Пенсионната промяна - къде е грешката

© Юлия Лазарова

"Ако ме убедят, че това, което сме приели днес, е грешно, ще вляза в системата общата, ще го променим. В този момент нямат нито един довод. Броих ги, това, което гледах и което говориха днес, национализация - няма такова нещо, право на избор – прекрасно, никой не кара хората да си теглят парите от фондовете. Къде е грешката? Не мога да я видя."

Бойко Борисов пред "Панорама"

Грешката не е една, а много. Ето най-големите от тях:

1. Защо е нужен капитал на пенсионната система?

Неслучайно в българския пенсионен модел има два задължителни елемента - солидарен и капиталов. Причината е, че при солидарния работещите сега плащат пенсиите на своите родители. В икономики, които растат и населението се увеличава, това е подходящ модел.

В България демографската тенденция е негативна - населението намалява, безработицата е висока, икономиката стагнира, а броят на пенсионерите расте. Заетите в момента все по-трудно ще могат да плащат пенсиите на поколението преди тях. Затова е нужно да се натрупат спестявания, капитал, за да могат доходите от тях да подпомогнат текущите плащания от солидарния фонд (НОИ) и пенсията да е по-голяма.

Първата голяма грешка, е че т.нар. избор всъщност не е никакъв избор, а отказ от капиталовия принцип на пенсионно осигуряване, което е фундаментална промяна, голяма крачка назад към годините на социализма.

Тя показва, че финансовият министър Владислав Горанов или действа злонамерено, или няма никаква идея от пенсионно осигуряване и не подозира за вредите, които нанася на най-важната социална система.

Въпреки заклинанието за избора, свободата и демокрацията, което повтарят Бойко Борисов, Владислав Горанов и шефът на бюджетната комисия Менда Стоянова, предпочитанията да бъде избран/преместени парите към НОИ явно ще бъдат облагодетелствани не само от изискванията в наредбата на правителството, която ще урежда детайлите, но и от негативна кампания за пенсионните фондове. Борисов вече обяви, че е накарал депутатите на ГЕРБ, бюджетната комисия и КФН да направят проверка на фондовете и лицензите им. 

2. На какво разчита т.нар. пенсионна реформа?
На измама.

На принципа "кьорав карти не играе". Недопустимо е такъв подход да е основополагащ принцип на държавното управление. Идеята за доброволна национализация всъщност разчита на ниската финансова култура и незаинтересованост на голяма част от осигурените.

Основният трик на властта е, че който не каже изрично, че иска да остане в частен пенсионен фонд, парите му се национализират (местят се в НОИ). В краен вариант това би могло да се сравни със ситуация, в която този, който изрично не заяви, че иска да е свободен до месец, влиза в затвора.

Гражданите са свободни по рождение, парите им са тяхна частна собственост и са такива, докато изрично не заявят нещо друго. Абсурдно е в закон да се залага хипотезата, че гражданите изначално се отказват от собствеността си в полза на държавата. Това е неконституционно и подвеждащо. Това е национализация, макар и леко прикрита.

Очаква се по унгарски маниер процедурата по деклариране на избора да е максимално оскъпена и затруднена, с нотариална заверка, административни удостоверения и такси и т.н., за да обезсърчи хората да се "разправят" за сравнително малка сума. С особена сила това важи за някои от осигурените, които са на работа в чужбина и за да достигнат до нотариус, трябва да изхарчат повече от размера на спестеното.

Посегателството върху частната собственост е голяма и нахална грешка.

3. Какво предлага държавата срещу национализираните спестявания?
Нищо.

По същество става дума за подарък, защото в НОИ през по голяма част от времето на осигуряване няма връзка между сумата на внесените пари в НОИ и размера на пенсия. Размерът на бъдещата държавна пенсия ще зависи от състоянието на бюджета и икономиката, нивото на доходи и инфлация, а не толкова от вноските в НОИ, които човек е направил през живота си.

Държавата не казва, а и не може да каже какво предлага след 20 години срещу тези средно две до три хиляди лева, които се кани да събере от всеки.

Това е третата голяма грешка.

4. Застрашена ли е финансовата стабилност?
Да.

Първо, към държавата ще потеглят над 500 млн. лева, които пенсионните фондове държат на депозит в търговските банки. След кризата с КТБ и проблемите в ПИБ банковата система и без това не е в цветущо здраве.

Това са най-ликвидните активи на фондовете. След това ще започне разпродажба на акции, облигации и имоти. Пенсионните фондове са най-дългосрочните инвеститори в икономиката. Ако трябва да разпродават активи по спешност, цената на активите им ще спадне, защото на пазара няма купувачи в момента. Нищо чудно стойността на тези 8 млрд. лева, в които се целят политиците, да спадне на 4-5 млрд. Това ще се случи по чисто пазарни причини.

Отделно измежду фондовете има добри и гнили ябълки.

Добрите фондове ще успеят да мобилизират ликвидност, но тези, които остават техни клиенти, ще са онеправдани, защото за тях ще останат по-лошите и по-неликвидни активи. При гнилите ябълки ще е по-сложно. Те няма да успеят да се разплатят и така вместо със свежи пари за запушване на дупката в бюджета на НОИ държавата ще се окаже с още една дупка - от лошо управляваните портфейли на някои фондове.

Така държавата сама ще предизвика пирамидален тип криза, защото първите изтеглили в "гнилите" фондове ще спечелят за сметка на по-бавните. И вместо кеш ще национализира само загуби. Това е още една много, много голяма грешка. Тя би могла да се избегне, ако се направи оценка за въздействието на закона и стрес тест на самите пенсионни фондове.

5. Не е ли проява на голям професионализъм да се запълни по иновативан начин дупката в НОИ? Не, обратното е. Непрофесионално е, хитруване на дребно.

Ако беше добра политика, финансовите пазари нямаше да реагират толкова зле. Промяната разчита, че бъдещите ангажименти на държавата за изплащане на пенсии от НОИ формално не се смятат за държавен дълг.

Иначе по същество става дума за заем. Държавата прибира едни пари сега срещу ангажимент да плаща пенсии в бъдещето. Ако някой се съмнява в изложените аргументи, може да погледне графиката на 5- годишната застраховка срещу фалит на България (Credit default swap). Тя се повиши с 30% от обявяване на пенсионната промяна. 

© Bloomberg, Капитал

Пенсионното осигуряване е поредният сектор, в който политическата корупция съсипва съществуващия бизнес и доверието в икономиката. Тази грешка може да е фатална, не само за това правителство.

6. Не се ли превръща парламентът в инструмент за превземане на чужд частен бизнес?
Да - възможно е, и това не се случва за първи път.

Най-ярката демонстрация на същата корупционна коалиция ГЕРБ - ДПС по време на първия управленски мандат на ГЕРБ беше казуса "Юрий Гагарин".

По много подобен начин парламентът отново с гласовете на ГЕРБ и ДПС прие закон, с който забранява производството на цигарени филтри на територията на България. Целта беше да се окаже натиск върху собствениците на "Юрий Гагарин", чийто бизнес е да произвежда цигарени филтри, да продадат фирмата.

Натискът успя. След по-малко от половин година фирмата беше купена от "Булгартабак", който се контролира от структури около ДПС и Делян Пеевски.

По-късно дискриминационният закон беше отменен.

В случая с пенсионните мерки също се казва, че промените могат да отпаднат след време. Въпросът е, на кого от чуждестранните собственици на някой от големите пенсионни фондове няма да му издържат нервите и ще си продаде бизнеса на ниска цена. Има ли съмнение кой ще е купувачът?!

След фалита на КТБ, спирането на "Южен поток", лошите резултати на "Булгартабак" моделът "Кой" е без ясен източник на финансиране. За да съществува, схемата на ДПС, към която сега отново е приобщен и ГЕРБ, има нужда от непрекъснат източник на пари.

Да се сложи ръка на част от спестяванията за пенсия вероятно е и истинската цел на т.нар. пенсионна реформа.

Това не е грешка, това е кражба.