306483
    Рейтинг: 3920 Неутрално

    Не мога точно да схвана, какво се мъчи да ни каже възпитаника на МГУ...! Говори ни за Китайската стена, за Берлинската стена, за стената между САЩ и Мексико! Намесва Ромул и Рем, Кафка и Умберто Еко! Забърка ги със Студената война, Западен и Източен блок! Кръстоса ги за капак с Шенген... и какво...?
    Само на мене ли ми се струва, че автора си е 100%-ово ченге, което на дълго и нашироко ни обяснява за границата, от чистата абстракция, до телените мрежи и зидовете пазени от войска с автомати, но забравя да спомене за нашата граница, с която другарите ни бяха опасали, че да не дойдат империалистите от Запад...!

    Социалистът християнин е по-страшен от социалиста безбожник...! / Ф.М. Достоевски
  10. 10 Профил на дурак
    дурак
    Рейтинг: 568 Любопитно

    [quote#4:"Трябва съдебна реформа"]Сега е ред на стените в главите ни. [/quote]
    за тази стена .......
    "бронебойни патрони няма открити "

    неразбиваема е , ще си я носим до гроб

  11. 11 Профил на Norman Granz
    Norman Granz
    Рейтинг: 3978 Неутрално

    Не знам нужно ли е толкова философстване.

    Стената бе изградена от сталинисткия режим в Източен Берлин по нареждане на сталинисткия режим в Москва, за да откъсне германците, ималиш нещастието да се родят в източните провинции, от изкушенията на Запада.

    Докато във всички исторически епохи хората са строели стени, за да спират нашественици, комунистите строяха стени (и кльонове, и ровове, и бразди, и вишки, и картечни гнезда), за да държат насила поданиците си в "рая".

    НЯМАМ ВРЕМЕ ДА ОТГОВАРЯМ НА ВСЕКИ ИДИОТ.
  12. 12 Профил на Lou
    Lou
    Рейтинг: 1878 Неутрално

    Стената беше материална, но вече е един мит. Знак, символ на силата, която ни възпираше от свободния свят. Също както Сталинград се превърна в символ на съветската мощ и наша икона за 45 години, така и Стената се превърна във вечен символ на смъртта на СССР. Винаги съм се чудил, дали Чърчил и Рузвелт знаеха какво причиняват на света, подавайки ръка на Сталин на онзи мъглив 22 юни? Дали изобщо си представяха, че правят най-голямата грешка в живота си?

    "Виж, приятелю, на този свят има два типа хора - тези със заредените пистолети и тези, които копаят. Ти копаеш!"
  13. 13 Профил на Rozalina
    Rozalina
    Рейтинг: 572 Неутрално

    До коментар [#3] от "Доби ВЕЛКОВ":

    Ти си единствения индивид на планетата, който смята берлинската стена за полезна. Дори червените ти друзя, от кумова срама, от време на време я плюят.

    Socialism is the philosophy of failure, the creed of ignorance and the gospel of envy.
  14. 14 Профил на kiril_chukanov
    kiril_chukanov
    Рейтинг: 409 Неутрално

    Съветският лагер - затвор на народите.
    Да, Стената я няма. Можеш да отидеш, където искаш според възможностите. Подмяната на прехода у нас обаче не само не наказа надзирателите, но дори им позволи до голяма степен да запазят позициите си, че и да възпроизведат един управленски, мисловен и изобщо поведенчески модел. Можеш да си ходиш, твоя воля. Но решиш ли да останеш, трябва да се съобразяваш с престъпните привилегии на нелустрирания политико-икономически "елит". Това не е точно свобода, за справедливост да не говорим.
    Ако става дума за стените в главите ни, то е най-вече за преодоляването на това устойчиво внушение.

  15. 15 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 11152 Неутрално

    Филосовски разсъждения за стената, и да, не пази от нахлуване а от излизане на източно германците към западна Германия.

  16. 16 Профил на pomnesht
    pomnesht
    Рейтинг: 586 Неутрално

    До коментар [#11] от "Norman Granz":Ами това е истината, която сте описали с няколко думи. Но тя не е изгодна на хората с комунистическа закваска и затова го усукват като килифарски цигани.
    Но комунистите сложиха в малкия си джоб циганите.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK