Над облаците

 

© Luke Macgregor, Reuters

 



"Дневник" препечатва текста от портала "Култура"

Неизречимата атмосфера на летищата. Онази неясна, аморфна тревожност на таблата с пристигащи и заминаващи, на табелите с указания за коридорите, на блестящите като огледало подове, на студения, като че ли винаги един и същ дизайн от алуминий и стъкло, стъкло и асфалт, асфалт и писти. Неуловимата атмосфера на ничията земя, където няма домове, а само чакални, където няма храмове, а само стаи за молитва, където не може да се пуши никъде, освен в пушалните, където хората непрекъснато се движат, а имат някакво застинало изражение на лицето – напрегнато, очакващо, дебнещо.


Облаците са надвиснали над летището и са го обгърнали като пелена, студено е, духа вятър, вали ситен дъжд, неуютно е, неугледно е, бездомно е, пусто е на това място, през което преминават толкова много хора.


После качването в рейса, който отвежда пътниците до самолета. Пътниците бегло се наблюдават и изучават един друг. Като че ли едни и същи мисли витаят в главата на всеки.




После качването в самия самолет, вятърът, студът, дъждът докато се изкачваш по стълбичката, билетът в ръката ти, наум си повтаряш номера на мястото. Това "душевно утеснение", когато вече си седнал на седалката, когато вече си закопчал колана си, когато връщане назад вече няма, предстоят единствено часовете на полета, които са пред теб, а ти вече си заключен в херметическата капсула.


И после бавното потегляне по пистата, и после внезапното забързване, и после в едни миг – отлепването от земята, онези 40 секунди непосредствено след излитането, за които се знае, че са най-рисковите, най-опасните. Тези 40 секунди съвпадат с ритъма на сърцето, което, едва ли не се чува как бие.


После издигането нагоре, гледането през малкия илюминатор, къщите все повече заприличват на кибритени кутийки, а земята като площ, на която е разпръсната някаква лего игра.


После преминаването през облаците.


И изведнъж – синевата, слънцето, блесналото лазурно небе. Тази необятност и красота, през която летиш.


Докато си долу е мрачно, влажно, сиво. Като че ли тази сивота е повсеместна и непробиваема. Като че ли всичко е под нейния похлупак. Тя е както около теб, така и вътре в теб. Просмукала се е, обзела те е, направила е така, че да те слее с напрегнатия безименен пътникопоток. Сякаш самият ти забравяш кой си. Стискаш билета в ръка, гледаш часовника, гледаш таблата с бързо сменящите се номера на полети и дестинации. Ставаш един от хилядите безименни пътници. Неслучайно всички пътници правят едно и също, държат се по един и същи начин. На летищата сякаш всички ставаме полуроботи. Емоциите ни, изражението ни, отношенията ни стават едни и същи, еднакви. И това е част от сивотата, в която сме се потопили и, която се е просмукала в нас.


Нищо не може да ни извади от тази напрегната стандартна сивота – нито безинтересните списания пред седалката, нито бодрият, но изкуствен глас на стюардесата, нито закуските, шоколадчетата, чаят и кафето, които консумираме механично с надеждата по-бързо да мине времето на напрегнатия престой в херметическата камера.


Но след малко се случва нещо, което на земята не може да се види и усети – безкрайният ослепителен лазур над облаците. Пълната противоположност на сивотата и заключеността. За съвсем кратко време самолетът е набрал височина, пробил е облаците и се е издигнал над тях. Виждаш ги под себе си, но те вече не са сиви и мрачни, а искрящо бели, неземни и безкрайни. А над тях е ослепително чист, кристален, неземен лазур. От земята и земното няма и следа. Потопен си в самия безкрай.


Пробиването на облачната сивота и внезапното попадане в ослепителния безкрай е метафора на нашето битие. Попаднал си в нов свят, който е в пълен контраст със света, в който си бил до преди малко. Докато си бил под похлупака на сивотата и напрежението и през ум не ти е минавало за онова отгоре, над облаците, над този свят, над неговата сивота. Всичко, което е долу, е като изкуствено бодрия глас на стюардесата. А онова, което е над облаците, е истински чисто, красиво и безкрайно.


Макар че виждаш този нов свят само през малкия илюминатор, ти си потопен в него, той те привлича неудържимо. Вече не си в херметическата камера, а си потопен в безкрая, във вечността. Дотолкова си потопен и слят с красотата на този безкрай, че не остава и следа от сивотата долу. Над облаците е съвършено друга дестинация, която не се изписва на таблата. Не сме подготвени за тази надоблачна дестинация, но въпреки това тя ни завладява изцяло. Въпреки това, когато се потопим в нея, тя ни обзема и покорява. От този момент нататък тя става по-важна от всичко друго.


Само в един няколкочасов полет можем да се докоснем до красотата на безкрая и вечността. В един полет от едно летище до друго се издигаме над земята, над облаците, над земното и преминаваме през вечността. Освобождаваме се от оковите на гравитацията, която ни прави тежки и сиви. Издигнали сме се над света и над себе си.


Понякога можем да усетим същото и на земята. Така внезапно се оказваме в сияйната красота, когато чуем или прочетем за Димитър Христов, локомотивния машинист, който спаси 100-те пътници – не се смята за герой, не мислил как да реагира, просто ги предупредил, винаги искал да бъде машинист, от 20 години карал по тези релси – толкова чист, скромен, обикновен, човечен човек, един от малкото хора в България, които искат да бъдат това, което са, които не обвиняват другите, а им помагат, които не мрънкат и не окайват съдбата си, а я следват и обичат, толкова красив и нормален човек, че чак не е за вярване, че се намира в България. Сякаш е някъде над облаците. Издигнал е и тези 100 живота, които е спасил, и нас, над облаците


Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.

Ключови думи към статията:

Коментари (39)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Калибър
    Калибър
    Рейтинг: 1204 Весело

    Никога не ми е омръзвало летенето. Дори тези 10 часа над Атлантика...

    Индикирам и калибрирам...за конкурс Мистър Магаре от 240 номинации.
  2. 2 Профил на Храбър
    Храбър
    Рейтинг: 3683 Любопитно

    [quote#1:"kалибър"]Никога не ми е омръзвало летенето. Дори тези 10 часа над Атлантика...[/quote]
    Това ли мислиш. че ти казват хората?

    "Безнаказаността на похищенията и произволното разполагане с притежанията на повалените стари имуществени прослойки след 9-ти септември има като пряко следствие създадената и поддържана политическа обстановка за корупция"
  3. 3 Профил на today
    today
    Рейтинг: 787 Неутрално

    Аз много обичам да карам самолет, но съм карал само от малките, не тия големите, реактивните.
    Малко офтопик, но като видях заглавието, помислих, че става въпрос за курса на рублата.

    Борбата с корупцията в България е като риболова по Discovery. Хващат ги, показват ги, и ги пускат!
  4. 4 Профил на Чат Пат
    Чат Пат
    Рейтинг: 672 Неутрално

    До коментар [#1] от "kалибър":

    Малък поздрав за големия вожд:

    [quote#0:"статията"]Издигнали сме се над света и над себе си[/quote]
    https://www.youtube.com/watch?v=7zjOXyCx0VA

  5. 5 Профил на Калибър
    Калибър
    Рейтинг: 1204 Весело

    До коментар [#2] от "Храбър":

    Когато го усетиш, ще го разбереш.
    Какво мисля, си е моя работа.

    Индикирам и калибрирам...за конкурс Мистър Магаре от 240 номинации.
  6. 6 Профил на Γαλλα
    Γαλλα
    Рейтинг: 1391 Любопитно

    Не случайно, само летците, миньорите и подводничарите са втора категория за пенсия..

    Писна ми от цирк, на път съм да умрЪ от смях...
  7. 7 Профил на Мани (опозиционер)
    Мани (опозиционер)
    Рейтинг: 1391 Неутрално

    "Нищо не може да ни извади от тази напрегната стандартна сивота – нито безинтересните списания пред седалката, нито бодрият, но изкуствен глас на стюардесата"
    ...
    Сега, ..ша кажа нещо, ..може да го изтриете, ама аз ша си го кажа. ... Манчовият винаги еректира. ..Особено ако съм до крило. ... От вибрациите требе да е. ...И гласът на стюардесата става мил и естествен като дойде до мен с кафетата. ..Истина ви казвам!

    Свобода за СЛАВЕНА!
  8. 8 Профил на Free person
    Free person
    Рейтинг: 727 Неутрално

    Обожавам да летя,разбира се като пътник.Най-ми е хубаво,когато съм до прозореца и няма кой да ми досажда,да се наслаждавам на безкрайното небе,на пухкавите облаци,чувствам се като част от Вселената.

    Tony
  9. 9 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 1396 Неутрално

    Литературен опит да ме извиси...над облаците. Хубаво, ма наземния контрол ни привиква и приземява. Полетите на душата са хубаво нещо, но са кратки. Инай-важното е да не се стига до: "Хюстън, имаме проблем"...

  10. 10 Профил на сидер
    сидер
    Рейтинг: 2724 Неутрално

    До коментар [#6] от "Γαλλα":

    ,,Не случайно, само летците, миньорите и подводничарите са втора категория за пенсия.,,

    Малка поправка, не втора, а първа категория труд са

  11. 11 Профил на сидер
    сидер
    Рейтинг: 2724 Неутрално

    До коментар [#1] от "kалибър":

    ,,Никога не ми е омръзвало летенето. Дори тези 10 часа над Атлантика... ,,

    Че е приятно, приятно, че е красиво, красиво и на мен не ми омръзва, но не съм за летене. След два полета от по около 2000 километра, разбрах че съм първа степен вибрационна болест от работата дето се пенсионирах. Още като излетя самолета почуствах вибрациите, най напред бяха различни. След като набра крейсерска височина и скорост появи се една много високочестотна която ме разби направо, два дни след това целият вибрирах

  12. 12 Профил на сидер
    сидер
    Рейтинг: 2724 Весело

    До коментар [#5] от "kалибър":

    Ми какво да очакваш от човек който ,,лети,, само над локвите който прескача

  13. 13 Профил на Γαλλα
    Γαλλα
    Рейтинг: 1391 Любопитно

    До коментар [#10] от "сидер":

    Прав си...с тия промени, човек се ошашква...особено, ако не е пряко засегнат...

    Писна ми от цирк, на път съм да умрЪ от смях...
  14. 14 Профил на Калибър
    Калибър
    Рейтинг: 1204 Весело

    [quote#12:"сидер"] ,,лети,, само над локвите който прескача[/quote]

    Неотдавна видях локви и кал...
    Стана ми интересно, защото тук няма.
    Е, аз ги заобикалях, времето беше мое и за никъде не бързах.

    Индикирам и калибрирам...за конкурс Мистър Магаре от 240 номинации.
  15. 15 Профил на сидер
    сидер
    Рейтинг: 2724 Неутрално

    ,,Над облаците,,

    А ние си летиим, ли летим над локвите които прескачаме и си представяме, че сме висооко над калта в която ждрапаме и облаците лютиви от които хапваме

  16. 16 Профил на zabejko
    zabejko
    Рейтинг: 561 Неутрално

    само не можах да разбера връзката между облаците, машиниста и България

    veni vidi fugi
  17. 17 Профил на Велков
    Велков
    Рейтинг: 1396 Неутрално

    До коментар [#16] от "zabejko":


    [quote#16:"zabejko"]само не можах да разбера връзката между облаците, машиниста и България [/quote]
    Природата...

  18. 18 Профил на Мани (опозиционер)
    Мани (опозиционер)
    Рейтинг: 1391 Весело

    До коментар [#16] от "zabejko":
    "само не можах да разбера връзката между облаците, машиниста и България"
    ...
    Теодора, .."красив и нормален човек". ..Кара и се самолет, ..кара и се и влак.
    пп: Тединка, ..ноо хубаво написано, ..аз ко можех така, един нобел за литература и барем два пулицъра да бех чопнал вече, ..ама сеа ша кажа къде не ти повервах, ..само да го намера.

    Свобода за СЛАВЕНА!
  19. 19 Профил на Мани (опозиционер)
    Мани (опозиционер)
    Рейтинг: 1391 Весело

    "отлепването от земята, онези 40 секунди непосредствено след излитането, за които се знае, че са най-рисковите, най-опасните. Тези 40 секунди съвпадат с ритъма на сърцето, което, едва ли не се чува как бие."
    ...
    Тединка, ..при твоята емоционалност, ..а очевидно и не летиш често, пулс 60 в минута си е или на маниакален спортист, или на костенурка-нинджа.

    Свобода за СЛАВЕНА!
  20. 20 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3771 Неутрално

    До коментар [#18] от "Мани (опозиционер)":

    След първият ти пост тука , как да повярвам на останалите?!

    klimentm
  21. 21 Профил на 2.5
    2.5
    Рейтинг: 1519 Неутрално

    Самокетът на снинката е Ланкастър.
    Не се сещам за илюстрация, коят толкова флагрантно да се разминава с текста...

    I Want To Believe
  22. 22 Профил на BIG AL
    BIG AL
    Рейтинг: 1391 Весело

    До коментар [#21] от "2.5":

    Ланкастър ....Бомбардировач от Втората световна война , а не пътнически самолет :)
    Иначе , Теодора - добре написано , но като жена , не ги знае тези 'работи' :))

    BIG AL
  23. 23 Профил на BIG AL
    BIG AL
    Рейтинг: 1391 Весело

    До коментар [#19] от "Мани (опозиционер)":

    Ей, "пандизчията" на Дневник , все пак е дъщеря на Д.Димов - не се заяждай :))

    BIG AL
  24. 24 Профил на zabejko
    zabejko
    Рейтинг: 561 Неутрално

    До коментар [#21] от "2.5":

    дреме ми на самокека какво има смимката

    veni vidi fugi
  25. 25 Профил на BIG AL
    BIG AL
    Рейтинг: 1391 Весело

    А с истинското летене се приключва.
    някъде ,веднага СЛЕД Първата война -откритите кабини на 'изтребителите" ...

    BIG AL
  26. 26 Профил на Росен    Радославов
    Росен Радославов
    Рейтинг: 1475 Неутрално

    До коментар [#3] от "today ":

    Няма цяла седмица в която да не си спомням полетите си.
    И да, също на малък самолет. Горе изчезват всички проблеми.
    Стават малки точно като точици също като хората от гледани от 600 метра.

    И наистина както пише в статията първите 40 секунди са най-трудните, както и последните 2 минути. Кацането.

    Не мога да го забравя летенето, макар да имам само 130 часа във въздуха като пилот.

    в двубоя между Цветната телевизия и Черно-белия хладилник... печели винаги...хладилника...сеш'се...ХЛАДИЛНИКА! o_sando
  27. 27 Профил на Мани (опозиционер)
    Мани (опозиционер)
    Рейтинг: 1391 Весело

    До коментар [#20] от "klimentm":
    "След първият ти пост тука , как да повярвам на останалите?!"
    ...
    Както искаш.
    пп: Натуралист съм. Фотографски възпроизвеждам действителността. Оправяй се нататък.

    Свобода за СЛАВЕНА!
  28. 28 Профил на Чардо
    Чардо
    Рейтинг: 1391 Весело

    До коментар [#1] от "kалибър":


    [quote#1:"kалибър"]

    Никога не ми е омръзвало летенето.[/quote]
    Мани ! Мани !
    След първия ми скок (изритване от самолета ! ) добре че се приводних в един микроязовир
    И не ми се излизаше от водата . . . . .
    А на брега ме чакаха с една УАЗка-линейка и се чудят какво правя във водата , та не излизам

    Вярвам, Господи, помогни на моето неверие! Марко гл.IХ,ст.24
  29. 29 Профил на Мани (опозиционер)
    Мани (опозиционер)
    Рейтинг: 1391 Весело

    До коментар [#23] от "BIG AL":
    "Ей, "пандизчията" на Дневник , все пак е дъщеря на Д.Димов - не се заяждай )
    ...
    Ейййй, ..верно бе, ..не го знаех, ..че и наборче ми е даже!
    пп: Теди, ..много добре пишеш, ..и много добре изглеждаш, ..ама малко кльощавичка ми се струваш, ..хапвай малко повече, ..аре сега една лъжичка заради мен!

    Свобода за СЛАВЕНА!
  30. 30 Профил на doxen
    doxen
    Рейтинг: 468 Неутрално

    Аз пък си помислих, че ще е фотогалерия.

  31. 31 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 3771 Неутрално

    До коментар [#27] от "Мани (опозиционер)":

    Шегувам се. Вярвам на натурализма.

    klimentm
  32. 32 Профил на Jessika
    Jessika
    Рейтинг: 1515 Неутрално

    До коментар [#11] от "сидер":

    Горкият...

    Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”
  33. 33 Профил на Калибър
    Калибър
    Рейтинг: 1204 Весело

    До коментар [#28] от "Чардо":

    Чардо, не съм скачал още с парашут, но никога не е късно.
    Искам да го изпитам, все още съм здрав и "млад"...
    Може би догодина...

    Индикирам и калибрирам...за конкурс Мистър Магаре от 240 номинации.
  34. 34 Профил на Калибър
    Калибър
    Рейтинг: 1204 Разстроено

    До коментар [#11] от "сидер":

    Приятел, жалко, че не ти понася.
    Все пак сме хора. Някои не понасят морето, други високото...
    Всеки си е чувствителен към нещо.
    Аз не понасям гадните миризми например. Неотдавна ми се наложи да летя и пред мен индивида миришеше...Добре, че имаше свободни седалки и се преместих по-назад.

    Индикирам и калибрирам...за конкурс Мистър Магаре от 240 номинации.
  35. 35 Профил на acd30520326
    acd30520326
    Рейтинг: 616 Весело

    За да се издигнеш над облаците и сивотата не ти е нужен самолет, а духовна чистота и сила на мисълта, каквито качества Теодора Димова притежава!
    Много ми допада нейният стил и начин на мислене!
    Напомни ми за хората на духа в "Джонатан Ливингстьн Чайката" на Ричард Бах

    "Ти какво пожертва, за да има и утре България?" ИЛИЯ МИНЕВ
  36. 36 Профил на acd30520326
    acd30520326
    Рейтинг: 616 Весело

    За да се издигнеш над облаците и сивотата не ти е нужен самолет, а духовна чистота и сила на мисълта, каквито качества Теодора Димова притежава!
    Много ми допада нейният стил и начин на мислене!
    Напомни ми за хората на духа в "Джонатан Ливингстьн Чайката" на Ричард Бах

    "Ти какво пожертва, за да има и утре България?" ИЛИЯ МИНЕВ
  37. 37 Профил на Белият Негър
    Белият Негър
    Рейтинг: 771 Весело

    Отдавна вече дрема, и при излитане, и при кацане.

    Действителноста е грешка, породена от липстата на алкохол.Ърнест Хемингуеий.
  38. 38 Профил на dedo pepo
    dedo pepo
    Рейтинг: 1293 Неутрално

    До коментар [#6] от "Γαλλα":
    Не случайно, само летците, миньорите и подводничарите са втора категория за пенсия..

    -Първа са!


  39. 39 Профил на Алф
    Алф
    Рейтинг: 1259 Неутрално

    До коментар [#16] от "zabejko":

    Ох и на мен метафората ми дойде малко измислена. Пък и добре се Чувствам по летищата

    Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK