Долар за 100 рубли, или може ли Путин да спаси икономиката си

Долар за 100 рубли, или може ли Путин да спаси икономиката си

© Reuters



През тази седмица руската валута отчете рекордно темпо на обезценяване спрямо еврото и долара от финансовата криза от 1998г. насам. Централната банка вдигна основния лихвен процент до 10.5% и това изобщо не спря девалвацията - в петък еврото вече наближи 74 рубли, а доларът - 60 рубли. Депутати предложиха да бъдат задължени износителите да продават на държавата половината от спечелената валута. Петролът, основен източник на приходи в руския бюджет, продължи да поевтинява и според бившия финансов министър Алексей Кудрин ще намалява цената си още в следващите 3-6 месеца и ще остане около 70-80 долара за барел до средата на 2016г. В същото време "Уолстрийт джърнъл" напомня, че руският бюджет е прогнозиран при 98 долара за барел.


На този фон руският икономист Сергей Алексашенко коментира дали този път кризата за Русия е по-различна, какви сценарии има Москва и кой от тях е най-вероятен.


Според него Банката на Русия е реагирала твърде малко и твърде късно. Централната банка днес се сблъсква с едва ли не най-тежкото и сериозно предизвикателство за всичките години от разпадането на бившия СССР насам.




Сравнение с предишните кризи


Дори в кризата от 1998г.  в някаква степен беше по-лесно да се взимат икономически решения - ситуацията беше по-ясна, а икономиката и гражданите предстоеше да платят огромна, но предвидима цена, казва Алексашенко. Получи се това, на което се залагаше - краткотраен шок, след който икономиката и населението да си отдъхнат.


На фона на сегашните събития и кризата от 2008г. изглежда умерена. Поевтиняването на петрола беше рязко и много дълбоко, но през декември държавите производителки решиха да съкратят добивите и през пролетта на 2009г. започна поскъпване. Бягството на населението от депозитите в рубли беше също толкова мощно, колкото през 1998г., но основната маса пари останаха - макар и в чужда валута - в банките. През пролетта на 2009г. спря девалвацията, банките заедно вдигнаха лихвите по депозити в рубли и населението рязко се върна към тях.


Самите банки трябваше да бъдат спасени с около 4% от БВП на Русия, но системата издържа. Намаляването на доходите в бюджетната сфера, свързано с евтиния петрол и срив от 10% на БВП, беше щедро и навреме компенсирано от Резервния фонд на Русия.


Днешната криза е далеч по-сложна и изисква от властите необичайни решения, предупреждава авторът.


Долар за 100 рубли, или може ли Путин да спаси икономиката си

© Reuters


Ефектът от евтиния петрол


На първо място той се спира на поевтиняването на петрола като един от основните фундаментални фактори (за разлика от борсовите валутни играчи и спекуланти), които диктуват курса на рублата. Само за 4 месеца петролът изгуби над 40% от цената си - от 115 на по-малко от 62 долара (за сорт Брент) за барел, и това изненада мнозина. Алексашенко смята, че разликата от кризата от 1998-1999г. е, че тогава Саудитска Арабия е следвала принципа "цената е по-важна от обема", изкарван на пазара, и е поела основната тежест от намаляването на добива за 2002-2008г. Сега обаче саудитците имат огромни валутни и бюджетни резерви и искат бремето да бъде поето от всички, включително от Русия и САЩ.


Залага се на сваляне на цените, за да бъдат изхвърлени от пазара онези, които вадят петрол срещу висока себестойност. Дори след логична обратна реакция на пазара, цената едва ли ще се върне бързо над 100 долара, защото тогава отново ще е атрактивно за изтласканите да се върнат на петролните борси.


През 2013г. средната цена на руския петрол за износ е била малко под 108 долара за барел, а експортът на нефт, петролни продукти и газ се оценява на 350 млрд. долара. Ако средната ценана петрола се задържи на 65 долара, това означава, че Русия няма да изнесе петролно-газови продукти за 135 млрд. долара годишно. За да се поддържа устойчив платежен баланс (салдото на текущите операции не бива да надхвърля 1% от БВП), руската икономика трябва да съкрати внос на стоки и услуга на същата стойност от 135 млрд. долара.


През 2013г. този внос е бил за 470 млрд. долара, т.е. свиването трябва да е малко под 30% - болезнено, но не и невъзможно, защото вече се е случвало в първото полугодие на 2009г. (на годишна база).


Санкциите - по-болезнени от очакваното


Но през 2014г. има нов силен фактор - финансовите санкции на Запада. Те действат и ефектът им е по-силен, отколкото някои се надяваха през лятото. Наказани са само няколко руски банки и компании, но на практика никой от руските финансови институции и корпорации не може да заеме пари зад граница - нито кредити, нито акционерен капитал. На всичкото отгоре в последните седмици мнозина западни инвеститори активно започнаха да продават руските държавни облигации, за да намалят рисковете си.


По оценки на Банката на Русия до края на 2015г. трябва да бъдат погасени около 200 млрд. долара външен корпоративен дълг. Ако се допусне, че половината от него би могло да се предоговори или погаси без използването на финансови средства, пак остават 100 млрд. долара, които трябва да се намерят от някъде.


За да се купи валута на вътрешния пазар, тя трябва да бъде взета от вносителите, а засега това се прави по един основен начин - като се вдига цената на долара до такова ниво, че вносителите да спрат да купуват американска валута, защото не могат да си го позволят.


Долар за 100 рубли, или може ли Путин да спаси икономиката си

© Reuters


Бягството на капитали и инвестиции


И това не е всичко. Не забравяйте бягството на капитали, припомня Алексашенко. Става дума за доларизацията на депозитите, за доларите "в буркани", купуването на активи в чужбина или просто изнасянето на парите в западни банки. До края на 2015г. така ще бъдат изнесени най-малкото още 50 млрд. долара. Като ги добавим към загубите от евтиния петрол, сумата надхвърля 320 млрд. долара, т.е. вносът трябва да се съкрати с над 50%. И това не е само отказ от почивки в чужбина, а и спиране на вносни лекарства, автомобили и оборудване.


За да стане недостъпен доларът за вносителите, към лятото на 2015г. той трябва да стигне 80 рубли, а към края на 2015г. да поскъпне до 100 рубли.


Разбира се, балансирането на платежния баланс може да стане и с изкарването на валута от централната банка чрез интервенции на пазара. Но Банката на Русия се отказа от този инструмент. А тя можеше да успокои нуждаещите се от валута, ако им беше обещала да им я продава за погасяване на дълговете им в следващите 4-5 тримесечия.


Друг фундаментален фактор, трупащ се върху проблемите на Русия, е че икономиката й се забавя от края на 2011г. насам - видимо като намаляване на инвестиционната активност. Причината е недоверието на бизнеса към властите и икономическата им политика, незащитеното право на собственост, липсата на независим съд и върховенство на закона. Тук нищо не се е подобрило, така че съкращаването на инвестициите си продължава.


През 2013г. ръстът на инвестициите бе нулев, а през настоящата година ще намалее с 3%. Дори през 2015-2016г. този показател да не намалее, няма да има устойчив ръст на руската икономика. Не е изключено държавните поръчки догодина да се увеличат с още 20-30 процента, но това са разходи без мултиплициращ ефект.


Долар за 100 рубли, или може ли Путин да спаси икономиката си

© Reuters


Пет сценария


Какви са вариантите за действие в тази обстановка?


1. Нищо не може да се направи с цените на петрола. Теоретично погледнато, Русия би могла да се заеме с цялото намаляване на обемите петрол, заливащи пазара и водещи до поевтиняването. Но това означава орязване на 30% от руския петролен износ.


2. Отказ от пазарни механизми като пазарното формиране на курса на рублата и свободни цени. Този вариант е известен и е прилаган неведнъж от други държави. Той работи добре за кратки срокове, но е абсолютно разрушителен за всяка икономика, когато заговорим за хоризонт отвъд първите 12 месеца след налагането на такава мярка.


3. Отказ от държавно-монополистичния капитализъм, движение към политическа и икономическа конкуренция и независимо съдопроизводство. Това е единственият сценарий, който може да вкара руската икономика в правилната посока, но той е неприемлив за сегашното ръководство на страната. Причината е, че така в много кратки срокове те ще трябва да се лишат от монопола си върху властта.


4. Отмяна на сакциите - един все още реалистичен вариант. Но това изисква незабавно прибиране в Русия на всички "отпускари" и подобни "вежливи хора", заедно с оръжието им от Източна Украйна и предприемане на максимални усилия за предаване на цялата власт в Донбас на правителството в Киев. Мисля, казва Алексашенко, че у част от хората в Кремъл има разбиране за необходимостта от такава стратегия, но засега тя едва ли се възприема като единствено вярната.


5. Лихвеният процент може да изиграе ключова роля. Само че за това централната банка не трябва да догонва събитията и "да намалява инфлационния натиск". Защото инфлацията не е основната заплаха. Основният риск е недоверието на руснаците към собствената им валута. Едва ли за населението са привлекателни 10% доходност по депозитите в рубли, когато доларът поскъпва с 10-15% на месец.


Ако Банката на Русия обяви основен лихвен процент примерно 100% годишно, това ще е категоричен сигнал за всички. В този вариант е възможно всички банки също да вдигнат доходността по депозитите в рубли, да спре масовото изкупуване на долари и да започнат износителите да обръщат спечелената валута в рубли. Чак следва това може да се свали лихвеният процент в името на борбата с инфлацията. Разбира се, това няма да реши всички проблеми на руската икономика, но би могло да нормализира ситуацията на валутния пазар.


Кой от тези варианти ще изберат руските власти, пита Сергей Алексашенко.


Опасявам се, че ще се спрат на най-лошия, отговаря той. За да се предприеме нещо действащо, трябва силна политическа воля, последователност и вяра в пазарните сили. А те просто няма да правят нищо и ще търсят врагове, на които да стоварват вината за случващото се.


Всичко, което трябва да знаете за:

Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK